Аборт по желание и желание за дете

Има генетичен компонент, разбира се, но той е преодолим в повечето случаи. Хората, които имат генетична особеност, поради която са смъртно затлъстели и по никакъв начи не успяват да отслабнат, дори с хирургия, обикновено започват да затлъстяват от бебешка възраст. Ти си била слаба като много млада и можеш да си възвърнеш старите килограми.

Аз съм слаба, а майка ми не е и дъщеря ми също се освинка преди година, но майка ми и дъщеря ми си подхапват кроасани, сладко, ориз и хляб на воля, а аз внимавам.

Прави ми впечатление, че обясняваш психологическото и физическо ти състояние с фамилна обремененост и се оправдаваш с майка ти. Ти не си майка ти, времената са други и имаш възможност да си промениш състоянието и живота.

Не знам историята на майка ти. Зная, че лекарствата за шизофрения и депресия предизвикват ИР. Вчера видях, че жените, страдащи от шизофрения са склонни към наднормено тегло независимо от приема на лекарства. Това ме наведе на мисълта, че отслабване, само по себе си, би подобрило симптомите на шизофрения, може би.

Интересно, че жените със шизофрения, които съм виждала, бяха всичките слаби като вейки. Шефката ми носеше дрехи размер 6 в Англия, сегашен 4 при ръст около 1.75м, но не приемаше лекарства и не е имала епизоди от младостта си.

Честно казано, вече ми е все тая за работа, за семейство и т.н.  Видя се,че аз в живота нищо не умея и нищо не струвам. След като и само по психиатриите лежах. Вече ми се иска да умра, защото нищо не ми върви... И всичко правя с огромни усилия.
Просто съм си болна.. и да се стегна.. това ще е за кратко и после пак... Никой няма да ме търпи такава.. нито работодател, нито мъж и грижи за дете.. огромна отговорност.
Не ми се живее просто. Страшно съм се отчаяла от себе си.. и моята съдба.. и от живота си.
Аз не съм като нормалните хора... Съдбата ми е да лежа по психиатрии.. и да се мъча с живота.

Недей да се депресираш. Всички хора полагат усилия в живота си, но отстрани не се вижда. Това не значи, че не си даваме зор. Не се сравнявай с другите, гледай ти как да подобриш ситуацията си.

Не си лежала достатъчно явно. Продължаваш да имаш нужда от професионална помощ с тези приказки.

Аз май ти го писах точно на тебе преди известен брой години в една тема, свързана със самоубийството - хващаш се като Барон Мюнхаузен за косата, и се извличаш от блатото сама. Няма кой друг да го направи за теб, а животът ти е един, и някой ден ще се обърнеш назад, и ще съжалиш за изгубеното време и пропуснатите шансове.

Пишеш - шизофрения. И за това има лекарства, а и звучиш като сравнително разумен човек, макар и обезсърчен, инертен и може би малко изгубил посоката. Нищо страшно, не е речено, че всички сме в топ форма 100% от времето. Въпросът е какво правиш, за да си помогнеш, когато не си в кондиция. Ти просто вдигаш ръце и се предаваш предварително. Ами вземи опитай, може да се изненадаш от себе си.

Аз в момента съм в период от живота си, в който всичко, ама абсолютно всичко става с кански усилия, бутане, търсене на варианти, решаване на проблеми. Просто е нелепо. Тъкмо реша един проблем, и изскача друг, даже там, където не съм го очаквала. Ми какво да се прави. Нелепо е, абсурдно е, онзи ден след поредната тъпотия вече се разсмях истерично, понеже друго не ми оставаше. Поседях за 5 минути, прегрупирах се, и намерих решение и на този проблем. Дали искам нещата да се случват по-лесно? А, не бе... Но моментът е такъв, приех го и действам според способностите си.

Опитай да заемеш активна позиция в живота, иначе той така или иначе ще си мине покрай тебе, докато ти си търсиш оправдания и циклиш в една ситуация, която не те устройва, но и не правиш нищо, за да я промениш. Гледай колко е безмислено.

Това болестта го говори, не ти. Имах приятелка с твоята диагноза от дете поставена. След много опити и обезсърчаващи епизоди намериха правилното лечение, взема си лекарствата и живее съвсем нормален живот. Има професия и е на доста добри позиции,  доходи. Няма деца, но има семейство и съпруг,води пълноценен живот, пътува. Оказа се,че  има заложби във фотографията, това и даде страхотен стимул , хората я хвалят,  има разни последователи. Просто трябва да намериш твоето нещо и правилното лечение.

Как ти е все тая за семейство, а темата е озаглавена желание за дете? Последно (за днес) кое от двете?

След като мислиш, че работодател няма да те търпи, можеш да се запишеш към някоя агенция, където хора работят на кратки договори и по заместване. Преводач от дома, дистантна работа, екскурзовод също са идея. Можеш да работиш за себе си.

Кое точно те мъчи? Ти имаш това, което повечето хора нямаме. Имаш безплатен покрив над главата си, някакъв, пасивен доход, свободно време, никакви отговорности по деца и кучета. Свободата ти е завидна (честна съм).

С жилище в София не ти трябва кой знае какво. Само пари за режийни и джобни. Започни нещо 2-3 дни седмично или на половин ден!

Не знам дали болестта говори, или ролята на жертва. И в двата случая има изход, но той няма да дойде от въздуха.

Първо трябва да се погрижиш за себе си и здравето. Започни с положителни мисли. Всяка сутрин, като се събудиш, си наложи да се усмихваш, приготви закуска. Лека полека ще ти се прояснят нещата....
После трябва да имаш работа. Не знам дали има на два-три дни, но примерно може да се наемеш да почистваш някъде - фирма или входове. Доходът ти от 3-400 лв. е крайно недостатъчен за твоите цели, а именно дете. Дори и баща ти да помага, пак не е добре. Още повече, че поне 1-2 години ти няма да можеш да работиш.

Благодаря ти, че толкова открито споделяш болката си и признаваш грешката си. Трудно ми е да те посъветвам как да продължиш напред, но ще опитам.

Не знам през каква точно терапия си минала, но е важно да разбереш защо си взела това грешно решение, за да можеш да продължиш напред с живота си. След това - просто трябва да следваш целите си една по една. Опитай се, въпреки грижите за баща си, да не прекъсваш социалните си контакти и да създаваш нови. Също така ако има какво да надграждаш или да опресняваш в образованието си - помисли за останалите 30 години, през които ще трябва да работиш. Бъди амбициозна, но все пак разсъждавай реалистично. В днешно време има достатъчно безплатни интернет курсове във всякакви области, за да можеш да опиташ нещо, преди да решиш да придобиеш някаква реална квалификация/сертификати. Така полека ще можеш да си изградиш някаква финансова стабилност, както и социална среда. Оттам може да срещнеш подходящият мъж, с когото да осиновите дете, ако не успееш да разрешиш репродуктивните си проблеми. Важно е да не се отчайваш - от една страна трябва да си поставиш дългосрочни цели, но да направиш списък с краткосрочни и последователни задачи, чрез които да ги постигнеш. Така успехът при краткосрочните задачи ще ти помага в мотивацията да продължиш напред, вместо дългосрочните цели да ти се виждат отчайващо далечни и непостижими.

Здравейте,

Поздравления, че имате смелостта да споделите Вашата история. Мисля, че може да бъде полезна на много хора.

Аборт заради желание на майката на бащата... звучи много османско и феодално. Но не се стряскайте, успокойте се - в Бг масово се разсъждава и живее така, за добро или лошо.

Казвам горното, защото това звучи като все едно майката на султана/ бея избира жена и решава за неговото потомство. А жената е или робиня, или - в най-добрия случай - наложница (конкубина). Да се пита човек какво е било Вашето възпитание и къде са били близки, роднини и приятели в онзи момент.

Мисля, че трябва да разбетете, приемете грешката си и като се поучите от нея, да си простите. Прошката на себе си е много трудно нещо, по-трудно от това да простиш на друг.

Аз лично не бих Ви посъветвал да създавате/ осиновявате дете, преди да сте достатъчно стабилна здравословно. А това би означавало да се чувствате добре и да има добра переспектива пред психическото Ви заболяване (да не се очакват присъпи).

Мога да Ви препоръчам да бъдете активна и да обърнете внимание на храната и напитките си. Ако обичате децата, работете/ посветете се на институции, отглеждащи деца. Вършете нещо, което ще Ви носи вътрешна удовлетвореност. Освежете се, движете се повече, слушайте хубава музика, срещайте се с хора, които Ви разтоварват и разсмиват.

Дете може да създадете/ осиновите и по-късно, дори след 5-10 г. Мисля, че първо е по-добре да се погрижите за себе си.

Желая здраве и успех!

Благодаря. Причините за аборта бяха по скоро мои лични. Уплаших се от отговорността и не мога да се справя сама. Другото, което е "очаквах принца на бял кон" и разбрах,че това е мит. Дори когато гушкам дете получавам страх и може би паника да не го нараня.
В живота имам и други цели.. да попътувам малко.. досега заради депресиите ми и липсата на финанси, разбираемо защо, нямах такава възможност. Дори искам и в чужбина да излезна.. ако мога.
Аз не знам как хората вършат няколко неща накуп.. работа, деца.. пътувания.. аз не мога нито едното.
Шизофренията не е леко заболяване. Истината е,че докато баща ми е жив се поддържам, но после...
Да уча или да записвам висши не искам.. достатъчно учих в живота ми досега,че и два езика научих.

Дано намериш своя път и своята утеха

Човек учи цял живот, не само висши и езици.

Добре, изнемогваш в момента. Аз те съветвам да започнеш от здравето. Обърни преддиабета преди да те е обърнал той! В този форум има помощ в раздел диети. Свекърва ми успя, а беше на 85г. Малко витамини и ще се почувстваш различно. Ето, даже и прословутата Мария се чувства по-добре и е отслабнала. Само В комплекс почна да пие и яде повече протеин.

Колко килограма те делят от теглото на младини?

Можеш да потърсиш почасова работа от дома, като в кол център. Гъвкаво работно време, има по 1 час на ден, по 12, по колкото можеш и искаш. Може да работиш 3 месеца и с парите да пътуваш 15 дена. Позната така прави. Има отгледан син. Работи 2 месеца без почивен ден и 1 месец пътува. На първо време 4 часа дневно, 5 дни в седмицата. Така няма да се стресираш.

Спортуваш ли? Разходки?

На 22г и аз щях да направя аборт, но не от страх, а защото ми се живееше, пътуваше, танцуваше. Добре си постъпила тогава и няма смисъл да го мислиш. Ако сега искаш дете, отслабване ASAP, витамини, спорт, работа. Да пътуваш ще можеш и като станеш на моята възраст, но след 35г е трудно да се зачене, износи и роди дете, особено с преддиабет и на антидепресанти.

Писаха, че можеш да родиш или осиновиш и след 5 или 10 години. Не е съвсем така. След 40г всичко това е трудно, а за осиновители искат и човекът да е психически здрав и стабилни доходи.

Всичко, което желаеш, можеш да го направиш и на 40, 50, 60 и 80 години. За дете ще е късно. Диета, витамини, отслабване, спорт, работа.

Ако повярваш, че можеш, ще успееш.

Към авторката: След като имате шизофрения - Вие имате право на пенсия за инвалидност. Никой ли не Ви е казал това? Пенсията компенсира точно това, че не можете да работите постоянно, а имате нужда и от лекарства. Поискайте от личния си лекар да Ви даде направление за ТЕЛК. Познавам шизофреници - всички са с документ от ТЕЛК, с различна степен на увреждане. Не се срамувайте! Вие не сте виновна за болестта си, както и някой с бъбречна недостатъчност не е виновен, че е на хемодиализа. Така се е случило.

Не мислете за дете, а мислете как да закрепите здравословното си състояние, за да сте по-самостоятелна и да не се налага често да влизате в болница. Да имаш дете е право, но и отговорност! Освен че ще Ви е много трудно да се грижите за дете, има огромна вероятност то да наследи Вашето заболяване, както и Вие сте го наследили от майка си. Ще го понесете ли? А самото дете как ще се чувства?

Прочетете тази история: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/12827159.

Ето, жената от разказаната история е осъществила правото си да бъде майка, но на каква цена? Въвлякла е и мъжа си в този ужас, сега да обикаля по институции, за да може да вижда децата си...

Има и други начини да запълните живота си, освен гледането на деца - можете да четете, да пишете, да рисувате, да плетете, да шиете, да бродирате, да пътувате, да се срещате с приятели... и още много други неща.

И аз нямам деца - на 45 години съм, в инвалидна количка съм заради тежки двигателни увреждания още от раждането ми. Но изобщо не ми тежи, че нямам деца. Намирам си какво да правя и се опитвам да живея пълноценно.

Бъдете реалист - може да не успеете да постигнете точно това, за което в момента мечтаете, но със сигурност можете да постигнете други неща, да се грижите за себе си и да живеете и без баща си, ако това се наложи. Поставяйте си постижими цели и ги следвайте!