Аз гладя всичко или почти всичко, ако не на момента, то оставям на дъската и когато има време.
Не гладех само чорапи, но тъй като в един момент краката на сина ми тръгнаха да растат с дни, започнах и чорапи да гладя.
Детето ми, от първи клас до сега(11 клас) е в три училища и всички с униформи, основно бели ризи. Е, как да не гладя, как да отиде на училище. Или пък аз на работа, това, което работя, не ми позволява нито "клинче с топ", още по-малко - "официален анцуг" , а все дрешки, които изискват гладене.
За сметка на това, почти не готвя. Лятото 90%от яденето е салата, сирене, хайвер, риба (но не сложно приготвена), нещо буквално "хвърлено" във фурната - месо или зеленчуци. Най- често-зеленчуци-картофи, лук, патладжан, морков, пипер без много "ритуали". Зимата се редува ме, но не се вманиачваме в сложни ястия. На няколко пъти чета темата за идеи за храна в училище, ами нямам такава енергия и време. А и не съм убедена, че сложните ястия са особено полезни, пък било и домашни. За училище давам хляб, масло, лист маруля и краставица-любим сандвич на детето, понякога хляб и кашкавал.
Но това ми е странно, всеки адмирира сложните ястия, а се подсмихване на гладене то.
Иначе за щипките съм съгласна, че е вид "проблем", но ми е слабост.