Вие плащате ли сметки на родителите си?

  • 12 758
  • 270
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 4 884
Майка ми живее изключително скромно, така си е свикнала и така и харесва. Не иска да ходи нито на екскурзии, нито на почивки. Стои си предимно вкъщи и се чувства добре така.

В тая връзка- единственото, с което мога да и помогна, е плащането на битовите и сметки. Изцяло съм ги поела.

Преди, когато тя работеше, не само сама се грижеше за всичко, а и на нас помагаше милата.
Сега обаче нещата са различни и аз помагам с каквото мога.

# 46
  • Мнения: 3 916
справя се. а ако не се справяше с нищо и само казваше - не мога ? за всичко? какво щяхте да правите с брат ти?

каквото правя и с децата си, когато ми кажат за нещо елементарно,ч е не могат - пускам си го покрай ушите

# 47
  • Мнения: 21 594
справя се. а ако не се справяше с нищо и само казваше - не мога ? за всичко? какво щяхте да правите с брат ти?

То идва и такъв момент и тогава става пък колкото можеш ти, защото и ние не се подмладяваме.
Намираш някакъв баланс между желания максимум и възможния и така.

# 48
  • Мнения: 4 812
bella-ciao, аз ти отговорих на прима виста, че не угаждам по принцип и съответно надали бих го правила и за майка ми. От друга страна обаче, майка ми не е синът ми и съответно трудно мога да се държа с нея така, както с него. Когато той мрънка за нещо, обикновено от раз му казвам 'не' и му съобщавам аргументите си за това. От две години мрънка за телефон и още две няма да получи. Обяснила съм защо и затова направо му игнорирам мрънканията.

С родителите обаче нещата са по-други. Надали бих игнорирала и вероятно също трябва да дам някакво обяснение, дори за неща, които са очевАдни. Така че спокойно им казваш, повтаряш, потретваш,... , че този или онзи може да си води родителите в чужбина. но ти нямаш тази възможност. А ти сигурна ли си, че те наистина искат, каквото искат, или просто си мрънкат за спорта?!

Ирис е права - баланс му е майката, но подозирам, че постигането му е много трудно.

# 49
  • където ми е най-добре
  • Мнения: 339
Глезотии - всеки според чергата си да се простира!
 Важи за близки, роднина, познати. Не давам излишно пари за глупости. Ако майка ми иска екскурзия, а приятелка иска пръстен - да се оправят и да си купуват.

# 50
  • Мнения: 6 895
Мрънка защото е сама и защото си мисли , че само тя е сама и че всички други са заедно и си гушат на топло и си помагат и се забавляват до откат. В чужбина ? По няколко пъти годишно ходи в чужбина . Къде ли не . При 3 сдеца по света, а и се прибираме и у нас ходи . И всеки я товари да я разхожда , но после по тел. само за колко им било добре на другите чувам. Но иска да си живее там и да мрънка. Не иска у никой да иде да живее ... само кусури намира.
magoo умно, но ние сме я изтървали. И сега това вменяване на вина - вие уикенда сте ходили с децата на басеин, а аз не мога да карам кола и си стоя тук и не ми е интересно и не съм ходила на басеин ... ама Мима синът и я води ... И изобщо май проблема си е наш .

# 51
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 858
справя се. а ако не се справяше с нищо и само казваше - не мога ? за всичко? какво щяхте да правите с брат ти?
Ако е към мен въпроса.
Родителите ми никога не са поискали нищо от мен/ нас. Така беше и с родителите на съпруга ми, вкл и леля му.
На мнение съм, че човек трябва да има достойни старини. И ако поради едни или др причини, а знаем от кое поколение са родителите ни, не могат да ги имат, за мен и съпруга ми е удоволствие да помогнем.
Ако някой, независимо кой, ми поиска помощ, която не мога да дам, обяснявам защо не мога.

# 52
  • Мнения: 3 916
ами, пак опираме до модели някакви
И майка ми и баща ми са шофьори. Татко вече не шофира, сам се оттегли, майка шофира много адекватно. Няма опция да мрънка на тема, че няма кой да я закара. Сама се закарва все още много успешно, включително и по почивки с други бабички си ходят така. Когато някога не може, а има нужда, много ясно, че ще я развозим ние. Но-така е направила, че да се вози сама. Така ме е учила и мен-да не чакам на мъж/съсед/деца да ме возят. Книжката-колата-и напред.

# 53
  • Мнения: 6 895
...
Ако някой, независимо кой, ми поиска помощ, която не мога да дам, обяснявам защо не мога.
ясно. тук имам аз потенциал за работа върху себе си. разбрах  и от други мнения. мерск

# 54
  • Мнения: 11 418
Не говорим за такива ситуации.
Аз питам как угаждате на някой, който е решил че не му стига каквото има, но не може повече и иска ... каквото му скимне? А вие нали можете и нали какво пък все пак , я да угодя ... докато в крайна сметка се оказва че само угаждате? Кога се слага граница без обидени и чувства на вина ? Как се защитава в един момент собственото семейство , ако се е започнало така ?

А как бихте се справили с разглезено дете?

Струва Ви се, че проблемът е родителя, който изисква и малко паразитиращо се вкопчва във Вас. Но проблемът сте и Вие самата, защото не можете да определите границата на нужното внимание, не можете да я отстоите, не можете да казвате НЕ и да не се чувствате виновна и да не поемате да ви вменяват вина, защото се чувствате ДЛЪЖНА да правите каквото мама каже. Намерете психолог, започете в обратния ред на изброените да решавате проблемите и няма да имате проблема да отглеждате баба, като бебе.

Родителите могат да бъдат и егоисти и нарцисисти и използвачи и да смятат, че имат пълното право да го правят, защото са дали живот и грижа НЯВГАШ. Не е нужно да става това, което те смятат - като са смятали така, така са се държали с техните родители. Това е Вашия живот - изградете отношения и ги поддържайте спрямо собствените си разбирания.

# 55
  • Deutschland
  • Мнения: 5 464
Моите родители никога не биха позволили да им платя каквато и да била сметка. Родителите на съпруга ми имат повече възможности, но с радост приемат плащане на сметки и подаръци от негова страна. Даже и напомнят кое трябва да се плати. Имат достатъчно доходи, но защо да не плати някой друг тока, интернета и т. н?

# 56
  • Пловдив
  • Мнения: 540
Аз ги плащам.Предпочитам да се откажа от нещо за себе си пред това да не го направя.Родителите ми цял живот са се грижили за мен и брат ми, сега  ние помагаме.Не го чувствам като задължение  дори напротив.

# 57
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 487
Бих помагала, ако се наложи.
Дядо ми, докато беше жив, помагаше с радост на децата си; имаше хубава пенсия, живееха сносно, не спестяваше, а раздаваше на деца и внуци. Искам и аз да мога да живея така някой ден, не да се грижат за мен.
Майка ми живее сама, справя се с пенсията си. По стечение на обстоятелствата, в момента тя ми помага( не от пенсията, разбира се, има спестявания). Много ми е тежко да приемам тази помощ, но "затова са майките" са нейни думи Blue Heart ...

# 58
  • Мнения: 5 711
Нищо ненормално не виждам от помощ при нужда и в двете посоки.
Парите не си ги носим отвъд, за живите хора са.

Пръстен и екскурзии не са нужда. Няма лошо и за тях, стига да има взаимно съгласие.

# 59
  • София
  • Мнения: 23 110
Ние живеем заедно с майка ми. Не при нея, нито тя при нас, а заедно, тъй като жилището ни е общо. Естествено, че аз и мъжът ми плащаме сметките. Не мога да си представя да седнем и да вадим калкулатора. За сметка на това майка ми готви и чисти, което е много повече от сметките.

Общи условия

Активация на акаунт