Промяна на отношенията между син и майка при поява на снаха

Защо слагате знак на равенство между определени действия и ревност? Не може ли човек да не е съгласен с нещо без това да го превръща автоматично в някаква кукувица?

По-горе попитах колко мъже познавате, които всяка събота отиват да прекарат половин ден с татко си. Масовият казус във форума е обсебващата майка, почти няма писано за обсебващи бащи, тук таме се мярка по нещо за ултра консервативни патриархални родители, но за мъж, който да си зарязва жената по график всяка седмица, за да се види с татко си за половин ден аз нямам спомен да съм чела още.

Всъщност мъжете, ако са наблизо, прекарват време заедно като баща и син. Обикновено имат някаква обща работа, те така общуват.

Има ли намесена жена, която се сърди, че мъжът й ходи при майка си, това е чиста ревност и мерак да се утвърди, че тя командва.

Ама, разбира се, че не е възможно да съществуват майки, обсебени от синовете си и поддържащи нездрави връзки с тях. Съвършено невъзможно е да съществуват майки, ревнуващи синовете си от жените им.

Няма и да прочетеш. По-нагоре казах защо, защото с баща си не е проблем. Двама приятели са го открили това, казват отивам при баща ми, после само минали покрай майка си (единия на село другия в града)

Пако, понеже нищо не остава скрито в този живот, не мога да ги мисля, когато жените им разберат.

Тогава дори ходенето при майката няма да е вече толкова голям "грях", колкото задкулисието. Жените много мразим такива неща.

Ами те си казват, на връщане минах през майка ми и оттам нося тая манджа. За друго говоря - в момента в който мъжът казва отивам при баща ми, жената го регистрира като отиващ в безопасна зона. Вече може и цял ден да го няма, жената въобще не се изнервя. Обсъждали са го с мен тоя феномен аз обаче не мога да им помогна защото баща нямам и не мога да приложа такъв номер.

Кой?

Тези ,дето не искате контакти със свекърви, на мъжа ви контакт ,не ваш, не сте длъжни.
 Защото децата ви гледат и  попиват отношения, и  ще ви го върнат един ден.
 Без причина, просто защото са свекърви  не искате техните деца да контактуват с тях.  Не да се оплакват от вас, да чуят майка си какво я тормози, тя да получи подкрепата им, особено които са сами . Приятелки не заменят близките и , децата и .
 И вероятно нямате деца ,защото който има пораснали вече ,знае  какво  е. Дребните още са ваши ,като отраснат е другото. И особено ако им пили снахата , що общувай с майка си  и ги притиска. И те, както примера ,дето почна дискусията, нямат деца и ангажименти с тях ,но трябва да се въртят около жена си, да и угаждат,  сякаш е кралица, но да забравят ,че имат майка.
 Много лошо чувство оставя това.
 Живях 35 години със свекърва ,надживя мъжа ми с 3,  тровила ми е душата много пъти, но през ум не ми е минавало да я игнорирам аз , или пък да спра сина  и да общува.
 Той  сам по някое време  отстина  и дори смятам я намрази заради постъпките и, но не е  моя дейност това. Учили са ме да уважавам хората ,каквито и да са. Явно при вас не е така.
 животът сам отдалечава. Като налегнат проблеми и дейности, задачи. Вие искате ако може преди да се появите да ги няма свекървите , а ако може само да ви гледат децата ,доста са така. Ами като не  я искаш, имаш си майка , мама знае  най-добре всичко ,нищо не искай от свекървата.
 Остави  и детето и  да я вижда и подкрепя.
 

Според мен е въпрос на мярка, Боряна. За да се случват определени неща, трябва да има двупосочно уважение и зачитане и тук много голяма роля играе как реагират хората на нещо, което е неприятно на партньорите на децата им, както и обратното.

Понякога човек може и просто да не се усеща, но когато му се каже в прав текст, че нещо е неприятно на отсрещната страна  нормалното е това нещо да не се прави повече.

За да не съм теоритична, ще ти дам пример за себе си лично. Много мразя да ми разместват нещата, като оставя нещо някъде очаквам да си го намеря където е било.

Преди години чупя крак, операции, чудеса, идва майка ми вкъщи да ми помага няколко дни след едната операция. На третия ден се надигам, отивам в кухнята и изпадам в тихо недоумение - пренаредила ми половината шкафове. Почва да ми излиза пара от ушите, питам защо, тя - по-удобно и било така. Казвам, добре, бе, майко, знаеш, че не обичам да ми се пипа и размества, удобство, удобство, ама ти за цифром и словом три дни виж как си се развихрила. Ще си ги подредиш пак, отговаря. ОК, ще ги подредя, ама след операция съм, нужно ли ми е точно сега да пререждам кухня? Извини се, седнах на един стол, казвам къде какво да сложи, върнахме нещата по местата. Не се повтори повече, нито като съм живяла сама, а още по-малко после.

При свекървата сме, чистя един ден и предлагам да измия чашите от витрините на бюфета. Ок, приема се. Свалям на долния етаж, мия, говорим си най-спокойно и приятелски, споменавам, че много обичам кристал и имам няколко сервиза, които ще си донеса като си направим ремонта. Свекървата предлага да ми освободи едната страна и да си ги донеса и сега, щом са ми любими. Вързах се аз и ги донесох. Един ден влизам в хола и отново изпадам в тихо недоумение. Половината от всеки сервиз го нямаше, а на неговото място сложила половината от нейните сервизи. И си стоят така, нито моите сервизи цели, нито нейните.   То поне да беше нещо, което да се съчетава, да преглътнеш, като си я чужда къща, ама стилистично нищо общо, направо боде очите. Пак пускам пара от ушите, но решавам да съм дипломатична и не тръгвам веднага с рогата. След няколко дни намирам сгоден случай и между другото споменавам, че съм видяла разместването. Да, била ни дала от нейните, да си имаме чаши. Най-спокойно и казах, че и благодаря, да не се притеснява, няма нужда да си разваля сервизите, може да не е обърнала внимание, но съм сложила няколко цели сервиза там, достатъчно чаши има за нас. Ако и пречат или не и харесват, да ги махна. Не, нямало проблем, нали тя ми била предложила. Благодарих и я помолих ако има нещо да ми казва, защото обичам да си подреждам по определен начин и като ми разместят се дразня. Да, разбира се, няма проблем. След  няколко дни имах дупка, прибрах нейните, извадих пак тези, които беше върнала по кутиите им и си казвам ок, разминахме се без щети. Добре, но след има, няма и седмица пак влязох за нещо в тази стая и ситуацията се повторила - нейните чаши пак мушнати сред моите, половината пак върнала по кутиите. Ами, прибрах си и останалите и това е, не повдигнах повече въпроса. Нейните си останаха така - половината в "нейната" витрина, половината - в "моята".

И в двата случая проблемът ми беше един и същ и нямах сливи в устата, директно си казах, че не ми е приятно да ми разместват. Даже към майка ми бях една идея по-рязка. Тук идва тънкият момент - и двете женски възходящи правят едно и също, което ми е неприятно, но като им се каже в прав текст каква ми в драмата, едната спира, другата продължава. Какво отношение се очаква от мен да формирам към свекървата при това положение?

Ако във времето - а 8 години като в случая на автора не са малко време - се натрупат много такива прояви на неуважение, мерене и "на моята ще е", нормално е отношенията между снаха и свекърва да се обтегнат. Съответно ще се тръгне в посока втвърдяване на позиции и в даден момент дори умтиматум, както е станало и тук. Категорично не вярвам, че свекървата в случая е звяр поднебесен, но и за да реагира снахата все за нещо и тя не е невинна. Синът, със сигурност, типично по мъжки със е пропуснал началото и разгарянето на "конфликта", защото детайлите не са им силна страна, особено за "мани ги, женски им работи".

Е, хайде сега, ходи при майка си, а не по други жени или по кръчми! Това май не можеш да разбереш. Той ако иска да излезе, ще излезе. А ако ходеше по кръчмите или цял ден седи долу с мъжете от блока да пият и да "чоплят колите"? Защото и това го има. Ако се замислиш малко, ходенето при майка му е по-приемливо от останалите опции. Тя поне "го държи под око" .

Всъщност, Андариел, тук изборът не е между това дали ще е с приятели или майка си, т.е. външни хора или членове на разширеното семейство. Но дори да беше, кое автоматично прави избора на майката по твоя пример по-добра опция, щом "държането под око" ще коства разрушаването на семейството на автора?

Тук изборът е между жената и майката. И почва да става леко шизофренично на моменти, защото хем се твърди, че мъжът трябва да поставя семейството си на първо място, иначе е муньо, мамино синче и т.н., хем майката трябва да е приоритет пред жената. Няма как да е и двете едновременно.

Аз съм много благодарна на Боряна за последния и пост, защото отношението и към снахите е толкова плътно и лепкаво, че се реже с нож. Аз не бих могла да дам по-добър пример за отношение на свекърва, което отблъсква.

Ще си позволя да цитирам.

"Не да се оплакват от вас, да чуят майка си какво я тормози, тя да получи подкрепата им, особено които са сами".  - Горното може да се случи и по телефона. Какво би могло да тормози майката на автора толкова, че да изисква той да се превръща в неин душепричастник всяка седмица по половин ден по график? Това, че майката е останала сама е било в много голяма степен и неин избор, защото е могла да си намери партньор и да си направи семейство след като авторът е пораснал и си е взел живота в ръцете, да си има и подкрепата, и мъжката ръка, но не - той синът е длъжен да поема и тези функции, функциите на съпруг. Апропо, моята свекърва също се държи така със сина си при жив съпруг, така че си е до нагласа към ролята на сина изобщо, а не до това дали си сам или не. Защо жената на автора трябва да плаща за избора на свекърва си да остане сама? Все едно е много трудно да си дадем сметка, че остаряваме, а децата излитат от гнездото и си поемат по пътя...

"Приятелки не заменят близките и, децата и." А трябва ли? Замислете се колко приятели ще останат в живота на някой, който очаква от тях всяка седмица по график да прекарват приоритетно време с него/нея.  В какво точно се предполага синът на авторът да замества приятелките на майка си? Та това са съвсем различни социални отношения, едното няма нищо общо с другото.

"И те, както примера ,дето почна дискусията, нямат деца и ангажименти с тях ,но трябва да се въртят около жена си, да и угаждат,  сякаш е кралица, но да забравят ,че имат майка." От това по-красноречиво няма накъде.

Значи при равни други условия (няма форсмажор, невъзможност за обслужване и т.н., които изискват реално физическо присъствие) според Боряна веригата на приоритетите е:

1. Деца
2. Майка
3. Съпруга

Така никой мъж няма да остане женен дълго. Това, че в семейството няма деца (по принцип или към момента като при автора) не прави жена му втора, в случая даже трета категория човек, и не означава автоматичен приоритет на майка му. Двете жени не трябва да се превръщат в конкуренти, защото на практика не са, това са две паралелни писти.  Едната е майка, другата съпруга и всеки нормален мъж би трябвало да постави семейството си на първо място. Това не значи, че майката няма да получава грижи и внимание, а че самата тя не трябва да поставя сина си в позицията да избира между нея и жена си, особено когато е известно, че в семейството му има напрежение заради нея. Да, жената е кралицата, майката е кралица-майка, т.е. важна, но не на първо място. Обратното е апотеоз на родителския егоизъм - да избере мен, но да остане без семейство, снахата кучета я яли, на мен да ми се обръща внимание е по-важно. Така нито една жена няма да остане до автора и накрая цикълът ще се повтори - на стари години ще остане сам, но за разлика от майка си без деца, които да поемат неговата роля на "опора". Да, мъжът трябва да се върти около и да угажда на жена си, защото това е грижа към партньора. И и се полага не по-малко, отколкото на майката.

"Учили са ме да уважавам хората ,каквито и да са. Явно при вас не е така." Напротив. Всички сме учени да уважаваме родителите, по-възрастните. Но това не значи те да злоупотребяват с изискването на "уважение", което да доведе до разпадането на семейството на децата им.

"Остави  и детето и  да я вижда и подкрепя." Въпросното "дете" не е нейна собственост и изглежда именно това е трудно за разбиране от много мъжки майки. Все едно жената е взела ваза от къщата на мъжка майка и си я е занесла у тях. Не са проблем виждането и подкрепата сами по себе си, обемът им е проблем за жената на автора. В един момент става като в пясъчника, хванали две деца играчката и дърпат с писъци "дай си ми я, моя си е!". Ами не, нито е на едната, нито на другата, и на двете е, но по приоритет с нея ще си играе действителният "собственик" - съпругата, с която е прякото му семейство.

Коментирам в цитат и болднато, защото така е по-лесно. Ще сложа цитата в скрит текст.

  Нищо не си разбрала от казаното от мен, но  наистина един мъж не е собственост  на никого. На жена си - също. Това е вярното.

 Не живее снаха с мен,  няма  една нейна вещ у дома, не  е искала да има, прибира си  всичко като си тръгне. Всеки си е  в дома си. Докато нямаха деца този ми син се отбиваше от командировка , 6 км отбивка , да се видим, като не хареса нещо го поправя веднага , взема си каквото реши и заминава, откакто имат деца си идва 3-4 пъти годишно, по празници, няма време ,работи и друго да е при семейството си. Другия  и в момента е в чужбина, така че едва ли мога и да искат да съм типична свекърва. Лесно е  да интерпретираш непознати.

 Аз говоря от впечатления  от тук, преди не съм се замисляла, не знаех  как се отнасят повечето хора едни към други, все пак в живота контактуваш с много по-малко .
 Но все пак познавам по някого, дето дори не искам да виждам, от близък кръг  е.Там нещата бяха неспасаеми и сега, след като починаха роднините на мъжа си продължават, пренасят се отношения  навън, към по-широк кръг. И братовчедите пречат.
 Та не са мои  проблеми точно, но видни.
 И не,  аз не искам никого до себе си, така съм избрала, справям се.До сега. Идва другата крайност - тя се справя, не е искала нищо, няма нужди.Посоката на грижи се обръща от една възраст нататък. А специално за теб, аз телефон не ползвам ,всички контакти вече са ми писмено. Две - три думи когато може са ми достатъчни. Намерили сме някакъв баланс. И със сигурност пак има  какво да дразни ,макар да не знам.
 Опитът , житейски, си казва думата един ден и ще разбереш, ако въобще  стои пред теб  този проблем,  един ден става ясно ,както  и на мен се изясни накрая.
 А за чашите - нямам представа защо е такава реакцията. Още не съм добила опит от такова естество.

Андариел - при равни други условия аз очаквам мъжът ми да ме поставя преди майка си. Точка. Както гледам и повечето други жени. За мен половин ден всяка седмица е твърде много, особено със задължителното ВСЯКА.

И ако той каже, че за него е напълно нормално да е половин ден с майка си, тогава какво ще направиш? Ще му дадеш ултиматум, по-скоро ще завършиш ултиматума? Дори да избере теб, защото явно е "аз съм по-важна от нея", да не мислиш, че ще стане по-добре? Няма да е по-добре, а ще е по-зле, защото никой не обича да го изнудват да избира между родителите и партньора. Дори най-тъпият мъж знае, че майката е една, а жени много. Това им е на някакво подкорово ниво, не знам как да го определя. Затова не е много разумно една жена да поставя нещата по такъв начин - аз съм на първо място, майка ти е на второ.
Ако той иска половин ден у майка си, ти също искаш половин ден за себе си. Но не е въпросът в това, нали? Важното е надделяването на жената над свекървата.