Ние лично след първата седмица заживяхме заедно. Бяхме свикнали да сме заедно по цял ден (работихме на едно място). Започването на връзката ни съвпадна с моята смяна на работно място. Не се чувствахме комфортно да не се виждаме всеки ден и това беше естествения ход на нещата. И досега не ни е комфортно, ако някой го няма по ден-два (случва се 1-2 пъти годишно).
- Публикувана: 9 ноем. 2022, 13:14 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2022, 21:06 ч.
Как разбрахте, че е човека за Вас?
За мен това за Човека са легенди, които си ги казваш докато връзката върви, после се развеждаш и забравяш, че си ги мислел тези неща за този Човек и идва следващият Човек, и той заема ролята на по-по-най-човек.
Не слушай форуми, хората лъжат и себе си, и другите. Например това за съмненията... Ами има по-колебливи хора, те все ще се чудят поне малко, не са спонтанни и импулсивни, това не прави партньора им неподходящ...
Не слушай форуми, хората лъжат и себе си, и другите. Например това за съмненията... Ами има по-колебливи хора, те все ще се чудят поне малко, не са спонтанни и импулсивни, това не прави партньора им неподходящ...
Кажи-речи след месец. Даде ми ключ от тях на първия месец. Така постепенно спрях да се прибирам в другия си дом. Беше шокиращо за всички около мен, понеже бях твърде млада. Бях млада, но не и глупава, просто усетих чувството и знаех, че е Той. Нямаше какво да губя, не съм сменяла града или държавата, а само квартала.
За мен беше най-важно да сме заедно във всеки възможен момент и до ден днешен е така. Ако прекарам 1 ден без него, до вечерта ми липсва толкова много, че не издържам. Без него не мога да спя спокойно. Почти никога не сме се разделяли за 1 нощ дори. Спрях да ходя при баба ми с преспиване, защото ми е супер неприятно да спя без него.
Всички около нас казват, че такава любов рядко има, просто като видиш какви погледи имат двамата, когато се видят и става ясно за всички. Това е едно от нещата, които за мен са неописуеми. Макар да съм много рационален и земен човек, това чувство ме изпълни отвсякъде и 10 г по-късно съм най-щастливия човек на света.
За мен беше най-важно да сме заедно във всеки възможен момент и до ден днешен е така. Ако прекарам 1 ден без него, до вечерта ми липсва толкова много, че не издържам. Без него не мога да спя спокойно. Почти никога не сме се разделяли за 1 нощ дори. Спрях да ходя при баба ми с преспиване, защото ми е супер неприятно да спя без него.
Всички около нас казват, че такава любов рядко има, просто като видиш какви погледи имат двамата, когато се видят и става ясно за всички. Това е едно от нещата, които за мен са неописуеми. Макар да съм много рационален и земен човек, това чувство ме изпълни отвсякъде и 10 г по-късно съм най-щастливия човек на света.
Той се влюби в мен. Аз го отхвърлих. След месеци на сълзи и болка реших, че можем да успеем. Влюбих се. Но не в него, а в любовта му към мен.
Оженихме се. Забременях и точно, когато трябваше да сме най-щастливи се появи тя.
Задържаха се, включително и 5 години, в които бяха в различни държави. Сега са родители.
Не знам дали има понятие като "човек за друг", но е факт, че те са един за друг повече отколкото ние бяхме.
Но трябваше да стане всичко точно така, за да изпълним мисията си и да създадем най-прекрасното същество на земята.
Според мен просто всеки един е за всеки друг в определен момент от живота си.
Оженихме се. Забременях и точно, когато трябваше да сме най-щастливи се появи тя.
Задържаха се, включително и 5 години, в които бяха в различни държави. Сега са родители.
Не знам дали има понятие като "човек за друг", но е факт, че те са един за друг повече отколкото ние бяхме.
Но трябваше да стане всичко точно така, за да изпълним мисията си и да създадем най-прекрасното същество на земята.
Според мен просто всеки един е за всеки друг в определен момент от живота си.
Връзката с ММ не е толкова бурна и бързоразвиваща се както на предните постове. Преди ММ имах 6 годишна връзка и имах нужда от време. ММ се влюби бързо в мен, но на мен ми трябваше година, докато го опозная и започнем връзка, още толкова докато заживеем заедно, и още 2 години докато се оженим. Колкото и да съм влюбена, винаги много премислям нещата.
За мен дори съвместното съжителство е много сериозна крачка и държах с който заживея той да е Човека.
За мен дори съвместното съжителство е много сериозна крачка и държах с който заживея той да е Човека.
Усещаш с времето, с общия опит, ситуациите, в които попадате. Няма как твоя човек да е някой, с който имате грандиозни различия. Например ти искаш деца, той не. Ти искаш да живееш в чужбина, той не. Също някой, за който си мислиш, че ще се промени с времето, няма как да е твоя човек, хората не се променят съществено като нрав.
Разбрах, че е "моя човек", когато още на много ранен етап, когато говореше за някакви бъдещи неща, казваше "ние". Защото имаше един човек с пеперуди, свиване на стомаха и все такива неща, но с него беше само "аз", "аз", колкото и да обичаш има маркери, които ти дават сигнал, че се лъжеш. При мен беше това "аз" във всяка ситуация.
Разбрах, че е "моя човек", когато още на много ранен етап, когато говореше за някакви бъдещи неща, казваше "ние". Защото имаше един човек с пеперуди, свиване на стомаха и все такива неща, но с него беше само "аз", "аз", колкото и да обичаш има маркери, които ти дават сигнал, че се лъжеш. При мен беше това "аз" във всяка ситуация.
Бързо разбрах, че е човекът за мен - физическо привличане от двете страни, еднакви разбирания за отношенията и живота като цяло. За разлика от другите ми връзки, просто се разбирахме без думи, не се налагаше да правим никакви компромиси. На практика заживяхме заедно в деня, в който се запознахме. Преди 4 дни направихме 25 г.
Стигне ли се до раздяла, явно не е човекът за теб. Създала си си някакъв идеализиран образ, който няма нищо общо с реалността.
Питам Ви, защото 1 път изпитах това чувство и макар е разделена от човека все още го усещам така, сякаш въпреки всички недоразумения, той е човека за мен.
Бързо разбрах, че е човекът за мен - физическо привличане от двете страни, еднакви разбирания за отношенията и живота като цяло. За разлика от другите ми връзки, просто се разбирахме без думи, не се налагаше да правим никакви компромиси. На практика заживяхме заедно в деня, в който се запознахме. Преди 4 дни направихме 25 г.
Стигне ли се до раздяла, явно не е човекът за теб. Създала си си някакъв идеализиран образ, който няма нищо общо с реалността.
Питам Ви, защото 1 път изпитах това чувство и макар е разделена от човека все още го усещам така, сякаш въпреки всички недоразумения, той е човека за мен.
Честно казано, не че искам да Ви се противопоставям, но познавам доста двойки, които са заедно, но са преживели раздяла помежду си за някакъв период.. не мисля, че щом си стигнал до раздяла с някого автоматично той става не човека, това явно просто е едно от изпитанията на доста двойки.
Препоръчани теми