Само на майка ми лекарствата по здравна каса са 180 лева + аналгини, витамини и някои мазила и стават 300.Та не си мислете,че на всички са 20 лева.
- Публикувана: 13 дек. 2022, 22:37 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2023, 05:41 ч.
Вие плащате ли сметки на родителите си?
Колко са ѝ лекарствата, че не може да ги купи? На майка ми са 25 лв., лично ги купувам от аптеката, цяла торба са като обем, но се поема голяма част от НЗОК.
Моята майка също е пенсиониран учител, не е вярно това, че всички са вземали еднакви заплати. Май само от преразкази ви е информацията.
Също така изобщо не мога да съжалявам хора, които спестяваха от данъци и работеха без договори през 90-те години. Никак не им съчувствам, защото съм била свидетел на разговори от типа "То кой ще дочака пенсия?" Да, но като дочакаха, сега им е криво, че им изчислиха малки пенсии. Е, не може и така, и вака. Като са пестили от данъци, да са си внасяли и да имат сега.
За инфлацията не ми обяснявайте, и аз съм била потърпевша тогава. А от 1996 до сега къде им са парите? 26 години нищо ли не спестиха, как така са на нула?
След като аз, с дете, без нито стотинка помощ от някого, съм успяла за този същия период, след нулирането през 96 г. , да спестя немалка сума, мисля, че и другите могат. При добро планиране и финансова култура.
Иначе е мрънкане.
Моята майка също е пенсиониран учител, не е вярно това, че всички са вземали еднакви заплати. Май само от преразкази ви е информацията.
Също така изобщо не мога да съжалявам хора, които спестяваха от данъци и работеха без договори през 90-те години. Никак не им съчувствам, защото съм била свидетел на разговори от типа "То кой ще дочака пенсия?" Да, но като дочакаха, сега им е криво, че им изчислиха малки пенсии. Е, не може и така, и вака. Като са пестили от данъци, да са си внасяли и да имат сега.
За инфлацията не ми обяснявайте, и аз съм била потърпевша тогава. А от 1996 до сега къде им са парите? 26 години нищо ли не спестиха, как така са на нула?
След като аз, с дете, без нито стотинка помощ от някого, съм успяла за този същия период, след нулирането през 96 г. , да спестя немалка сума, мисля, че и другите могат. При добро планиране и финансова култура.
Иначе е мрънкане.
1во какви данъци след 96та, като те тогава са се пенсионирали, уточнихме, че е за хора над 80-85плюс. Отделно в случаи са професии, които никога не са били в сивия сектор
2ро никой не е длъжен да дава отчет- но само очните лекарства, за уж забавяне на пълна слепота са над 160 на месец- никаква каса не ги покрива. Една апликация на инжекция е над 200
3то 96 та, май не помните- заплатите бяха около 200-300лв..колко се спестява точно за 2022ра
За финал- никой не мрънка. Съвсем сме си добре. Отговаряме на въпрос по заглавие на темата с Да
4то защо е такъв проблем някой да помага на майка, свекърва, баща или свекър, наистина не разбрах, чак и обвинения и категоризации- мързеливи, пройдохи и какво ли не, финансово некултурни. Ми представете си, че сме достатъчно културни през поколенията, за да поддържаме добър стандарт и на тези, които са ни отгледали и това да ни носи радост.
Дева, майка ми никога не е работила без договор, никога. И цял живот е внасяла осигуровки. Тя съвсем не е единствен случай, много пенсионери 70+ са на нейния хал. Лекарствата й са около 150 лв, касата поема една минимална част от цената. Баща ми почина млад, успели са да купят един апартамент. После двете съществувахме с нейната заплата на коректор. Каквото и да си говорим, 550 лв е подигравка за човек, който цял живот се е трудил. Всеки, който е работил, заслужава да изживее достойно старините си. Аз не искам тя да избира дали да си купи сирене или луканка. Искам зимата да си пусне климатика и да й е топло. Ок, успяла е да спести примерно с голяма мъка 2000 лв, даде ги за зъби. Ами като се развали нещо в апартамента или някой уред след 30 години сдаде багажа? Като дойде тежка операция или някаква друга болест, която изисква скъпо лечение? Аз ако не давах пари, щяха да я оставят просто да си умре. Родителите на ММ (също с 40 год трудов стаж) и двамата са със същите пенсии. Познавам пенсионери, които не си купуват важни лекарства, за да имат пари за храна. Ами това не е живот, а унизително вегетиране. И никой не го заслужава.
Не разбирам какво са тези обидни квалификации и държене на сметка на чуждите пари, та помагащите се втурнаха да обясняват колко са образовани и културни родителите им 😳 Какво Ви жегна толкова много, че някои помагат, а вие не? Това е личен избор!
Аз пък ще кажа, че моите родители не са образовани. Баща ми бивш алкохолик, майка ми- настояща алхохоличка. Причинили са ми безброй травми в детството. Особено мама, след като се разведе с тати и се взе с насилник, който ни тормози почти 13 години. Какво да направя сега? Да ги оставя ли? Вие сигурно щяхте, но за мен те са съкровените ми Мама и Тати и аз съм богата само за това, че ги има! Помагали са ми винаги с каквото могат, ще помагам и аз до сетния им дъх! Ще работя на три работи за тях, ако се налага, само да са добре!
А вие не се палете толкова, гледайте си вашите перфектни родители и не дръжте сметка на останалите! Олекна ли ви, като определихте останалите какви са? Променихте ли останалите като им набихте канчето?
Да се съди така строго живота на другите е признак за ниска емоционална интелигентност. Света е шарен и не може всички да са богати и пестеливи като Вас! Опитайте се да го преглътнете и гледайте повече себе си.
Аз пък ще кажа, че моите родители не са образовани. Баща ми бивш алкохолик, майка ми- настояща алхохоличка. Причинили са ми безброй травми в детството. Особено мама, след като се разведе с тати и се взе с насилник, който ни тормози почти 13 години. Какво да направя сега? Да ги оставя ли? Вие сигурно щяхте, но за мен те са съкровените ми Мама и Тати и аз съм богата само за това, че ги има! Помагали са ми винаги с каквото могат, ще помагам и аз до сетния им дъх! Ще работя на три работи за тях, ако се налага, само да са добре!
А вие не се палете толкова, гледайте си вашите перфектни родители и не дръжте сметка на останалите! Олекна ли ви, като определихте останалите какви са? Променихте ли останалите като им набихте канчето?
Да се съди така строго живота на другите е признак за ниска емоционална интелигентност. Света е шарен и не може всички да са богати и пестеливи като Вас! Опитайте се да го преглътнете и гледайте повече себе си.
mimsi111, това, че някой е образован не го прави добър човек. И моята майка не е била добра с мен, аз съм писала в една друга тема и имам големи травми. Но както ти казваш, родители са ни. Разбирам те напълно, и аз няма да я оставя. Просто не съм такъв човек. Не мога да стоя на топло и да ям каквото си искам, а собственият ми родител да мизерства. Каквото и да ми е направил. В крайна сметка всеки сам си решава.
От време на време плащам само сметката за телефон на баща ми.. Не защото не може да си позволи да я плаща или ме е карал да го правя..
Вкарала съм му номера в ел. банкирането си и понякога го плащам директно с моят. Няма причина. Просто решавам да го платя..
П.П - Абе, като се замисля, може би ми е тъпо, че остана самичък ( майка ми почина преди години) и за това УЖ с нещо да помагам… Той винаги ми прави забележки след това, ама….
Вкарала съм му номера в ел. банкирането си и понякога го плащам директно с моят. Няма причина. Просто решавам да го платя..
П.П - Абе, като се замисля, може би ми е тъпо, че остана самичък ( майка ми почина преди години) и за това УЖ с нещо да помагам… Той винаги ми прави забележки след това, ама….
Колко са ѝ лекарствата, че не може да ги купи? На майка ми са 25 лв., лично ги купувам от аптеката, цяла торба са като обем, но се поема голяма част от НЗОК.
Моята майка също е пенсиониран учител, не е вярно това, че всички са вземали еднакви заплати. Май само от преразкази ви е информацията.
Също така изобщо не мога да съжалявам хора, които спестяваха от данъци и работеха без договори през 90-те години. Никак не им съчувствам, защото съм била свидетел на разговори от типа "То кой ще дочака пенсия?" Да, но като дочакаха, сега им е криво, че им изчислиха малки пенсии. Е, не може и така, и вака. Като са пестили от данъци, да са си внасяли и да имат сега.
За инфлацията не ми обяснявайте, и аз съм била потърпевша тогава. А от 1996 до сега къде им са парите? 26 години нищо ли не спестиха, как така са на нула?
След като аз, с дете, без нито стотинка помощ от някого, съм успяла за този същия период, след нулирането през 96 г. , да спестя немалка сума, мисля, че и другите могат. При добро планиране и финансова култура.
Иначе е мрънкане.
Моята майка също е пенсиониран учител, не е вярно това, че всички са вземали еднакви заплати. Май само от преразкази ви е информацията.
Също така изобщо не мога да съжалявам хора, които спестяваха от данъци и работеха без договори през 90-те години. Никак не им съчувствам, защото съм била свидетел на разговори от типа "То кой ще дочака пенсия?" Да, но като дочакаха, сега им е криво, че им изчислиха малки пенсии. Е, не може и така, и вака. Като са пестили от данъци, да са си внасяли и да имат сега.
За инфлацията не ми обяснявайте, и аз съм била потърпевша тогава. А от 1996 до сега къде им са парите? 26 години нищо ли не спестиха, как така са на нула?
След като аз, с дете, без нито стотинка помощ от някого, съм успяла за този същия период, след нулирането през 96 г. , да спестя немалка сума, мисля, че и другите могат. При добро планиране и финансова култура.
Иначе е мрънкане.
Освен София, Пловдив и Варна, в Бъгария са Разград, Враца, Видин, Монтана, Луковит и още сума градове и градчета, в които идустрията рязко спря през 1991-95 и хиляди останаха без работа. Родените около 1940-45 в тоя момент бяха на 50ина гонини. По това време в обявите за работа пишеше *възраст до 35 години* , а без виза се ходеше само в Сърбия и Румъния. Според теб къде трябваше да отидат и как точно можеха да се разправят за осигуровки, при положение, че в кафето до нас за забележателната позиция на миячка имаше 4-5 кандидатки, почти всички с висше образование, съкратени от затворените заводи. Да не мислиш, че тия хора не са имали планове и не са спестявали. Те живееха на спестявания, които 1997 станаха една хилядна от каквото бяха, някакси успяха да си изучат децата, после се пенсионираха около 2000. И оттогава доесега броят стотинките и избират дали да си оправят зъбите или да си сменят 100 годишната дограма.
"То кой ще дочака пенсия?" в много случаи беше самоуспокоение и релативизация, в резултат на безсилието в ситуацията. Точно същото като коментара "така му било писано" , когато някой нелепо си отиде в катастрофа.
За заболяванията и цената на лечението, която не се поема от касата, явно е късмет, но за повечето други неща съм склонна да се съглася с Дева, като изключим неуместни изрази като "пройдохи", но то и другата страна не си поплюва с простодушното "културни".
Колкото до лекарствата, моите родители, както и тези на ММ и дядо му през повечето време нямаха нужда от скъпи лекарства - докато майка ми не се разболя от сериозно заболяване, където хавата беше такава, че държавата пак ти поема част от медикаментите, които уж горе-долу стигат и някои ги вкарват в ремисия при късмет, но не всички; и тъй като заболяването е гадно, ти се иска да направиш възможното. Оттам нататък купувахме още едно лекарство, което не се поема масово по каса, а само по някакви временни програми за ограничен брой хора. Но било добре да се взема, вдига шанса за удължаване на живота и някаква ремисия, нали. Струваше нещо като 200-300 лева на месец само то, от индийски сайт, че там по-евтино. Пак може да не помогне, ако нямаш късмет. Оттам нататък сигурно има и още по-добри лечения, не знам. И пак късмет. Та нещата не са или - или, а най-вече късмет какво заболяване ще те уцели, дай боже всички да имаме късмет, и оттам нататък - докъдето прецениш. То и с касата е така - нашата хем бедна, хем често не особено почтено използвана, но за всяко едно скъпо лечение, винаги, във всяка държава стои въпросът дали си струва И според възможностите.
За сериозните неща за съжаление практически няма избор, но при някои по-малко сериозни има. Без някои лекарства може. За по-обичайните неща е до известна степен същото като при лекарствата за деца. Много хора се оплакват, че един вирус и сто лева не ти мърдат - как успяват моите деца да ги карат евтино същите тия вируси, не знам. Почти сигурна съм, че има старчески хронични заболявания, при които е подобно.
Не обобщавайте и не търсете еднакви и укорителни причини за който се оправя или не се оправя сам, ми е мисълта. Нещата не са за всички пенсионери толкова зле, колкото се изкарват у нас традиционно, и който не помага, нито е безсърдечна гадина, която оставя родителите си да мрат, нито е дете на редки богаташи. Съответно пък не всеки нуждаещ се е пройдоха (еле пък просто ако няма способностите на Дева и майка и да си оптимизира приходи и разходи), в много случаи става дума за банален лош късмет.
Колкото до лекарствата, моите родители, както и тези на ММ и дядо му през повечето време нямаха нужда от скъпи лекарства - докато майка ми не се разболя от сериозно заболяване, където хавата беше такава, че държавата пак ти поема част от медикаментите, които уж горе-долу стигат и някои ги вкарват в ремисия при късмет, но не всички; и тъй като заболяването е гадно, ти се иска да направиш възможното. Оттам нататък купувахме още едно лекарство, което не се поема масово по каса, а само по някакви временни програми за ограничен брой хора. Но било добре да се взема, вдига шанса за удължаване на живота и някаква ремисия, нали. Струваше нещо като 200-300 лева на месец само то, от индийски сайт, че там по-евтино. Пак може да не помогне, ако нямаш късмет. Оттам нататък сигурно има и още по-добри лечения, не знам. И пак късмет. Та нещата не са или - или, а най-вече късмет какво заболяване ще те уцели, дай боже всички да имаме късмет, и оттам нататък - докъдето прецениш. То и с касата е така - нашата хем бедна, хем често не особено почтено използвана, но за всяко едно скъпо лечение, винаги, във всяка държава стои въпросът дали си струва И според възможностите.
За сериозните неща за съжаление практически няма избор, но при някои по-малко сериозни има. Без някои лекарства може. За по-обичайните неща е до известна степен същото като при лекарствата за деца. Много хора се оплакват, че един вирус и сто лева не ти мърдат - как успяват моите деца да ги карат евтино същите тия вируси, не знам. Почти сигурна съм, че има старчески хронични заболявания, при които е подобно.
Не обобщавайте и не търсете еднакви и укорителни причини за който се оправя или не се оправя сам, ми е мисълта. Нещата не са за всички пенсионери толкова зле, колкото се изкарват у нас традиционно, и който не помага, нито е безсърдечна гадина, която оставя родителите си да мрат, нито е дете на редки богаташи. Съответно пък не всеки нуждаещ се е пройдоха (еле пък просто ако няма способностите на Дева и майка и да си оптимизира приходи и разходи), в много случаи става дума за банален лош късмет.
Помагам и естествено. Живеем в една къща. Сметките се делят на половина, покупки на всякакви препарати и храна съм ги поела изцяло. Давам и допълнително половината си ваучери за храна, 100лв, не са много, но за дребни ежедневни неща. И също всякакъв вид козметика и купувам аз, защото искам да използва качествени, по-скъпи продукти и да с е чувства добре в кожата си. Отделно, когато си хареса нещо или има нужда от нещо и го купувам. И не защото тя го изисква, а защото тя е давала всичко за да ме отгледа. И не, че не може да се издържа, напротив, може. Да няма да живее в лукс но има възможност да се издържа и да живее нормално. Но смятам, че щом моят доход е сравнително по-голям, мога да и дам възможността да живее малко по-добре и поне на тези години да види какво е нормален живот. Не бих се чувствала добре, знаейки, че аз живея нормално и си купувам каквото искам, а майка ми си разпределя заплатата до последния лев.
КОгато живеете заедно е по-лесно. Ако се налага да издържаш второ домакинство ще е по-различна сметката.
Аз не плащам никакви сметки на майка ми. Майка ми няма нужда. Изкарва повече от колкото мен и мъжа ми заедно. А и е по-млада от повечето обсъждани тук, аз съм студентско бебе.
И ние бяхме така, но времето тече. Тя спря да работи, а ние започнахме да печелим повече. Няма как да й поискам/приема нейния дял от данъка или да ми плати лекарствата /картофите, които сме й купили, не че тя няма възможност да го направи.
Иначе нямам обяснение защо има стари хора, които нямат никакви спестени пари, поне за форсмажорни обстоятелства. Или са пройдохи, или са много мързеливи.
Тъжно е това мислене за мързеливци и пройдохи, но всеки е видял 2 и 200 и има своя гледна точка.
След тази тема и всичките гледни точки си дадох сметка за пореден път, че е адски мъчно съществуването на хора, които нямат близки около тях. Реално всеки оказва подкрепа по един или друг начин. Дали финансово, морално, логистично… трябва да сме да близките си (не само родителите).
И понеже помагам на една баба на село (ей там една далечна роднина - жена на братовчед на баба ми или там по линията). Нося пазар, поръчки дребни за лекарства и всеки път и занижавам крайната цена, слагам и някоя “паста”, че детето има отличен, че Еди кой си имен/рожден ден. Очите и със сълзи, няма никой и парите са кът. Е как да не са - в ТКЗС-то е работила цял живот. Та истории безброй на този свят…
След тази тема и всичките гледни точки си дадох сметка за пореден път, че е адски мъчно съществуването на хора, които нямат близки около тях. Реално всеки оказва подкрепа по един или друг начин. Дали финансово, морално, логистично… трябва да сме да близките си (не само родителите).
И понеже помагам на една баба на село (ей там една далечна роднина - жена на братовчед на баба ми или там по линията). Нося пазар, поръчки дребни за лекарства и всеки път и занижавам крайната цена, слагам и някоя “паста”, че детето има отличен, че Еди кой си имен/рожден ден. Очите и със сълзи, няма никой и парите са кът. Е как да не са - в ТКЗС-то е работила цял живот. Та истории безброй на този свят…