Пубертетът при момчетата - тема 12

  • 34 837
  • 736
  •   1
Отговори
# 45
  • Пловдив
  • Мнения: 1 250
Момичета, Heart
Сестри по оръжие
Wine Glass
Наздраве!

# 46
  • Мнения: 22 521
🤣🤣🤣❤

# 47
  • Мнения: 476
Mößbauer-Effekt,  през цялото време сме минали през всички спортове в града, за съжаление града малък и наред с многото плюсове има и много минуси и един от тях е че нямаш почти никакъв избор, но опитахме всичко възможно, а в този който продължихме да упорстваме, треньора наистина беше и е много сериозен, а и наистина беше най-вече за елементарното движение, а не сме очаквали спортни постижения.Ако имаше възможност, ако бях го оставила, той.нямаше да излезе от вкъщи - не кара колело, не му се тича.Плуването също го няма като курс постоянно в града, но когато има курс, а то се случва 2-3 месеца в годината винаги сме се възползвали.

# 48
  • Мнения: 1 154
На моя, докато му намерим попрището, бая спортове изредихме. В крайна сметка, благодарение на треньора, вече две години се застопори на тенис на корт. Там намери нови приятели, чувства се приобщен и макар че ми излиза малко солено, заслужава си!
Свали и килограми, не на последно място.

# 49
  • Пловдив
  • Мнения: 40 598
Моя ся не може да намери време за фитнес...имат доста тестове и трябва учене...Спря кик бокса, щото с тая втора смяна няма кога.

# 50
  • София
  • Мнения: 1 371
Относно спорта, моят юнак ходеше на джудо на 5, 6 и малко на 7 години. Баща му го заведе, защото самият той е тренирал професионално доста години. Но Ковид спря тренировките и после детето изгуби интерес. Освен това на 7 падна от колело и си удари много лошо главата, претърпя операция на епидурален хематом и една година трябваше да се пази. Сега е на 10, от две години тренира баскетбол и много му харесва. А има и заложби, висок е и много техничен, макал и леко пълничък. Сега баща му започва да го убеждава да възстанови тренировките по джудо с доводите, че е хубав мъжки спорт, за самоотбрана, изгражда характер и т н. Не че това не е вярно, но детето не иска, изобщо не му е на сърце. И доста време се разправяхме, ММ продължаваше да настоява за джудото и не приема, че като това е било неговият спорт, не е задължително да е любим и на детето му! Кара му се, обявява го за мързелив и т.н и отказва да разбере, че всеки си има собствени интереси Sad
Накрая се принудих да заведа детето на един контролен невролог + скенер и казах на ММ, че заради операцията, да забрави джудо, карате, кикбокс, бокс и подобни. Всъщност лекарите казаха, че след първата година няма проблем ако иска, да тренира всичко, костта отдавна е зараснала. Но се разбрахме да го остави на мира, да си тренира баскета, да си кара колелото с каска, да си плува, след година-две и на фитнес, и така!
С една дума, много болни спортни и други родителски амбиции внасят голямо напрежение, объркване и грешна посока в живота на децата.

# 51
# 52
  • Мнения: 6 348
Адмирации за реакцията Ви, София.

Аз бях натискано дете. 8 години пиано и солфеж с отвращение,  а аз отчаяно исках на народни танци и лека атлетика, за които нямаше време, рисуване и приложни изкуства също. Но... амбициозен родител, постоянно нахъсван от луда музикална преподавателка, изкарваща ме надарен вундеркинд с фантастичен слух и бъдеще. Пффф. Минало, което ми даде убеждението, че децата трябва да опитват, да пробват, активно и съзнателно, докато намерят нещото, в което са добри и което им носи щастие. Ние също пробвахме различни неща с децата, минахме през инструменти, плуване, бойни изкуства, индивидуални спортове, буквално всичко което се предлагаше в района в някакъв разумен радиус. Личните ми предпочитания бяха към плуване и боен спорт, но въпреки че им се получаваше физически, не ги удовлетворяваше емоционално. Бях оставила футбол и борба като последни опции, пак заради лична неприязън към тези спортове, макар местните клубове да са доста добри. Не стигнахме до тях, защото междувременно децата се запалиха по спорт, който нито бяхме обмисляли, нито се бяхме сещали. И така вече доста години, все по-запалени и все по-добри. Момчетата са вече и треньори, големият играе при мъжете, малкия го бройкат търсачи на таланти.

# 53
  • Мнения: 2 805
Имам към 80 литра вино. Моля се да стигнат да изкарам зимата и поне пролетта, да избутаме матурите в седми клас и да влезе в някое горе-долу читаво училище. Днес просто ме срази с малоумни изпълнения и само телешкото ми търпение ми помогна да не го очистя... Вече съм убедена, че до 12 клас ще бъда завършен алкохолик! Имам дъщеря абитуриентка, как почти без никакви сътресения живеем спокойно и с любов - ама брат ѝ е ега си чудото...
Не разбрах виното за вас ли е или за детето?
И аз трябва да се заредя. Май баща ми за последна година гледа лозя и прави вино. Та се чудя дали моя 4-класник няма да влезе в пубертета към края на тази година ... Grinning

# 54
  • Мнения: 150
Не знам и аз как ще избутва този пубертета, а след това ще ме чака нов на малката.
  Аз вече не знам как да постъпя, така че приемам всякакви съвети. Тренира плуване и е картотекиран вече 2 години. Хем иска успехи, но вместо да си подобрява времето, той го качва. Казах му вече няколко пъти, че ако иска да се откаже няма проблеми. Предложих му да е в другата група, която не са картотекирани и просто да си плува и това не иска. Иска си да е в клуба, няма проблеми с децата или треньорката.

# 55
  • Мнения: 28 869
Аз пък преди две години затова спрях дребния от плуване - постоянно ги натискаха за време, а той искаше просто да си плува.

# 56
  • Мнения: 4 122
Еva  за седмокласните матури се бях запасила с 150л вино, е остана малко, но не можех да рискувам Stuck Out Tongue
Да ви кажа честно тогава беше по-лесно от сега (9 клас)
В момента не му пука ни за оценки, ни за знания-всичко е "Споко" "Аз си знам" дърлене, репчене
Единственото нещо ,което го вълнува е волейболът. В училищния отбор е, днес са го картотекирали като състезател, толкова е горд и щастлив.
Mößbauer-Effekt и аз го натисках преди ( вече не толкова) и съжалявам за тази си грешка. Ама като го гледах колко е умен, пък мързелив и мислех, че добро му правя. Все се чудя дали няма да го избие нанякъде или да избяга от нас ,като стане на 18. Ама времето ще покажа.Скоро във фейсбук тийн групата четох за някакво момиче, което след като завършило в чужбина, прекъснало всякакви контакти с родителите си и ми стана много тъжно.

# 57
  • София
  • Мнения: 1 419
Ами то за това е виното в родителството, едно да успокоява нервите, че да оцелеят децата, и второ защото винаги се чудим кое е по-правилно: повече да натискаме, повече свобода да даваме, имаме хиляди страхове и самообвинения и накрая сън не хваща.
Мен ме гледаха строго, 5ца не се приемаше добре, на извънкласни ходех и там се чакаха успехи и съм много по-либерална със сина ми. Обаче като го гледам какъв е айляк и какви философии ми развива, че 4-ката затова с думи е "добър", защото била добра оценка и не мисля, че съм нацелила пътя.

# 58
  • Мнения: 28 869
Ахахах, на моят баба му му казала, че петицата е чудесна оценка и той ми излиза с това.....

# 59
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Отдавна се излекувах от гоненето на оценки... В смисъл момчетата ме излекуваха... Simple Smile))
Искам да ги подкрепям, за да се занимават с онова, което им харесва, което им е на сърцето, а не както моята майка ме натискаше да уча, онова, което тя не е успяла да завърши... Не, че не се справях, не че не се реализирах, но винаги ме е влечало в друга посока.
Сега ми е хоби, но не е баш... същото...
Затова на децата трябва да им даваме криле, а не да се опитваме да ги оформим по наш образ или пък да им проектираме незадоволените си амбиции.

Последна редакция: пн, 14 ное 2022, 16:34 от Lady Brinne

Общи условия

Активация на акаунт