За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

С това просто не мога да се съглася. Виждала съм много родители покрай мен, които са замълчавали и са приемали и избор на професии и начин на живот, и партньори на децата си, защото се опират на схващането, че няма как да се наложат на пораснал човек и това най-много да им струва взаимоотношенията със сина/дъщерята.

Аз ще дам пример с моя баща. Никога не е имало натиск в семейството за оценки. Никога не е имало проблем за двойки. Въпреки, че и двамата са вишисти, майка ми машинен инженер, баща ми икономист + финансист. Сестра ми завърши с добър успех гимназия, и с много добър висше. Аз завърших с отличен гимназия, и с почти отличен висше. Брат ми хич не му се учи, за висше не мисли все още. Никога не е имало делене, всички такси и курсове са били платени. Със сестра ми сме си избирали сами специалностите, като мен ме изчакаха една година, защото държах на конкретна специалност, а по това време беше най-желаната в СУ и си трябваше сериозна подготовка. За личния живот, баща ми винаги е казвал, че си е моя работа. Никога не си е врял носа, но винаги е казвал, че имам ли нужда, е насреща. Майки ми повече обича да се налага, съответно от малка не споделям с нея, за да не се опитва да се меси. И двамата са се грижили за нас с всякакви средства, но баща ми никога не е налагал неговата представа за верен избор. За него единственият избор е бил нашият, независимо какъв.


Ами ти отказваш, да внесеш яснота, и после не съм знаела. В същото време заявяваш, че впечатленията ти от средата ти са достатъчно основание да твърдиш и обобщаваш. Как да стане тая? Затова и казвам, за мен си голословиш. Дали, какво и как проектираш, или дали съвсем друго правиш, не очаквам да кажеш, признаеш, или дори напременно осъзнаваш.

За мен умният родител знае, че няма как да се налага, без последствия. И манипулацията, изнудване и ултиматумите са най- бързия начин да загубиш връзка с детето си.

Продължавам да не мога да разбера за какво налагане на мнение над възрастни/пълнолетни хора става въпрос. Хубаво, имате деца искате да се налагате. А на вас родителите ви налагат ли ви се?! Щото и на 50 да сте, сте им деца. Сигурно знаят и те за вас най-добре.

Едни и същи глупости…

Т.е. ти използваш като аргумент за обобщенията си факти, които е невъзможно или не желаеш да споделиш. Това е много убедителен аргумент, спор няма. Не зная защо очакваш отсрещната страна да възкликне
"Да, разбира се" на твърдението ти "Видяла съм достатъчно случаи, които доказват тезата ми, но няма да ви кажа нищо за тях".

Хора има всякакви и уравновесеният човек го разбира това. Такива обобщения категорични и на едро просто няма как да са верни. За това дразнят много хора, вкл. и мен. А най-много ме дразни да се представят родителите като единствено винаги правите. Родителите масово обичали да се налагат и да командват, но трябва да ги приемем и никога да не казваме лоша дума срещу тях. Родителят може и да се обърка, може да наложи на детето си нещо недобро за него, но детето само си е виновно, защото то е голям човек и трябва само да управлява живота си. Въобще по подразбиране на родителите трябва всичко да се прощава, а децата винаги са неблагодарни.

И това къде го чете?

Не съм го чела никъде едно към едно, но си правя изводи от мненията на Андариел в други теми. Ако някоя се оплаче от майка си, тя веднага й обяснява как не е права. Същевременно казва, че масово родителите обичат да се налагат. Ако е така, не е чудно, че има толкова гневни дъщери и синове. Но от други теми съм видяла, че според нея това не е правилно - за родителя винаги има оправдание. Но всеки си има право на свое виждане, колкото и да е нелепо.

За оплакванията от майките по темите казвам, че не е редно публично да става това оплакване. Най-малкото майката не може да каже своята версия и едва ли има родител, който да иска порасналото му дете да пише публично лоши неща за него. Каквото има да си оправят, да си го оправят помежду си.  Всеки има за какво да е сърдит на майка си и за какво да се оплаче от нея. Същите тези потребители в ролята си на родители едва ли биха искали някой ден да прочетат техните деца какво са написали публично да се оплакват.

Не съм написала, че всички се месят, а че всеки родител се чувства в правото си да решава за детето си и ако се почувства много засегнат, окото му няма да мигне да се намеси.  Постоянно се случват такива неща, къде за дреболии, къде за ключови събития.

Андариел в темата, която визираш, бяха описани АНОНИМНО изключително болезнени травми нанесени от родител  в търсене на сродни души и съвет за преодоляването им. Изключително грозно беше точно там включването ти с възмущение как можело така публично да си излагат родителите. По същата логика би трябвало да си възмутена, ако някоя жена си изплаче болката от мъж-насилник. В тези истории, стига да са реални, няма никакъв вариант "за друга гледна точка", освен отвратително, нечовешко психологическо и физическо насилие. Хубаво е да не се минават някои червени линии и те не са да си мълчиш за преживяно насилие, вкл. от родители, щото евентуално някой може да разпознае майка ти и да й падне имиджът.

Аз съм от авторитарните майки и смятам, че част от задълженията ми като родител са да бъда коректор на детето. Дори и когато е над 18 години. Естествено, когато детето порастне, вече не го наказваш в ъгъла, а разговаряш и обясняваш гледната си точка, но за мен е неприемливо да гледам как детето ми тръгва да греши и вместо да му подам ръка, да седна със скръстени ръце и да гледам как си чупи главата, само защото е на 18. Разликата е, че не мога и нямам право да се наложа, но мога и имам право да дам друга гледна точка. Дали ще е относно образование, партньор, или приятелство, ще се намеся, но няма да се налагам. Аз съм на мнение, че дъщеря ми ще стане прекрасна учителка на деца от към седми клас нагоре. Тя е каризматична, симпатична, много изобретателна и със страхотно въображение. Просто я виждам, как ще и допадне професията, ще е щастлива и ще е много успешна. Но тя не иска! Било и краен вариант. Проведохме разговор, изяснихме си позициите и я оставих сама са избира, защото живота е нейн и аз не искам да и натрапвам мнение. Ще видим един ден какво ще мисли.

По въпроса за пенсионерите, аз нямам много познати, които да са пенсионери. Двама мои колеги работиха до към 90 и починаха работещи, просто защото са работохолици.
Имам съседи пенсионери. Живеят си в дома, гледат си градината, разхождат се, в общи линии, живеят добре.
Моя позната се пенсионира преди десетина години, съпругът и също. Те са от Тайван, тя бе фармацевт, той бе началник в пощите. Те пътуват непрекъснато, имат къща в Отава и кондо в Торонто, нещо във Флорида, имат и внуци, но са много активни.
В моя квартал има дом за стари хора, който според мен е от типа апартаменти за самостоятелно живеене, но лесен достъп до медицинска помощ. Има и друг дом, където живеят стари хора, неспособни да се грижат за себе си.
Тук за Коледа се организират много благотворителни акции, една от които е за възрастни хора без близки. Имаме информация дали е мъж или жена. И списък от няколко предмета по тяхно желание за Коледа. Обикновено искат шапки, ръкавици, пантофи, пижами, музика или филми и книги. Много обичам да участвам точно в тези акции, защото ми доставя огромно удоволствие да търся подаръци. Обикновено са самотни и имам желание да ги зарадвам.
Едно време дъщеря ми ходеше на нещо като градина, но по три сутрини, като градината им бе в старчески дом и често ги водеха да си говорят.
Ами това са моите впечатления, като се пенсионираме с мъжа ми ще пиша по-подробно, но ще трябва да почакаш доста.

Дори не разбирам как могат да се дават за пример такива токсични и девиантни отношения. Трябва да ги консидерираме като някаква болна крайност и да не ги смесваме с нормалните отношения.

Нищо не е съвсем анонимно. Дори човек след време сам да прочете какво е написал за майка си, едва ли ще му стане добре. Мъжът не е майка. Мъжа днес го има, а утре може да го няма - той нито е родил жената, нито я е отгледал. Всеки преценява какво да пише. Аз не мога да поощрявам някого да пише лошо за родителите си, особено за майка си, защото обикновено това са детски обиди, които с времето и натрупване на някакви обстоятелства обрастват с всякакви негативни подробности.

Филомена, доста често се срещат тези поведения, както ги наричаш девиантни. Хората така си живеят, това са им семейните традиции. За теб девиантни и токсични, а за тях са нормални.

Ужас! Моето дете за медицина не е много навита, заради дългото следване, а инженерството не и подхожда на типа мислене. Да я натискам да следва медицина или инженердтво ли сега, да продължи традицията!?

Най-тъпото нещо, което могат да направят родителите е да застанат на нож срещу избор на партньор. Там печеливши няма.