Как разбрахте, че е човека за Вас?

Чувствам се комфортно до човека, който съм избрала за своя половинка в този живот. Усещам, че съм себе си, а не човек с маска. Спокойна съм. Развиваме се заедно и се преоткриваме постоянно. За мен, на този етап, това са стълбовете, по които усещам, че съм направила правилния избор.

Много двойки са заедно, без да са "човекът един за друг". За да се разделим, явно имаме сериозни разминавания. Събираме след раздяла е възможно при компромис от едната, другата или от двете страни. А аз компромиси с основните ми виждания за живота не искам да правя, нито искам човекът до мен да прави. Това води до доскомфорт и дори да не го показва, винаги съжалява, че не е живял по начина, който иска, което се отразява на отношенията.

Погледнах предишната ти тема.
Ако става дума за същия мъж, това не е любов и той не смята, че ти си "неговият" човек. Когато попаднеш на "твоят" човек, сама ще видиш разликата.

Когато нямаш усещане в никой момент, че правиш компромис със себе си.
Аз го усетих по взаимната благодарност към всичко, което единия прави за другия.

Силно усещане, че с този човек си "у дома".

Много бързо ни се разви връзката.На първа среща стояхме 5-6 часа в колата, не спирахме да говорим и да се опознаваме.Тогава може би и двамата разбрахме, че сме един за друг.На 3-ти месец ми предложи, на 5-тия заживяхме заедно.Да, карали сме се, но никога за сериозни неща 😁
Разбираме се чудесно, последните години се разбираме само с поглед, той е пълна противоположност на това, което съм аз, съответно се допълваме изцяло.И да, според мен човек усеща, кога някой наистина е неговия човек.

Честно казано не знам...Но живеехме заедно само 25 дни след като се запознахме.И тъй вече повече от 18 години.По скоро той мен избра,а аз реших,че е добър човек и с него ще ми е добре.И не се излъгах...

А той как те усеща? Все пак за една връзка трябва реципрочност иначе става филм на ужасите, ти го гониш да му обясниш, че е човека за теб, а той бяга. И тия "недоразумения" зависи какви са, че и по тоя сценарии що филми има

Когато го видях разбрах, че това е моят човек. Нямала съм колебания, съмнения или страхове. И двамата бяхме не в първа младост и с опит за гърба си. На четвъртия ден заживяхме заедно. Благодаря на Бог!

За това винаги съм се чудила, да си призная. Ако има разведени, които са склонни да споделят, в началото на брака (не връзката!) можете ли с чисто сърце да кажете, че не сте имали грам съмнения в решението си и сте вярвали, че бракът ви ще издържи?

Или сте си затваряли очите за някакви неща, и всъщност сте имали дълбоко в себе си съмнение, че така всъщност няма как да станат нещата? Или мож би сте си мислели, че ви е време и просто сте искали брак и семейство и сте се задоволили с партньор, който не бихте приели на друг етап от живота си?

Любопитно ми е, защото не познавам много разведени, но познатите ми според мен до един са си били от самото начало в обречени бракове. Масово бяха сключени или след дълга връзка, колкото да им е случи нещо, или от зор и тиктакащи биологични часовници.

Когато разнасяше тригодишната ми дъщеря цяла нощ, пищяща от болки в ухото. 

По време на разговорите ни се чувствах сакаш сме си у дома е че го познавам отдавна

Казва,че ме усеща доста силно и според него аз съм човека за него. Преди също е имал 1-2 връзки ( в ранните си години/тийнейджърските), но с мен за първи път изпитва силни чувства и не се отказва от мен.

Относно въпроса към разведените.
Бракът ми беше обречен.Връзката и бракът ми бяха изгаредени изцяло върху компромиси и може би /свързано с написаното от мен по-рано/ опасението, че моят човек не съществува иби най-вероятно, че в мен има нещо дефектно и сбъркано, което ме прави негодна да бъда нечий предпочитан и обичан човек. Въпреки положените усилия и може би не само усилия от моя, но и от негова страна бракът се разпадна. Той обаче си тръгна при поредната надежда, че е намерил своя човек /не знам дали е така/. За мен пък остана още по-голяма горчилка и безнадеждност, че не просто тази връзка е била провал, а че аз конкретно не мога да имам /открия/ човек, който мен да ме приема и харесва.

А,ако не е твърде лично, бихте ли споделили част от връзката/ бракът Ви как е протичала/л?
Какви компромиси сте правили?

Дълга тема и има теми и тук назад във времето.
Плащах всички сметки, поемах всички отговорности, попълвах всички дупки /финансови/, насреща получавах уверения, че ме обича каквато съм, но и забележки, че не съм, каквато трябва да бъда, опити да бъда порменяна и вкарвана в неговите представи, грижа само когато на него му е приятно или удобно да ги полага. Колкото повече аз се уморявах да плащам и да ми се сервират нови и нови изпитания, толкова повече се отдалечаваше той и  ми демонстрираше, че не може да се разчита на него. Изолира ми, постави дистанции по-между ни и намали всячески времето, което прекарвахме заедно. Изгради си своя приятелска среда, от която ме изключи и едва ли не се срамуваше от мен. Започна да пие. Аз много държах на нашето семейство, а и детето ни беше малко. Тъпо си мислех, че ще го върна към мен /нас/ от пътя, който беше поел. Дори положих към седмица усилия да се запази и възстанови нашата връзка, след като той вече беше казал, че не желае да продължи с мен. Пълна безсмислица от моя страна.
Дълго време и до днес аз си мисля, че този човек ме е използвал, като финансов пояс.
Дълговреме тези мои мисли бяха обида за него, но не променяха фактите, че се напъваше да го играе обичащ, а в мига в който си тръгна ми каза "обичах те, докато правеше всичко за мен". Т.е. никога не е обичал мен, като личност, обичал е това, което може да получава от мен и никога не е мислил, че в една връзка трябва да има и някакво даване, освен получаване. Ако само обичаш това, което получаваш и черпиш и черпиш някакъ ресурс от другия, то този ресурс не е безкраен и бездънен и накрая този човек става празна черупка, изсмукана от някакъв паразит, който се мести напред към следващ гостоприемник.
Грозно звучи, но така грозно ги виждам аз нещата след цели 3 години.
Грешката ми е, че аз знаех, че връзката ни е много трудна /обречена/, но не оцених правилно собствените си възможности и си помислих, че мога да се справя и никога няма ресурсите ми и желанието ми да давам да се изчерпят.