Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 16

Момичета, добро утро.

Идвам в доста криво настроение. Изпоскарахме се с дъщеря ми, защото не и давам да яде всичко, което ми иска.
Това започна да става всекедневие. Току-що станала от масата след вечеря ми тупва " Мамо, гладна съм".
В училище на обяд винаги иска допълнително... когато има възможност е постоянно мрънкане за храна.
Следобед и нося сандвич, който си тъпче в устата като катерица за минута най-много. Пак се разправяме и за това.. ( после изяжда още 2 банана, на пример)
Ходи на спорт 3 пъти в седмицата и предвид че все още не е навлезнала съвсем в пубертета, държи положението с килограмите, но не ми се мисли как ще е след 1-2г.
Буквално поне един път на ден е в истерия по повод храна, не знам какво да и говоря или да и давам вече... 🫤

Намесвам се, Ели, защото ми е много болна тема това. Моята дъщеря (вече на почти 20, жива и здрава да ми е), 4 години почти страдаше от анорексия (последните 1 и половина И от булимия). От 13 до към 17-18 годишна, като смея да твърдя, че пълно излекуване от това - няма.
Сподели моля те на колко години е детето. Опитай да поговориш с нея и да задаваш въпроси - разбери защо го прави, не се карай, не съди, зад това поведение стои емоция или причина. Примерни въпроси могат да бъдат:  много ли си гладна, ако да - защо не хапна нещо малко по-рано, за да не си “освирепяла”, искаш ли да се храним заедно на обяд (вечеря, след училище, следобедна закуска, все едно), попитай я какво точно чувства след като се нахрани. За да казва, че е гладна, след като се наяде, то е твърде вероятно да е така. Или наистина храната е била недостатъчна, или недостиг на течности, твърде малко пиене на вода, разширен стомах, понякога яденето на сладко твърде често (въглехидрати като цяло) има този ефект и често мозъкът праща сигнали да му бъде дадено нещо въглехидратно.
Ако имате време - разкажете малко повече за менюто, колко пъти на ден се храни, с какво, храните ли се семейно вкъщи, какви са ви отношенията с нея на теми извън храненето.
Много са опасни такива състояния в ранна детска възраст, защото лампата свети в червено още от сега - не е eating disorder, но е disordered eating (ако проблемът е емоционален и детето наистина се храни добре).
Метаболизмът на децата е бърз, имат нужда от повече калории, усещат само кога са гладни и кога не, спортът хаби допълнително енергия…Разбирам, че тук въпросът е по-скоро за ужасно бързото хранене, но това обикновено е следствие на някакво ограничаване преди това (без значение за 5, 10 часа или 10мин, ако мозъкът е създал някаква бариера, то и след 10 минути тя ще има желанието да се храни толкова бързо, едва ли ме за да се запаси).
Ако смятате, че може да има проблем със стомаха, от типа на разширен стомах, което съм имала аз като по-малка и съм била същата, заведете я на преглед и споделете с личния лекар.
Не съм медицинско лице, но за 5 години се видях в ужас. Истински кошмар. Срещнах се и говорих с десетки лекари, психолози, психиатри, болници, системи, нутриционисти, експерти по хранене, коучове и т.н.. Чула съм не едно и две неща. Но вие си знаете най-добре детето, опитайте се да разберете защо се чувства така. Едно дете, ако мисли за игри, приятели, училище, щастливо е, то едва ли фокусът му би бил чак до такава степен храната. Затова търсете причините още отсега е моят съвет, за да ги изкорените навреме, не пожелавам на никого това дето аз изживях. За съжаление светът е такъв, че ще се случва все по-често.
Ако искаш, Ели, можеш да ми пишеш на лично и да ми кажеш малко повече за детето. Мога да обърна въпроса към бившата терапевтика на дъщеря ми, кяото работи само с деца и е специализирала разстройство на храненето у деца и юноши.

 

Малко преди и по време на пубертета има периоди на усилен разреж, предхождани от периоди на вълчи глад. Това съм го преживявала с всичките деца. Храна не съм отказвала, количества не съм ограничавала. Гледах само храната да е колкото се може по-здравословна, без мазньочи, теста, бързи въглехидрати и полуфабрикати. Също гледах да не пропускат хранене, за да не прегладняват и в следствие да поглъщат повече, от колкото трябва. Вторачване в килограми, ограничаване на храна и постоянното родителско дуднене, води до обратния ефект.
За съжаление познавам три деца с тежки хранителни разтройства. Борбата е жестока, трудна и дълга. Но и в трите случая забелязах нещо общо - майките бяха вманиачени да следят и контролират храна и килограми още от най-ранна възраст и постоянно да ръсят забележки и наблюдения, калкулации и съвети на висок глас. Ограничения, забрани и заплахи.
Хранителните разстройства се проявяват в пубертета, но се подготвят по-отрано. Затова много внимавам какво излиза от устата ми по отношение на хранене и килограми, констатации и наблюдения.

И моята 9-годишна е в такава фаза. Притеснявам се, че готвено почти не яде. Съответно много посяга към хляба за основните хранения. Сега е вманиачена по препечени филии с масло. Гледам да не дудна много, само напомням, че от тестото запекът й се активира. За между основните хранения се опитвам винаги да има различни плодове. Позволявам й две сладки неща на ден, обяснила съм защо са вредни. Рядко споменавам думата "килограми" , но и тя ми се изплъзва понякога. Детето ми не е пълно , но докато съм обяснявала за действието на тестените храни върху тялото, съм споменавала , че водят и до напълняване, ако не се внимава. Но може би трябва да бъда по-внимателна!!!

От моето детство имам пример на момиче с анорексия, но при нея нещата бяха съвсем различни от прочетеното до момента в темата. Майка й още от най-ранна възраст й повтаряше постоянно и пред всички, дори пред приятели, че много яде и е дебела. С години се бореха с анорексията. Не знам майката осъзнала ли е изобщо, че тя тласна детето си в тази посока, но в момента пак й намира какви ли не кусури за други неща. Поне с теглото й вече не се занимава, а и момичето не е момиче, така че живее отделно.

И моята е на 9г.
Аз много внимавам какво говоря и караниците са не защото яде много, я защото е адски бързо и с едва успява да го посдъвче.
На всяко излизане от вкъщи слагам два банана и две ябълки в чантата си, ако пак се сети че е гладна.
Сладко ядем, но не купувам за вкъщи.
Има едни сухи бисквити от интегрално брашно, които май само мм яде.
Правя им мляко с ориз през уикенда, но слагам малко захар. 2с.л. на литър мляко.
Като цяло у нас се ядат много зеленчуци, защото аз съм вегетарянка и готвя аз 🙃.
Месото си го ядат на скара.
Но ако попадне кекс, шоколад, кроасан, сладолед, пържени картофи или подобно, дъщер ми буквално не може да се котролира докато не свършат. На рождени дни, просто не става от масата докато не преяде...

Хранителните разстройства (специално анорексия и булимия) са провокирани от чувството за контрол, което дават. На моята дъщеря като малка нито нещо ѝ е забранявано, нито е коментирано как изглежда, макар че по едно време беше пухкава. Само че тя в училище искаше да е номер 1, ядосваше се за оценки по-слаби от 6 до 10-ти клас, за нас с баща ѝ оценките не са били водещи и многократно се обясняваше, че е излишно да е пълна отличничка за сметка на целия ѝ живот извън училище. Тя намираше контрол и в анорексията, неяденето, броенето на калории, теглото.. все неща, зависещи от нея. Но основно да - отключват се от думите на най-близките, а последствията са много много трагични.
Имаше период от няколко месеца, в които се чудех колко точно ѝ остава по такъв начин. Смъртта я стресна и лека-полека…

Да, и моите са имали периоди на залитане към определени храни. Ако нещото не е особено полезно или прекаляването с него не е добре, съм гледала са осигуря здравословна или по-малко вредна алтернатива. В случая с хляба - започвам да купувам само пълнозърнести хлябове или със семена, ръжени и т.н. или да ги пека сама, но не от бяло брашно.  В нашия случай бяха пържените картофки. Да си купят отвън веднъж месечно е ОК, всеки ден - категорично не. Но пък пържени в къщи на еърфраера картофки не съм ограничавала. Връчвам мрежата с био картофи, белачката и показвам как се ползва фраера. Направиха няколко пъти подред и се кротнаха

За жалост с друг хляб не мога да се вместя без да намеся темата за теглото, защото аз рядко ям хляб,  вкъщи хляб ежедневно ядат само тя и дядо й. Той и дума не дава да се каже за по-диетичен хляб, харесва си Добруджата. А детето от малко има проблем да опита нови храни. Много трудно и изключително рядко се съгласява да опита нещо ново и няма да иска типов или пълнозърнест хляб. Семена пък не обича.
Остава ми вариант  аз да си купя някакъв диетичен хляб, който да почна да си препичам на закуска ( и без друго някои сутрини това закусвам). Може покрай мен да се навие да опита.

Ели, и моят син на 9 г. имаше такъв период. Всяка вечер преди да си легне ходеше да търси да яде хляб. И според мен проблема е по-скоро емоционален. Трябва много такт и обяснения с добро, за да минат през този период. Според мен трябва да се разсейва детето да има да върши нещо друго интересно, за да не мисли постоянно за храна. Аз се опитвам да спазваме някакъв точно определен часови хранителен режим и да няма межденни хранения по никое време. Долу горе се получава.
Надявам се да преодлеете проблема скоро .
Мьос, моите беленето и фрайъра също не ги отказват щом им се приядат картофки. Особено като им сложим малко мас. Стават фантастични.
Ние като купим хляб обикновено поне 1/3 от него мухлясва. Доста малко консумираме.

Ние, родителите имаме вина, че толкова се вторачваме в кг на децата! Това са периоди, които минават. Дали е от бърз растеж, дали е хормонална буря, дали е емоционален етап, но минава! Чудо голямо, че ще е 5кг повече в някакъв период! Въпросът е да е период, да не стане система! Поговорете с детето, разберете защо е това бързане.  Преяжда и се тъпче с храната, защото се страхува, че няма да има пак. Щом всеки ден има истерии по темата, ясна е работата. Заведете я при специалист, защото не винаги имаме знанията как и какво да говорим!
Около 9-10 години може да натрупат кг, после израстват на височина и се нормализират нещата

Candy Corn,

За съжаление хранителните разтройства дават усещането, че котролираш всичко. Ако имаш някаква напреграта ситуация в живота, някак си решаваш, че ако си способен да кoнтролираш тялото си всичко е под контрол.
Зная че звучи нелепо, но е така..

А моето дете по-скоро яде малко. Тя няма време за ядене Не е слаба, супер си е, просто ме нерви това, че не яде много неща и не иска да пробва нови. Ще ходи през април на спортен лагер за седмица и не знам какво ще яде там. Тя обаче не е притеснена, все нещо щяло да й хареса.

Моята се гласи за зелено училище през юни. Като й казах, че там ще трябва да яде това, което сервират в ресторанта на хотела, беше потресена. Зарадва се да научи, че сигурно и хляб ще сервират, защото доколкото й познавам начина на хранене, вероятно само на сух хляб ще живее докато е там и някое друго млечно изделие, ако сервират. Дано поне плодове им дават, тях яде. Тя ще се върне кожа и кости.

Ооо, по лагерите прояждат всичко! Че и за още питат. Още повече пък по спортните такива.

На един от лагерите на щерката имаше момче от наистина Голямото доброутро- учеше в бившето училище на принц Джордж. Та за леко заземяване на родна земя майка му го беше записала надоста тежък планински летен лагер. Първите два дена детето отказвало да яде каквото и да било, на третия вече само питал за допълнително и всичко му било ужасно вкусно, все не му стигала храната.

Нашата девойка не харесва френската кухня. Яде си българските манджички. Освен това не яде ....абе ужасно много неща. Месо не яде, плодове и зеленчуци също. Аз пасирам моркови и лук, като готвя и минават. Може да редува боб, пица, леща, макарони, картофи - пържени или на фурна, супа топчета(не яде топчетата), пълнени чушки( не яде чушките, но й харесва вкуса и аромата, които дават). Надявам се да прояде повече неща.