Какво би ви накарало да се разведете?

  • 39 198
  • 984
  •   1
Отговори
# 210
  • София
  • Мнения: 16 260
Да, всяко право върви с прилежащо задължение и хора, които не го вярват това, са не само трудни, но и опасни за общуване. Например, всеки има правото да сгреши, затова останалите имат задължението да уважат правото му на грешка, вместо да си изпускат нервите и да агресират. Всеки от двамата в една връзка има правото да си тръгне, а другият е задължен да приеме решението му и да не го преследва. И прочие.
 
Скрит текст:
Винаги може да преминем и към правото на тоягата, разбира се, освен ако някой не извади пистолет, от което ще последват разни задължения..

Радвам се, че някой даде примери Wink За мен това не са задължения - а липса на права - тоест, отсрещната страна няма право да си изпуска нервите и агресира, и няма право да преследва човек, който е решил да си тръгне. Задълженията са друг тип нещо, и често с тях се злоупотребва много - например, понеже аз съм правил някакви неща за теб, ти сега си длъжна да стоиш с мен. Или това, от което тръгна дискусията - понеже си направила някакъв избор, сега си длъжна да търпиш. Задълженията не са лошо нещо, но трябва да се внимава с хора, които се опитват да злоупотребяват с тях, особено служейки си с вина.

# 211
  • Мнения: 5 141
Нямам си идея, колко отношения приключват честно, след години съжителство.
Аз съм гневна, но е бил мой избор.
Имам син, който поддържа връзка и разчита на баща си.
Можех да съм гневна, сега носим негативите, но с война, пак щяха да са..
Просто младежа има още едно рамо..
След години, той ще каже.

# 212
  • Мнения: 25 079
Роки, едно от хубавите неща да оцеляваш винаги – никога не падай духом и не изпадай в позиция да унижаваш или говориш лошо за човек, когото си избрала за свой партньор, още повече баща на децата ти.
//
Не бъдете толкоз гневни.
Животът не прощава и на най-добрите.

# 213
  • Мнения: 7 988
По казуса на анонимната, както вече писах в темата за насилието, стоенето в такива отношения с ясното съзнание какво се случва и задълбаването в тях- брак, дете, ипотека, години заедно - всичко това е напълно осъзнат избор. И не са за жалене, да си носят последствията. Лошото е за детето, то вина няма, но ще страда от изборите на родителите. В конкретния случай завършека ще е зле- освен здравословните проблеми в следствие на постоянните нерви и стрес, вероятно няма да изкарат още много години заедно. В смисъл има си двойки, които си карат така, мъжът ( понякога може да са разменени) си кръшка на воля, жената си затваря очите, ползва си привилегиите на законна съпруга и си живеят кротко. Тук обаче не е така, рано или късно ще се стигне до ескалация и след тва става грозно.
Но както казах по горе това си е избор, всеки има право да си прецака живота както си иска.

Последна редакция: вт, 20 дек 2022, 09:02 от rf22

# 214
  • Мнения: 15 093
Анонимната, приятелката ти видимо страда и е нещастна, има и къде да отиде. Какво казва, защо стои с този? Обича го? Чака го да се промени?
Не ми е ясно как може да й тече мисълта...

# 215
  • Мнения: 18 393
Като на всеки, който разсъждава по схемата “много искам, обаче….”
Вас кое ви кара да се дразните на чужда нерешителност, още повече по лични работи?

# 216
  • Мнения: 4 595
...
Много типично за мъжете е да правят нещата в свой ритъм, когато им дойде музата демек. И много мразят да им се тартанисва и да ги подръчкват. Това го мразят всички мъже ...


Един мъж като е казал, че ще направи нещо, значи ще го направи! Няма нужда да му напомняте всяка година!       
Аз затова гледам да не обещавам нещо, дето знам, че няма да го направя.
Беше казала жена ми, дай да пребоядисаме едната стая. Бях я боядисвал аз сам преди това - в два цвята, с фризове, и т.н. На мен си ми харесва. Та й викам - на мен ми харесва така, няма да я пребоядисвам. Бре като почна, ама това, ама онова, други мъже биха казали - добре де, ще я боядисаме налято, или еди-кога си, колкото да не става караница. Но после идва лятото, идва и догодина, и вече жената с право ще те упрекне, че си обещал, а не си го свършил. Затова предпочитам да не обещавам.

# 217
  • Мнения: 63 310
На мен такъв тип поведение, като мъжа на авторката,  ми е много познат, имам в близкото си обкръжение.
Изобщо не става дума за заповеди, командване или въобще опит за контрол.
Човекът винаги е на контра, ей така, да покаже характер, не че нещо ще спечели. Даже обратното, в много случаи дори губи, но трябва да е опозиция. Да не свърши нещото навреме, или изобщо да не го свърши, просто защото друг го казва/предлага. Ще го направи само ако той реши, когато има настроение, или не го мързи. С две думи, опак човек, не може да се разчита за нищо на него, все си под напрежение и да внимаваш какво да кажеш, как да го кажеш, че може да стане скандал от нищото.
Не стават за партньори такива хора. Нито за семейство, нито за приятелство.

Тази жена, в казуса на Анонимен, има ли собствен дом? Не мога да си представя, да живея с мъж, който ми изневерява и това ми съсипва здравето... Angry

# 218
  • Мнения: 8 622
Е, такова безкомпромисно чудо, няма кой да изтърпи.

# 219
  • Мнения: 63 310
Ами няма. Всички се отдръпват като го разберат какво криво дърво е. Все си без вина виновен.

# 220
  • Мнения: 1 928
Слава богу, моето чудо не е съвсем безкомпромисно. В началото на 30-те си е още, та има време да си подреди семейните чакри.

# 221
  • sofia
  • Мнения: 9 381
Надай се... с напредването на годините само се обострят тез черти.
Наблюдения при родителите ми, приятелите им, че и при нашите приятели и при нас.

# 222
  • Мнения: 8 114
При някои може и да се обострят, при други може да се смекчат. Хора различни, отношения различни. При нас, например, ни се смекчиха и напаснаха дивотиите. Първите години беше огън и жупел като се карахме, а сега, след 15 години, се разбираме по погледа кой кво мисли и обсъждаме спокойно някакви разминавания ако изобщо има за нещо. Та, зависи от хората и колко искат да се разберат и да направят крачки към другия, за да живеят в мир.

# 223
  • Мнения: 3 228
Бих се развела ако ми изневерят. Всичко останало бих понесла, освен насилие в каквато и да е форма, разбира се.
Не може човек да е на 100% категоричен как би реагирал, но не мисля, че бих понесла рога.

# 224
  • Мнения: 15 093
Слава богу, моето чудо не е съвсем безкомпромисно. В началото на 30-те си е още, та има време да си подреди семейните чакри.
И аз мисля, че има шанс той някак да разбере твоята гледна точка и как точно изглежда неговият инатлък и себедоказване отстрани.
Моят личен опит е, че се смекчават нещата с времето. Имам предвид моето лично семейство. Много неща се приемат и изговорват, и се разбират, които преди не са се разбирали, стига и двамата да държат на тази връзка.

Общи условия

Активация на акаунт