Здравейте, много бих се радвала ако някой е бил в същата ситуация и сподели мнение.
На 31 г съм преди 8 месеца се запознах с едно момче което е от град близо до моя. Всичко започна много на бързо,буквално това момче правеше всичко за мен, още след 2рия месец искаше да се преместя да живея при него той има собствен бизнес и това беше единственият вариянт да сме заедно , но за мен беше твърде скоро и му обещах, че ще го направя но след няколко месеца. Запозна ме с цялото си семейство (досега никоя от предните му приятелки не е). Всичко вървеше страхотно, живях като в приказка докато не започнахме да се караме , аз започнах да му затварям телефона, да не му вдигам... държах се дръпнато и заради това може би и той се отдалечи леко от мен, след това нещата просто не бяха същите , един ден просто спря да ми звъни. Минаха три седмици без да се чуваме , тогава реших да отида лично и да говоря с него, но когато го направих беше станал много студен, и не намерих смелост. Милото отношение вече го нямаше, заяви ми ,че вече не се виждаме и нещата не са както преди, че вече не иска да живеем заедно защото го ядосвам много... Попитах го дали иска да започнем отначало ? Отговорът му беше да изчакам да му приключи работата до месец. Когато се прибрах в моят град, също не ме потърси, правих опити за комуникация, отговаряше само на въпросите ми, но без да ме пита нищо, с една дума пренебрежително отношение. Реших да го оставя няколко дена да помисли, и когато реших да му звънна, ми прати смс в който пишеше - Приключих с теб ! Не сме един за друг... Просто земята се срина на мен. Той беше най-хубавото нещо което ми се е случвало... Не исках да го загубя. Реших да отида и да говоря с него очи в очи, пристигнах в 9 вечерта във въпросният град но той дори не пожела да ми отвори, помолих го поне да слезе , тъй като автобуса ми е в 12 вечерта а на вън е тъмно. Отговори ми -Няма да сляза и няма да ти отворя, да се научиш да не идваш без предупреждение!
От онова милото момче, нямаше и следа...
След няколко седмици му писах писмо, но без отговор... Просто незнам вече какво да направя, наистинали за три седмици са му минаха чувствата, или ми е толкова ядосан ...
И вече незнам какво да направя за да си го върна....
На 31 г съм преди 8 месеца се запознах с едно момче което е от град близо до моя. Всичко започна много на бързо,буквално това момче правеше всичко за мен, още след 2рия месец искаше да се преместя да живея при него той има собствен бизнес и това беше единственият вариянт да сме заедно , но за мен беше твърде скоро и му обещах, че ще го направя но след няколко месеца. Запозна ме с цялото си семейство (досега никоя от предните му приятелки не е). Всичко вървеше страхотно, живях като в приказка докато не започнахме да се караме , аз започнах да му затварям телефона, да не му вдигам... държах се дръпнато и заради това може би и той се отдалечи леко от мен, след това нещата просто не бяха същите , един ден просто спря да ми звъни. Минаха три седмици без да се чуваме , тогава реших да отида лично и да говоря с него, но когато го направих беше станал много студен, и не намерих смелост. Милото отношение вече го нямаше, заяви ми ,че вече не се виждаме и нещата не са както преди, че вече не иска да живеем заедно защото го ядосвам много... Попитах го дали иска да започнем отначало ? Отговорът му беше да изчакам да му приключи работата до месец. Когато се прибрах в моят град, също не ме потърси, правих опити за комуникация, отговаряше само на въпросите ми, но без да ме пита нищо, с една дума пренебрежително отношение. Реших да го оставя няколко дена да помисли, и когато реших да му звънна, ми прати смс в който пишеше - Приключих с теб ! Не сме един за друг... Просто земята се срина на мен. Той беше най-хубавото нещо което ми се е случвало... Не исках да го загубя. Реших да отида и да говоря с него очи в очи, пристигнах в 9 вечерта във въпросният град но той дори не пожела да ми отвори, помолих го поне да слезе , тъй като автобуса ми е в 12 вечерта а на вън е тъмно. Отговори ми -Няма да сляза и няма да ти отворя, да се научиш да не идваш без предупреждение!
От онова милото момче, нямаше и следа...
След няколко седмици му писах писмо, но без отговор... Просто незнам вече какво да направя, наистинали за три седмици са му минаха чувствата, или ми е толкова ядосан ...
И вече незнам какво да направя за да си го върна....
