Домът на Дракона (House of the Dragon), част от филмовата вселена на GoT - 44

Кристън Коул ненужно го "почерниха". Той не че е  "бял", но тук образът му отиде в едната крайност. Ако не бях зрител и не знаех нещата метаигрово, щях да си помисля, че спи с кралицата - поведението му най-малкото не подхожда на бял рицар. Една нейна думичка и той подскача като кутре. Нищо чудно, че КК беше любимият бял рицар на Джайм Ланистър   - и той е същият.

Между другото намирам за грешка, че коронясаха Егон Втори с короната на Егон Завоевателя. В оригинала сър Стефон Дарклин от кралската гвардия я открадва и се измъква с рибарска лодка. Тя придава повече легитимност на Ренира.

Те според мен Коул и Кралицата си имат мераци един към друг, ама нали и двамата го играят честни и достойни, и не си консумират желанието.

А, защо да не са го консумирали?

Хм, епизодът ме остави със смесени чувства. Не съм го очаквал.

Много доволен съм от играта на актьорите, особено на Алисънт и Егон. Поддържащите като обесения лорд Касуел също се справиха чудесно. Коул може би малко преигра, с размахания меч на стълбището ми напомни за някой лошковец с магическа пръчка от Хари Потър.

Това, което не съм допускал да ме поразочарова и зачуди, беше самият сценарий и продукцията. Образът на Алисънт излезе твърде непоследователен – не мога да напипам баш пулса на камъчето в обувката, но е свързано с чувствата й към Визерис и позицията, която заема. Един епизод представят едно, в следващия градира, в по-следващия изведнъж срутват и почват отначало. Напомня ми на Санса в предишния сериал, която уж постоянно усвояваше тежки уроци и се надграждаше като персонаж, само за да може всеки сезон пак да се върне в същата начална позиция. Уестърлинг от Кралската гвардия също остана да виси. Сборът от заговорници и подлеци се захвана да убива и арестува наред, за да не съществува и най-малкият шанс някой да предупреди Ренира, и се очаква да повярвам как точно тия интриганти го оставят ей-така да се носи наоколо свободен и безотчетен?

Търсенето на Немо май наистина малко се проточи. През цялото време исках да разбера повече за плановете на зелените, какви вести пращат на съюзниците си да се подготвят, кои точно са тези съюзници (Тъли и Тирел само?), изобщо да използват шанса да ни запознаят с нагласите в кралството на по-глобално ниво.

За мен лично, в този епизод си позволиха да преминат отвъд тезата, за която ги уважавам, че мъже/жени – полът няма значение, индивидуалният характер, качества и решения са нещата, което в крайна сметка прави човек това, което е, и жените на трона с нищичко няма да се различават от мъжете и да им отстъпват в което и да било. И понагазиха в модерните политически задявки "Жени добри, благородни и онеправдани. Мъже жалки, долни и гадни. Долу противната патриархия!". Гнусният краколюбец направо изби сифона. В другата крайност пък изникна бившата проститутка, която себеотвержено действа за спасението на невинните деца по света.

Един принцип, който не съм очаквал да нарушат, е онзи на достоверността. Пример в "Играта" бяха пътуванията, постепенно преминали в скоростни околосветски на героите, прерасли в телепортации на всеки навсякъде, докато накрая всичко деградира и много неща се случваха просто щото е "яко", както обясняваха Д и Д. В настоящия сериал досега не виждах нищо подобно, до момента на епичната поява на Ренис. Всичко а-у и изведнъж без предупреждение, звук или стон, копаене или изравяне, без ни най-малко трусче дори, ПУФ драконът се появи от земята и всичко литна. Все едно е титаниева стенобойна машина с вертикално излитане. Струва ми се, че въпросът как стана това, както и защо Ренис на гърба му не беше премазана при самото разбиване и от отломките, бе пренебрегнат в името да й дадем "як" момент. Твърде се доближава до Д и Д, за да се чувствам комфортно. Решението на Ренис да държи съдбата на цялото кралство в ръцете си и просто да си тръгне, повлияна от решителната майчина самоотверженост на Алисънт, й отнема точки. Ако беше неутрална с идеята да замине някъде, добре. Но не и след като вече е заела страна, видяла е как противникът убива несъгласните и е напълно наясно, че внучките й, най-скъпото за нея, са под директна заплаха.

Напълно съгласна съм с всичко казано от Коронис.
Алисънт наистина така залита от едната крайност в другата, че е трудно да следваме героинята й. В едната серия мразеше Висерис и го пренебрегваше. Той буквално я молеше да му помогне. Сега видиш ли рони сълзи и твърди, че го обича, адски непоследователно.
После Ренира ще убие децата ми, Ренира е злото, в последната серия обръща плочата и започва да защитава Ренира и децата й и даже май не казаха ли, че това беше една от причините да иска тя първа да намери Егон. В същото време държи Ренис под ключ и се опитва да я изнудва. Ако идеята е да покажат, че започва да губи разсъдъка си, ок, иначе не знам какво целят.
Мисария ми е супер антипатична, не мога да понасям акцента й, не знам прави ли се или така си говори, но ми бърка в здравето като си отвори устата.
Изкъртването на пода с дракона си беше точно като излезнало от Д и Д. Можеха по други начини да дадат на Ренис и драконката й силна сцена.
Кристънчо, най-деградиралото същество до момента, чакам някой да му секвестира житото и се надявам да е или Ленор или Деймън.

RIP Лорд Бийсбъри, Лорд Касуел.
По време на съвета, когато почти всички минаха на страната на зелените, се върнах в първи епизод и първата сцена с Мили, в която Харолд Уестърлинг я посрещна, след като беше летяла с дракона й. Тайничко се надявах, че ще остане верен на Ренира и се радвам, че се оказа така.

Очаквам силно включване от Ренира и Деймън в последния епизод.

Абе, Лорд, редовно пишеш уверено нещо, което е тотално грешно. Обаче всеки път го правиш с категоричност. Та после Хексе трябва да те поправя, но междувременно объркваш съфорумците в и без друго сложния сюжет.

Ама тоя път ми е прясно, понеже чета книгата в момента.

Короната на Визерис е открадната за Ренира. Затова и Егон е коронясан с тази на Завоевателя.

Защо Алиснънт да е непоследователна, понеже в единия епизод се държи зле с Визерис, а в другия почти заплака над трупа му? Все едно в реалния живот го няма това при повечето хора... че тя никога не е обичала Визерис, накрая беше досаден, стар и наистина разлагащ се, нормално да я дразни, между тях все повече имаше бездна и нищо общо. А накрая й стана мъчно първо, защото е човек, който е умрял и повечето хора реагират емоционално на смъртта, дори за непознати... а тук говорим първо за краля и второ с него, все пак бяха споделяли донякъде живота си, имаха и деца. Виждам поведението й като напълно нормално и последователно.
Както и реакциите й пред съвета, пред Ренис.. пред баща си, пред когото винаги е била много уязвима.

Серията не ми хареса, много пълнеж.
Алисънт харесвам много, справя се отлично жената. Показват всичките и страни, слабости, колебания, мечти, отношения с околните.
Ларис Кривото стъпало с фетиш към крака и кралицата плащаща цени с отвращение. Все пак не я кара да спи с него и позволява да му се обръща гръб, когато мърсува пред красивата жена. Искам Демън да му покаже крака и Тъмната сестра през главата му.
Изненада ме колко праволинеен и скромен го раздава Емонд.
Мисария прави такива поразии, не и вярвам грам на това за децата, нито мисля, че ще има някакъв отзвук по- нататък.

Определено повече харесвам Алисънт както е в сериала, с колебанията и грешките, опитите да е добра и невъзможността да е добра. Обикновен човек в необикновени ситуации.
Короната на Визерис още не са открили да липсва, но пък символично изборът на другата корона също добре се получи - като послание този Егон да прилича на Завоевател (Егон), не на Миротворец (Визерис).
Интересно беше цялата серия да е в леговището на зелените, сега очаквам с нетърпение цял епизод с моите любимци 🙂

Всъщност образа на Алисънт доста го избелиха в тоя епизод. Опълчи се на баща си, вкара Егон в пътя доколкото бе възможно и застана между сина си и дракона на Ренис. Дори спря Кристън да нападне командира си. Всичко това е доста над досегашния й образ. Сцената с Ларис си беше гнусна, но показва докъде е способна да стригне. Аз не я харесвам, но е интересно накъде развиват образа й.
За сцената с Ларис малко я съжелявам, но то като ти тръгне на кофти секс ...
Ще е забавна и новата конфронтация - Белия червей срещу Глиста(Ларис). Имам големи очаквания.
Има фенска теория, че Ларис е зеленозрящ и ползва плъхове да шпионира в двореца. И той е "звяра под дъските на пода".
В другата това са драконите, дали на Ренис или на Емонд ... тълкования.
Интересен избор на място за коронация е драконовата яма! И в книгата е така, предполагам някой не е устоял да замеси дракон.

Изгледах и аз, хубав е епизода, но ще го мина още веднъж, защото много неща не разбрах.
Егон защо изчезна и това с търсенето му какво беше? Явно е нещо от книгите, затова и не съм наясно. Не съм ви чела назад, ще потърся инфо в темата, нямам претенции лично на мен да ми се обяснява.
Интригата с тази Мисария също не я разбрах, но не проследих внимателно точно този момент.
Емонд ми става много любим герой, слагам го веднага след Ренира и Деймън. От него струи злина и решителност, а и с тази брадичка....
Ако някой може да сложи в скрит текст спойлер дали ще се добере поне за малко до трона, ще съм благодарна.

Алисънт сте я разкостили, нямам какво да добавя, сложен персонаж, не иска да мине докрай на страната на злото, за разлика от баща си.
Егон не искаше уж трона, но... стана обрат преди коронацията и май размисли. Много добре подбран актьор, един такъв мекушав и мазен, чудесно ни показва, че Егон не става.
Сцената с коронацията, на фона на бедната и окъсана публика е много точна. Узурпаторите не търсят пищност и радост, спешно им е, всичко е сурово и грозно някак.

Липсваше ми Ренира, но на финала сигурно пък само нея ще гледаме.

Eгон не иска да е крал едва ли не насила го накараха да приеме короната.
Интригата с Мисария е като с Варис - иска управниците да мислят и за "малкия човек4", да се прекратят подкупите на златните плащове, детската престъпност в Чертога и пр.
И тя като Варис в ГоТ е "човекът от народа". Аз засега имам трима любимици (вече) Демън, Емонд и Ренис. Корлис също ми харесваше, но го скриха последните два епизода. Ема Дарси категорично не ми харесва като изпълнение, докато Мили Алкок много ми допадаше. Жал ми е за Греъм Мактавиш, в сума ти роли съм го гледал коя от коя по-хубави (Друговремец, Хобит, Луцифер), но него винаги го убиват.

Много ми беше смешно как Егон се покри и неее, не ща да бъда крал, а всички - ще бъдеш, ще бъдеш, полага ти се. Като заплаха беше, не като прилагане правото на първородния. Ако още малко бяха отървали сценария и сцените с насилственото коронясване щяха да се превърнат в комедия.
Малко като: Ванкооо!!! Каквоо?! Гладен си! Неее, не съм!!! Си, си, дръж таз филия с лютеница!
Егонеее!!! Квооо?! Ще ставаш крал! Не искам!!! Искаш, искаааш!!! Дръж таз корона!

Мизарията е загрижена за децата, колкото Егон искаше да става крал т.е никак.
А шизофренията и раздвоението на личността на Алиса ми дойде малко в повече.
Сцената с Ренис и дракона зрелищна, но много шум за нищо. Можеше да си направи барбекю от Кинг Ангъс , ама не пощя. Язък.
За сметка на това изтрепа сума ти невинен народ, който между другото все се оказва с голо дупе там, където други си мерят пи*ките. То това не се е променило нито във фантастичните вселени, нито в реалните такива. Все народа го отнася. Кой за каквото и да се бори, все народа е на пангара.
Инак епизода ми хареса.

На мен ми хареса серията, имаше интрига, имаше няколко много силни сцени.
Малко ми беше странно как всички домове подвиха крак пред новия кра (с малки изключения), но ако бяха мнозинство, нямаше да се стигне до това насилие.
Някак нестествено дойде желанието на Егон да стане крал от пълно отричане, до еуфория

На мен епизода много ми хареса, както и досегашните. Или вие сте прекалено критични, или аз не съм толкова претенциозна

Не виждам кой знае какво противоречие в образа на Алисънт. Не съм за зелените и тя по принцип ми беше противен образ, затова ми е мега странно да се изказвам в нейна защита
Смятам, че се следва линията от вечерята, на която Визерис се опита да сдобри семейството си. Алисънт и Ренира бяха повлияни от думите му, тоста на Ренира (извинение към Алисънт и признание за отношението към баща й) и отговора на Алисънт ('Ти ще бъдеш добра кралица') бяха показателни. Пролича, че между тях се върна нещо старо, нещо от миналото, когато бяха близки. И ако не бяха предсмъртнитее думи на Визерис, които Алисънт разтълкува погрешно, смятам, че тя конкретно беше приела идеята за Ренира кралица.
Оттам и противопоставянето на баща й относно физическото ликвидиране на Ренира. Още има сантимент там, а и смята, че може да се разбере с нея.

На мен вниманието ми беше привлечено от това, че явно в лагера на зелените ще има някакво разцепление. Освен външните, май ще си водят и вътрешни борби. Емонд определено не е доволен от това, че брат му е новия крал, смята себе си за по-достоен. Мяташе доста красноречиви погледи на коронацията, а и недоволството му докато търсеха Егон... Ще видим как ще се развие тази линия. Но ми хареса Емонд, не очаквах