Човек ако търси, винаги ще намери.
Някак станахме прекалено разглезени, чувствителни, все нещо ни е накриво. Търпението вече не е ценност.
Някак станахме прекалено разглезени, чувствителни, все нещо ни е накриво. Търпението вече не е ценност.
- Публикувана: 20 авг. 2022, 21:49 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2022, 13:39 ч.
Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?
За кого обобщаваш ? Пиши в първо лице ,единствено число.
Аз съм убедена, че този мъж (бащата на La Piovra) нарочно ги е правел тия неща с нежеланието да се занимава с дребни ремонти. Ето, значи може, но не желае. Има нещо зад това. Демонстрация на нещо си. Може би, че върши прекалено много неща и ей на, не смогва. Или, че има прекалено велика професия, за да се занимава с битовизми.
Но, La Piovra, наистина, не затова стоят хората заедно, та ако се разболеят, някой да ги подкрепя и обгрижва. Ако се мразят, ще се подкрепят ли в трудните моменти?
Но, La Piovra, наистина, не затова стоят хората заедно, та ако се разболеят, някой да ги подкрепя и обгрижва. Ако се мразят, ще се подкрепят ли в трудните моменти?
Точката е там където знаеш, че сам ще продължиш по - щастлив, здрав и цял.
За другата част на първия пост. Дори и в едно семейство появата на ново дете е голяма промяна. Бебето иска внимание, каката или баткото страдат от това, но е временно. Не, че другите деца не са приоритет, просто бебето има по - голяма нужда от майката/бащата. Ако бившата жена от поста беше майката на второто дете на бащата, нямаше да се тормози от подобни мисли.
Uncommon, мъжа ми може да прави 101 неща и ще ги направи. Не е нужно да му напомням на всеки 6 месеца
Просто си е такъв.
За другата част на първия пост. Дори и в едно семейство появата на ново дете е голяма промяна. Бебето иска внимание, каката или баткото страдат от това, но е временно. Не, че другите деца не са приоритет, просто бебето има по - голяма нужда от майката/бащата. Ако бившата жена от поста беше майката на второто дете на бащата, нямаше да се тормози от подобни мисли.
Uncommon, мъжа ми може да прави 101 неща и ще ги направи. Не е нужно да му напомням на всеки 6 месеца
Просто си е такъв.
Uncommon, за тези му глезотии и майка ми си е виновна, защото толкова пъти е минавал номерът, че знаеш - лудият и баницата.
Моичкият е възпитаван мама да му прислужва като на единствен син и ако нямах нерви на дебил, бога ми, не една, а цяла огърлица точки на пречупване щеше да има като заживяхме отделно.
Моичкият е възпитаван мама да му прислужва като на единствен син и ако нямах нерви на дебил, бога ми, не една, а цяла огърлица точки на пречупване щеше да има като заживяхме отделно.
Родителите ми се женят през 1976, това са 46 години брак. Дали за толкова време и двамата не са имали порив да събират куфарите? Сигурно, всички сме хора. Само че са теглили в една посока. Баща ми направи рак на дебелото черво, операция, разсейки, сега почна химиотерапия. Какво щеше да стане с него сега, ако в миналото беше избягал с 200, кой щеше да го обслужва, подкрепя ...
А какво щеше да стане с него ако жена му беше починала междувременно? А ако се беше парализирала? Ами ако беше избягала с любовник или сама? Ако, ако. Аз живея с като.
Малко двойки умират в един и същи ден. Все единият остава необгрижен, необслужен, неподкрепен.
Моите родители са се развеждали когато твоите са се оженили. Ако бяха премисляли и пресмятали кой ще им мие задниците и кой ще им подава вода, щяха да са починали от скука. Живи и здрави са и двамата. И двамата си намериха партньори, но партньорът на майка ми почина, за съжаление и тя е сама. Баща ми е женен и жена му е доста млада, но пък едва ли ще и се гледат болни мъже. Има си болногледачи за тази работа.
Не бих седяла с мъж само за да има кой да се грижи за мене като остарея. Застраховка или втора пенсия са по-добър вариант.
За мене е по-добре развод и живот такъв, какъвто го искам, от седене с мъж за да имам някакво въображаемо семейство, което 100% ще имам и без него. След развода просто няма да е член на моето семейство, нито аз на неговото. А нови членове се намират 🤐.
Кат нищо го оставям такъв заради тоалетното казанче.
Че има хора разни
с нерви много нежни...
Че има хора разни
с нерви много нежни...
Невена, нали не живееш с идеята, че разбиранията ти са еталон за правилно решение?
Застраховки и болногледачи в България? Слез малко на земята, по-точно ела малко по на изток. Тук, за добро или лошо, не е Франция.
MeMyselfI, това е интересен ъгъл и си правa. Едно и също събитие се приема за нормално като се случи в първото семейство, но ако е в следващото се включва лупата на апокалипсиса и става мамма миа.
Ms. Gorgeous, само на секс не се живее. Рано или късно я чиния ще трябва да се измие, я сняг да се изрие от двора ...
Застраховки и болногледачи в България? Слез малко на земята, по-точно ела малко по на изток. Тук, за добро или лошо, не е Франция.
MeMyselfI, това е интересен ъгъл и си правa. Едно и също събитие се приема за нормално като се случи в първото семейство, но ако е в следващото се включва лупата на апокалипсиса и става мамма миа.
Ms. Gorgeous, само на секс не се живее. Рано или късно я чиния ще трябва да се измие, я сняг да се изрие от двора ...
Свека и свекърът и двамата пострадаха. Не даде дума да се издума за платена помощ, разказаха играта на братовчеди и прочее рода да им ходят по д-тата докато се закрепят. Ако възрастният човек си е още с акъла и не иска външни лица у дома, няма много опции.
По-важното, обаче, е, че това е решение на мъжа ми, не мое. Каквото си преценят, те са си кръв.
При всички случаи откакто свека пусна жалба, че съм искала да отровя свекъра, защото отидох вместо мъжа ми да му взема лекарствата и се наложи да ходим да пишем обяснения за глупостите и, мъжът ми ще е последният, който ще поиска нещо от мен вече свързано с тяхното гледане.
По-важното, обаче, е, че това е решение на мъжа ми, не мое. Каквото си преценят, те са си кръв.
При всички случаи откакто свека пусна жалба, че съм искала да отровя свекъра, защото отидох вместо мъжа ми да му взема лекарствата и се наложи да ходим да пишем обяснения за глупостите и, мъжът ми ще е последният, който ще поиска нещо от мен вече свързано с тяхното гледане.
Някои неща в този живот са и по заслуги.
Нас (мен и сестра ми) ни е гледала баба, за да може майка да работи, спестяваха за жилище. Като купиха новия апартамент баща ми сам повдигна въпроса как да се прегради и направи стая за нея, да я вземем с нас, нищо, че дефакто можеше да си остане и без проблем в стария. Преди да почине я гледахме на смени и "завряният зет" гък не каза нещо да се оплаче.
Ценности ли са, глупости ли са, не знам но ето, при нас е така - всекиму според заслугите. Тя ни изгледа, ние нея до последно също.
На баща ми мащехата също умря в наш дом, там леля го отнесе гледането.
Абе, друго поколение.
Нас (мен и сестра ми) ни е гледала баба, за да може майка да работи, спестяваха за жилище. Като купиха новия апартамент баща ми сам повдигна въпроса как да се прегради и направи стая за нея, да я вземем с нас, нищо, че дефакто можеше да си остане и без проблем в стария. Преди да почине я гледахме на смени и "завряният зет" гък не каза нещо да се оплаче.
Ценности ли са, глупости ли са, не знам но ето, при нас е така - всекиму според заслугите. Тя ни изгледа, ние нея до последно също.
На баща ми мащехата също умря в наш дом, там леля го отнесе гледането.
Абе, друго поколение.