Мъжът ми ме заряза по гаден начин

По какъв гаден начин те е зарязал? Имаш предвид, когато е почнал да печели повече ли? Е, извинявай...

Питаш ние какво бихме направили. Казвам ти за себе си.

Ще си дам няколко дни да скърбя. То си е загуба на човек, реално. Ама като казвам няколко, имам предвид 3-4 дни, не да се давя от мъка със седмици.

След това ще се изведа на кафе, ей така, самичка, на някое от любимите ми места. Мои любими, не негови или наши. Ще си взема някой засукан десерт и хубаво кафе, и ще погледна живота си отстрани.

Млада съм (28 е прекрасна възраст да започнеш отначало, защото вече имаш предимствата на опита, но и лукса на младостта), имам собствен дом, имам работа, имам много повече, отколкото редица други хора, и единственият ми проблем в момента е, че съм зарязана.

Да се концентрираме върху човека, който те е зарязал. Прочети си пак първото мнение. Какво би очаквала от него, за каква стабилност говорим, дори да бяхте останали заедно, щом на практика директно ти е казал, че ти изневерява? За какво бъдеще говорим? И това, че му било кофти, че живеете в твой апартамент, са глупости и оправдания.

Погледни нещата безпристрастно. Знам, че не можеш в момента, но си дай 2-3 дни и си прочети пак първото мнение. Ако го беше написала най-добрата то приятелка за нея самата, какъв съвет щеше да й дадеш?

И накрая нещо много ценно, което ми каза една позната, когато преди вече доста години бях в подобна на твоята ситуация (не знаех да има друга жена, но другото беше доста подобно): ако между теб и другия човек има двайсет крачки, ти направи' десет и спри, защото ако продължиш да вървиш към него, той никога няма да тръгне към теб. На мен вашата история ми звучи като да си вървяла към него десет години, с надеждата, че някой ден и той ще тръгне към теб. От опит ти казвам, няма. Гадно е, боли, но като теглиш чертата, е добре, че си го разбрала преди децата и докато още си в една прекрасна възраст.

Авторке, много си млада. Животът тепърва започва за теб! Радвай се, че нямате деца, защото случилото се с колежката можеше да стане, дори да му беше родила 2-3 деца досега. Дай си време да се успокоиш, да се стабилизираш, и смело напред.

Пораснала му е работата на човека - повече пари, фитнес, готини дрешки. И е решил, че е време за нова, по-готина жена.

Да! 😁Традицията го повелява!

Криво-ляво изчетох словоизлиянието... И кво? Взел няколко заплати, започнал да тренира и хоп...! Залитнал по колежка, а?!             
Като се почне от регистрацията, правописа и стила, пак стигаме до пързалката.       

Значи парите са го спирали

Не разбирам защо съдите мъжа на авторката. Вероятно никак не му се било лесно да живее с нея, с чувството й на превъзходство ( финансово) и депресиите й.

Аз не го съдя, даже го похвалих,че е бил честен.
Но му е дошъл “ пауърът” като е започнал да вади пари де.

И аз това се зачудих. Поне е бил честен, казал е. Можеше да върти авторката и любовницата дълго време и тогава щеше да има и бебе, и депресии.

Вероятно е осъзнал, че не са един за друг и е попаднал на нова тръпка. Щом са заедно кажи-речи от деца, нямат кой знае какъв опит с други връзки.

А и това постоянно напомняне кой изкарвал повече, чий бил апартамента…

Аз разбрах, че авторката не му е натяквала, но той се е чувствал потиснат

Не вярвам, че е безпричинно, от самия факт на размера на дохода. И го казвам като жена, която изкара 15 години с мъж със значително по-нисък доход и той никога не се подтисна от това. Просто не се фиксирахме върху парите. Тука сюжетната линия се върти все около тях - кой, кога и колко е печелел.

Принципно неговият баща е зарязал майка му заради друга жена преди известно време, като тя наистина много страда и го чакаше много години, докато окончателно се разведат, беше много тежко. Това на мажът  му беше голяма травма, той винаги е казвал, че не иска да бъде сравняван с родителят си, той мрази баща си за постъпките му.. Аз оценявам, че в този момент ми каза как седят нещата от негова гледна точка, за да се опитам да разбера и за мен как са седяли от моя. Ние сме били щастливи доста години, но след сватбата и опитите за бебе, нещата малко увиснаха... А относно всичко материално което съм имала, НИКОГА през нашето съжителство не съм натяквала или споменавала, аз не съм материалист хора! Просто явно когато сме се събрали сме били още деца, без опит и сме продължили така по течението, без да се опитваме да порастваме и да погледнем нещата като големи хора....

Истината е, че в трудностите се вижда една връзка дали устоява, или не. При вас е било проблемно забременяване това, което е доказало, че не можете повече заедно. Има двойки, които минават през това и успяват да се справят. Със сигурност е изпитание.

Това с баща му няма нищо общо, разделите са нещо нормално. Не бих съветвала никого да седи в нещастен брак. А вие сте още млади, ще се справите. Сигурно ти е тежко, но ще ти мине. Оцени честността му и толкова. На 28 си, не си на 58!

Е,сега и на 58 да си пак същото!