Войната на буквите

Някой нали беше написал по-назад, че скоро Симеон ще умре и няма да ни се налага да го гледаме.. Да чакаме Симеон да умре, че да не го гледаме... Браво на създателите на сериала! Точно такива чувства трябва да събужда в зрителя такъв сериал

Просто усещам,че няма да има сезон 2 😂

В бездарните си опити да “усложнят” образи като Симеон, халтурниците всъщност ги опростяват. Такива личности са по-големи от живота, раждат се не веднъж на поколение, а веднъж на няколко века. Напълно приемливо би било да се пресъздаде и величието им, и също толкова големите им грехове, поквара и изкушения. Така и публиката ще е доволна.

Огромният успех и фен база на Викингите, например, се дължеше до голяма степен на това, че образът на Рагнар беше построен точно по този начин, хем като нормален човек, хем като Шекспиров герой, чийто лични драми и избори отекват из вековете и вселената.

Не знам защо не е политически коректно да се показват изключителни индивиди в цялата им трагичност, вместо да ги приравняват на истерика, който крещи на жена си от 11 етаж в панелката.

А и да има вълнуваща, красива визия. Никой не иска да гледа историко-приключенски филм с бедни декори и костюми и с негримирани и несрешени герои. Фентъзито трябва да те пренесе в друг свят, да те омагьоса.

Ами омагьосаха ме, няма що. Вместо да виждам Цар Симеон, повярвах, че Деян Донков е в нервна криза 😀

Има и друго: оправдано е и реалистично в един конкретен преломен момент цар като него да бъде гневен, но трябва да се пресъздаде изключителността на случая, трябва да се приложи и някакъв контраст, поне малко да изградят персонажа му и след това да покажат съдбовността на момента (дори и ако няма или с перипетии успее да постигне резултат). Не става дума за свръх-героизиране, но ме натъжи гледката на един баща, който едва ли не се чувства провален във възпитанието и куп персонажи, които си правят каквото си искат в двореца, а царят - с рога. Покажете го с достойнство, каквото е имал! Винаги има начин да се вплете човечност, дори и в отрицателни герои, да се покаже вътрешна борба, напрежение. Този филм върви леко, без да показва сътресения (може би само при Петър), но всеки влага в реализацията на филма нещо от своя, свят. Ако не са имали такива лични моменти, ако не са мислили над тях, ако не ги вълнуват такива теми и ценности, те ще извадят и вложат своите собствени.

И аз се замислих доколкото представата ни за Симеон е реална или ни е внушена в годините. Независимо от това обаче Златният век и величието на българското царство са безпорни и от тази гледна точка за мен е недопустимо образа му да бъде толкова опростен и представен като крещяш човечец с маниери на мутра. Не мисля, че това се прави с конкретна цел. Поне не ми се иска да го вярвам. По-скоро моето обяснение е, че наистина такива са възможностите на екипа: сценаристи, режисьори, актьори, създатели на костюми и декори. Работата се върши отгоре-отгоре, разчита се на занижените критерии на по-голямата част от публиката, залага се на широка реклама. Подобно е положението във всички сфери, масово работа се върши през пръсти. Няма как да очакваме нещо кой знае колко по-различно в киното и телевизията.

С почти всичко съм съгласна. Само не знам защо мислите, че образът на Петър е съсипан. На мен той ми е най-симпатичен в момента. Виждам един млад мъж, който е състрадателен, вглъбен, мекушав, нерешителен, обича книгите, а не мечовете и непрекъснато среща неодобрението на баща си. Не, че няма качества, просто е крайно неподходящ за владетел по онова време, а е роден да бъде такъв и ако брат му наследи трона вместо него, няма да се спаси, а ще стане обект на още повече подигравки и натиск. На всичко отгоре трябва да наследи и точно Симеон и всеки наследник на велик владетел е обречен да е определен от историците за недостоен. А и се загатва че жена му също ще предпочита брат му пред него. Неслучайно е толкова подвластен на майка си, след като само от нея вижда топло отношение. И актьорът се справя добре.
Баян пък ме дразни. Самонадеян, разпасан и вечно напук на всички. Дори това, че очевидно не е в любящо семейство не ме кара да му симпатизирам за момента. Но актьорът като изключим някои безумни реплики също е ок.
Надявам се добре да развият образите на синовете като хората. Тогава може и да им простя за Симеон, след като умре на екран

Да, те са прекрасен пример.
Аз ви препоръчвам да изглеждате "Ти си моята родина". Да видите как се прави исторически сериал.

Ами аз не знам, доколко тази ситуация е исторически достоверна, но сама по себе си е клише. Сигурно има десетки филми, съдържащи тази схема. Престолонаследникът спорен, но подкрепян от властна майка, а претедентът харизматичен, но неудобен и ще бъде изигран от обкръжението на майката (мащехата?), най-вероятно.

https://boulevardbulgaria.bg/articles/voynata-na-bukvite-po-bnt- … otev-vsichko-e-ok
Една нелоша статия, въпреки че не знам кой точно е доволен от звука. Факт е, че след Ботев и Левски, това поне е гледаемо.

Абе и Под прикритие го излъчваха по същата телевизия в същия слот, ама цялата държава превключваше на БНТ да го гледа.
Сценаристи нямаме, това дори актьори са го казвали по интервюта.
Иначе и аз съм си мислила, че добър исторически филм/сериал трябва да вземе някой като Спилбърг като идея, да го развие, продуцира и режисира, пък да видим дали няма да избере най-добрия екип, включително от българи и да направи голям филм. Или Мел Гибсън, човекът има опит в героизирането на разни исторически личности, тъй щото цял свят да припада по тях.

Уф! Пак се очертава дълъг пост! Че и обобщаващ, а не обичам да подвеждам под общ знаменател с лека ръка. Но – мисля че не ни е виновна световната конспирация, модерността или външната политкоректност. Просто изкуството ни е огледало , в което се оглеждаме всички като ниво на обществото и хората.  Като стил на работа и учене, комплексите, самонадеяността на  учени/ недоучени хора, липсата на желание да се задълбочиш максимално и да опиташ да загърбиш егото си като твориш нещо... Поводът да пиша това са две неща, които гледах тези дни - едно интервю и един филм. Уговорката ми е , че много уважавам труда на актьорите и не съм злонамерена в коментара си.

-Интервюто беше с Малин Кръстев, много ми хареса, но - на финала беше помолен да коментира изявлението на младия си колега Остин Бътлър, че е имал нужда от психиатрична помощ, за да излезе от ролята на Елвис ( пепефразирам по памет). Отговорът беше снизходително насмешливо – „Е, ние чак до там не стигаме!“

-филмът беше чужда продукция (за историческа личност) , към която подходих със съмнения и рационална сдържаност. И докато все още се колебаех в нагласата си и хрупах фъстъци (нещо несвойствено за мен като зрител и говорещо за ниските ми очаквания, и предубеденост), се оказах буквално пометена още в началото от така заснета и изиграна сцена, че всички косъмчета по тялото ми настръхнах, плачех с глас , страхувах се от мистичното усещане за отвъдност и бях дълбоко натъжена, и емоционално въвлечена от личната загуба на героите.

Ами това е истинското изкуство, в него има магия, която рядко се   случва и е продукт на прецизност в работата на всички звена... И много безрезервен труд, отдаденост, задълбаване в темата, лично потапяне и нещадене на творците, самокритичност. Режисьорката и сценаристка (дебют за нея, тя е актриса) на въпросния филм е работила 10 години над проекта и това си личи! В нашите творци не срещам подобна отдаденост и потъване в творчеството, и това също си личи... Извинявам се за отклонението от темата!

Ако реално се замислите, колко от днешните бг актьори притежават поне малко от качествата на Симеон? Да намериш човек, който да излъчва сила, харизма, решителност, интелигентност и пр. +добри актьорски умения, си е 1 на 1 000 000.
И моля ви се, Спилбърг е един и никой друг от нашите аматьори не е като него.

Имаме си разбира се такива актьори, но може би не се познават с точните хора.
Въпрос на връзки е да те вземат в сериал.