Петокласници 2022/2023 - Тема 1

Принципно учителката трябва да види дали има грешка или не. Не вярвам да остане неоправена задачата, особено щом се решава на дъската.
И какво значи "прецака ми оценката"? Явно не е за 6, щом има грешка. Не е добре обаче у другите деца да остава впечатление, че грешното решение не е такова, понеже може да усвоят задачата така и после да грешат и те.


Не бих се разправяла с чуждо дете. Бих научила моя как да му отговори.

Задържала го учителката по МАТ, което резултирало в закъснение по музика... Не си признал защо е закъснял, защото учителката се пошегувала, че ще ѝ се карат ... шматка.

Ако не и е била дадена думата и учителят не е попитал дали някой намира грешка, не е редно да се обажда.
От една страна е много неприятно за децата, които имат думата или ги изпитват.
От друга, такова поведение за включване по всяко време и за всяко нещо пречи на работния процес.

Еее, аз не съм се разправяла с чужди деца- просто си говорим и коментираме - и двете деца са достатъчно големи и умни и разбраха иронията. Едното дете е твърде напрегнато и притеснително за всичко ( от оценки -до най-дребните неща, като закъснение, забравяне на нещо , което идва от родителите - не че не трябва да са отговорни, но чак пък да му се набива в главата , как то трябва да е все първо , най-доброто, най-подготвеното,най-безгрешното,  най-най и съответно , всяко нещо , което обърка той се приема с критика и каране , правят му се графици за всичко и му се налага мнение за всичко ).  Съответно, за него, държанието на моя син е нещо невиждано и нечувано ( да ходи извън училище за дюнер, да пише домашно в междучасието, защото забравил една задача или не е знаел как да я реши , да си рисува , да се случи да закъснее , да не му пука за оценки - поне привидно). Аз не мога и не искам да му налагам моето мнение за неговото възпитание, и в случая иронизирам моето си дете, което пък за всичко си има оправдание ( което също не е ок,защото и баща му е такъв и двама ми идват в повече) . Но хуморът за мен е начин, и двтете деца да чуят и осмислят нещата - как всеки бива виждан различно от преставата за себе си - и че не е ок да се изпада в крайности - което важи както за единия , така и за другия

За мен не е добре нито да иронизирам детето си (особено пред други хора), нито да "поправям" другите деца.

Аз казвам, че не бих говорила с чуждо дете относно възпитание, още по-малко да си налагам възгледите.

Тъкмо почнах да пиша и ....


...с това мнение изказа и моето в едно изречение.

Пак вадите нещата от контекста - нито имам желание , нито съм искала да "поправям" чужди деца. А моето си как ще го възпитавам - с ирония , с бой или с нещо друго - си е мое решение. За мен е важно децата да знаят , че има и други гледни точки и като майка , която е(била)  overprotectivе( helicopter mother )  и пълен control freak - виждам , в лицето на това детенце ( защото то не е виновно) , какво можеше да стане , ако бях продължила да се държа с моето така ( както майка му ). И да, имам възможност да говоря с детето и го разпитавам , и го успокоявам ако нещо е объркало /забравило( дори говоря с майка му) , и му обяснвам , че не във всичко всеки от тях , ще е добър,и не винаги нещата стават според очакванията ни ( или на родителите )  и да свикват .И , да , казвам, му че не е хубаво и приятно да казва на сина ми , че не добър по това или онова , да му вика че е глупав и да му се подиграва. Поне не и пред мен - защото и моето дете си има достойнство ( въпреки, че го иронизирам понякога - за щастие и чувство за хумор има  ). Много, ама много съм далече от мисълта , че ще поправя което и да е дете ( аз с моите едвам се справям, камо ли с чужди) ,но няма да търпя определено поведение в мое присъствие и да си мълча пред някакъв пикльо. И да - не съм от тези хора, дето да се врътнат и да кажат :  М, че това не е мой проблем - нека си чука главата и да си говори и прави каквото иска - аз моето ще си го науча. Да , ама не, в тази възраст  - децата се влияят и слушат повече връстниците си , отколкото родителите - и след време влиянията хич няма да са толкова невинни . Ако това дете досега не е възпитано да е толерантно, разбрано и не притежава и малко емоционална интелигентност - аз няма нищо да променя с моето говорене, но пък може да му спечеля доверието и уважението , и ако има проблем - с него или с моя син ,  и се притеснява да се обърне към майка си , поне да може да се обърне към някой възрастен. Това е възпитателно и за моя син , защото го карам така повече да споделя с мен , без да се притеснява , че ще му се карам и хокам ( още не съм изкоренила хеликоптера изцяло )

Както ми каза господина от занималнята, много е готин, точен и млад, сега се опитваме да сформираме колектив. За това е важно да няма нарочване, дрязги между децата, да не се намразят..а да са сплотени.
Разговорът проведохме по повод инцидент с топка, при който избили очилата на моя, те паднали и се прецака рамката. Писах на класната, тя се обади на родителите на др.дете, господинът на мен. И ми даде тази гл.т.която намирам за правилна.
Изцрах да не ескалирам проблема и да не разсухвам въпросът, именно с цел да не се намразят децата. А да са си колектив. Да се разбират. Не да се мразят.

От тази гл.точка, Алис, аз бих омаловажила въпроса. Не бих го раздухвала, не бих го обсъждала...с цел да не се намразят децата.

Аз дори намерих нова рамка за очила, същата, ще ми я пратят от оптика в друг град, ще си я платя и така..мир да има.
А в началото подпалих и мислех да искав среща с другите родители 😂

Но като размислих, няма смисъл. То и децата им мина вече, моят и той вече не помни кво е станало, не му отдава значение вече

Чак се върнах назад да прочета първия пост за чуждото дете. Помислих че аз нещо не съм разбрала и две потребителки пишат по сходни теми.
Ами.. в първия пост изобщо не лъха на цялата тази толерантност дето се лее от третия.
Спрямо първия ви пост - да излиза навън за храна, да закъснява, да не му пука за оценки и какво беше още ... - ми това са всички неща, които са неподходящи като държание на петокласник и не само..и после да трием носа на изрядното дете... ами не знам как да го разбирам
Контекста си е вашия, аз нищо не вадя от него. Само знам че като майка, ако друга майка започне да мята разни уж иронични забележки на моето ЧЕ Е изрядно, мисля че веднага бих спряла всякакъв контакт! Достатъчно живеем в свободия, за да взема детето подобен пример за миродавно мнение.

Бре! Нямаше нужда даже да се връщам, щото предния път го прочетох два-три пъти, за да не би да не съм разбрала нещо. Ами, разбрала съм го чудесно. И сегашното излияние го потвърждава. Честно казано и аз не бих искала моето дете да контактува с твоето, ако се налага ти да му обясняваш нещо си там..... Децата са деца и като такива се оправят помежду си. Независимо кой какво е казал. Ако имаш нещо да говориш, правиш го с родителите на съответното дете.

Уау - значи , и за вас не е нормално ,дете на 11-12 години да може да излезе от училище и да си купи закуска , не е нормално дете да си драска ( отзад) в тетрадката в час , не е нормално , да се случи да закъснее с минута за един,единствен час след голямото междучасие , не е нормално да не се впряга за оценки в 5 -ти клас и да не се съревновава постоянно, по всички предмети , не е нормално да е толерантен и да не си позволява да обижда други деца и да им се подиграва .Т.е. моето дете НЕ е ОК.
Но това супер-дупер ,амбициозно, стриктно , съвестно дете, малко суперменче ,което пее ,рисува, хвърля , смята , чете  по-добре от сина ми и го изтъква постоянни,  знае перфектен английски( такъв дето и госпожата по английски не знаела ) ,  и няма грам чувство за толерантност и се подиграва и обижда другите,защото те не са толкова велики и можещи и супер - умни и отговорни като него .....е то е ОК.
Ок - явно аз нещо не съм наред с главата. Определено ,няма да ми е драма , да не дружат заедно, но ме изненадва ,че възрастни хора приемат такива дреболии за за толкова вредно влияние. Аз ще се опитам да си възпитавам моето дете да мисли с главата си и да е по-самостоятелно и да не обръща внимание на другото . Благодаря за отрезвяващите коментари - мен ме е жал за това дете ,но явно то си е нормално и супер и трябва да се фокусирам върху моят гамен.

Не казваме кое и дали е нормално. Всеки родител си възпитава детето, както смята за добре.  Не е нормално ти да се намесваш и да даваш насоки и съвети на чуждо дете. Може да забраниш на твоето да дружи с другото или да говориш с родителите му, ако е нещо крайно. Но не и да си налагаш възгледите на чуждо дете. Щото не е ясно пък дали твоите са ок.

Когато твоето дете има проблем с друго дете, се свързваш с някой от родителите му, не се обясняваш с детето. Или оставяш децата да решат проблема между тях. Зависи от ситуацията.

Решават задачи в клас. Съученичката е готова и излиза по желание да я реши на дъската. Моето също е готово и вижда, че я решава грешно. Учителя е на бюрото и не следи решението.
Явно, че е била нетърпелива, видяла е и си е казала. Далеч е от идеята да "изложи" другото дете.
Аз по скоро се чудя, дали да я уча да си трае като види грешка или да си казва, както прави. Все пак не е излъгала.
Драма няма, детето се е почувствало засегнато, а моето и то от реакцията, но е забравило вече. Беше ми любопитно вашето мнение по въпроса.
То на първия учебен ден една майка ѝ казала, че съм ѝ платила матурите и не се травмира особено, че това ли...

В отношенията между децата не се меся. Коментираме вкъщи и се оправя сама.
Днес я питах дали един неин съученик пуши и тя ми отвърна, че не е нейна работа. И е точно така.

Може би да изчака учителят да погледне на дъската, както и ще направи и да види реакцията му. Ако грешката не бъде забелязана, може би тогава да каже, че тя е получила нещо друго. Така си мисля, де...моят засега не е споделял подобен случай.


Това какво значи?