АВГУСТ 🤱🏼 2022 💙💗👧🏻 👶🏻 (Тема 15)

Орехче и аз понякога като много съм изморена и ми се спи и в главата ми идва мисълта, ей сега ако почна да раждам ще е много гадно нямам никакви сили. Но всъщност от адреналина покрай раждането забравяш, че ти се спи, че ти се яде и искаш само всичко да минава по-бързо.

Забравих, че ми се спи, ама виж през цялото ми раждане само ми се ядеше 🤣.
Аз не бях спала предната нощ от една хъркаща съквартирантка и контракциите ми започнаха в 10ч сутринта, тоест последното ми ядене е било някога преди това. Родих в 3 през нощта и целия следващ ден също не можах да спя хем от емоции, хем от страх. Та не знам колко часа ми се събраха без сън, но адреналинът наистина държи яко. Обаче за яденето ми беше друго, два часа след като родих ме свалиха в стаята и като невиждала ядох сандвич от предния ден барабар с кроасан и каквото друго имах в багажа. Което ме подсеща, че няма да е зле да сложа в сака някакви протеинови барчета поне.

Аз не знам какво ми е вече, в единия момент ми е супер депресивно, в другия се радвам и съм щастлива. Повтарям на бебето че го обичам, но всъщност това за нас са едни непознати същества. Изградили сме някаква връзка с тях емоционална, поне така чувствам и нямам търпение да го видя и да си го гушна, но тази любов за която говорите според мен идва след като ги родим.

На мен ми остава също седмица до секциото (или по-малко, ако тялото ми реши), и притеснението и тревожността са ми в повече наистина. А аз съм много емоционален човек. Днес докато вечеряхме с мм се разплаках ей така от нищото.. но на моменти ми е много зле ментално, радвам се че не съм сама..

Тази смес от хормони, емоции и притеснение ни сриват психиката.

Имам чувството че ще ми падне голям товар от раменете като родя. Искам всичко вече да минава, да се свършва и да сме си със здраво бебче вкъщи, и да не ме е страх от предстоящото, въпреки че и грижите/ спането/ кърменето са тепърва неща които ще ме притесняват но сега не са на дневен ред а и много искам да сме спокойни родители и да не се панираме за най-малкото и да го предаваме на бебето и да се изнервяме взаимно.

Аз съм от тези, които си обичат бебето още от преди да е заченато. Цял живот мечтая за момента, в който ставам майка. Разказвала съм ви, че като дете като ни питаха какви искаме да станем аз казвах майка съвсем осъзнато…наистина ми е било мечта. Още повече като изгубих предната бременност. С това изоставане на бебето ме налегна тревожност от снощи. Цяла нощ я сънувам във всякакви сънища и сутринта  като ми звънна алармата за хапчето от 5:30 не можах да заспя сигурно до 7 да я мисля… Днес е доста активна, а до предните дни не беше чак толкова всякаш, започвам определено да се филмирам и това хич не е за мен. Преди малко както се чекнеше и пъчеше във всички посоки, изведнъж спря да мърда и аз се паникьосах, точно след 4-5 мин продължи да си мърда, но през това време сърцето ми щеше да изхвръкне от притеснение. Не искам изобщо да се случва това, аз не съм такава тревожна попринцип, но тази ситуация определено явно ме е стреснала доста. Започнах да се чудя дори дали да не звънна на доктора да му кажа, че се тревожа и или да ме приеме в болницата, или да насрочваме дата направо за секциото.
Имах огромното желание да родя естествено и по моята физика си имам абсолютни индикации, че ще успея. Обаче при създалата се ситуация няма да мога.
Каня се всеки път като пиша да ви питам, имате ли болки в таза? Мен ме мъчат доста отдавна, но напоследък се засилват много вечер особено ако съм вървяла повече през деня. Става дума за болка, заради която не мога да си вдигна крака да се обуя или да кача стъпало. Тази вечер даже като ставам от дивана ми е трудно да си движа левия крак и трябва да мина доста разстояние да се раздвижа и болката тогава отслабва. Не мога да определя къде точно е болката, някъде на сгъвката на крака отдолу.

Аз пък съм на принципа- веднъж да родя и всичко да е наред, от там нататък живот и здраве е много по-добре. Всичко се нарежда лека полека. А сега съм като кит, искам да правя толкова неща, а от всякъде греда. И изтощение. И хормони. И какво ли не. Тъй че - да мине раждането, всичко да е наред и това ме интересува само! И безболезнено! Епидурал! 😎🤣

Аз също съм от групата на хората, които са привързани към малкото човече още преди да се появи. Може би защото го чакахме много дълго. Дали заради безкрайните изпитания, които ни поднесе съдбата, с която най-накрая успяхме да се надлъжен, не знам. Но от момента,  в който разбрах, че го има, животът ми се изпълни с някаква по-висша цел. Не ме е страх от раждането. Може би малко от това дали всичко с бебето ще е наред, дали няма да го боли и т.н. Нямам търпение да го видя на живо, предвид колко дълго сме го чакали Вълнувам се много и се опитам да съм позитивна, макар че напоследък и на мен все ми идват черни мисли и какви ли не неща в мозъка :Д Бременността, особено в последния месец, не е лек период за жената, не само от фичическа, но и от емоционална гледна точка. Според мен всичко, което усещаме, е нормално. И да си привързан, и да не си. Всяка майка обича детето си. Просто при някои преди раждането други емоции замагляват съзнанието, страхът от предстоящото, промяната, съмнението дали ще сме достатъчно добри. Аз съм сигурна, че всяка от нас ще се справи блестящо, колкото и трудно да е Остават броени седмици до най-хубавото събитие в живота на всяка, пък било то за втори, трети път
П.С. за болките в таза - имам ги от много време. Нормално било. При всеки явно е с различен интензитет. Много започва да тежи в някакъв момент. Аз например съм напълняла само с корема, краката ми са като клечки, ръцете - също, кръста.. И може би има голямо натоварване към таза, отделно нали все се разширява. Не мога да си обувам чорапите, да се навеждам. Постоянно събарям някакви неща, но още малко.. :Д

Тази бременост нямам болки в таза, но предната кръста и таза ме боляха почти непрекъснато от самото начало. Не можех да застана на един крак сигурно още от 3м. Докато се раздвижа се чувствах като дърта бабичка. Сега тука 3 дни след като ми прехапа кръста бях така, но вече пак си заставам на един крак и не ме боли.през нито едната не съм имала проблем да си обуя сама чорапите или обувките. Снощи бяхме в сестра ми и ме пита този път подуват ли ми се краката. Още не са почнали. Предните пъти започваха в 9м, а аз след няколко дни влизам в 9м. Обаче заради кръста бях на максималната доза Магнерот няколко дни и подготвителните ми контракции даже спряха. Както съм казвала аз карам леки бременности, а тази направо не я усещам.

kuche , аз съм ин витро, също дългоочаквано детенце и не лека бременност. До сега много се вълнувах и нямах търпение, но този 9- ти месец ми разката фамилията, явно хормоните яко играят.

Болки в таза започнаха преди месец- два някъде, а кръста от няколко дни ме боли. Краката не ми отичат, но аз и само лежа, та го отдавам на това. Щом още мога да си режа ноктите, сигурно ще мога и чорапи да си обуя 🤣 .

Yana , успех, всичко да мине бързо и безболезнено!

Magic , какво става с теб ☺️

Аз винаги съм мечтала за 2 деца. Факт,че ни отне към 7г. да стигнем до тук  и висене по клиниките. Не става по естествен път и това е!
С първото дете работех на 2 места по 14 часа, събота и неделя също. Харесвам си работата, исках да се доказвам в професията. Общувах с много хора,тренирах поне по 4 пъти седмично, пътувах много с ММ. На 10тия ден от раждането бях вече на компютъра да работя /бяхме 7 дни в болница/, толкова ми липсваше работата, стария живот, много трудно го понесох. Не съм домошар, висенето вкъщи направо ме побъркваше и затова и не спрях да работя. Ставах в 5ч до към 8ч докато спеше и после на всяка дрямка, та до края на майчинството. Накрая съжалявах много! Бях изтощена на краен предел! С ММ вечно се карахме затова, за моята работа,  детето не съм го лишавала от никакво внимание, паркове и т.н
Идва майка ми да я гледа почивните дни, аз скачам да работя, дори едвам отделях време за мен, а за ММ съвсем.
Гледах ги майките в парковете - кафенца, разходки,книжки. Аз нон стоп бързах. Не се насладих на свободата, все едно имах 2 деца.
Накрая стигнах до психолог. Отвори ми очите и разбрах, че не е толкова зле да не издевателстваш върху себе си! Ето, съдбата ме принуди да лежа вече 27-ма седмица от тази бременност. Пак работя, но не с това темпо. Сега искам да се отдам на децата и на домакинството. Искам да имат спокойна и уравнавесена майка, а не мазохист, изнервен от безсъние и преумора. Много грешки си намерих, които рефлектират към детето и настоящето му поведение дори.
Да си призная първите 6-7 месеца след раждането, детето го смятах за бреме, мисля че изкарах някаква следродилна депресия, но заради работата издрапах може би...Сега ми се дава шанс да се поправя!

Втора сутрин се разбуждам в 5, започвам да се чудя дали организмът ми се готви да будува на странни интервали 😃
Аз също изпитвам много силни чувства към бебчето, дори не помня от кога му говоря, галя си корема постоянно и като усещам движения ми е едно хубаво и спокойно 😍 а за ММ да не говорим, той е абсолютно отдаден на бремеността ми от ден едно, а вече и обсебен 😃 сутрин (а и май като цяло) целува първо корема ми и после мен 😃😃
Вчера беше първата годишнина от сватбата ни,гледахме снимки, видеа. И се замислих как преди година имах хиляди тревоги покрай организацията, които в момента ми се струват дори нелепи. Много държах всичко да е изпипано до последния детайл, на деня пренареждах маси, цяла нощ следях всичко и не пуснах контрола, дори казвах, че не знам какво ще правя с живота си като мине сватбата 😃😃 отплеснах се, но мисълта ми беше, че след време минали тревоги и притеснения изглеждат нищожни, а настоящите много по-големи. Така например само след месец ще се тревожим за жълтеница, разранени зърна и колики. Може би заради това съм толкова чил, някак осъзнах, че всяка ситуация си върви с нейните си предизвикателства и от мен зависи дали да се вглъбявам в тях.

Тук съм и аз от раннобудните, все едно имам аларма всеки ден в 5:30, вярно лягам в 21 ама... Мноооого дълъг ден и самотен... Аз също лежах 3 месеца в началото с огромен стрес покрай кървенето и липсата на помощ. Мразя я вече тая спалня и това легло.
Имам още 10дена, искам само някой да ми носи храна и вода и нищо да не правя. Много ми тежат кг и жегата, без климатик  е убийствено. Аз загубих чувствителност в бедрото преди доста месеци и е доста неприятно, но това ми е най малкия проблем.
Обичам си го иначе, колкото повече наближава, толкова повече. В началото и преди да забременея, не изпитвах нищо, защото не вярвах. Всеки ден първите 3 месеца, на всяко ходене в тоалетната казвах, че сме го загубили. Сега на финала и като го усещам така, хем още не е тук хем имам чувството, че е при нас вече.  Аз също искам да съм майка от много ранна възраст. И това ми желание ме е подтиквало само след година с някое гадже и да искам бебе - сега глупаво ми звучи, но така съм се чувствала. Последните години, и особено след операцията, бях пълна дупка, затова че няма да имам деца. Ревях всеки път като разбера, че приятелка е бременна или е родила, и само повтарях, че на мен никога няма да случи. И когато най малко  очаквах стана. Оплождането беше на Архангел-Михаил, теста на деня на Християнското семейство - едно ембрионче си избра нас, искам само да чуя как изплаква. Оттам нататък, всичко вярвам, че ще е наред. Да, всеки повтаря колко е трудно, спане, хранене, плач т. н. и т. н. , но неусписимуето щастието да ти се усмихне, да те гушне, да има нужда от теб, миризмата му дори, да ти каже Мамо, мисля, че другото се забравя... ММ също се вълнува много, но ме хваща яд, че не се интересува от нищо, всичко е "както аз преценя", не чете (най основното имам предвид) да се запознае как се гледа бебе, и как минава едно ежедневие. Всичко трябва да обеснявам, последвано от 483892 въпроса "ама защо"... А аз трябва да се абстрахирам от битовизмите, защото на мен си ми е проблем това. Да спра да се дразня на неизбърсания ми плот в кухнята, или праха в банята, или някакви неподредени неща... Малко съм си луда на тая тема, и тормозя хората да живеят като мен. Сега с бебче, трудно щее всичко да блести и да е като в аптека... Стана дълго... За финал

Ще звъня днес да ми кажат, че "нищо ми няма". Откакто падна тапата (сигурна съм за нея)  започна някакво течение, само сутрин. Бяло/жълто воднисто... Кой ще ми обърне "внимание" в неделя незнам ама... И днес оставам да се моля, да ми се спука водата или да започнат контракции,  наистина искам вече да ми олекне, не съм човек
Брат ми вчера ме видя на камерата, да знаете вече не съм Йода, каза че вече съм колкото пералнята...

С миналата бременност някак си всичко ми мина леко и въобще не съм мислила ,че нещо лошо може да се случи с бебето или с мен. Тогава бях на 25г,забременях веднага, нямах никакви неразположения,родих нормално, сравнително бързо и безболезнено (исках си упойка).
Сега,8 години по-късно,нещата са съвсем различни. Много време отлагах второто дете заради работата най-вече. Като се решихме миналата година,забременях веднага,но за съжаление се оказа кухо яйце. Това ме свали на земята и осъзнах,че не всичко е цветя и рози. Страхът се настани и в моята глава. Забременях отново след 2 месеца,но до всеки преглед треперех дали пак няма да се повтори. Казвах си,само да мине първата ФМ и скрийнинга да видя,че всичко е наред. През това време и Ковид изкарах,но слава богу  леко мина. После броях седмиците да изкарам до такава,в която бебето ще оцелее дори и преждевременно да се роди. Не съм имала предпоставки за по-ранно раждане,но всичко е в главата ми. Имам една позната  която ден преди термин загуби бебето си,беше се оплело в пъпната връв и това не спира да ме тревожи. Ако не я усетя няколко часа почвам да я бутам,за да знам че е добре.
Явно времето, в което живеем и нещата,през които преминават много жени,за да имат бебе,ни карат да сме толкова стресирани и психясали на моменти.
Пожелавам си всичко да е наред при всички ни и скоро да гушнем здравите си бебчета.

Меджик това течение да не са водите? Кажи че го имаш! Иначе ММ е същия мн се радва,но не чете какво му престои. Аз съм също много чистофайна и просто адски ме дразни да вървя след гъза на двамата ми мъже и да оправям постоянно,но ще трябва да го приживея.
Бебето ни е чакано много. Аз я обичам още преди да съм я видяла. Сигурна съм че първите дни след раждането ще съм в пситоянен рев от щастие. Пет години борба,две неуспешни бремености,цветна снимка,хистероскопия,инвитро,два трансфера и един куп хапчета. Мъжки фактор и намален резерв.За финансовата част няма да коментирам. Това е една сбъдната наша обща мечта с мъжа ми. Психически бях много зле след двете неуспешни бремености и имахме спад в отношенията даже,но въпреки всичко се държахме ръцете и минахме прездоста неща.Сигурна съм че ММ като я види ще ревне. Винаги му е била мечта да има дете и то момиче☺

Ох, ние сме болни, малкият кашля и сополиви, аз и голямата сме с болки в гурлото и хрема, мм май най се държи за момента, секциото е след 2 седмици, които се очертават чудни просто аз едва търча след малкия с този корем вече, добре че голямата е ваканция да го гони по цял ден

Същата работа, отсега очите са му пълни и на моя. Той е и една  дева чувствителна. Ама чистенето като повечето мъже " не го вижда през моите очи как трябва да стане"... От боядисването изцапахме малко мокета с жълти точки, всеки път като мина и се дразня. Казах, че трябва да се изчисти ММ ми вика "остави го така, че трябва аз да клякам", полудявам от тея неща и такова мислене ... Днес на колене ще си го изчистя, отдавна съм на принципа - направи си го сам, че да ти е мирна главата. Много ми е добър и грижовен, и си го обичам, ама някои неща направооо ми бъркат в... Д-то
Другия пък няма да коментирам... Решила съм след няколко дни да си изчистя и оправя всичко, събирам ги и им казвам, толкова от мен...

Не мисля, че са води иначе, то е еднократно като се изправя от леглото, и си е гъстичко. Не искам да описвам по подробно