С какво ви дразнят свекървите? – 140

Извинявам се, ако съм обидила някого.
Мисля, че навсякъде, където съм се шегувала съм слагала емотикони намигащи и смеещи се човечета, точно защото не съм искала да прозвучи като обида или сарказъм, а като шега за разведряване на темата.
Съжалявам, че някой е възприел думите ми като груби и обидни.
И съжалявам, че не ме разбрахте.
Аз не съм против самостоятелността или вземането на решения, или дори против свекървите.
Не ми хареса отношението към една от нас, съфорумка, жена с репродуктивни и семейни проблеми, която иска дете. Затова и се опитах да я защитя, може би не по най-добрия начин.
За мен точно слабите и нуждаещи се хора имат нужда от съчувствие и подкрепа. И Христос не е подкрепял само силните и можещите.
Някак усещам, че за Ариел не са добри съвети и насилствено бутане към действия, а точно съчувствие и ако щете съжаление.
Както и да е, извинявам се отново, ако по време на спора съм била груба и съм засегнала някого.

Ариел, ако някой път пак ти се иска да оплюеш свекървището, аз съм насреща да се съглася, че не е права даже когато е седнала.

Абе защо да е срамно да си получил нещо от родителите си? Аз съм получила и това ми прави живота много по-лесен.

Нищо срамно няма, добре е. Но ако не си получил, няма нужда да прекараш живота си, обсебен от тази мисъл.

Тук не мога да се изкажа компетентно. Аз съм добре подплатена.

Аз не съм. Обаче никога не съм ставала мъченица на тази идея. Всъщност имам  повече, отколкото родители биха могли да ми дадат.

Абсолютно е така! Обаче тука става въпрос да искаш и очакваш някой да ти даде,който ти е чужд -в случая свекървата. От какъв зор ще я издържат,образованието ще й плащат,че и децата ще й гледат?? Един ден и аз свекърва ще стана,дано да не ми се падне такава снаха,че в чудо ще се види

Нищо срамно няма, даже си е страхотно, на нас целта ни е да се опитаме да си осигурим децата откъм образование и жилища, дано ни се получи.

Но ако не си се родил осигурен и подплатен, това не трябва да ти се превръща във фиксация и оправдание.

Ариел, свекърва ти може и да е най-голямата гад на света, ама ти няма да правиш дете с нея, а с мъжа си. Страхуваш ли се от откровен разговор с него, който да завърши с конкретен отговор "да" или "не" и някакъв конкретен срок? Ако вътрешно усещаш, че отговорът ще е "не", мисля, че умишлено избягваш такъв разговор и се чудиш как да стъпваш на пръсти, а напрежението те съсипва и се вторачваш в неща, които всъщност изобщо не са ти фактор. Пожелавам ти да ти се сбъдне мечтата за дете, но спри да чакаш на Господ плановете и да гледаш как животът ти минава, отпусни я тая душа и се погрижи за себе си. Дори без проблеми как мислиш, че се забременява, когато си кълбо от нерви? Никак. Поеми отговорност за себе си и изборите си, свекървата ще я оплюем без проблем за спорта, но това няма да ти даде желания резултат. Звучиш отровно негативно, много жлъч си събрала, едно дете няма да те освободи от това, промени малко курса. Това е манталитет и светоглед и няма общо с възможностите и старта в живота.

Искали са, дали са й. Тя като не иска, насила ли ще я накараш? Нали това ти обяснявам - планувай си нещата така, че да можеш да се оправиш сама. А всяка помощ е добре дошла. Но не можеш да искаш нищо от нея. Не ти е длъжна. Ако реши да помогне - благодариш, ако не - стискаш зъби и и се справяш. И аз съм имала периоди, в които съм се оправяла сама (дете, 2 работни места и учене), и такива, в които са ми помагали. Да, във вторите е било по-лесно винаги съм имала вариант да се справя сама.
Не мога да повярвам, че го обяснявам на 30+годишен човек. И направо си представям да ми застане някоя недотам млада дама насреща и да се държи по този начин, честно. И да искам, няма да го направя.

Прочетох и останалите мнения. Опосум, лично моето мнение за Ариел са промени след тоя пост и предния. Преди това й съчувствах, но ако подкрепата е "Давай, мацка, надвий я тая гад, съюзи се с милото и я накарай да ти плаща образованието и да ти гледа децата, длъжна е", няма да я получи от мен. Моята подкрепа е (ще се потретя) съветът да си оцени приоритетите и да не си губи времето излишно. Докато цикли в мисли какво е пропуснала и кой какво е получил, пък тя какво не е, годините минават. И да си планира като да се оправя сама, пък ако помогнат с едно рамо - чудесно. Ама да ми се изтипоса снаха и да тропне с крак "Длъжна си да МИ платиш образованието и да гледаш децата, щото едно време ти си получавала" и аз да извадя чековата книжка, ми няма да стане. Аз задължения към моите деца имам, и то до едни определени години. После мога да помагам, ако имам възможност или при екстрени ситуации.

В темата не влизам, че нямам за какво да се оплаквам, но Ариел - оженихте ли се с приятелят ти и той какъв е? Немец/българин?
Ако са немци и не сте женени, тези хора и пръста си няма да мръднат за теб, камо ли да ти плащат образованието и да те издържат през това време, те и за децата си не го правят в общия случай.

Едит: Сега попрехвърлих темата - как да не може да се приравни образование в Германия?!?

E , добре де , мъжът до теб няма ли собствено мнение? Той къде е в цялата картинка?

Ти сериозно ли, момиче? Не коментирах досега, че някои неща съфорумките ги виждат в черно-бяло и бях склонна да не се впиша в общия хор, но ти изби рибата.

Говорих с него. Каза да я цитирам "игнорирам". Била си такава. Тя с всеки си е "такава". Хапе като някоя отровна пепелянка и като се изрепчиш го играе жертвата. Тънки обиди, забележки.. нещо, което с гаджето на дъщеря й се прави. Те пък въобще са ги отсвирили защото не знам кога пак е прекалила.

А ти защо не я игнорираш тогава? Оправи си живота заедно с приятеля ти. Какво въобще искаш от майка му? Тя е страничен човек и не би трябвало въобще да е някакъв фактор.

Ами супер, сама си даде отговор на въпроса. Такава си е. Пускаш я покрай ушите си и готово! По-лесно се живее така.