Страх ме е че не мога да се оправя сама с бебчо !

  • 7 113
  • 165
  •   1
Отговори
# 45
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 204
На 17 г като завърших гимназия, излязох от нас и станах самостоятелна, работех. На 21 г родих големият ми син. Много рядко бившата ми свекърва го вземаше да го гледа, не да не е искала, за да си почина. Бебето ревеше нон стоп, почти до 3 годишен ми беше залепен. Не съм си и помисляла да миткам някъде посреднощите при новородено бебе на 2 месеца! Та нали излизането нощем, значи че денем ти се спи.
Бабата вероятно е млада и работи и само това ѝ липсва, нощем да гледа бебе, което в най добрите случаи се храни на 3 часа! Много безотговорно, много

# 46
  • Мнения: X
Всички сме се страхували, Уиш. Но няма логика да я е страх през нощта, а денем не.
Разбира се, Хай, ама понякога човек изперква и не мисли логично. Може и да се лигави, де, ама откъде да я знам авторката дали е изперкала от притеснение или е обикновена лигла.

# 47
  • София
  • Мнения: 18 670
Въпросът не е на колко го е родила, а защо е бързала преди да е готова да си го гледа тя. Майка й е можело да си роди ако иска бебе.

# 48
  • Мнения: 25 072
Според мен най-лесно се гледа толкова малко бебе, когато всички те оставят на мира и не ти дават акъл.
После вече има нужда от помощ като почне да ходи, за да можеш да си почиваш и свършиш нещо. Сега само спи и яде, така че с бащата сте достатъчни.

Отдели се от бабите и ще ти олекне и ще добиеш увереност.

# 49
  • Мнения: 5 913
Мацката не пише, че я е страх, а че го гледат нощно, за да се наспива. Страх я е на общо основание, защото като е сама няма да има как да викне "Мамо, подай ми, задръж, дай една още ръка..." Simple Smile
 
За мен има логика да я е шубе повече нощно, заради по-дълбоко то спане и SIDS. Има и жени, които ги е шубе пък през деня, защото са сами с детето и имат безпочвени обсесивни мисли, че ще му направят нещо или че му се случи нещо и те няма да реагират и предпочитат да са навън, сред хора. Мислех, че са шантави примери от психоложките учебници, но се оказа доста често срещано като се зачетох ( включително колежка ми го е разказвала за първото си дете). Вечер, когато мъжа е вкъщи е ок.

# 50
  • Мнения: 11 632
Татито къде е в картинката?
Кой на кого угажда?

# 51
  • Мнения: 612
То си е до човек, да. Достатъчно голяма е, тя и на 40 год може да е незряла за отглеждане на дете. Имам позната, която роди малко след абитуриентския си бал- страхотна майка е.
А това със страха .. на мен в родилното още след раждането ми дадоха бебето и повече никой не ни е поглеждал. Няма кой да ти покаже как се сменя памперс даже. Че и посетителите ни бяха забранени.. ковид времена 😆😆 Я като няма кой да помага така бързо преминава страха. И ей ме на - 7 месеца по- късно не съм си оставяла детето и за 5 минути друг човек да ми го гледа ( само за по 2-3 мин с тате, хаха😋). Бабите идват да го видят, да му се порадват.. и толкоз, не давам повече. Не искам да се грижат за него вместо мен. Ако си организирате добре времето- време за всичко се намира. Е, да, без вечерни излизанки с приятели… ама това е положението Simple Smile Не може само да се правят деца, трябва и да се отглеждат. И не от бабите, при наличие на живи и здрави родители.

# 52
  • Мнения: 4 408
Значи, доколкото си спомням нощем като излизаш по заведения и купони, денем си отспиваш. Мен ме съмнява, че авторката и денем го гледа. Въобще не е въпросът за възрастта й, а че си е родила брат/сестра на отглеждане на вероятно работещата й майка и баба. Безсънието на 45+ другояче се отразява, а тя идва да се оплаква, че й правели забележки, оставяли я да се наспи, ама ходела с приятели по нощите. Ми хубаво, то детето няма да остане неотгледано в края на краищата. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 53
  • Мнения: 29 079
Татито къде е в картинката?

Е, татито... Вятър го вее на бял кон. При 3 жени вкъщи дали изобщо може да се докопа до собственото си дете?
Да се отделят и всеки от родителите да си влиза в ролята. Край на кръчмите и нощния живот, започват битовизмите и семейните грижи.
Сега, разбирам къде е драмата – че всичките им приятели се радват на свободните си младежки години, кръчми, дискотеки, иху-аху... Че семейни няма или почти няма в техния приятелски кръг, ама... Кой както си го направи и когато плаща цената на „искам бебчи“.
Това е рискът на семействата ранозрейки – да дундуркат бебета, докато наборите им вилнеят по дискотеките.
Нищо де, то после се връща – ранозрейките на 30+ наваксват с кръчмите, докато наборите им тепърва будуват покрай бебешки колики.

Любопитно ми стана бащата на колко е. Няма да питам, че авторката нещо не е склонна да отговаря на въпроси, които не са ѝ изгодни.

# 54
  • Мнения: 2 352
Ама какво оставяне прицели нощи на това бебе, какви пет лева...
Ние ходихме на сватба, дъщерята като беше на 2 месеца. Бяха много близки приятели, отидохме само в ресторанта за няколко часа. Убих се да се притеснявам и да звъня. Не, че не са ми помагали. Извеждали са я много пъти на разходка с количката, но за 1-2часа максимум.
Влезте си най- накрая в ролята на родители и оставете бабите да си почиват! Бабите са, за да ви отменят за някой час, да се порадват на внучето. Не да го дондуркат по цели нощи.

# 55
  • София
  • Мнения: 26 237
Завидях! Моето и като сме при бабите не го вземат да спи при тях. 😀
Та по темата- започвай да поемаш повече отговорности и задачи, свързани с детето и ще влезеш в час, няма някой да не се е оправил, стига да има желание де.

# 56
  • Мнения: 5 121
Здравейте , имам нужда и съвет .
Родих на 20 години и за мое спокойствие с таткото решихме да живеем известно време при майка ми  а в съседния апартамент е моята баба . Всичко вървеше добре до един момент в който към мен има само упреквания и викове те го взимат вечерта за да можем вечер да спим а през деня да сме така казано " в кондиция " . Ние излизаме навън вечер с приятели докато бебчо е с бабите си , но вече той в на 2 месеца и тези нападки и упреквания не ми влияят добре и се чувствам на дъното и най-лошата майка на света . Мисля си че няма да мога да се справям сама с него и не мога да изляза дори на квартира от този ужас че той няма да спира да плаче цял ден и цяла вечер . Просто мисля че няма да се спарим с бебчо сами , ако някой има опит с този страх и недоверие към себе си моля за съвет

Аз съм на 46 и ако се застоя повече от ден в една къща с майка ми, веднага си влиза в ролята и започва да ми дава наставления.
За стараха..От както се е родил синът ми, не ме е напускал.  Като бебе- защо плаче и не мога да го успокоя.  После първия път, когато вдигна 40гр температура. До моментите, когато е някъде посред нощите и му е паднала батерията на телефона.
Стягаш се и не се питаш мога или не мога. Имаш дете и няма немога. Действаш. Понякога избива и плачеш тайничко. Но ако с бебе те е страх да се справиш, чакай да се сблъскаш със сърдит тийн!

# 57
  • Мнения: 116
  Те го взимат само вечер.

Ами това е проблема,
по-възрастните им се иска 22ч да си легнат, а реално се жертват, за да се наспите вие.

АКо вие ходите насам-натам има реална опасност да се оттеглят,
щом си имате вие сили, защо те да се хабят.

Пожалете ги малко, тези баби ще ви трябват много години напред.

# 58
  • Мнения: 1 662
Iris е права! Най-лесно се гледа толкова малко бебе, наистина. То само се събужда да яде, погледа си малко след това, поплаче и заспива в каквато поза го оставиш. Не лази, не върви й да се чудиш очите ти мога ли на 29 страни едновременно да гледат. Ходиш си до тоалетна на спокойствие... Къпеш се на спокойствие... Запазете си гледанията за по-нататък!!!

# 59
  • Мнения: 2 956
Когато реалността се сблъска с илюзията. Тъжната истина. Бебетата не са вечно усмихнати, като на снимките и рекламите.
Айде, че си родила на 20 го преглъщам, не всеки има право да избира кога е момента. Язе на 27г. след второто, ми вързаха тръбите, та приключих с бебеправенето рано.
Та по същина, бебето е твое и на татко му. Да, не е лесно, но пък е крайно време след два месеца да си поеме и бащинския дял, не само да си драпа "сем. бижута". Спираш да прехвърляш детето на бабите, те са си отглеждали децата, твой ред е. Казваш ревяло, ти какво очакваш - бебе е, не може да ти каже какво му е я. Да не съм голословна, моите са породени, под 2 години разлика, малкия беше с рефлукс, трудно се гледаше. Ами доста време съм спала в кошарите с тях, искат си майката.
Нощния живот си го върнах, когато децата врътнаха 10-та си година😁
Има и живот с бебето, и то хубав.

Общи условия

Активация на акаунт