Номинации за най-голяма муня (тема 4)

  • 93 681
  • 750
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: X
Аз съм в Истанбул в хотел, а мъжът ми трябва да пътува и той към мен. Отворил си куфара на пода, и на спалнята си подрежда дрехите в торбички, после в куфара. Както си бърборим и аз му давам инструкции какво да вземе според времето, се чува неистов крясък ' Стой, не, не, само смей....! И фрас телефона.... Аз в потрес и ужас, докато се освестя, и нашият кибритлия звъни . ' Мам.....д...... маммм...д...и котарак!!!!!!!'  'Изпика ми се в куфара, аз сега какво да правя, ти знаеш ли как се чисти това, никак, край , цял живот ще смърди, лесно ти е на тебе там....'
А на мен така ми олекна, ох на кака златото, така се притесних, че е нещо сериозно. А онзи ми ти мъж беснее, как докато се бил обърнал да сгъва и бърбори, и кота се мушнал в куфара. Обръща се баш в момента, в който котарака тамън е поприкленал недвусмислено, нашият го сграбчва, обаче то като тръгнало, няма спиране...
Следва пране на куфар, сушене със сешоар, а аз трябваше да изслушам цялата драма, да мецам съчувствено, да задавам заинтригувно въпроси относно новоизпрания куфар. А през цялото време се мъчех как да овладея смехът, как да придам драматизъм на интонацията на иначе развеселеният си глас.  Но защо котаракът е сторил това? Ми защото той много добре знае, че отвори ли се куфара, следват обичайно 3 дена самота. И ето ти малко котешко отмъщение...От тогава никога отворен куфар пред котка! Само затворен и подреден до вратата, а котака се паркира върху него, сакън да не го забравиме. И като го отместваме се чувстваме като абсолютни гадини.
Така. Ето ти го и мъж ми в Истанбул. Приятно хотелче с хубава тераса и ресторант на закуска. Аз отивам по задачи, а мъжът ми решава табиетлийсксата да закуси на терасата. То други закусващи нямало навън, само пушачи с кафета, ама той хич не разсъждавал върху въпроса. Надиплил си закуската, влязъл за кафе, и като да излезе, какво да види, един  гларус му отмъква закуската.... Следва звънене на мен и
 ' Мамм....д....и гларус.....маммм д....
и  гларуса....'
Както се досещате, аз отново сподавяйки смехът си трябва да демонстрирам съчувствие относно гларусовата драма....
Та така с котешко-орнитоложките му приключения.

# 571
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 498
В повечето случаи не чета кой е авторът, а само постовете. Обаче като прочетох "на кака златото" и веднага се сетих, че е Палечка. Много ме кефи как говори на котката си - мъгляво си спомням и някаква сцена с кола. 😆

Последна редакция: пт, 11 ное 2022, 02:34 от OnDiNe_

# 572
  • Мнения: X
Grinning Коня си е точно на мястото, много ми хареса !
Да, същият персонаж котарак и същият екземпляр мъж са от историята с колата. Интересното е, че по някаква всемирна ирония, въпросният мъж е маниак на тема коли и лични вещи, и с изцепките си котарака успешно го лекува. Така му вменявам аз, естествено след като отмине бурята:)

# 573
  • Мнения: 6 264
Grinning Коня си е точно на мястото, много ми хареса !
Да, същият персонаж котарак и същият екземпляр мъж са от историята с колата. Интересното е, че по някаква всемирна ирония, въпросният мъж е маниак на тема коли и лични вещи, и с изцепките си котарака успешно го лекува. Така му вменявам аз, естествено след като отмине бурята:)

Котаракът мъжки ли е? Да не би да се карат за теб и затова да си правят мръсно един на друг? Simple Smile

# 574
  • Мнения: 2 971
Отива Муня на остеопат. Наконтена, нагласена, млад мъж е, много силен в ръцете. Аз - като от списание почти, в целия си блясък.
Сложи ме човека на една маса, във вертикално положение, автоматична, накланя се надолу, а той ми прави разни манипулации на кръста, натиска, усуква, някак си бях изкривила гръбнака. Брей, по едно време как звучно пръднах, още се изчервявам като се сетя. Две години минаха оттогава, при него не съм стъпала, срам ме е, ходя при една жена да ме кликва.
Споделям го сега, защото наскоро видях остеопата в аптеката, слава богу, не ме позна.

# 575
  • Мнения: 852
С котешките неволи като на Палечка… Преди няколко години ми изчезва котарака. Цяла седмица го търся под дърво и камък, йок! Цялото семейство страда безумно. Сутрин ставам с мисъл за него, тъжна съм цял ден, домашните плачат…, абе трагедия. Обикаляхме навсякъде, двор, съседи, отсрещния парк. Накрая реших, че е сгазен някъде, само още не сме видели трупа. За сведение, той си е свикнал да излиза, да влиза, да се разхожда, не може да стои само вътре, противоестествено му е. Отвън обича да посреща, да изпраща. Познава колите на всички, придружава ни в парка по разходки…, абе като куче е.
И така, беше навалял един огромен пухкав сняг, поне 60 см., никъде следи не се виждаха. Заради него, а и просто така се случи, че откакто наваля не бях излизала с моята кола. Пекна, обаче онова ми ти слънчице и взе да топи снега, паркираната ми отвън кола взе да се появява изпод него, и аз реших да си я подкарам все пак. Докато чистя предното стъкло, о боже, той се метна отпред…, от вътрешната страна! Отворих, котката не беше на себе си от радост. Мяу, мяу, беше смъртно гладен и жаден! Каква радост настана, не е за описване, а беше вече опят. Като премина еуфорията, видях последствията от пребиваването. Смрад и л….на навсякъде. Одрани кожени тапицерии … Колата беше чисто нова, на 2 месеца. Никакви препарати не помогнаха, тази смрад остана до края, до сами продажбата й. Едва я продадох.
На слизане, той видял отворена врата и се шмугнал без да го забележа, а точно тогава заваля и натрупа, малшанс, нямало е как да го видя.

# 576
  • Мнения: X
Олелееее! Потресаващо изживяване за котката и вас, добре, че само седмица е продължило! Сега се сещам, не съм го гледала, обаче майка ми ми разказваше, за Стоянка Мутафова и дъщеря ѝ. Тръгнали за море, събират багажа, оставят храна, вода на котката в изобилие и тръгват. Връщат се, и о ужас, котката затворена в гардероба, умряла милата... Като вадили дрехи, и се шмугнала вътре.
Аз откакто го знам този случай, винаги подпирам вратите отворени, да не се затвори котарака в спалнята примерно без храна и вода. А с какво подпирам - с гирички много ясно, те за какво друго да служат горичките у дома... Както и хубавият ми степер за степ аеробика, за който врънках мъжа ми да ми го подари, сега успешно се използва за подложка за котешки чинийки и панички.
Иначе да, мъжки е котарака, но хич не се бори за моята любов, използва ме брутално за подавачка на храна, да ме понахапе ако е раздразнен, и така. Аз много време се борих с мъжа ми за котка, той понеже е маниак, все повтаряше, че котка не иска, ще цапа, дращи, и т.н., аз го убеждавах, че така правят чуждите котки, нашата няма...
И като взехме зверчето, то веднага усети неговата резервираност, цопна му в скута, и до ден днешен не слиза от там, лепна му се и само него признава. Аз съм по обслужването, там е любовта. Аз го обожавам, ама те са си екип. За протокола, сиамец е , притежателите на котки ще ме разберат какво означава това:)

Последна редакция: пт, 11 ное 2022, 11:25 от Анонимен

# 577
  • Мнения: 12 170
Значи не съм само аз лудата, дето оставя всички врати отворени като оставяме котьо сам за по-дълго време.. че ММ ми се смее "малко" на параноята... аз подпирам вратите със столове Grinning оставяме апартамента в пълен хаос,  столове и табуретки навсякъде Grinning

# 578
  • Мнения: 5 294
   Намирам се в едно заведение, в което се изявяват стендъп комедианти и виждам Бербатов (футболиста), с черна къдрава перука, да се насочва към сцената. Зяпвам от изненада, а хората до мен ми обясняват, че той вече бил излизал на тази сцена, публиката не го харесала и го освиркала, но той се амбицирал и решил пак да излезе.
  И точно в този най-интересен момент мъжът ми ме събужда. "Ставай, мило, успахме се!" (Трябваше да пътуваме рано сутринта този ден.)
   Ядосах му се много и му разказвам какво съм сънувала. "Едва ли си изтървала много - клати глава той - не мисля, че от Бербатов би излязъл добър комик." "Може и така да е - отговарям - но къде на друго място може човек да го види с черна, къдрава перука, освен в мой сън?"

# 579
  • Мнения: 815
Най-често задаваният въпрос вкъщи - къде е котаракът? Не излизаме преди да го видим, че не е в кухнята или на терасата.
Преди няколко години беше правил мизерии на терасата на съседите, беше им изровил цветята. Хората с право бяха много ядосани. Не стига, че наплаши тяхната котка,  не смее милата да припари насам, а и се разпорежда по тяхната тераса.
В резултат беше наказан да не излиза изобщо. За него това е разходка, у комшиите от ляво и дясно.
Горкичкият, направо изпадна в депресия. Голямо дебнене беше.
И накрая успя! И то в малките часове, след полунощ. Тук аз вече изпаднах в шок и истерия.
Примамих го с едно рибе, случайно имахме. Изяде го и пак избяга!
Ох, тогава вече едвам го примамих пак. Вече се настройвах, че ще спя на терасата, добре, че беше лято. Голямо дебнене, голямо чудо. Накрая отменихме наказанието, къде ще ходим. Но и той повече не е вредителствал по съседите.

# 580
  • Мнения: 5 294
   Не подлежат на възпитание тези гадинки.
   И ние имаме котка и сме имали и преди, въобще сме семейство, отнасящо се в много голяма любов към тези природни създания, с голяма толерантност към особеностите им и с голямо чувство за хумор към изявите им. Но не мисля, че някога сме успявали да възпитаме котка Simple Smile Обикновено тя нас възпитава и се приучваме с времето какво можем да правим и какво не Simple Smile

# 581
  • Мнения: X
Мъжът ми разказва, как преди време си
 си спи, спи, спи, и изведнъж се събужда от звук ' Туууп '. И какво да види, от  прозореца на спалнята, който от тези скосените на покрива, се изсипала на пода котка. И двамата се гледали невярващо леко ошашавени. Оказала се котка-дезертьор на едни комшии, жената много се уплашила, като видяла котката ѝ да драсва по покрива.

# 582
  • София
  • Мнения: 10 901
Отива Муня на остеопат. Наконтена, нагласена, млад мъж е, много силен в ръцете. Аз - като от списание почти, в целия си блясък.
Сложи ме човека на една маса, във вертикално положение, автоматична, накланя се надолу, а той ми прави разни манипулации на кръста, натиска, усуква, някак си бях изкривила гръбнака. Брей, по едно време как звучно пръднах, още се изчервявам като се сетя. Две години минаха оттогава, при него не съм стъпала, срам ме е, ходя при една жена да ме кликва.
Споделям го сега, защото наскоро видях остеопата в аптеката, слава богу, не ме позна.

Joy Joy Joy

Имах подобен случай в болницата след като родих. Предисторията на случката е, че по някаква причина имах доста газове в онзи момент и ми беше абсолютно невъзможно да ги задържа, просто не се стягаше мускулатурата, отговорна за този процес, независимо от усилията, които полагах. Бях споделила с една акушерка и я помолих да ми каже нормално ли е и как да го преодолея, но тя доста грубо ме отсвири, че си има по-важни задачи и не получих никакво обяснение. Но има провидение. Дойде същата тази акушерка да ми нахака в задните части една инжекция ( за друго, не за газовете). Обаче баш ми я нахака - така внезапно и дълбоко ми се стори, че се изненадах и от изненадата ... пръднах точно под лицето й на същата тази, която не пожела да ми обясни какво се случва с мен и газовете ми. Щях да умра от срам тогава, но сега ми е смешно. И си признавам, че злорадствам за дето точно при тази акушерка ми се случи. Smiling Imp

# 583
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Когато имах котка не е бягала при комшиите, но помня котарака на една приятелка как ни подлудяваше редовно. Представете си панелен блок - с 5 входа, приятелката ми живее в средния, а терасите от еднатае страна са по дължината на целия блок. Та когато успееше да излезе на терасата, онази гад си обикаляше по терасите на целия етаж и правеше бели. Пък приятелката ми и ние, които сме ѝ на гости тичахме по входовете, да го търси и да се извиняваме на хората. Пък тя живее на 5 етаж - викай асансьора, бягай до другия вход, пак асансьор и ... то се окаже, че той просто е минал от там и вече е в другия вход. Много забавно, още по-забавно ставаше, когато някой асансьор не работи - добре че бяхме ученички и нищо не ни тежеше.

# 584
  • Мнения: 3 787
Имах котарак сиамец. Огромен, охранен котарак, красавец! Беше прескочил в съседите.
Звъни се в къщи на пожар, излизам и гледам съседчето. Пелтечи нещо и не мога да го разбера, повтаря и вече ми стана ясна картинката. Успя само да каже нещо от рода на - ела си вземи котката, че ни е строила до стената и не ни дава да мърдаме. Open Mouth
Влизам в тях и гледам в хола,  всички наредени прави върху дивана барабар с почти 100 годишната бабка и стоят мирно без да смеят да помръднат, а котарака се разхожда като подполковник из стаята все едно си е вкъщи. Joy
Съскал и фучал като бесен при опити някой да тръгне към него, беше им изкарал акъла. А иначе много го харесваха и му се радваха, все го закачах като го видеха опънат да се припича на прозореца. Grinning

Общи условия

Активация на акаунт