Къванч Татлъту 💙- Yakamoz S-245/ минали и бъдещи проекти, партньори-103

Привет, момичета 🤗🤗🤗

Ходих на лекар и днес съм болничен. Утре трябва да правя тест за ковид 🤭. Но не мога да се стопля от вчера.


Можем поне да разгледаме кухнята на семейство Татлъту 😜

https://instagram.com/stories/filizbur/2933070794563828013?igshid=MDJmNzVkMjY=

Надявам се довечера да мога да пиша повече. Нали съм нощна птица и дано ми дойдат силите, че сега съм....

Пепи, дано не е Ковид! утре да си по-добре
кухнята вече я няма в сторито



Днес този голям аркадаш на Къванч има РД
здраве и успехи!

Здравейте!
Благодаря за споделеното!
Пепи, бързо да се стоплиш и да оздравееш!
Айра, благодаря за линка за „Якамоз“.
Юсуф не е изоставено дете, той си има и майка, и баща, но бащата в определен момент е спрял да поддържа контакт с него. Това е различна ситуация от дете, което е било изоставено, родителите са се отказали от родителските си права и детето може дори да не знае кои са неговите родители.
В Турция съществува система от грижи за деца от бедни семейства, която се финансира от държавата. В такъв интернат е бил Юсуф. Проблем в тяхното семейство, който тръгва от семейството на Хефес Али, е бедността. Неговият баща му е оставил само една шапка и саз, дори за дом не става дума. Хефес Али е бил записан в такъв интернат още докато бащата е бил жив - бащата го е записал, щял е да бъде подготвен за учител, но бащата е починал същата година, след две години детето вече е кръгъл сирак и за разлика от Юсуф, за когото бащата е проследил посещението на училището и интерната поне до 14 година, за  Хефес Али не е имало кой да настоява и да проследи развитието му. Решението за живота, който видяхме къде и как приключи, е взето от седемегодишно дете!
Хефес Али е спрял да контактува с Юсуф, когато той е бил на около 14 години. Разводът е станал няколко години по-рано, не знаем причините, но може да се предполага, че са дългите отсъствия. Според мен, идеята за интерната е на бащата – Хефес Али има опит от това как са постъпили неговите родители с него. Вероятно във връзка с развода майката и бащата са се споразумели по този въпрос и Хефес Али е бил близо до Юсуф докато се е уверил, че върви добре в интерната, майката е близо до него и след това се е оттеглил. Между развода и 14-та година на Юсуф бащата явно не рязко, но постепенно – „споменът от Аркания“ е част от това, съзнателно се е отдалечавал от Юсуф. Той го е оставил при майката; майката се е омъжила отново във времето след последната среща между баща и син. Хефес Али каза, че не е знаел, че тя има втори брак; ако се беше омъжила преди това, Юсуф щеше да му е казал на тази последна среща. Кога е починала майката - не знаем, може Юсуф да е бил и на 30 години. Той никъде не говори за нейната смърт, не казва, че тя му е липсвала, говори само за нейния брак. Нов брак естествено означава ново семейство, нови задължения, няма как да му е харесало на Юсуф.   
Останал сам на седем години, Хефес Али се е хванал за саза на баща си – за традицията, тръгнал е от бедност и сега – вече маестро и почитан от всички, е все така беден. Изглежда след смъртта на родителите му интернатът за него е останал само пожелание. Когато сам е станал баща и вече отдаден на музиката, Хефес Али е постъпил напълно нетрадиционно – направил си е изводи от своя собствен живот. Той е оставил Юсуф сам да намери и да върви по свой път, индивидуален, а не утъпкан от тези преди него, към които принадлежи и самият Хефес Али със саза на баща си в ръка. Хефес Али е видял докъде е стигнал баща му, докъде е стигнал самият той и не е искал това за сина си. Юсуф сега е образован, живее в различна среда от тази на баща си, има финансови възможности.
Тук може да се види едно по-голямо обобщение, което историята на филма прави: отношението между традиция и новаторство, между пътя на бащата и този на сина, оставен да търси сам своя индивидуален път. Интересното е, че обикновено синовете се бунтуват срещу старото, докато в този случай бащата принуждава сина си към търсене на свой път, за да не повтаря неговия. По време на пътуването видяхме ята птици, стадо овце, кон и конче тичащи заедно – живеенето заедно: близо до природата,  колективно, то дава много, но и взима също така много от човека като отделен индивид, кара го да следва утъпкани пътища. Пътят към нещо ново и различно винаги е свързан със страдание, безпокойства и загуби. Тази цена е платена и от двамата, тъжни са преживяванията не само на Юсуф, но и на баща му. Хефес Али е бил далече от Юсуф, обичал го е от разстояние и за щастие видя, че взетите от него решения  са  дали добър резултат за неговия син. Юсуф е образован, живее в интелигентна среда, осигурен, постигнал всичко това сам със собствените си възможности. Това е пътят на индивидуализма. Детето Юсуф се гневи, но Юсуф, който на 39 разбра защо баща му е постъпил така, може да му бъде само благодарен; не вярвам да искаше да се види като един от трубадурите. Всяко нещо има цена: губиш едно, но печелиш друго.

Добро утро, дружки!


Благодаря ви за споделеното!
Ваня, благодаря! Интересни разсъждения по филма отново
Пепи, стискам палци само да си изстинала, да не е Ковид! Бързо оздравяване!
Айре ЧРД на Чаго, да е жив и здрав!
от вчера, явно не са свършили снимките още, както писаха
https://vk.com/last_call_for_istanbul?z=video-214632491_45623914 … l_wall_-214632491
Хубав ден!

хубава събота!

Ваня, с интерес те прочетох отново!
и това ми хареса....но все пак  бъдещето на Юсуф и какъв е станал- зависи най-вече от неговия характер.
Борбеността явно я е градил с времето, а бедния живот по интернатите го е амбицирало да има професия, която да му дава хубав живот в бъдеще. Със сигурност е и умен, щом е успял да го постигне. а и се е издържал сам предполагам, когато е учил.

Фенче мерси!

 видеото има 1 млн гледания за 2 дена


и това си харесах

Привет, момичета! 🧡
Златна, прекрасна есен вече е тук! Любим сезон! 🍁

Каквото и да ни донесе, да го посрещнем с надежда, че хубавото предстои!
А аз ви орисвам със здраве и късмет! 🧡🧡


Айре, 😍 благодаря за темата!
Уютно и приятно все да ни е!

Благодаря сърдечно за всички за споделеното!
Терзи, Ваня, с удоволствие ви прочетох! 🌼
Поли, много ми беше приятни да те видя отново тук! 🌼 Надявам се си се възстановила напълно!
Пепи, скорошно оздравяване, каквото и да е, бързо да минава, без последици.
Благодаря за активността и за всичко, което носиш и споделяш в темата! 🌼
Фенче, Айре, Дива, за всичко! 🌼

Много ме радват дискусиите по Празникът на влюбените.
Това ми липсваше единствено с Якамоз, жанрът не предполага подобно обсъждане.
Пожелавам си и сериал, който да провокира анализ и дискусии.

За филма с Берен не се наемам да гадая, единствено още с най- първата снимка предположих арт персонаж за Къванч от облеклото и очаквах Сохо като дестинация.
Мисля, че има някакво очарование и в липсата на информация.
По предварителната информация за Празникът си бяхме създали очаквания за жените в живота на Юсуф и макар че не бих го нарекла разочарование, но имаше разминаване с очакванията ни.

Сега вече, след като изгледахме целия филм, не намирам място за такава сюжетна линия, но неминуемо от подадените детайли човек изгражда представа и сравнява с видяното.

Празникът си е история за баща и син.
Книгата дори е историята на бащата. За цената, която плаща за живота си на “ навсякъде гурбетчия, навсякъде е родина”, както е описан от един литвратурен критик.
“Къдто види красота, там остава…..
Получава наслада от всяко цвете като пчела…”

Да се разделиш с човек, когото вече не обичаш, е проява на любов и към самия себе си, и към него.
Не мисля, че по времето, когато Юсуф е бил дете и в онези географски ширини е имало опция за безболезнена раздяла.
Концепцията е твърде сложна, за да бъде разбрана от едно дете. А в семейството на Юсуф, с някои дефицити в комуникацията, ако мога така да се изразя, травмите са неминуеми.
Без да оправдам постъпките на Хевес Али или на майката, не виждам по- светло бъдеще за тримата, ако той беше останал част от това семейство.
Всяко следващо отсъствие, поредно очакване, поредно разочарование.
По- малките деца са егоцентрични и често търсят причината за проблемите между родителите си в себе си.
Идва и другият момент, напускането на семейството е доброволно,  личен избор, не както при смърт.
Аз съм споделяла много пъти колко харесах Апартамент на невинните. Бащата остава в семейството, но любовта му е извън това семейство и дом, жената до него е нещастна, а децата са продуктът на това нещастие. Много дълъг път извървяха до пълното си оздравяване.
Не подценявам травмите на Юсуф и неговото нещастно детство, но макар и да ме боли и мен самата за бедното дете, самотно в интерната, не мога със сигурност да кажа за зло, или добро е случилото се.
Често цитирам “по - добре ужасен край, отколкото ужас без край”.
Всяко дете заслужава здраво, стабилно и щастливо семейство, но за съжаление много са юсуфовците по света.
Затова за мен акцентът беше в разбирането, осъзнаването и облекчението.
Прошка не знам дали беше дадена и получена.
Тя бе беше и поискана.
Понякога сякаш не е и необходимо.
Защо дойде Хевес Али, за да каже сбогом, според мен.
За да не тръгне към вечността, така както си е тръгнал преди години.
Юсуф намери облекчение, когато осъзна, че не е изгубил баща си заради друга любов. Минал е през живота на много жени, но не е принадлежал на нито една от тях, така както не е принадлежал и на него.
Той просто така обича. Отдалече.
В тишина. Безмълвно. Безкрайно.
Няма край за един баща.
Вероятно затова наричат себе си Влюбените/ Трубадурите.
“Смята се, че трубадурите са първите, които възпяват любовта като нещо възвишено, като чувство, което поучава. Въпреки това те издигат в почит единствено страданието от несподелената любов, не консумирането ѝ. “

Привет, момичета 🤗🤗🤗
Всичко е наред при мен.
Малко цвят от моята градина





Ваня, Али благодаря за споделеното. Споделям написаното от вас. Както вече писах до голяма степен как възприемаме един герой от филм или как реагираме на случващото се около нас до голяма степен се определя от нашите преживявания, нашето възпитание, средата, в която живеем. Хавес Али по някакъв странен начин ми напомня на моя баща. Но ако имаш такъв човек до себе си няма сила, която да те събори. Затова казах, че разбирам и Юсуф, на които му липсваше точно тази сила да продължи напред. Да, Юсуф е успял в живота, но е несигурен в себе си човек. Може да се разсъждава и по въпроса защо не е потърсил баща си. Не съм съгласна, че детето няма как да го търси. Всъщност този, които те оставя е дал за себе си отговора защо го е направил. Въпросът остава за оставения, защо баща му си е тръгнал. Може би това е причината да има това чувство на неудовлетвореност и неувереност. При някои сигурно и чувство на вина. Специално при Юсуф според мен е било по скоро желание да докаже на себе си, а и на баща си индиректно, че може да се справи сам. Липсата на реакция от страна на Хавес Али обаче още повече е засилило болката. От своя страна Хавес Али със сигурност е знаел как се развива живота на Юсуф и спокоен, че се е справил отличен не е сметнал за нужно да се връща отново в живота му. Той се появи при него когато беше сигурен, че умира и много малко време му остава. Разбрахме, че той е бил във всички болници в околността, но нито веднъж не го беше потърсил за помощ. Той отиде само, за да се сбогува без да иска нищо в замяна. Юсуф тръгна с него на това пътуване, защото той имаше нуждата да чуе отговорите на своите въпроси.
Много се надявам да има продължение на филма с третата книга на Кемал Варол, в която както разбирам от различни публикации се разказва за живота на Юсуф.

Снимките в Ню Йорк като че ли още продължават. Нетърпението за този филм наистина е голямо. Айре, и аз видях при рускините инфото за гледания на видеото с Къванч и Берен. То и снимките на страницата на Нетфликс също разбиха всички рекорди. Диве, може би е логично ако пеят и свирят в Ню Йорк да е на английски. Междудругото една туркиня беше тагнала от член на екипа на филма и тя явно е собственик на звукозаписно студио там. Та най-вероятно там да правят записи. Ако разбира се това, което си фантазират феновете е истина.
Вчера са давали първи епизод на новия сериал на Нуран Евер Шит. Прочетох много крайни мнения. Вие започнахте ли някой от новите?

На тази снимка забелязах, че и двете татуировки са си на място.



Гости, видях, че имам реакция от теб. 😍

Лека, момичета 🤗🤗🤗

Алинкаа , липсваш....
радвам се, че писа!
Много хубав пост!!
И според мен любовните истории на Юсуф щяха да бъдат излишни, въпреки, че се бяхме настроили да гледаме Ясемин и Къванч....

всъщност беше поискана, но много тихо, без насрещен отговор, но мисля, че накрая Хевес Али я получи.

Екипът, който е работил над Апартамент на невинните е същия, който ще реализира и Краля......

Пепи, радвам се, че всичко е наред!
ммм страхотни снимки, особено втората, като в ботаническа градина
за споделеното
аз не знам кой е новия сериал на Нуран
и нищо не гледам в нета.../само Вавилон по тв./
дори и новата серия на 3 сезон на Момичето не съм гледала
избягвам драмите и тежките истории...такъв ми е периода...все още



лека

Привет, момичета 🤗🤗🤗
Добро неделно утро 🍀🍀🍀



Аз пак си изгледах Празникът на влюбените и пак много, много ми хареса ♥️
Айре, да, Хавес Али каза тези думи, но те бяха произнесени така, като че ли той искаше прошка не точно от Юсуф, а молеше за прошка бог. След двете изригвания на Юсуф той разбра какво му е причинил и че нямаше оправдание за това, което е направил.
Дали му е простил Юсуф е трудно да се каже. На края , когато стоеше на брега със саза на баща си и не може от първия път да каже татко, според мен по скоро душата му плачеше за загубеното време. Същото усетих и в последните кадри, със старата снимка в ръката, спомена от последната, която направиха и песента на Хавес Али, която звучеше от касета и пътя, които се открояваше на чистото небе.
Всъщност природата във филма е тема също за обсъждане.

Айре, новия сериал на Нуран Евер Шит се казва "Зимокорад" . Видях, че вече има превод на български под името "Рибарче".
Хубав ден ви желая 🤗🤗🤗
Днес обещават слънце ☀️

Един колаж от италианките за настроение 😀

Здравейте Благодаря за прекрасните коментари Алинка липсваш

https://www.instagram.com/stories/basakdizer/2934957680528697965 … id=MDJmNzVkMjY%3D

А Курт Ефе вече държи книжки с пухкавите си ръчички

хубава неделя

Пепи, изпревари ме


знам за новия сериал на ОГМ- Зимородок
но сега погледнах, сценариста е друг,  не е Нуран.

всъщност да, съгласна съм
време е и аз да изгледам пак филма.....може да си коментираме до идването на нещо ново


Терзи
кажи й. да идва по-често!  

тия снимки от Башак

нещо ме объркаха
помислих, че Къванч е на тях, но не съм сигурна.
това било кафе в НюЙорк ........

Привет, дружки!
Алинка както винаги, прекрасен пост, благодаря! Липсваш ни, мила!
 
Да, аз също много съжалявам, че не успяхме да обсъдим по този начин Якамоз, лично на мен ми беше трудно, не зная дали е заради жанра, по-скоро не успяхме да усетим напълно характерите на героите може би Но, очаквам продължението с огромно нетърпение, въпреки всичко! А  за Празникът на влюбените може да се говори безкрайно много, защото за мен този филм говори на езика на сърцето Дано имаме късмет и със сериал, който с удоволствие да си обсъждаме дъълго време
Съгласна!
И все пак мисля, че Юсуф прости на баща си
Пепи, много се радвам, че при теб всичко е наред! Благодаря за красотата, която си ни донесла и за споделеното! Според мен Хефес Али въздъхна дълбоко и каза "Прости ми" на Юсуф, но по такъв начин, че не зная дали Юсуф изобщо го чу и разбра, защото нямаше реакция от него на тези думи. А и не разбрах дали Али искаше изобщо той да го чуе, по-скоро ги каза под носа си ... мисля, че нямаше очи да поиска прошка от детето си, което разбра колко дълбоко е наранил с решението си на времето, което е взел.
Благодаря за прелестните мънички ръчички на Курт Ефе! В ръцете със сигурност ще прилича на баща си Ох, ще я потретя!

Терзи , благодаря ти! тези снимки от къде ли са ?
Айре благодаря ти за всичко споделено!
Да ти се похваля, че започнах да гледам " Момичето на прозореца ", нали не вярваше , че ще го направя Е, на почивки я карам, нещо отвикнах да гледам серии по два часа и повече и то без Къванч
Пожелавам ви хубава и спокойна неделя!

Изгледах отново филма Нито децата избират своите родители,нито родителите избират своите деца Филм за двама самотници поели по своя път - единия да търси прошка и много болен а другия да разбере колко е бил прав баща му като го е изоставил Те си мълчат почти през целия път Казват,че музикант къща не храни А като гледам къщите по селата за Юсуф е било най - добре в интерната Това го е амбицирало да докаже,че въпреки че не е искан от баща си се е изучил и станал адвокат Баща му е обещавал по селата пеейки за  любов на жените и след това ги е зарязвал както е изоставил сина си Каквото било било Той е такъв какъвто е както казва една от любимите жени на баща му Зере но никога не е бил лош човек
Сърцето винаги му е принадлежало на саза Татко е дума останала незавършена И накрая бащите остават в нас каквото и да са ни причинили Остана само снимката носена през годините и новите направени от Юсуф Гледах накрая Юсуф стиснал саза плачейки  и сърцето ми се скъса

Здравейте!
Благодаря за интересните размисли, новините и снимките!
Много е сладка снимката на Курт Ефе с книжката , харесаха ми и градината с „моите цветя“ на Пепи.
 
„Днес обещават слънце…“, обаче аз току-що завърших „Якамоз“ и точно днес целия ден гледах доброто старо слънце с подозрение. Много ми беше интересен сериалът: ясен сюжет, турските актьори начело с Къванч са ми познати и харесвам всички, сложно и много ефектно заснемане. „Трябва да се научим да живеем заедно“ каза Арман, но за съжаление в нашия живот не виждам хората да се стараят достатъчно, или поне не всички. И мен сериалът не ме предизвиква към обсъждане - липсва ми контекст за мислене и сравнения от други произведения на такава тема. Това, което съм гледала или чела, винаги е случайно. Наскоро гледах „Курск“ – филм за руската подводница, която потъна в Северно море и загина целият екипаж. Но се чувствам добре, когато поне за малко попадна в света на тези, които мислят за апокалипсиса, който ни очаква, ако продължаваме да не мислим за земята, на която живеем и на която не сме сами. Доволна съм, че гледах  сериала.

Според мен, нито Хефес Али е искал прошка, нито Юсуф му е дал такава.
Разсъжденията ми тръгват от първите няколко минути от филма, които ясно показват несиметричност между двамата герои в началото. Юсуф, но не сегашният Юсуф, а детето Юсуф си задава въпроса кой и какъв е баща му. Ако ни бяха показали вече възрастния Юсуф с подобни въпроси пред себе си, той щеше да търси и отговор, но първите кадри говорят за това, че тези въпроси от детството са застинали в него, останали са незададени. Юсуф не знае нищо за баща си. Той е могъл да научи нещо за него, ако си беше задавал тези въпроси и като възрастен, но той е отписал баща си.
Обратно, Хефес Али знае много неща за Юсуф. Тръгнал е, за да умре – знае, че е смъртно болен и си носи саван, сбогува се с тези, които той преценява като важни в живота му. Ако Хефес Али искаше прошка, той щеше да я поиска още вечерта; вечерта двамата се сбогуваха и нямаше повече да се видят. Последва го Юсуф, защото в него са въпросите, които ни показаха чрез кадрите преди началото на филма. Ако искаше прошка, бащата още с идването трябваше да започне да се обяснява и оправдава. „Прости ми!“, както сте отбелязали, беше нещо, казано в ситуацията на разгорещяване на Юсуф, но не предполагаше отговор. Причината да не иска прошка, според мен, Хефес Али изказа край езерото: времето изтича също както водата.    За мен Хефес Али е мъдър човек и разбира, че дори Юсуф да му каже, че му прощава, това ще бъде лишено от смисъл. Защото времето не може да се върне назад, изгубеното не може да бъде възстановено.
Когато всичко свърши и Юсуф разбра историята на баща си и защо той е постъпил така, остава ли нещо, което се нуждае от прошка? В какво Юсуф преди да му прости, би могъл да обвини баща си? Пред него е едно дете с много по-тежко детство от неговото; дете, останало за разлика от него, съвсем само в ранна възраст; вече възрастни, и двамата са отговорни, че не са потърсили по-рано път един към друг. В тази история, според мен, няма място за прошка, а от разбиране. Аз не бих мислила за Хефес Али като за женкар. Имал е през живота си три жени, с които  се сбогува, от които едната бивша и майка на сина му, втората починала, а с третата не е сключил брак; те не са били в един и същи момент с него, а последователно; бил е на разстояние от сина си, но не заради някоя от тях; в шапката си носи снимка само на сина си, а не на някоя от жените.
Миналия сезон започнах „Баща“ – вече има превод и на български, а сега започнах „Предателство“.
Желая ви приятна вечер!