Публикувана: 9 ноем. 2022, 13:14 ч.
Последно мнение: 14 ноем. 2022, 21:06 ч.

Как разбрахте, че е човека за Вас?

5 600
71
1

# 45 9 ноем. 2022, 22:00 ч.

Мнения: X

Въобще не съм си задавала такива въпроси.
Бях излязла от сериозна връзка и исках да се позабавлявам, преди да се впусна в нова връзка. За брак дори не съм си и помисляла. На по-късен етап се оказа, че и той е искал да се позабавлява, а не да се жени.
Добрата, хармонична, удовлетворяваща, щастлива връзка не е даденост. За нея се работи постоянно. И работят и двамата.
Срещнахме се случайно, после се оказа, че искаме едно и също, а в последствие, че не само го искаме, но сме и готови да "работим" за това, което искаме.
Гледаме по едно и също време в една и съща посока.
И, ей го,, забавлението се оказа 20+ годишен брак. Положението е "к'ва я мислехме ние, к"ва стана тя". Simple Smile

# 46 9 ноем. 2022, 22:32 ч.

Бургас
Мнения: 6 116

Както се казва в един филм: “Да пукна, ако знам!”.
Познавам го от 35 години и грам идея не съм имала до преди 11, че точно него ще взема. На първо четене го смятах за вятърничев, надут и т.н. Но се оказа, че той е нещо съвсем различно. Не е идеален. Дразни ме, аз го дразня. Караме се понякога. Но има връзка, дори и в спора. Когато е трудно той ми е гръб, дори и да не съм права. Познава ме и ме обича с всичките ми черти, дори и лошите. На него съм показала всичко и той го е приел. От ден 1 не съм крила нищо. Чувството да те приемат и обичат с всичките ти странности е уникално. Да няма нужда да скриеш нищо и да знаеш, че точно така си обичан.
Аз съм разведена с втори брак. В първия така и не успях да остана себе си, докато се опитвах да бъда Жената. Отдавам го на това, че бях твърде млада. Не стоях зад себе си, а зад онова, което ми се искаше да бъда. Е, не се получи. В един момент се изморих и просто спрях. Ми не ме харесаха Simple Smile

. Но важното е, че аз се харесвах. Не знам дали съм мислила, че е в онзи момент е бил той. Може би съм. Но като се обърна назад виждам двама млади, които просто не са имали една посока.

# 47 9 ноем. 2022, 22:49 ч.

Somewhere beyond the moon and stars
Мнения: 1 005

При мен отне доста време; но когато осъзнах, че сме споделили всичките си най-хубави и най-лоши житейски моменти (досега) и все още се обичаме след тях.

# 48 9 ноем. 2022, 22:52 ч.

Столичанин ама не в повече :D
Мнения: 2 141

Цитат на: MeMyselfI в ср, 09 ное 2022, 22:32

Както се казва в един филм: “Да пукна, ако знам!”.
Познавам го от 35 години и грам идея не съм имала до преди 11, че точно него ще взема. На първо четене го смятах за вятърничев, надут и т.н. Но се оказа, че той е нещо съвсем различно. Не е идеален. Дразни ме, аз го дразня. Караме се понякога. Но има връзка, дори и в спора. Когато е трудно той ми е гръб, дори и да не съм права. Познава ме и ме обича с всичките ми черти, дори и лошите. На него съм показала всичко и той го е приел. От ден 1 не съм крила нищо. Чувството да те приемат и обичат с всичките ти странности е уникално. Да няма нужда да скриеш нищо и да знаеш, че точно така си обичан.
Аз съм разведена с втори брак. В първия така и не успях да остана себе си, докато се опитвах да бъда Жената. Отдавам го на това, че бях твърде млада. Не стоях зад себе си, а зад онова, което ми се искаше да бъда. Е, не се получи. В един момент се изморих и просто спрях. Ми не ме харесаха Simple Smile

Мисля, че това е най-важното. Жалко, че една скорошна жена в моя живот така и не го осъзна, че аз я приех с всичките и странности, което много малко хора биха го направили, но нейна си работа. Simple Smile

# 49 9 ноем. 2022, 22:59 ч.

Мнения: 302

Poohito, пожелавам ти успех и да намериш подходящия за теб човек. Звучиш като приятен и разумен човек, не се отчайвай, има и нормални мъже, които не гледат изгодата в една връзка, а искат да са част от едно цяло. Не се задоволявай повече с по-малко от това, което заслужаваш.

# 50 9 ноем. 2022, 23:04 ч.

Мнения: 8 600

Пухи, давала си, но не са те оценили. Много често се получава така. Човек трябва да прави компромиси, то няма как в една връзка, но трябва и да умее , да постави граница, когато започне да не се чувства добре, с човека отсреща. Когато не получаваш нищо в замяна, в един момент се чувстваш използван, недооценен ,неудовлетворен. Тогава трябва да спреш сама, да кажеш Край, защото губиш себе си.

# 51 9 ноем. 2022, 23:17 ч.

Мнения: X

Аз не вярвам в компромисите. Като чуя, че семейният живот е низ от компромиси, лошо ми става.
Не искам да правим компромиси, това си го казахме още в началото. Или ще ни е хубаво и ще сме себе си, или няма смисъл.

В много отношения си приличаме и това е хубаво, според мен. И двамата сме екстровертни, което много помага, защото никой не се чувства неловко в големи компании. Приели сме приятелите на другия като свои и не ги делим. Това е много важно за мен, беше голямо облекчение като видях приятелите му. За мен този кръг е много показателен.

Мисля, че ако бяхме твърде различни нямаше да си допаднем толкова. В началото имахме и телепатия. Ама буквално такова нещо не ми се беше случвало. Месеци наред. Имах чувство, че нямаме нужда от телефон, а си комуникираме и без него от разстояние. Сега понякога пак се случва.

Като се върна назад, не съм се и замисляла, че Той може да не е моят човек. Аз го разбрах веднага, околните също.

Пухи, пожелавам ти да намериш своя човек.

# 52 10 ноем. 2022, 00:30 ч.

Мнения: 12 472

От първия миг ми твърдеше, че ме обича и че ще сме заедно, а аз му се смеех и му казвах, че е луд.
Прескачам месеците, докато най-накрая се целунахме и тн, и почти веднага след това го замъкнах на тантра семинар. И там се случи такава синергия и синхрон, че нямам думи. Всички около нас мислеха, че сме двойка от години, а ние бяхме на 1 седмица..)
На връщане в колата си говорихме и той ме пита дали вече сме гаджета..а аз му казах: не си ми гадже, мъж си ми.
Много бързо след това се събрахме и до ден днешен е много силно това усещане за близост и принадлежност - без изискване, oчакване и контрол за това, просто знам, че си “принадлежим” и че сме едно цяло. И никога не съм била по-свободна да съм себе си и да съм приета напълно. Все едно се прибрах у дома най-накрая.

# 53 10 ноем. 2022, 06:23 ч.

Мнения: 4 300

Цитат на: poohito в ср, 09 ное 2022, 21:48

...Плащах всички сметки, поемах всички отговорности, попълвах всички дупки /финансови/, насреща получавах уверения, че ме обича каквато съм, но и забележки, че не съм, каквато трябва да бъда, опити да бъда порменяна и вкарвана в неговите представи, грижа само когато на него му е приятно или удобно да ги полага. Колкото повече аз се уморявах да плащам и да ми се сервират нови и нови изпитания, толкова повече се отдалечаваше той и ми демонстрираше, че не може да се разчита на него...

Звучи все едно си имала отворена позиция за съпруг - някой минал интервю криво ляво, но поради липса на други кандидати е получил "работата". И от там нататък ти си си плащала за да имаш мъж. Докато на него не му писнало от работното място.
Отконих се.
Това дали човека е бил за вас ще го разберете не след една, пет или десет години, а когато остареете заедно. И ако за всички тези години, всеки път сте се прибирали с желание в къщи.

# 54 10 ноем. 2022, 07:50 ч.

София
Мнения: 19 263

Познаваме се от моето раждане, защото той е по-голям с 2 г. Родителите ни са приятели от младини и сега са страшно близки. Израснахме заедно. Той и брат му ми бяха най-добрите приятели. С брат му бяхме и съученици.
В тийнейджърските години излизахме около година, после се разделихме, но тръпката остана. След година се събрахме и след още година заживяхме заедно. След още 2 г. Се оженихме. Млади и зелени. Аз скоро завършила, той точно след казармата. Студентствайте заедно, работехме заедно. И досега сме почти постоянно заедно. На една вълна сме.

# 55 10 ноем. 2022, 08:12 ч.

Между гори и планини
Мнения: 12 289

Мина покрай мен в едно заведение и ми мина мисълта - това е съпругът ми. Без да го познавам, нищо. Впоследствие се оказахме в обща компания и от първият разговор разбрах, че интуицията ми не ме лъже. 3 месеца се виждахме всяка свободна минута, докато не решихме да не си губим времето, ами да заживеем заедно. Вече почти 20 години така. Напълно съм сигурна, че това е моята половинка, ние сме като чифт обувки, дясната не може без лявата. Той ми е опора, най- добър приятел, любим, баща ма детето ни. И още имам пеперуди в стомаха като си мисля за него, а не сме заедно.

# 56 10 ноем. 2022, 10:46 ч.

Мнения: 875

В моята ситуация той ме е избрал в момента, в който ме видял (двамата работехме на едно и също място), а аз пък по онова време си имах друг приятел, с който нещата не вървяха.

И така след няколко срещи разбрах, че е моят човек.

# 57 10 ноем. 2022, 11:19 ч.

Мнения: 167

Някога чудили ли сте се дали Той е човека? Дори и при спорове/караници, имало ли е причина, която да Ви разколебае, че именно Той е човека?
Аз си задавам този въпрос, когато се скараме, доста съм колебвила.. не знам дали е от зодията Grin

или заради несполучливите ми опити преди, но съм имала някакви колебания.

# 58 10 ноем. 2022, 12:06 ч.

Между гори и планини
Мнения: 12 289

Не. Нито съм се чудила, нито съжелила. Всички спорят. Нормално е двама души не винаги да са на едно мнение. Но никога не сме се обиждали и нито аз, нито мъжът ми сме си казали лоша дума.

# 59 10 ноем. 2022, 13:17 ч.

Мнения: X

Не, няма как един спор за нещо да ме накара да се съмнявам в него. Нормално е да има спорове и хората да не са на едно мнение всеки път. Въпросът е как се развива ситуацията. Никога не сме си позволили да се наругаем или обидим. Не знам как хората, които си крещят и се обиждат след това се държат все едно нищо не е станало. Аз не мога.

Препоръчани теми

Писна ми! Пак събират пари за колега!

Какъв би бил живота на жените ако мъжете нямаха сексуално привличане към тях ?

Какво е за вас "изневярата" ?

Тема Табу - за отношението, подкрепата и очакванията

Причина:

Причина: