Ехааа … благодаряти многооо 
накара ме да се замисля
накара ме да се замисля Родих на 32. Живееше ми се и живях, но "наживяването" няма край, да знаеш! След като си такъв тип човек, винаги ще намериш време и начин. И освен това спонтанните пътувания не спират с детето. Докато е малко е лесно- не боледува, както в ясла и детска, спи много, не ходи, не заявява претенции, количката може да е паркирана и на плажа. Ти вероятно ще си в майчинство и съобразяването на отпуска ще е само от страна на бащата. След 1,5 години става малко по- трудно с борещ се за самостоятелност и изява малък човек. Но после става още по- интересно. Малкото любопитно човече ще ти напълни душата с търсенията си за нови усещания и преживявания. Ще искаш да пътуваш все повече с него, за да му покажеш света. Да, ще желаеш да планираш всичко с него, защото пътуване без него и искрящите му от почуда очички ще ти се струва празно. Всъщност детето кара и самият родител да разшири хоризонта си. През детските очи всичко изглежда така чудно, красиво и видяно, сякаш се случва за първи път в света! Ще се наживееш, спокойно! Плюс на моите години ще имаш порастнало дете, с което определено ме водиш😁.
) 
