Вие плащате ли сметки на родителите си?

Лични причини. Всеки си знае семейството

Плащам. И на сестра си помагам, която е семейна и има син студент. Имам едно дете(моето е по-малко) и всички нужди са му покрити.
Въпреки, че цял живот са живяли сравнително добре, в един момент баща ми се оказа с дълг от 40 К. Платих го, не си купих нова кола.
Живи и здрави да са всички.
+1000

Писах преди време в една подобна тема. Да плащаме -  и на майка ми и на свекърва ми. Двете са 75 годишни вдовици и живеят сами, по тяхно желание в градовете, в които аз и мъжа ми сме израстнали.  Плащам всичко по банков път, майка ми си плаща само данък Сгради сама, защото смотаната община още не е направила да може да става само с банков превод…
На големи празници и поводи подменяме по някой уред за подарък ….  И на двете не им е драго, мислят точно като Айша, но аз не мога да си представя как ще се справят с пенсиите си иначе. Като си купят лекарствата и отидат на някой лекар, който не е по касата съществена част от месечния доход  заминава.

При нас всеки си знае имота. Няма съсобственици с роднини. Така няма как да делим данъци, да си знаем партидите и прочее. Никой не живее при никого, всеки си знае дома. Т.е. не сме едно домакинство. Ако бяхме, щеше да е друго и щеше да има някакво разпределение.
Нашите не са първа младост, просто стечение на обстоятелствата и професии, практикувани до "последно", както се казва. Разбира се, че ги лови и пенсия, но работиха много след пенсия просто. Ето, татко вече с инфаркти и инсулти, не шофира, а майка ми е ТЕЛК и трудно подвижна, та без кола е за никъде. Вози го тя по лекари все още, ама той и рядко се решава да влезне в лекарски кабинет, обикновено си стои така и не се оплаква.
Когато можеха да пестят пари, не са ни ги раздавали просто. Ние учехме, работехме също. Не "раздават" и на внуци в смисъла, който чета в някои мнения (няма лошо, всеки има различен семеен модел). Това не значи, че никога нищо не са подали на внуците си, напротив - шоколад, разни дреболийки, ходили са с тях на почивка и други). Просто не са пестили пенсиите си, за да ги дадат на внуците. Те-внуците-имат родители, от родител към дете тече потокът при нас. Това им даде възможността да разполагат с една сума, която сега им идва идеално да си "гледат" старините.
Много ми е интересно да чета различните модели, свят шарен, не се знае кога ще се наложи да преминеш от един, на друг, хубаво е човек да си знае вариантите.

Така е, никога не знае- никой не живее с никого при нас, всеки си е с негов имот. Но след здравословни случки, които промениха изцяло ситуацията, рязко се намесих, събрах абонатни номера, данъци лесно- по ЕГН плащам и така. Те за спестявания, са спестявали. Но на 80 плюс сега, пенсиониран около 2000ната, сетете се какви бяха заплатите и каква е абсолютната стойност на сумите спестени тогава сега. За помагане, задружни сме били, изучени сме, без да ни дондуркат 5години- но никой не ми е гледал деца- ни болни, ни след занимални, ни лета, нито са се раздавали суми наред.
А и пак не разбирам- водата е около 20лв, ток малък пак 20-25лв, само парното е сума. Помощ с храна- ми те са като врабчета на тази възраст. Все едно страшен жест, страшно чудо.
Аз не знам пък къде са децата на десетките пенсионери, които виждам в аптеката да не изпълняват рецептите за по скъпите медикаменти. Казват им 25- 35 лв и хората не ги вземат. Или понеже сме отделни домакинства и ще се правя, че не виждам.

Животът е динамична, не статична система. Обстоятелствата се променят. Едно е двама сравнително млади и здрави, друго е 80+ и сам.
И не, не живеем заедно, за щастие още не се налага, ако се наложи и това ще стане. Съсобственик съм поради неумолимия ход на живота. Когато баща ми почина, аз бях към 30-годишна, омъжена от няколко години и с дете на 2, неработеща. Майка ми беше към 60-годишна, с успешна частна практика. Години наред тя плащаше всички данъци с думите "аз живея в този имот". Сега го плащам аз целия, защото така смятам за редно. Тя би могла да го плаща, но ми се струва странно да плаща целия или пък да си делим по части. Още повече аз имам електронно банкиране, а тя не.
Порасналите внуци със заплата няколко пъти пенсията на баба си, може ли да й напазаруват и да не искат пари? Синът ми примерно е много горд като й купи нещо и категорично отказва тя да му го плати. Та животът е променлив, важното е да няма мизерстващи родители и деца.

Някои семейства са по-комплексни и не става дума само за пряка връзка и понякога не е само една. И ако човека на когото помагаш няма идея какво иска ... И ако други роднини се намесват с интереса си. Има толкова варианти да не е лесно.

Че нали и аз на това основание пиша. Няма как във всички семейни истории родителите (пенсионери макар) да са задължително нуждаещи се и неможещи, да са зависими по някакъв параграф и да очакват.

Ако прекалява с мрънкането, би следвало да и се обясни кротко това, което казваш тук. Ако не разбере - да се оправя. Не е малка.
Моята свекърва прави подобни подхвърляния - да отидете на екскурзия и да ме вземете и мене, аз ще помагам с децата. Или: Х водил майка си на почивка еди-къде си. Такива неща. Х е връстник и приятел от детските години на мъжа ми, има жена и деца, майка му е нейна приятелка. ММ не я отразява особено, щото почивка с деца и с нея не била почивка. Аз лично нямам възражения срещу такава почивка, смешни са ми намеците от нейна страна само, но той така или иначе не иска. Иначе и е купувал разни неща за подарък по повод, по нейно искане, приживе на баща си преди години му е платил операция в някаква частна болница, където са искали определена сума. Като постоянна грижа за сметките - не сме, нито той на техните, нито аз на моите сме им плащали сметки, не са оставали без пари за сметки, за щастие. Само неговата майка е жива към момента, плюс нейният баща. Той също видимо не закъсва с парите, но той живее скромно.
Само веднъж се ядосах, когато ММ каза в какъв размер има спестявания от заплата и свеки веднага предложи да купел апартамента, съседен на нейния, че да имало къде да спим, като ходим на гости (друг град), той се продавал преди време и не бил скъп. Наистина става дума за малко жилище в панелен квартал на неголям град, ама... Тогава направо се троснах: "по-добре да купи съседния на нашия, че да има ние къде да се разширим", и си излязох.
Като цяло обаче нито моите, нито неговите родители са били от онези, които очакват да ги издържаш, а за щастие са имали и възможност да се оправят сами като пенсионери.

Аз съм за помощта към родителите, ако имаш възможност. В интерес на истината за моите родители винаги ще намеря начин да помогна, но те не биха приели помощта, дори да имат нужда. Докато например свекърва ми винаги й е малко и мисли, че сме задължени. Мразя нахалството и ако родителите ми проявяваха такова поведение много щях да се замисля дали да помогна.

Явно съм късметлийка и нямам пример за нахален родител и роднина мрън и затова може би звучах странно.

Имам непрекъснати дежа вута с тази тема. Старата не е ли отключена?

То не е и до нахален винаги, просто с времето възможностите им много се ограничават чисто физически, а все пак като е жив човек и на него му се иска някакво разнообразие и разтуха, ако щеш. Стават и егоисти понякога, променя се личността...
И аз не обичам да чувам, ако сме ходили на някаква екскурзия, или забавление "Ех, и на мен как ми се иска", ама какво да правя, времето назад не мога да върна. То е ясно, че на всички ни се иска да сме вечно млади, здрави и подвижни, обаче човек като не може да мине десет метра без да се подпира, времето на пътешествията явно е отминало. Старостта е тегава работа и трябват здрави нерви за да посрещнеш промените в самостоятелен и оправен  човек, който почва да прилича на малко дете, но какво да правим.

"Ех, и на мен как ми се иска" не винаги е намек за "защо не ме вземате!".
Има различни хора и различни нужди. По-младият може да не плаща сметки, ако няма нужда, но да свърши нещо, изискващо физическа сила, да откара с автомобил донякъде, да купи нещо и да го донесе. Майка ми ние я карахме на лекар, тя едва ходеше в последните две години, буквално няколко крачки се затрудняваше да направи в определени периоди.
Има също хора, които от гордост отказват всичко, има други, на които винаги им се струва, че получават малко. А повечето са между двете крайности. При нужда ще помогнеш, а преценката за нужда, няма как, винаги е основно на помагащия. Няма еднозначни отговори на общи въпроси.
Понеже се спомена за уреди - майка ми е отказвала да ползва някои уреди, които съм и вземала, но не знам дали от гордост, или защото не е свикнала с тях, по-скоро второто е било. Като цяло тя повече отказваше помощ, не само финансова, всякаква; свеки повече приема и си иска понякога, но пак с мярка.

В моя случай става въпрос за 52 годишна свекърва, още от 45 годишна смяташе, че трябва да й помагаме. Не винаги е до старчески изменения, просто характер и лошотия 😃