За битовизмите

Когато се говори за домакинство винаги ми е било чудно защо гладене то е сред най-заклеймяваните дейности. Вярно, че една работеща жена трябва да подбира между домакинските задължения, но мисля, че това е избор кое е важно за самата нея.
Аз гладя всичко или почти всичко, ако не на момента, то оставям на дъската и когато има време.
Не гладех само чорапи, но тъй като в един момент краката на сина ми тръгнаха да растат с дни, започнах и чорапи да гладя.
Детето ми, от първи клас до сега(11 клас) е в три училища и всички с униформи, основно бели ризи. Е, как да не гладя, как да отиде на училище. Или пък аз на работа, това, което работя, не ми позволява нито "клинче с топ", още по-малко - "официален анцуг" ,  а все дрешки, които изискват гладене.
За сметка на това, почти не готвя. Лятото 90%от яденето е салата, сирене, хайвер, риба (но не сложно приготвена), нещо  буквално "хвърлено" във фурната - месо или зеленчуци. Най- често-зеленчуци-картофи, лук, патладжан, морков, пипер без много "ритуали". Зимата се редува ме, но не се вманиачваме в сложни ястия. На няколко пъти чета темата за идеи за храна в училище, ами нямам такава енергия и време. А и не съм убедена, че сложните ястия са особено полезни, пък било и домашни. За училище давам хляб, масло, лист маруля и краставица-любим сандвич на детето, понякога хляб и кашкавал.
Но това ми е странно, всеки адмирира сложните ястия, а се подсмихване на гладене то.
Иначе за щипките съм съгласна, че е вид "проблем", но ми е слабост.

Ами аз например никак не обичам да гладя, но има хора, на които им е приятно. Като цяло предпочитам готвенето пред всичко друго от домакинската работа. Разбира се, това, че останалото не ми е толкова приятно, не означава, че не го правя. Готвенето даже не го приемам като вършене на работа, правя го с и за удоволствие.

11-класникът не може ли сам да си изглади?
Храната е много по-важна от гладенето. Хубавата манджа - с повече съставки отнема време, но е полезна и много вкусна. Дори бързите неща отнемат време. Добре че не ми е заето в гладене. На работа с клинчета не ходя, но пък ходя с тениски и маратонки, защото имам късмета да се гледат само умения и свършена работа, а не външен вид.

Авторката не е очаквала такива дискусии.

11 - класникът(живот и здраве, след дни), може. Първокласни кът, второкласникът и тн, през годините наред, не можеше.
Съгласна съм, че на когото каквото му е важно, това да върши, при липса на време за всичко. Не съм съгласна, че сложната храна е полезна.
Въпросът ми и по-скоро чуденето беше защо винаги(или почти винаги), се гледа с лека насмешка на гладенето, а се адмирират сложни и засукани ястия. (за мен дългата и сложна обработка на продукти е далеч от понятието "здравословно".) От детството ми досега съм свикнала на естествена, проста храна. Някои засукани рецепти, основно, занимание на мъжа ми са за празник, но като цяло не се хабя много с готвене,особено в горещините.

Разни хора - разни идеали. Когато готвенето е хоби, точно нещо по-засукано може да е по-приятно за майсторката. Няма правилно и грешно.

Може ли някой с думи прости да ми обясни по каква причина е необходимо да се гладят чорапи и хавлии?
Едва ли е за дезинфекция.

По мои наблюдения за повечето семейства храната е по-важна от останалото, така че е нормално да отделят за нея повече ресурс.

Аз не готвя засукани манджи, да отнеме час на котлона или във фурната, без да седя до котлона. По пипкави неща са за почивните дни зимата когато не излизаме много. Но пък обичам да правя нещо сладичко и следобед детето да си даде почивка от ученето и да седнем да хапнем с малко чай и да си говорим. По Коледа, нова година, Великден се развихрям. А не обичам да готвя, дори мразя. Предпочитам да чистя, но не и да готвя. Но го правя , за да има уют, за семейството си. Ето, няма ги 2 месеца и аз си карам на салата. Но в деня в който се върнат, дома ще е облизан и ще им е сготвено най любимите храни.

Разбира се, че няма винаги време за сложни ястия, а понякога се случва просто да не ми се занимава. Има и неща, които приготвям само по празници, нещо като семейна традиция.

Аз обичам да гладя, това ми е единствената възможност да погледам телевизия.

Мразя да готвя, но ми се налага. Синът ми яде само готвено. Изобщо не яде пица, скара, паста, сандвичи - тежък случай е.

Аз напоследък съм мега преуморена. Не съм седнала буквално за 5 мин, а работата е в купища. Разбира се, че обожавам чист, спретнат дом и вкусна храна, но се налага да правя компромиси винаги с нещо. Надявам се този период просто да мине.
Ей на днес разбрах, че и гости ще имаме с преспиване и направо свят ми се зави. Не знам кога ще успея да приготвя стаята (мъжа ми отсъства), а съм с двете деца, едното е ходещ терорист на 1г2м, опитеащ се да се пребие или строши нещо само да погледна в страни. Убедена съм, че ще ми отнеме поне месец да изпера спалното бельо и хавлиите, след като си тръгнат гостите, защото ще давам приоритет на дрехите на децата и мъжа ми, както и нашето си спално бельо и т. Н. 🙈🙈🙈

Дано, макар че често се налага да правим компромиси и да преподреждаме приоритетите. Съсредототчи се върху неотложното, а остананлото, щом може да чака, ще чака.

Radeva,
Е, как разбираш, че ще имаш гости? Не ги ли каниш ти?

В случая, не. Поради здравословни проблеми се налага роднини да пътуват. Хората нямат финансова възможност за хотел, помолили са да останат при нас. Място има, не мога да кажа на мъжа ми, казвай им да се оправят. Хора сме, роднини са, та така..

Много добър въпрос.Едит:Ясно , Radeva e отговорила.