Какво да правя?

  • 8 901
  • 213
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 4 408
Кутийка си е таман, както казваше майка ми "кой ще ги мие тези милион прозорци". Аз като си представя усилията да се държат в ред два етажа, и се препотявам от пасивен мързел...

# 181
  • Мнения: X
Ох, тоя и в боксониера да беше, авторката пак щеше да го търси. Явно е лапнала въдицата като шаранче, каквото и да напишем, все едно.

Авторке, ходи, разочаровай се и се върни.

Някой пита къде са родителите на това момиче. Ами тя ако е на 23, какво ще пита майка си за одобрение? Честно казано на тая възраст би трябвало да може да се преценява по-добре… не да чакаш мама да одобри.

# 182
  • Мнения: 17 970
На мен кутийка не ми е таман, щото имам бая багаж от мола Trollface То си има и виц - каква е тайната да събереш всичките си вещи в двустаен? - всъщност е тристаен.
Но дилемата кутийка<>селска къща изобщо не стои.

# 183
  • Мнения: 7 723
Мда, супер найс е да живееш в някоя изкорубена панелка в състояние като след военни действия или в някой мега комплекс заедно с цяло село селяни един върху друг, да паркираш на един километър от тая прелест и всичко тва да го изплащаш до пенсия. Тва само като го пиша се депресирам, аз поне съм в готина кооперация и хубав квартал, ама като гледам кво се строи в града, жално ми става за нещастниците.
Обаче да ми даваш примери с външни кенефи, не знам на кой свят живееш. Тва са най изпадналите или някви изоставени старци, де никой не ги поглежда. Маса народ се изнесе от града на село, някои си продадоха апартаментите и си направиха цели палати. Като гледам кво се построи и кво се строи по тези села, вие си стойте по кутийките до мола

# 184
  • Мнения: 8 093
Мммм да и зимата като те затрупа снега, не може да излезеш от палата до града. Пък да не говорим ако имаш деца и трябва да ги караш и прибираш всеки ден от/до градина/училище/уроци/занимания/дискотеки... Ммм да, само логистиката на живота на село е топ пф дъ топ живот.. ай мерси, аз предпочитам градината на детето да ми е до кутийката и Мола на пешеходно разстояние. Пък нека съм задръстена и неразбираща. Дреме ми на ... щастието

# 185
  • Мнения: 17 970
Май пак бъркаш вилна зона със село.
За вътрешна тоалетна трябва изградена канализация, а на село такива неща няма. Има във вилните зони около градовете, които пак са бивши села, ама не баш.
За масата народ, дето се бил изнесъл, не споря - изнесъл се е. Само дето удобно се прескача, че това са хора с образование, професия, работещи хоум офис, които са точно по шикарни къщички с подрязана зеленина във вилните зони на 5-15 км от града и всички удобства на цивилизацията; не са в бараки в забравени села по чукарите без редовен ток, вода и интернет.

# 186
  • Пловдив
  • Мнения: 27 174
Май пак бъркаш вилна зона със село.
За вътрешна тоалетна трябва изградена канализация, а на село такива неща няма. Има във вилните зони около градовете, които пак са бивши села, ама не баш.
Може и без канализация, слагаш си собствена пречиствателна станция. От 5к нагоре.

# 187
  • Мнения: 1 786
Масово хората с пари са го направили, както казах.
С един апартамент, трудно ще купиш къща. Може такава в далечната провинция.
Позната продадоха два и теглиха кредит. От София е на 30 мин. път с кола. Не е палат. И не беше само да си обуеш пантофите и реконструкции изискваше. Училище и дг няма, най-близките в Сф.
Имам роднини и познати дето си купиха къща около Сф - Нови Искър и Костинброд с продажба на ап, но преди 20г., когато беше селско да си на село и да живееш в къща и всички се бутаха за апартамент. Сега къщата не можеш я плати в един живот с ипотека, за разлика от апартамента.

# 188
  • София
  • Мнения: 15 896
В къща бих се навряла, само ако друг я поДдържа Joy Логистично обаче, апартаментът е много по-удобен.

Иначе няма нужда да се чувства някой обиден на село. От къща до къща има огромна разлика. От село до село, също. От локация до локация, също. И накрая пак си опира до това какъв начин на живот търси човек, защото разлика има. Не го приемайте толкова лично.

# 189
  • Мнения: 17 970
Аз имам познато семейство, и двамата на високи позиции, високи заплати (над 5к), нямат деца. Нямаха парите да купят готова къща и да я реновират, дори да е в добро състояние. Купиха земя и почнаха да строят.
Малко встрани от темата, абсолютно не разбирам какви са тия ремонти и обзавеждане точно преди продажба. Дай ми го с 50к по-евтино, е*аси, какво ми го мажеш с топла праскова и тъпчеш с грозни мебели?!

# 190
  • Мнения: 2 340
Тези уредени къщи за които говорите,са за богати хора с най-малко две коли,и професии,които могат да се работят от розстояние.
И пак развозването на деца е кошмар-трябва да имат и малък апартамент в града.
Тук ако случая беше такъв,авторката щеше да го спомене.

# 191
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Много зависи в кой край на България са тези села. Със сигурност повечето са мизерни, кални и с външни тоалетни. В моя край селата са добре уредени и много млади семейства предпочитат да живеят там, като всеки разполага със собствен превоз и е на 10-20 км от града. Дори имам доста познати, които си закупиха къщи в крайни неуредени махали на околните села, които буквално са насред нищото, в началото на гората, но те се чувстват прекрасно, далеч от градската джунгла и кутийките, в които са расли. Но не са типичните примери, защото все пак са хора с възможности, които превърнаха запустели селски къщи в прекрасни домове.
Аз съм расла в среден по големина град в голяма къща с двор. И противно на всички мои връстници, прекарвах летата си не на село, а в по- големия град, в апартамент. Сега също живея в апартамент, но всеки път като се прибирам в родната ми къща завиждам благородно на родителите си, защото удобствата, предимствата и простора са в пъти повече. Къщата си е къща и бих я предпочела, но пак зависи къде.

# 192
  • Мнения: 18
Благодаря отново за отговорите, дори и за по- острите😀 По ирония аз живея в апартамент до мола, но все пак познавям хора, които живеят на село, не са по- зле от мен, а някои и по добре. Но съм съгласна с вас, че си изисква доста усилия, в сравнение с апартамент. Не сте ме разбрали, аз осъзнавам, че не сме един за друг и не се вписвам в неговия живот, прави сте...но не знам как да приключа, защото го уважавам като човек, а и имам някакви чувства все пак...Може да е липса на опит, може да съм наивна и чувствителна, но идеята ми е да продължа напред, без да го нараня, исках да уточня с предния пост, че не ми е безразличен, а не че искам да пробвам. Тъй като аз никога не съм късала с някого, а винаги е било от отрещния пол или обстоятелствата са ни разделяли, е трудно за мен Simple Smile

# 193
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Е, какво сложно има? Просто бъди откровена. Кажи, че си премислила и си осъзнала, че сте твърде различни и не виждаш бъдещето си с него.
То между вас няма кой знае какво, така че не жи трябвало да е трудно.

# 194
  • Мнения: 9 117
Айде стига де..външни кенефи, кал и не знам си какво.
Моята наследствена селска къща е на 130 години, двуетажна, с разгърната застроена площ 200 м2, двор 2.5 декара, ограден с двуметров каменен дувар.

Последна редакция: нд, 11 дек 2022, 21:48 от Dincho

Общи условия

Активация на акаунт