А що, просто си знам, че с теб не може да се спори. Иначе лошо няма 
- Публикувана: 16 юли 2022, 14:11 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2022, 09:52 ч.
За самотата в брака
Аз също съм крайно либерален - искам всички либерални идеи да се реализират - равенство на правата, гейове, лезбийки, смяна на полове. Защото вярвам в правото на всеки да иска да е щастлив и свободен.
НО знам какво действа в привличането между мъжете и жените и съответно, когато гледам да стоя доколкото мога в мъжкия спектър на поведението за да привличам женския спектър, което ме кефи. И аз понякога искам да се разплача и да отида да се гушна при мама и жена ми и да ме прегърнат, милват като едно бебенце - сигурно е така - всеки се чувства понякога слаб и безпомощен. Но гледам да викам в повечето случаи вътрешната си майка да ме успокоява, защото знам, че жена ми ще се отврати от това.
НО знам какво действа в привличането между мъжете и жените и съответно, когато гледам да стоя доколкото мога в мъжкия спектър на поведението за да привличам женския спектър, което ме кефи. И аз понякога искам да се разплача и да отида да се гушна при мама и жена ми и да ме прегърнат, милват като едно бебенце - сигурно е така - всеки се чувства понякога слаб и безпомощен. Но гледам да викам в повечето случаи вътрешната си майка да ме успокоява, защото знам, че жена ми ще се отврати от това.
Никога не съм се отвращавала, когато мъжът до мен е показвал уязвимост. Напротив, ставал ми е по-близък, по-мил, по-човешки съм го възприемала. Нали ми е опора и скала през останалото време, има право и той на слабост. Ако някоя жена се отвращава от такива прояви, значи тази жена не става. Какво, ще си отиде някой скъп до него човек, и той ще се разплаче, а аз вместо да го прегърна и утеша, ще гледам с погнуса и ще започна да се оглеждам сред съседите? Това не е нормално. Интересното е, че съм виждала мъже, които всячески се опитват да се сдържат в такава ситуация, явно защото вярват точно това. Ами, тъжно е.
Никога не съм се отвращавала
Има степени. Не е срамно да се разплачеш, когато ти е трудно. Но в младежките си години, поради липса на опит с първото си гадже, правех няква голяма драма във връзката. Това донякъде я отблъсна. Търсях я прекалено, задушавах я и т.н. Просто трябва да се знае границата. А за мъжете границата на между нормална и прекален емоционалност е малко по-различна от тази при жените. Поне така мисля.
В брака не трябва да има самота - отговарям на заглавието на темата. Семейство има само ако двамата не са самотни заедно.
Никога не съм се отвращавала
Има степени. Не е срамно да се разплачеш, когато ти е трудно. Но в младежките си години, поради липса на опит с първото си гадже, правех няква голяма драма във връзката. Това донякъде я отблъсна. Търсях я прекалено, задушавах я и т.н. Просто трябва да се знае границата. А за мъжете границата на между нормална и прекален емоционалност е малко по-различна от тази при жените. Поне така мисля.
Да, тук си прав, границата на толерантност е различна. Голямата драма, разбира се, никога не е ок, тук не говорим за стандартна проява на емоция... За първа връзка в младежки години обаче, това си е почти задължително. Кофти е, ако оставиш тези първи незрели стъпки да те вкарат в другата крайност. Факт обаче, че допустимото за една жена и един мъж, дори на съвсем друга вече възраст, се различават много. Все пак, дори като мъж, за твое добро и добро на връзката ти, трябва да можеш здравословно и адекватно да проявяваш емоционалност. Като с всичко, ключът е в мярката, ама тя наистина не е толкова лесна за намиране.
Дори и чисто от психологическа гледна точка - за едно дете - има бащина и майчина фигура. Дори еднополова връзка да е - пак има такива фигури. Дори сигурно е възможно майката да е бащината фигура, а бащата - майчината, стига майката да не загуби привличането си към мъжа си. Бащиният психологически архиетип е силния, пробивен, студен, смел, твърд. Майчиният архиетип е мекия, лек, плачлив, чувствителен, емоционален, крехък.
Есествено нищо крайно не е хубаво. Прекалено твърдият мъж, както и прекалено емоционалната жена също са зле. Никой не би изтърпял една жена, ако тя нонстоп ама нонстоп си сменя настроението и е основно плачеща.
Но архиетипите са си валидни.
Есествено нищо крайно не е хубаво. Прекалено твърдият мъж, както и прекалено емоционалната жена също са зле. Никой не би изтърпял една жена, ако тя нонстоп ама нонстоп си сменя настроението и е основно плачеща.
Но архиетипите са си валидни.
Има разлика между да покажеш емоции и да не си някво дърво в тва отношения с тва да си мека Мария. Второто гарантирано отвращава жените, дори и някои да си търсят такива мъже заради удобството.
Иначе не съм либерал, даже често ме наричат нацист, което в днешно време си е повод за гордост, въпреки че тази "титла" към момента се заслужава на бойното поле.
Иначе не съм либерал, даже често ме наричат нацист, което в днешно време си е повод за гордост, въпреки че тази "титла" към момента се заслужава на бойното поле.
В брака не трябва да има самота - отговарям на заглавието на темата. Семейство има само ако двамата не са самотни заедно.
Никога не съм се отвращавала
Има степени. Не е срамно да се разплачеш, когато ти е трудно. Но в младежките си години, поради липса на опит с първото си гадже, правех няква голяма драма във връзката. Това донякъде я отблъсна. Търсях я прекалено, задушавах я и т.н.
Силният мъж/човек не е този, който не си показва емоциите. Едното няма нищо общо с другото. И изразяването на емоциите на е признак на слабост, а точно обратното.
Никой обаче не ни учи на това, нито жените, нито мъжете. Учат ни да смятаме, да четем, да вършим различни неща, но никой не се опитва да ни научи какво да правим с чувствата си, как се влиза във връзка и как да не умрем като първото гадже ни зареже 😁
Ама те много мъже наистина се напрягат дори от нормални разговори. Може да има общо с това, че при тях емоционалността не се толерира. Но това води до много проблеми, и до трудното им решаване. А после жените били тея, дето мълчали и викали "нищо ми няма" 
Така или иначе, нещата пак опират до емоционална зрялост. Ако няма качествена комуникация, нещата рано или късно тръгват към блатото. С мълчание нищо не се оправя.
Така или иначе, нещата пак опират до емоционална зрялост. Ако няма качествена комуникация, нещата рано или късно тръгват към блатото. С мълчание нищо не се оправя.О, когато съм била емоционална и съм опитавала да намеря решение на проблема, понякога стигах до никъде.
В един момент се научих да контролирам емоциите си, че и да млъквам като пън като срещна не желание.
Още на следващия ден разговора го започваше той . Но вече си познавах човека и знаех, че иначе хабя нерви излишно.
Има разговори, които често остават неизговорени, защото единия няма смелост да ги изговори. За жалост.
Или просто се е пуснал по течението до когато
За психотерапевтите животът е поредица от травми - гушкан си много, не си гушкан много, роден си секцио, роден си естествено, баща ти е работил много, баща ти е бил дълго безработен, майката ти те гледала прекалено дълго, майка ти стояла по майчинство само два месеца и т.н. Излиза, че каквото и да направиш, все е травматично и грешно.
А не е ли глупаво да дефинираш една наука и професия, в която има множество течения, научни трудове, книги - чрез само една ограничена теза, която си си извадил на база на личните ти впечатления.
Психоанализа е замислен като нещо, на чийто фон икономиката да мине за наука.