В такива периоди човек се чувства най-самотен и, респективно - най-податлив на всякакви връзки, съответно - на всякакви компромиси. Просто го казвам като констатация, иначе е напълно нормално и логично. Няма да сте първите и последните на този свят в подобна ситуация.
Връзките от дистанция по принцип са трудни. Може би в случая надделява нуждата да имате някой, който ви подкрепя, и за двамата важи, а останалото, изглежда, са подобности.
В крайна сметка, както винаги, решението е твое. Ако имаш нужда от тази връзка тук и сега, защо не. Мъжът има легитимното право да си търси стабилна работа и близко обкръжение, което да е (почти) безрезервно до него, особено след развода. Това обяснява защо е отишъл в своя град. А и чисто бащинските му задължения към децата си казват думата и в случая са нещо хубаво. Защото алтернативата е да ги зареже напълно и забрави за тях, което би било безотговорно.
Калкулациите и дребните сметки на мен лично са му чужди. Ако сте Ок един за друг, защо да не опитате.
Пожелавам здраве и успех!