Какво да правя?

И на гълъбите, и на кокошките чистиш всеки ден.
Само дето кокошката не може да ти кацне на простора и да ти насере прането.
РФ, май наистина само отстрани си виждал домашни животни. Идея нямаш каква хамалогия и колко часове ежедневно изискват.
Кокошките също не стоят само в курника, между другото.

Аз ли бе, ако знаеш колко животни съм изгледал.... Даже мислих по едно време и професионално да се занимавам, ама не беше подходяща базата за тая цел. Ся ти ако искаш може и всеки час да им чистиш, и вода да им преваряваш, и храна от била да им взимаш, ама тва не е правило за гледане.

Хайде верно да не си говорим глупости. Някъде имало 5 подредени къщи с животни - чудесно, никой не е твърдял, че всички къщи са кочини. Фактите обаче са, че въпреки петте пипнати къщи, останалата огромна част нямат нищо общо със селско шато или ваканционна вила. Плюс това, двор с животни се надушва от доста далеч. Без значение какви са животните.

Жената за мъж говори, ние отидохме на кокошките. Правят им се за храна и вода , хранилки и  поилки и веднъж седмично може да се гледат, само обираш яйцата, ама ние си ги хранихме всеки ден. Един  охрана беше, си ходеше на село веднъж седмично и пак си гледаше, не са страшни кокошките.
 Мъжете - кокошкари са повече страшни. И не щото гледат кокошки. Този е от моето време мъж по разбирания. Макар едно напред - съгласен да дели работата, само не знам как ще я дели ,като моя ли , мъжката е моя, (колата основно, ремонти, косене)женската е твоя, другото е общо. Ако остава друго.

Много по-вероятно е млада и зелена да му се навие, отколкото осъзнала се. Какви влакове, какви 5лв.
На 20 и когато бяхме без дете, бившия ми имаше мераци да живеем на село. Бяхме намерили къща в Алдомировци и щеше да продава ап и да ходим там. Тогава бях съгласна, изобщо не съм мислила за подробностите. Къщата я продадоха, преди ние да намерим купувач на ап и си останахме в София.
Сега съм на 37 с дете, в процес на придобиване на собствен дом. Тоест нямам нищо материално, само ангажименти и проблеми. Отказах на предложението на бъдещия ми съпруг да отидем да живеем в къщата му на село(на 10 мин от София), щото му е мечта отдавна да се изнесе там. Съгласих се да го обсъдим след няколко години, когато детето ми е пълнолетно. Той дойде при мен.

Та каквото и да обяснявате за жени ок 40, с деца, бездомни и гонещи последни влакове, хич не биха се навили повечето, ако ще шейх да е. Би се навила наивна, необременена още от никакви задължения младочка, дето няма представа как се гледат деца, животни и къща с двор.

Понеже моя мъж гледа породисти гълъби - гълъбите се гледат по-трудно от кокошките. И ако са породисти струват по-скъпо. Има някои породи стигат по няколко хиляди на чифт (по неясни за мен причини се продават на чифтове). Примерно пощенски победител от състезание. Обаче докато докараш пощенски да победи на състезание си е бая пари.

Продават се на чифтове защото са моногамни.

Ох, ама от тая тема станах спец вече по гълъбите!

23 годишна мацка се чуди дали да не кандиса на 12 години по-голям с две деца, къща и домашни животни. Не, не, не…

На това 20 годишна няма да се съгласи, а 30 и 40 абсурд, старо куче не се лъже лесно.

😁

Автор: не е лошо да живееш на село, аз например съм израстнала и в апартамент и в къща, всяко лято си ходех при баба като по- малка. Има си работа , да. За него съм забелязала, че е много спретнат, подреден, не само той ами и къщата и двора, дори не знам кога намира време за всичко...Но не това е което ме притеснява...Страхувам се, че ще се разделя с него и после ще съжалявам. Той е първия мъж, който се е държал с мен като с принцеса, кара ме да се чувствам обичана, красива, но усещам, че нещо не е както трябва. Понякога ме ядосва, дразнят ме малки неща обичам го, но си мисля, че ако аз го исках толкова, колкото той мен, нямаше да е така...Понякога ми се иска да остана сама, а понякога го гледам колко е красив, мил с мен, как се старае със всичко и отлагам със всеки ден, защото ме е страх, че повече няма да срещна такъв човек като него Страх ме е, че ще ме намрази, няма да иска повече да говори с мен, а после ще ме забрави и ще продължи живота си с някоя друга. Искам да е щастлив, разбира се, но тези мисли ме разкъсват   Не мога да си представя, че няма да мога да му пиша или да му се обадя повече, или че аз ще съм причината да не го видя пак. Имам много хубави, щастливи моменти с този човек, той е някак част от мен вече, не мога просто да го забравя...Направо ми се плаче. Наистина не  е лесно за мен, измъчвам се,боли ме. Всеки ден го мисля, как да постъпя, да се отдръпна ли, не мога да спя, нямам настроение и наистина ще са ми полезни вашите съвети как да се справя с това...

Последният пост ми навява асоциации с щатска южнячка, която почва да дава акъл с типичния акцент ...
Имаш интересно виждане какво значи третиране като принцеса.

Чакай малко... Той ти прави love-bombing, в същото време емоционално те шантажира с цупни и ревности... Ти уж не искаш, ама изведнъж си изля колко си влюбена. То твоето няма оправия, докато не си счупиш хубаво главата. Някои уроци се учат на терен, та ходи и учи.

Ясна е работата.
Щом това ти е представата за принцеса и ревеш за него, отивай.
Когато пораснеш и осъзнаеш какво наистина е да си принцеса, ще ревеш от него.
Но ти трябва опит и той се трупа лично.
Не вярвам да има толкова наивни и заблудени 23-годишни, но дерзай.
Човек е голям, колкото са големи мечтите му.
И това, дето пишеш на всеки пост, че си автора, също е толкова старомодно, колкото животът на село с чужди деца, свекърва и стока/животинки.

Момиче, от градски принцеси, дето мечтата им и върха на успеха е да живеят у кутийка до мола не очаквай да ти дадат различен акъл. Влюбена си яко, просто отивай. Дали ще се получи, никой не може да ти даде гаранции, както и за всеки друг мъж. Както ти казаха, каквото и да стане, ще научиш уроци на терен. Просто не бързай да имате дете, поне няколко години да видиш как ще се развият отношенията ви и дали ще ти допадне този начин на живот. Двете деца в картинката усложняват допълнително всичко, но пък ако чове да си заслужава, ще се справиш и с това предизвикателство.

РФ, то пък моловете са върхът на сладоледа.

Аз не виждам толкова влюбване колкото страх да не се мине и нулев опит с мъжете. Това не е добра основа.