Всичко за дамското бельо - магазини, модели и тенденции

Еволюция на дамския аксесоар – от древността до наши дни

Още откакто човешкият вид е осъзнал гравитацията, женската част от него се опитва да управлява физичните закони, отнасящи се за гърдите им. Какви са били целите от древни времена та чак до наши дни? Всичко опира до комфорта и удобството, плюс, разбира се, модните тенденции.
Нека повдигнем завесата на еволюцията на сутиена от древността до днес
2500 г. пр.Хр.
В древна Елада женските атлети са носили подобни на препаски ленти около гърдите си – за удобство по време на състезанията.

735 г. пр. Хр. до 27 г. пр.н.е.
Модата в Римската империя е да се носи нещо, наречено “мамуляр”, за да се притискат гърдите (за по-добра линия под тогата, може би).

VI век
Катерина Медичи въвежда модата на тънката талия и през следващите няколко века корсети от различни видове оформят тялото. Корсетите са използвани основно за пристягане на талията, но също така са избутвали и гърдите нагоре – понякога чак до неестествена позиция.

VIII – IX век
Жените от викторианската епоха са носили тежки, пристягащи корсети, които освен да изтъняват талията, са имали за цел да държат стойката на жената изправена.

В края на 19-ти век, във Франция, за пръв път се появява корсет, разделен на две части.

XX век
В началото на 20 век младата американка Мери Фелпс Джейкъб (1892-1970) иска нещо по-удобно от корсет, което да носи под една от балните си рокли. От две копринени носни кърпички и розова лента тя съшива първия прототип на модерния сутиен. По-късно, през 1914 година, тя патентова своята иновация.
20-те години на XX век

На мода в Европа и Америка са плоските, по-скоро момчешки тип силуети, което допринася за бавния залез на корсетите тип „пясъчен часовник“ и за навлизането на сутиена в масова употреба.

През 1923 г. се появяват регулируемите презрамки.

30-те години на XX век са известни с това, че фирмата SH Camp and Company въвежда размерите на чашките за сутиените, давайки им обозначение с буквите от A до D

40-те и 50-те години на XX век, може би заради Втората световна война, на мода се появяват така наречените сутиени тип „торпедо“ или „куршум“. Носени под плътно прилепнали блузи и пуловери, те се смятали за сексапилен аксесоар, още повече, че известни актриси и певици като Лана Търнър, Джейн Мансфийлд и Мерилин Монро го налагат като модна тенденция.

Някъде по това време се появяват и първите спортни сутиени.

През 1959 година се появява еластичният материал спандекс, който спомага за еволюцията към по-добре прилепващите сутиени.

В края на 60-те години феминистите изгарят сутиени като символ на патриархалното потисничество. Хипитата започват да ходят дори без сутиени или със абсолютно прозрачни такива. По това време дизайнерът Руди Гернрайх, смятан за баща на монокините, налага в модните си линии течението „Но бра“, в което основното е, че моделите на дрехите са за носене без сутиен.

1977 – Рой Реймънд отваря собствен бутик за дамско бельо, тъй като му било неудобно да купува бельо на съпругата си от местния универсален магазин. Бутикът му се казва Victoria’s Secret, превърнал се в световна марка в областта на производството и модата на дамско бельо.

1990 г. – Мадона връща модата на островърхите сутиени, като носи такива, създадени специално за турнето ѝ от Жан Пол Готие.

Сутиените „Уондер бра“, които всъщност са създадени още през 60-те години, бързо набират популярност в началото на 90-те години. Те повдигат и притискат гърдите една към друга, като създават визуален ефект на по-голям размер на бюста.

1992 г. – Изобретен е специален сутиен за жени след мастектомия, който изглежда като нормален сутиен, а не като медицинско оборудване.

2009 г. – Lisca представя своя „умен“ сутиен. Подплънките на този сутиен са от мемори пяна, която реагира на температурата на тялото и приляга перфектно към индивидуалните форми на женското тяло.

2011 – Някои компании, произвеждащи дамско бельо, представиха сутиени с чашки L и N – за дами с впечатляващи размери.
*Материалът е от тук.



[/size]

Бикините в съвременния си вид имат сравнително кратка история, която се простира само малко повече от половин век, но бельо, което е подобно на бикини, има и се носи често за определени дейности поне от времето на гръко-римляните. Всъщност, първият известен ни екземпляр от какъвто и да вид бикини е от още по-отдавна – около 5600 г. пр. н. е.

Археологически находки от Помпей показват Венера, богинята на любовта и красотата, също облечена в дреха, подобна на бикини. И това е само един пример от много образи на Венера, открити в целия регион, на които тя е облечена в облекло, напомнящо на бикини – както на стенописи, така и на мозайки.

Що се отнася до съвременните бикини, първите стъпки в еволюцията им започват на плажа в Бостън през 1907 г. Бостън тогава е бил значително по-скромно място от древен Рим – затова австралийската плувкиня Анет Келерман дори не е било нужно да обува бикини, за да скандализира народа – тесен бански в една част е повече от достатъчен, за да изплаши бостънци дотолкова, че да я затворят в затвора за скандалното й облекло. Само 3 години по-късно, този тип плувно облекло вече е напълно приемливо за плаж.
През 1913 г., когато жените са допуснати за първи път в олимпийски състезания по плуване, дизайнерът Карл Янстен създава първите бански от две части – впити шорти и горница с къс ръкав. Когато идват 30-те години на 20 век, започват да се появяват деколтета, а ръкавите и страните на банския изчезват. Холивуд изигра огромна роля в развитието на бикините като набляга на сексапила и гламурността и съответно прекрасната Естер Уилямс във филми като „Neptune’s Daughter“ прекарва възможно повече време във водата, облечена в провокативни (за времето си) бански костюми.

С изобретяването на нови материали като найлон и латекс, около 1934 г. банските костюми стават по-подчертаващи формите на тялото и вече имат презрамки, които могат да се повдигат или спускат.
До началото на 40-те години банските от две части вече са доста често срещана гледка по плажове. Холивудските pin-up момичета като Ава Гарднър, Рита Хейуърт и Лана Търнър бяха заснемани доста често, носейки такъв тип бански костюми, и техните снимки красяха военните казарми по целия свят.

След това идва лятото на 1946 г., когато двама мъже, инженерът Луис Реард и дизайнерът Жак Хайм, създават и пускат собствени бански от две части горе-долу по едно и също време. Хайм е дизайнер на бански костюми по професия, който изработва този модел специално за магазина му в Кан, Франция. Той го кръщава „Atome“, което отразява оскъдните му размери. За да рекламира най-новата си модна линия, той наема пилоти, които изписват думи в небето.

Междувременно в Париж, Луис Реард, вдъхновен от жени, които вижда да навиват банските си костюми, за да хванат повече тен, създава свой собствен бански от две части, който нарича „бикини“. Нарича го така, защото смята, че въздействието на банския му ще бъде като на експерименталните атомни бомби, които по това време се взривяват близо до рифа Бикини в Тихи океан. Реард рекламира бикините като „най-малкият бански на света“ и ако се замислим днес как наричаме този тип бельо – атом или бикини – бихме си отговорили чий продукт печели конкуренцията.
Модерните бикини бяха официално представени пред света на модата на 5 юли 1946 г., когато голата танцьорка Мишелин Бернардини (единствената жена, която Реард успява да намери да носи облеклото му), ги показа на модно дефиле до басейн в Париж. Няколко присъстващи американски модни репортери изразяват лек шок от оскъдните бански, като заявиха, че това може и да е окей за френските жени, но американските момичета никога не биха се решили в такъв мръснишки, долен вид. Година по-късно бикините ще направят и своя американски дебют.

Първоначалните продажби на бельото вървят бавно. В САЩ има много хора, които намират разголения характер на бикините шокиращ и неморален, а в някои градове носенето им на публично място дори е незаконно.
През 60-те и 70-те обаче идва сексуалната революция и популярността на бикините рязко избухва, ставайки важна част от поп културата. Тъй като отношението на обществото към секса става все по-спокойно, бикините съответно стават все по-малки и по-малки с напредването на времето, а до началото на 80-те години идват на мода бикини с много ниска талия, които се държат само от една връзка. След това се появяват дори още по-отрязани бикини, след това идват и просто въженца с миниатюрни парчета плат, които едвам да покриват срамотиите на човек…
*Материалът е от тук


[/size]


През вековете горните дрехи се променят. Долните - още повече.

1. Някои коренни жители на Северна Америка, като племето Пенобскот в Мейн, изпозвали мекия торфен мъх за направата на бельо. Индианците Ленапе пък използвали фино нарязана кедрова кора.

2. Инуитите, живеещи в най-северните части на Америка, изработвали бельото си от кожата на птици – с перата, обърнати към тялото. Тази долна риза била носена свободно, за да задържа топлия въздух под дрехите от животински кожи.

3. До четиринадесети век мъжките панталони в Западна Европа представлявали два отделни крачола, прикрепени с колан. Когато излезли на мода късите туники, се наложило да добавят още един елемент - парче плат между тях, което се закопчавало на кръста. Така се появили панталоните с дъно.

4. Жените носели тежки фусти, за да не повдига вятърът полите им, под които нямали друго бельо. До 19 век се е считало за непристойно жената да носи каквото и да било между краката си. Ето защо дамите сядали настрани при езда, а панталоните били изцяло запазени за мъжете.

5. Женските гащи се появяват в епохата на Френската революция - жените, които излизали на сцената, задължително трябвало ги да носят. Постепенно тази мода се наложила и сред останалите дами, а през 19 век започнало и масовото им производство.

6. Когато рентгеновите лъчи били открити през 1896 г., хората били толкова обезпокоени, че другите ще могат да виждат през дрехите им, че една фирма веднага пуснала в продажба бельо с втъкани оловни нишки.

7. Ластикът, изобретен през 1820 г., навлязъл в употреба късно. Затова хората  държали бельото и чорапите си опънати с тиранти и жартиери.

8. През Първата световна война американското правителство поискало жените да спрат да купуват корсети, за да остане повече метал за военното производство. Тази стъпка освободила тонове метал за производството на бойни кораби.

9. През 90-те хип-хоп артистите създават модата на смъкнатите панталони, над които се виждат долните гащи. Казват, че този стил дошъл от затвора, където не било разрешено да се носят колани, за да не ги използват като оръжие.

10. Въпреки че се спори кой е "бащата" или "майката" на модерния сутиен, за негова създателка най-често се смята нюйоркчанката  Мери Фелпс Джейкъбс. Тя накарала камериерката си да зашие две носни кърпички една за друга с панделка и корда. През 1914 г. патентовала дизайна под името “brassiere”, а по-късно го продала за 15 хил. долара на Warner Brothers Corset Company.
*Материалът е от тук



Малко дълъг пост се получи, но няма как, видовете дамско бельо са стотици и постоянно се измислят нови модели.
Тази тема е за феновете на хубавото дамско бельо, а аз знам, че тук има такива
Първят въпрос на темата нека е опознавателен: Кой е любимият ви вид сутиен и бикини, любими магазини, марки, всичко свързано в белюото. Как го съхранявате и как се грижите за него.
Вие сте..