Родени през Март - тема 4

  • 22 020
  • 752
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 566
Almond, RedRose,

Мога ли да ви попитам как се навихте на второ дете?

На мен моята змейка ми е първо дете, но мисълта, че след 4 години още ще е такова мрънкало ... побелява ми косата!

Хахаха, как ли?Аз съм разказвала в темата за бременни ☺️ Но и за вас ще го напиша пак,ама в скрит текст,че повечето я знаят историята,а и ще е дълго.

Скрит текст:
Винаги колкото и пъти да са ни питали дали не искаме още едно дете и отговаряхме:НЕ! И аз и моя мъж бяхме категорични на тази тема.Обичаме си го много, ама толкова трудно го изгледахме...беше ревлив до толкова, че баща му е искал да го водим в спешното 🙉 Нон стоп плачеше,мрънкаше, хленчеше...за капак и не спеше повече от 20 мин,това и ден и нощ.После към 1г и половина започнаха болестите с по 2 антибиотика в месеца,10 месеца в годината (образно казано,ама наистина много боледуваше) 3-та група в детската градина имаше само 8 дена присъствие за цялата година.През ум не ни е идвало за друго бебе...
Започна 1ви клас и като с магическа пръчка болестите спряха...(все не съм го вярвала като казваха,че се израства,ама факт!) А той сам започна да казва как всички имали братче или сестриче, само той не и много искал.Често го казваше,ама не му обръщахме внимание.
Втори клас го изкараха онлайн заради Ковид.Знаете,изолация КПП-та...По това време и съседката ни забременя.Бяхме по цял ден заедно на двора . Баткото им беше на 4г,а нашия още повече взе да мрънка, че иска и той...Говорихме си с моя мъж и той като че ли последните години си беше  променил мнението и тайно му се искаше. Ходих на лекар първо и всичко беше наред.Решихме да пробваме, все пак с първата бременност се получи от първия път.Да ама този път 1г. измина и НИЩО.Ама не сме казвали на никой за намерението ни да имаме още едно дете.
2021ва края на март почина баба ми от Ковид.Няма да изпадам в подробности колко трудно го приех.Един единствен път сме били заедно с моя мъж тогава , че бях съвсем в депресия и точно ден преди струването й за 3те месеца видях 2те черти.Казвам,че Вики тя ми я изпрати.Роди се март месец,дори си мислих че може да избърза и да се появи на РД на баба ми 13.02 ,но тя се появи на Трети март ,ама с номерче на ръката 213 двойката за  февруари, датата 13.Раждането ми продължи 17 часа за да ми сложат точно това номерче.Имаше поне 4 родиха  преди мен,а 10 минути по-рано друго момиче с 212 номер...
И така...това е моята история. А баткото много, много плака от щастие в дена на изписването. И до ден днешен много помага,постоянно й повтаря колко много я обича.И в мечтите си даже не съм си го представяла толкова грижовен.
Дано и за напред да е така. ❤
А тя пък е толкова кротка и миличка,че все едно нямаме бебе в къщи.Сигурно с такива първи бебчета се навиват за породени деца или с малка разлика. Защото аз както не исках второ...Вече си мисля колко ще е хубаво да имаме и трето 😁🙊🙈
Скрит текст:

# 151
  • Мнения: X
bloodsugar, ами минава време и на човек му отминават постепенно всички мъки Grinning. Освен това точно защото той е такъв характер, смятам, че ще е добре да се научи да живее с още едно дете, да споделя, да е по-внимателен, да научи, че не всичко е веднага и само за него. И, разбира се факта, че винаги сме искали две,в един момент, когато ни беше трудно се разколебахме, но после пак започнахме да си го мислим, а мислиш ли го, значи го искаш иначе няма постоянно да се връща тази мисъл отново и отново. Също може и малко философско да прозвучи, но в последните години поради ред събития ни фрасна като мокър парцал осъзнаването, че никой не знае какво му е писано, животът е тук и сега. И искахме да са си другарчета децата. Никой не знае какви ще са им отношенията в бъдеще, но поне се надяваме да положим основата да са си другарчета, пък оттам нататък от тях зависи. И ще сме дали шанс на два живота да се изградят и развият в личности. Наистина много философско прозвуча, но си е така. Аз съм едно дете и понякога ми тежи, че нямам брат/сестра, с който да споделям нещо по-лично, тревоги и радости.

# 152
# 153
  • Мнения: 549
Bubbless, аз също щях да се напрегна и да си тръгна. Обаче нямаш табела на количката, която да казва "бебето спи не доближавайте". Мястото е обществено. Убедена съм, че една ситуация на теб ще ти е неприятна, а на тях друга. Всеки има различен характер и настроение. Едва ли са дошли целенасочено да ти събудят бебето. От тък нататаък все с такива ситуации ще се сблъскваш: паркове, детски площадки, детски градини... Много нерви и аз съм потрошила за такива неща. И като се замисля съм сигурна, че и аз съм имала действия, с които съм подразнила останалите. Няма как. Сигурна съм, че сега ще ме нападнете за този пост. Ама света не се върти само около нас и нашите бебета. Нещо като не ми харрсва си взимам детето и си тръгвам. Каката е на 3 и все още го правя.

# 154
  • Мнения: 2 278
Не, Мети, права си. Защо да те нападаме? Така е, парка е обществено място. Аз нямам нищо напротив някой да сяда при мен, ако няма къде другаде, дечицата да скачат и викат наоколо и т.н. Въпроса е че те идваха с ясното съзнание какво се случва...щом обясняваха на децата си. Интересно ми е да чуя други гледни точки. Благодаря на всички! За първи път се сблъсквам с подобни ситуации и на моменти не реагирам правилно, за това се и допитвам. ☺️
Моник, Благодаря за упражненията. Май ще трябва и аз да започна. Дано не съм закъсняла. 🙄
Аз още от сега искам 2ро дете. 🤣 Грижите не ме притесняват толкова, колкото самата бременност. Едва ли някой помни, но имам аборт поради тежки малформации на плода, което имам чувството че ме беляза. През тази бременност, преди всеки преглед, се подготвях психически дали няма чуя отново лоша новина.😔 Иначе ми е толкова хубаво и не мога да му се нарадвам на малчото. 💙
Благодаря и за съветите за изхождането. Явно нещо не му се е вършела тази работа предните дни. Успя днес да я свърши. Иначе всеки ден си му правя масажче и това с колето, като част от ежедените ни занимания. Почвам да си мисля, че освен рефлекса на потичане е повреден и количеството кърма е намаляло. Последните дни нарочно давах по-малко пюре, кърмих през 2 часа, купих лактил и галактожил, пия чай за кърмачки и безалкохолна бира. Сигурно съм предозирала с копър и анасон, защото са главните съставки навсякъде.... Но няма подобрение.

Последна редакция: нд, 28 авг 2022, 01:37 от Bubbless

# 155
  • Мнения: 858
Моите съболезнования за котето.
На мен капките Лактогон много ми помогнаха. Усетих ефекта след втория прием. Кърмата видимо беше повече, струята по-силна и бебка чак се давеше понякога. Не е свикнала на такава струя Blush

Не, Мети, права си. Защо да те нападаме? Така е, парка е обществено място. Аз нямам нищо напротив някой да сяда при мен, ако няма къде другаде, дечицата да скачат и викат наоколо и т.н. Въпроса е че те идваха с ясното съзнание какво се случва...щом обясняваха на децата си. Интересно ми е да чуя други гледни точки. Благодаря на всички! За първи път се сблъсквам с подобни ситуации и на моменти не реагирам правилно, за това се и допитвам. ☺️
Моник, Благодаря за упражненията. Май ще трябва и аз да започна. Дано не съм закъсняла. 🙄
Аз още от сега искам 2ро дете. 🤣 Грижите не ме притесняват толкова, колкото самата бременност. Едва ли някой помни, но имам аборт поради тежки малформации на плода, което имам чувството че ме беляза. През тази бременност, преди всеки преглед, се подготвях психически дали няма чуя отново лоша новина.😔 Иначе ми е толкова хубаво и не мога да му се нарадвам на малчото. 💙
Благодаря и за съветите за изхождането. Явно нещо не му се е вършела тази работа предните дни. Успя днес да я свърши. Иначе всеки ден си му правя масажче и това с колето, като част от ежедените ни занимания. Почвам да си мисля, че освен рефлекса на потичане е повреден и количеството кърма е намаляло. Последните дни нарочно давах по-малко пюре, кърмих през 2 часа, купих лактил и галактожил, пия чай за кърмачки и безалкохолна бира. Сигурно съм предозирала с копър и анасон, защото са главните съставки навсякъде.... Но няма подобрение.

# 156
  • Мнения: 563
За второ дете исках веднага след първото и исках веднага щом е възможно (понеже е секцио), но се разболях от Базедова болест и трябваше да се отложи. Сега искам трето но без бременност и раждане, въпреки че беше леко всичко. Не ми се и дебелее, от друга страна искаме и да пътуваме, да работя, а ако пак забременея още доста ще съм вкъщи, с малко бебе не може много да пътуваме в чужбина. Мъжа и той малко се дърпа за трето. Та сигурно няма да правим трето, той обмисля и вазектомия, за да се забавляваме без "тревоги"😄 така са се каже, та няма да стане случайно, а само ако решим и съответно обратна вазектомия. Евала му правя, вече са малко мъжете, които ще изберат те да вземат мерки за предпазване, а не жената вечно да пие хапчета, да слага спирали, не обичаме презервативи не е за нас... Та така

# 157
  • Мнения: 549
Решението за второ беше лесно. Аз съм израснала сама и за тива знаех, че искам две деца. Да са си другарчета, да е пълна къщата. Не исках да са много голяма разлика. Забраменяването при нас е с клиники и отнема време. За това запопнахме като малката навърши 2г. За трето не си и помислям. Тежки са ми бременностите. А като гледам колко е пренебрегнато второто, третото сигирно само ще се гледа. Не може да се пътува с малки деца. Мъжът ми е той вече е на възраст. Ние бяхме до тук.
Обаче все по-често виждам семейства с по 3. Евала! Визхищавам им се!

# 158
  • Мнения: 245
Да бе, ама мрънкат ли ви бебетата по цял ден? Мразят ли количката? Мразят ли да се возят в колата? Да не могат да заспят навън без дране и рев? Да не спят навън повече от 20 минути? Да не можете да седнете на пейка в парка, на кафе? Да не можете да отидете на гости? И т.н.

Аз за хора с такива бебета питам как се навиват на второ, защото цялата ми енергия отива да гледам сега първото 😀 изолирана съм от приятели, познати. Не мога да мръдна до парка, камо ли да седна на ресторант за един обяд. Където отидем, обираме погледите с това кисело бебе.

Та за майки на бебета като моето питам как аджеба намериха сила за още. Евала, дами.

# 159
  • Мнения: 1 433
@bloodsugar, нашето дете вече не иска в количка. Единствения вариант е в раница. Така успяхме на морето и да вечеряме, на плаж да ходим и да се разхождаме. Важно е да е нагласена удобно и за детето и за носещия, защото иначе или детето може да не иска да стои или носещия може да изпитва болки. Вече само с раница излизам и чанта за количка и нито ми е ставало горещо, нито съм се изморявала, а тя е 7кг+.
Аз иначе обратно на останалите не желая второ дете и се чувствам чудесно. Аз съм трето дете, през две години сме раждани и съм си направила равносметката отдавна. 😆 Важното е ти и Таткото да сте на едно мнение по темата също. ✌️

# 160
  • Мнения: 489
Говорете ми за 3 годишните и тръшкането…..
Това чета в момента 😂
Аз имам също диестаза и беше много голяма, но сякаш се повлия от упражненията,които преустанових през последните 2-3 седмици. Лятна отпуска съм 😂
Не знам дали има значение,но тренирах аеробика последните 7-8 години и мускулите имат памет и доста бързо се повлия.
Аз утре почвам захранване,но съм леко притеснена защото малкия вчера много се изрина по гърба и след 30 мин все едно нищо не е било. Пратих снимка на педи и каза вторитен дерматит ( за първи път чувам). Ще се видим утре с нея и да видим какво ше стане.
Аз много се чудех за второ дете,макар че винаги сме искали с ММ,но след сериозно мислене осъзнах, че никога няма да си простя ако оставя детето си самичко заради егоизъм. Не исках да съм бременна и да раждам…. И така сега си имаме Димитър.
Аз направих преглед при гинеколог миналата седмица и ше слагам спирала октомври. ММ ме отряза за вазектомията 😂
Моя дребосък спи по корем от какъо беше на 3 месеца, а е рефлукс! За ужас на мен и всичи наоколо, но няма какво да направя-той се обръща сам. При всеки опит да го завъртя следва събуждане и след това рев и отказва да заспи отново. Педи каза-щом се обръща сам го оставяш. Е, свикнахме, но конто го види в количката как спи и веднага-“ ама той е по корем….”

# 161
  • Мнения: X
Bloodsugar, ами с времето просто трябва да станете непукисти. Ние още събираме редовно погледи и шушукания, мога да предположа коментарите, че не са в наша полза като родители. Трудно се влиза в чужди обувки, ако не си го изпитал. Ама да си коментират, не ми пречат. Виж ние на тях е по-вероятно да пречим, но както казах развили сме чувство за непукизъм. Освен това, ако излезете някъде и се огледаш ще видиш още един куп пищящи и тръшкащи се деца, та успокоението е, че не сте единствени.Освен това на различните деца за различни неща им е криво. Моето например обича плажа, строи си купчинки от пясък, обича и водата, не можеш да го изкараш оттам. Съседчето по хавлия опищя света, че имало пясък по краката, после пищя, че искало във водата, ама била студена, после че видя водорасло. Видя се, че се притесниха хората, ама никога не бих ги съдила каъо знам, че моето е по същия начин, но в други ситуации...Ами това е, с деца на море Joy

# 162
  • Мнения: 1 981
Днес на плажа моята мома изпадна в истерия... ние отидохме с таткото да се изкъпем,  тя остана с баба си на плажа , беше 10 и 30 плана беше да се изкъпем и да се прибираме защото става жега. Излизаме и чувам как се дере рев хлиоане, сополи..  няма успокояване. Тръгвам да свалям бодито да не и е топло и минава някаква баба и почва да ми обяснява на детето му е горещо съблечете го..  е мама ти стара какво правя според теб ... таткото идва в тоя момент и и казва няма нужда от съвети върви си по пътя... тя се репчи било му топло на детето и той пак и казва, не се меси нямаме нужда от съвети върви си... още реплики имаше.. нз какви бях заета да я успокоявам и сменям памперс, ама финалната беше бабата към моя мъж, че не била приключила с него Joy . Тез хора съобразителност нямат ли?! Накрая заведох малката под скалите на много дебела сянка, далече от всички тя беше изпаднала в резонанс спираше само да поеме въздух... пях гушках, целувах и накрая с целувки по врата и бузите се успокой... остана само хлипане... ами събрахме погледите ама не ми дреме, важно ми беше тя да се успокой... какво беше и защо стана така не разбрах, изплаши се че ме няма ли и непознати около нея... тооло ли и беше, памперса ли или комплексно нз... Изпадала е в такава истерия ама като ми чуе гласа се успокоява.  Сутринра с баща и я оставих, а аз до магазина с мама за закуски пак рев... влезнах в стаята извиках я и се успокой. Единствено ме радва, че като е наспана и нахранена в количката си гризе играчките и ние можем да обядваме или пием кафе.
Да раницата е доста удобна и така и Кари е най - спокойна. Ама вече ми тежи Sad почти 8кг е а аз съм 153см..

# 163
  • Мнения: 563
Nedavl важно е да се информираш за всички рискове и последствия на спиралата, както и надеждността, че две мои познати имат бебета със спирала, но не знам медна или хорнонална.

# 164
  • Мнения: 1 776
Винаги съм искала 2деца, защото аз съм само дете и се бях зарекла,че моето дете само няма да е. Животът ми така се стече, че родителите ми живеят от 16г. в чужбина,а баща ми почти цял живот. В много моменти съм имала нужда от близък човек до себе си, но съм го нямала. Затова колкото и да не исках деца, то трябваше да са 2. Виж за трето няма сила на земята, която да ме убеди.
На второто секцио исках да ми прекъснат тръбите,да е сигурна работата, но доктора ми ми отказа. Щял да ми сложи спирала.
Трудно е с 2 деца, особено с малка разлика. Старая се да съм непукист, да не ми дреме какво си мислят другите. Да не си усложнявам сама живота.

Общи условия

Активация на акаунт