Къванч Татлъту 💙- Yakamoz S-245/ минали и бъдещи проекти, партньори-103

Привет, дружки!


Пепи , Честит 15 септември! Пожелавам ти здрава и успешна нова учебна година!
Ха, наистина имаме повече снимки от НЙ, отколкото в Истанбул Много хубаво, че поне в този филм споделят повече.
Айре благодаря! Много са готини! Благодаря и за смайликите!
Диве, права си, този човек не спря да работи! Кога успя да снима и рекламата ? Страхотен е, вярно е.
Диди, благодаря! Новините пристигат бързо, но първо кацат при нас
Пожелавам ви прекрасен ден, дано ни зарадват с още снимки!

Привет

снимка от момчето, което му партнира.

Пепи и от мен- здрава и успешна нова учебна година!!
жената от turk_celebrity_views/която преведе интервюто/ се казва Nigar Sey
а тази, която е била блокирана от Къванч е

Фенче
Диве наистина през последните 2 години не се спира- пупу!!
аз за това не мрънкам


за снимката, която излезе с Киво и Берен- коментират, дали нашия ще свири на китара във филма?

Диде

Привет, отново!
Ето, пожелах си и ме чуха Айре благодаря за новата снимка!
Колко бързо, само след няколко години Киво и с Курт Ефе ще се разхожда така, живи и здрави да са!    



Забравих да спомена сутринта, че Киво ми се видя на новата снимка с чанта и калъф за китара, може пък този път да ни изненада и с китара, защо не, видяхме, че и това може, oсвен на хармоника, саз и пиано. Не вярвам да е цигулка

Фенче , благодаря за това, което си донесла!
ще е много готино, ако Мехмет свири на китара

Хубави думи от Бурджу!

новосподелена..

Здравейте Благодаря за новите снимки и споделеното
 Честит първи учебен ден на учителите и учениците
https://www.instagram.com/stories/basakdizer/2927871138547357184/

Благодаря, момичета 🤗🤗🤗
Благодаря за новостите, които носите.
Къванч не се е спрял последните две години наистина, но бавно излизат нещата.
И както стана през април, затрупаха ни, сега нещата се повтарят.

Тази снимка я откраднах от американките.

Айре, можеш ли да разбереш за какво става въпрос.

После мисля да продължа 😜
Хубава вечер 🤗🤗🤗

Момичета, успях да гледам филма! По стечение на обстоятелствата съм с 40 градуса втори ден с ангина и детето е изолирано и с мъжа ми си страдаме мълчаливо и самотно вкъщи. Ами, ето, появи се възможност да се полюбувам на Къванч ( със специални благодарности към Фенчето). Провеждам геройска битка за нормализиране на жизнените показатели и ,разбира се, няма как да не коментирам! Макар че не знам от къде ще взема правилните думи да опиша какво почувствах, докато гледах...

Сладурки, благодаря ви за всичко споделено!
Полиии, добре дошла, миличка, много се радвам, че си успяла да гледаш филма. С нетърпение ще чакам да споделиш! Да оздравяваш бързо!
Нещо хубаво от Анна

Ходи разбери какво е това

Поли , мила, бързо оздравяване!! И аз бих искала да прочета твоите размисли за Юсуф и баща му...!
пращам ти помощник
Пепи
когато има снимки в даден район и потенциални смущения  ,  често се поставят съобщения, за да уведомят жителите и т.н., че има заснимане /питах /
Фенче да, хубаво клипче!

Поли, много ти се зарадвах. Оздравявай бързо , а че ще напишеш с най- правилните думи, не се и съмнявам.

Айре, благодаря за разяснението. значи американките все пак имат шанс да ги срещнат ,Къванч и Берен.
Имам някакъв проблем с влизането в бг мама през телефона и спирам до тук. / сега пиша през лаптопа /
Лека, момичета

Добро утро!



Наистина е хубава рекламата на Финиш - с послание. Може да е на таблетки за съдомиялна, но има смисъл.

Поли, бързо оздравяване.

Хубав ден, момичета.

Здравейте, момичета!
Много ще ми е трудно да коментирам всичко, което искам, в един пост, та да знаете, че няма да съм изчерпателна.
Първо аз отдавна харесвам Къванч не само заради външността му (която безспорно си е топ). Той е от онези актьори, които могат да си позволят да не играят някой мъжкар, някой невероятен пленител на женски сърца или някой злодей с красива душа ( и не само). За ролята на този Юсуф просто трябва повече. Не знам как да го определя - дали е повече смелост, повече житейски опит, повече умение или желание да наскочиш себе си или може би всичко заедно, не знам. Това не е роля, която  всеки би пожелал, защото трябва да се изиграе на много по-високо ниво и да се донесе много по-дълбоко послание от  "вечната сила на любовта" , което безспорно е вечно актуално, но (съгласете се) и много по-лесно достъпно.
Аз лично имах нужда от такъв филм. Мернах някъде, че го определят като филм за пътуването. Донякъде съм съгласна. Въпреки че за мен лично това е една прекрасна история за прошката, за тези, които я търсят, и за тези, които я дават и може би се нуждаят от нейната целебна сила още повече. Според мен Юсуф имаше нужда да прости, въпреки че дълбоко в себе си носеше готовността и желанието да го направи. Просто искаше справедливост, искаше да види баща си и той да го моли да прошка, да чуе с ушите си колко е сгрешил и какво го е накарало да остави сина си. От своя страна Хедес Али не даде такова обяснение, може би защото знаеше, че каквото и да каже, не би го оправдало.
През цялото време имах чувството, че двамата пътуват към нещо, че се приближават към някаква цел и може би един към друг, но и усещах, че това чувство е измамно. Те никога не се бяха разделяли, а пътят им беше просто едно изпращане, едно сбогуване. Юсуф питаше, а Хадес Али мълчеше, но даваше отговори с местата, през които спираха и хората, които посещаваше. Това просто беше неговият живот на странник и да го наречем "творец". Вечният женкар, омайващ със сладките думи на песните си, но винаги търсещ нещо ново и никога не оставащ верен до край.  Юсуф, от друга страна, е чувствителен, наранен, самотен. Той е вкопчен в детския спомен за баща си, в обожанието, в любовта, в незаменимостта, с която този образ е изграден в съзнанието му. И от позицията на изоставеното дете, не може да разбере защо и как някой би му причинил това, ядосан е, страда, но всеки ден очаква един единствен гост на вратата си и е готов да го приеме. За мен прошката беше дадена в момента, в който двамата се погледнаха на прага. Но тя просто търсеше своето оправдание, подкрепа в полза на лесния достъп до едно заключено сърце. Все пак ничий здрав разум и човешка гордост не биха рухнали на мига, поне привидно.
Сега някой ще каже, че съм много толерантна към образа на Хедес Али, та да побързам да го опровергая. Абсолютно категорично и за миг не мога да допусна, че бих оправдала причините на здрав възрастен човек да изостави детето си. И ако преди съм го твърдяла от една обща житейска гледна точка, формирана от морала, възпитанието, ценностите и донякъде моя си светоглед, то откакто съм майка всички тези неща нямат абсолютно никакво значение и роля при формулирането на тази ми позиция. Просто да бъдеш до детето си е като да дишаш, да пиеш вода или да имаш светлина. С тези разлика, че въздухът и светлината никога нямат нужда от нас, колкото ние от тях и самообвиненията, че сме ги изоставили, никога няма да ни убият.
Въпреки това образът на Хедес Али някак не ми е антипатичен, дали заради възрастта, дали заради болестта му. Някак го съжалявам. Все пак съвсем отделен е въпроса, че оправдание за него няма. Доколкото наблюдавам хора с "артистични" души, смея да твърдя, че те са малко странни - сякаш имат някаква непрекъсната връзка с други светове. За добро или за лошо, смятам, че истинските творци, не принадлежат изцяло на "нашия" свят, а са избраници, пратени да донесат по нещо от космоса на обикновените земни хора. Може би славата опиянява някой от тях, а може би просто са родени, съзнавайки необикновения си произход. Но каквато и да е истината, мисълта ми е, че някой от тях не успяват да са докрай отдадени на повече от една мисия. (А тук не вярвам някой да ме обори, но с радост ще поспоря ако има такъв - да си родител е мисия!). Та, не мога до край и да се нахвърля да черня образа да бащата на Юсуф. Все пак смятам, че той се върна да търси прошка по пътя на греховете си, не заради самия себе си, а за да даде успокоението, което нараненият човек има нужда да почувства, когато прости и продължи напред. Той просто искаше да освободи другите от товара да носят обидата вечно в сърцата си. За себе си може би искаше да получи надеждата за успокоение на душата си, която усещаше че смъртта е близо. И все пак е жалко да премем, че краят трябва да е единственият подтик за разкаяние. Едва ли може да живееш както си искаш, вярвайки, че накрая с едно извинение, ще си отидеш чист като сълза. Не смятам, че и Хедес Али вярваше в това, затова и казах, че за мен пътят на опрощението беше по-скоро извървян за другите.

Засега толкова, впечатленията ми са много, но толкова разсъждания ще дойдат прекалено.
Поздравявам ви и желая най-вече здраве!

Привет, дружки! Едно позакъсняло кафенце днес от мен!



Пепи, Айре благодаря за споделеното! О, и на мен ми се ще Мехмет да свири на китара, мисля, че не я носи случайно. Но, все още освен имената им не знаем нищо за ГГ. Да видим дали и изобщо ще разберем до показването му Много се надявам някоя от американките да успее да открие мястото на снимките!
Ей този пост в Тийми ми хареса
Пожелавам ви хубав следобед!
Снеже, Поли , благодаря ви! Поли, толкова ми хареса това, което си споделила за филма, много ти благодаря! С всичко казано съм абсолютно съгласна, но с това най-вече
Заради това казах, че се гордея още повече с Къванч!
И това също е много вярно!
Така е, има такива хора. Те и заради това не се женят и нямат деца, защото няма да е честно спрямо хората до тях, и за мен е правилно, макар и да е жалко за гена, който носят. Но, поне не нараняват деца, които страдат от раздели ...
Страхотен колаж!

Петъчен привет!

Поли , с такова удоволствие прочетох/ 2 пъти /коментара ти за филма, Много хубав анализ! Благодаря, че отдели време за темата ни
Фенче за поста от Тийми
Бирсен писа за Мехмет и Серин, че щяло да има много флашбеци с тях.
а Дива в темата на Берен предположи нещо и за нея...пак музикално.
Снеже



направо рекорд по харесвания в ИГ на НФ/ТР

https://www.instagram.com/netflixturkiye/

Фенче, именно, точно това имах предвид, но нещо не ми достигна да го кажа!

Надявам се да не съм се увлякла в писането, по принцип мразя дългите излияния, защото шансът човекът да не може да се изрази по - просто и допълнително да си усложнява живота, е огромен. Но не можах да избягам от себе си, отново.

Момичета, благодаря ви за хубавите мисли и пожелания - дадоха резултат и вече съм по-добре! А и съм спокойна, защото знам, че ако тръгна да боледувам пак, шефът пръв ще дойде да ме реанимира на място, защото не знам кой беше по-зле тези няколко дни - аз на легло или той без работници ( оказа се, че и двете ми колежки са със същото)...