Въпрос до човека и мотивацията.И нашето е във Великобритания и учи.Върна се за празниците и си чете лекциите онлаин и учи.Специалноста е MORSE.
И тука не е завършила АК или СМУ...
И тука не е завършила АК или СМУ...
- Публикувана: 27 дек. 2022, 00:22 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2023, 20:37 ч.
Защо толкова много студенти в чужбина се прехвърлят в България?
Моят опит по темата е по-различен.
От 30 души в класа на по-голямото ми дете (набор 2000) 23 заминаха да следват в чужбина – Англия , Шотландия, Холандия, Германия, Австрия, Франция, Швейцария, САЩ, Русия (най-много са в Англия).
От класа на по-малкото ми дете (набор 2002) също заминаха около две трети – Холандия, Германия, Англия, Швейцария, САЩ (най-много са в Холандия).
От всички, само детето, което учеше в Русия прекъсна висшето си образование в чужбина и се върна да учи в България.
От завършилите 3-годишен бакалавър от класа на по-голямото ми дете двама се прибраха в България и вече работят. От останалите, някои учат 4-годишен бакалавър, други правят магистратура, а има и такива, които вече работят в чужбина.
От 30 души в класа на по-голямото ми дете (набор 2000) 23 заминаха да следват в чужбина – Англия , Шотландия, Холандия, Германия, Австрия, Франция, Швейцария, САЩ, Русия (най-много са в Англия).
От класа на по-малкото ми дете (набор 2002) също заминаха около две трети – Холандия, Германия, Англия, Швейцария, САЩ (най-много са в Холандия).
От всички, само детето, което учеше в Русия прекъсна висшето си образование в чужбина и се върна да учи в България.
От завършилите 3-годишен бакалавър от класа на по-голямото ми дете двама се прибраха в България и вече работят. От останалите, някои учат 4-годишен бакалавър, други правят магистратура, а има и такива, които вече работят в чужбина.
В моята чужбина е така, че изпит се взима с оценка 4, това са 60% от материала. Което значи, че трябва да си го научил целия. Първата година за моята специалност беше условие ако си скъсан на един изпит да повтаряш и всички, на които си изкарал оценка 4. Тук лесно се влиза, но първата година отпада огромно количество хора. Това е една от причините много да се отказват, а другите са битови и финансови. Животът е скъп, нямаш мама и тате, никой не те възприема за нещо особено и се бориш с огромна конкуренция, която учи на майчиния си език, а ти не. Отделно трябва да се впишеш в средата, което също е трудно. Общо взето тези причини съм наблюдавала сред хората, които са се върнали.
И моите наблюдения с 3 деца в чужбина са подобни на тези на Ант12. Единици от съучениците на децата ми от гимназията се върнаха да си доучват в БГ или да стартират съвсем отначало, завършват/завършиха и вече работят на Острова, в Германия, Австрия, Нидерландия, Швейцария, САЩ, Люксембург. Някои се върнаха и работят тук, да, но СЛЕД завършването. Ключово е да са го искали те, а да не са бутани натам за престиж от мама и тати. Има ли ги базата (измерена в знания, не в оценки), желанието, мотивацията, способността за издържане на доста голямо натоварване, за адаптация към нова среда и нрави, всичко се получава в обшия случай. Нещата проличават в голяма степен още от кандидатстването. Истински заинтересованите си гледат, търсят информация, разпитват минали по пътя, проучват, следят срокове, отправят питания към самите висши чуебни заведения, не разчитат мама/тати или фирмата да им свърши работата с избор на държава, университет, специалност от А до Я. Разбира се, родителското тяло също се включва, ама друго си е намесата му е да е финансова, подкрепяща само, допълваща като информация. Иначе първият сериозен сблъсък е почти моментален, още с пристигането им. Не се ориентират как да се запишат в унито, как да си направят програмата в платформите, как да се регистрират в общината, как да си открият банкова сметка, да си направят здравни застраховки (ако няма да са с ЕЗОК) и т.н..
Връщащи се има иначе, да. Но за мен основната причина (винаги има изключения, разбира се) е сериозното разминаване на очаквания и реалност. Децата се лъжат, че щом са били отличници тук, там ще им е лесно, ще се справят, ще върви всичко с лекота. Уви, не става непременно така. Като към тези трудности с ученето се добавят и битови, финансови проблеми, трудна адаптация, носталгия и сие, идва решението за връщане.
Връщащи се има иначе, да. Но за мен основната причина (винаги има изключения, разбира се) е сериозното разминаване на очаквания и реалност. Децата се лъжат, че щом са били отличници тук, там ще им е лесно, ще се справят, ще върви всичко с лекота. Уви, не става непременно така. Като към тези трудности с ученето се добавят и битови, финансови проблеми, трудна адаптация, носталгия и сие, идва решението за връщане.
Аз бях учител доста години и подготвях зрелостници за матури по БЕЛ, които им трябваха за ВУЗ в чужбина. Имам наблюдения за дълъг период от време върху децата, които заминаха да учат някъде другаде. Повечето отиваха преди заради някакви хипотетични големи възможности в чужбина. Всички заминаха с блеснали очи и с голямата кошница. Днес тези завършили преди 10 и повече години млади хора са вече доста време на пазара на труда. Половината от тях се върнаха, основно защото не получиха това, което си представяха, че ще постигнат. Тези, които останаха навън, не са особено доволни като цяло, повечето се преместиха другаде и се мъчат някъде да намерят мястото си под слънцето. Единствените успешно реализирали се са завършилите медицина, но те са твърде малко, тази професия е трудна.
Племеникът ми и неговата приятелка завършиха в ОК и се върнаха веднага, тях ги хвана онлайн обучението, едва дочакаха да вземат дипломи и моментално се прибраха. Дори не искат да чуват вече за там. Казаха, че всички надежди са им се оказали напразни, независимо, че момичето завърши с отличен международно право.
Нито едно от децата, които заминаха, не е разглезено богаташче, масово обаче не са доволни от решението си да учат навън, единственото, което им харесва е, че са разширили кръгозора си, живеейки сред друга култура за известно време.
Преди няколко дни синът ми ходи на среща със съучениците си от ЕГ да отбележат 15 години от завършването. Каза същото нещо, завърнали са се повече от половината след като вече са завършили и са доволни, че са взели това решение. Тези, които още са в чужбина, планирали да се върнат в скоро време, повечето били много самотни, нямали партньори там, а са по на 31-32 години и не искали да стоят повече сами. За повечето чужбина се оказва не това, което са виждали в мечтите си.
Тези, които сега заминават са много по-малко и наистина се връщат още в началото. Те вече имат информация от многото завършили преди и виждат, че няма голяма полза да завършиши някъде и после да се върнеш тук, където няма да получаваш повече. А и там никой не те ти постила червен килим. Това е основното, а онлайн обучението само засилва решимостта да се приключи по-бързо с авантюрата обучение в чужбина.
Племеникът ми и неговата приятелка завършиха в ОК и се върнаха веднага, тях ги хвана онлайн обучението, едва дочакаха да вземат дипломи и моментално се прибраха. Дори не искат да чуват вече за там. Казаха, че всички надежди са им се оказали напразни, независимо, че момичето завърши с отличен международно право.
Нито едно от децата, които заминаха, не е разглезено богаташче, масово обаче не са доволни от решението си да учат навън, единственото, което им харесва е, че са разширили кръгозора си, живеейки сред друга култура за известно време.
Преди няколко дни синът ми ходи на среща със съучениците си от ЕГ да отбележат 15 години от завършването. Каза същото нещо, завърнали са се повече от половината след като вече са завършили и са доволни, че са взели това решение. Тези, които още са в чужбина, планирали да се върнат в скоро време, повечето били много самотни, нямали партньори там, а са по на 31-32 години и не искали да стоят повече сами. За повечето чужбина се оказва не това, което са виждали в мечтите си.
Тези, които сега заминават са много по-малко и наистина се връщат още в началото. Те вече имат информация от многото завършили преди и виждат, че няма голяма полза да завършиши някъде и после да се върнеш тук, където няма да получаваш повече. А и там никой не те ти постила червен килим. Това е основното, а онлайн обучението само засилва решимостта да се приключи по-бързо с авантюрата обучение в чужбина.
Причините са изключително много. Подкрепям напълно горното мнение особено това за самотата. Голяма част от випуска ми замина за чужбина и то масово с желание за медицина, дентална, фармация. И познайте - 2/3 се върнаха. Изключително трудно е като за начало с езика дори и да го поназнайваш до С1. Диалекти, сума ти работи, не разбираш нищо почти, четеш една страница 2 часа с превеждаш. И за какво? На мен даже на български като бях първи курс медицина ми беше изключително трудно да разбера материала. Много рязко се скочи от училищно на академично ниво. Много са термините в началото и само с времето се учат и се свиква. Приятелка ми е казвала пак колежка, че колкото и добре да знае езика и вече да е свикнала, пак не може да разбере на 100% какво и говорят на лекции и упражнения.
Другото което е средата. Те са различни, не са с нашия балкански манталитет и това на много хора не им понася и се чувстват самотни, без приятели и подкрепа. А без някаква опора с толкова трудности около теб става още по-трудно.
А пък ако добавим и финансовата страна на нещата и ако родителите не могат да те издържат и трябва да работиш, за да оцеляваш… си става един бърн аут от всякъде и по-добре да се прибереш, отколкото да се разболееш и нещастен години наред. Пък особено ако имаш и гръб , тук в България.
Не е за всеки, трябва да си много мотивиран, да знаеш защо го правиш и да имаш цел. Така просто “само да не съм в БГ, защото е гадно, пък мама и тати ще помагат” не става.
Другото което е средата. Те са различни, не са с нашия балкански манталитет и това на много хора не им понася и се чувстват самотни, без приятели и подкрепа. А без някаква опора с толкова трудности около теб става още по-трудно.
А пък ако добавим и финансовата страна на нещата и ако родителите не могат да те издържат и трябва да работиш, за да оцеляваш… си става един бърн аут от всякъде и по-добре да се прибереш, отколкото да се разболееш и нещастен години наред. Пък особено ако имаш и гръб , тук в България.
Не е за всеки, трябва да си много мотивиран, да знаеш защо го правиш и да имаш цел. Така просто “само да не съм в БГ, защото е гадно, пък мама и тати ще помагат” не става.
CukitoBb , а вие всъщност защо не попитате вашите познати, те най-добре могат да ви отговорят, те точно защо са се върнали 
Аз лично имам две подразделения на отговор:
- Аз съм една от тези, които се върнаха - първо от Австрия, после от Англия ( тези двете докато бях още студентка), за кратко и в Норвегия бях, но ето че най-накрая ( на " стари" години) съм в Нидерландия и съм ужасно доволна - имам страхотна работа, с уникален международен екип, за мое щастие съм близо до град с голяма българска общност, дори има група с български народни танци близо до мен . Опитът от местата, от които се върнах ми е само и единствено в плюс. Смятам, че е по- добре да отидеш да видиш, да пробваш, колкото места е необходимо, да си вземеш поука, да се срещнеш с различни култури, и ако прецениш, че не е " твоето нещо" да продължиш напред.
- Чисто статистически: откакто сме в ЕС да се "замине", за да се учи/работи/живее в други страни членки е много по-лесно. ( Аз помня добре времето с висене на опашки пред посолства 😥). Както в офисите си има някакъв стандартен % " човеко оборот" , така и при студентите си има някакъв най-вероятно " стандартен %" , които се връщат. Съответно колкото повече студенти заминават, толкова по-висок на нас ни се струва процентът върнали се. Вашият въпрос съдържа "много", но без да е подплатено с цифри, " много" е относително.
==> Конкретен пример: От моя клас в гимназията 9 от 24 души " заминаха" , и доколкото аз знам 1 се е върнал. За сравнение, виждам, че в поста преди мен lilikt споменава за " голяма част от випуска", които са заминали ( какво се приема за голяма част? 80%, 90%) - от които 2/3 са се върнали - т.е. подобно на преди 20 години пак около 40% са останалите " навън". ( разбира се, тази сметка е предполагаема)
В заключение ще кажа, че всичкият този опит коства на майка ми доста притеснения, както съм сигурна и на много други майки, чиито деца напускат семейното гнездо. Но сега, и двете оценяваме колко интересно и полезно е било всяко едно от тези преживявания
Успех на всички приключенски настроени, любопитни и/или амбициозни деца - светът е толкова шарен и интересен, пожелавам на всички да имат възможността да го опознаят.
Аз лично имам две подразделения на отговор:
- Аз съм една от тези, които се върнаха - първо от Австрия, после от Англия ( тези двете докато бях още студентка), за кратко и в Норвегия бях, но ето че най-накрая ( на " стари" години) съм в Нидерландия и съм ужасно доволна - имам страхотна работа, с уникален международен екип, за мое щастие съм близо до град с голяма българска общност, дори има група с български народни танци близо до мен . Опитът от местата, от които се върнах ми е само и единствено в плюс. Смятам, че е по- добре да отидеш да видиш, да пробваш, колкото места е необходимо, да си вземеш поука, да се срещнеш с различни култури, и ако прецениш, че не е " твоето нещо" да продължиш напред.
- Чисто статистически: откакто сме в ЕС да се "замине", за да се учи/работи/живее в други страни членки е много по-лесно. ( Аз помня добре времето с висене на опашки пред посолства 😥). Както в офисите си има някакъв стандартен % " човеко оборот" , така и при студентите си има някакъв най-вероятно " стандартен %" , които се връщат. Съответно колкото повече студенти заминават, толкова по-висок на нас ни се струва процентът върнали се. Вашият въпрос съдържа "много", но без да е подплатено с цифри, " много" е относително.
==> Конкретен пример: От моя клас в гимназията 9 от 24 души " заминаха" , и доколкото аз знам 1 се е върнал. За сравнение, виждам, че в поста преди мен lilikt споменава за " голяма част от випуска", които са заминали ( какво се приема за голяма част? 80%, 90%) - от които 2/3 са се върнали - т.е. подобно на преди 20 години пак около 40% са останалите " навън". ( разбира се, тази сметка е предполагаема)
В заключение ще кажа, че всичкият този опит коства на майка ми доста притеснения, както съм сигурна и на много други майки, чиито деца напускат семейното гнездо. Но сега, и двете оценяваме колко интересно и полезно е било всяко едно от тези преживявания
Успех на всички приключенски настроени, любопитни и/или амбициозни деца - светът е толкова шарен и интересен, пожелавам на всички да имат възможността да го опознаят. Здравейте. Много мои познати, които учиха в чужбина, след първата година се прехвърлиха в бг университет. Някои бяха в Холандия, други в Германия или даже във Франция. Никой не казва защо като ги питаш, викат едно и също, че било скъпо или че много се учело. А аз ги познавам, повечето са заможни и бяха отличници. Ако имах възможност и аз щях да ида в чужбина, тука нивото е много ниско. Не ги разбирам какво не им е харесало там. Каква мислите е реалната причина?
CukitoBb , а вие всъщност защо не попитате вашите познати, те най-добре могат да ви отговорят, те точно защо са се върнали
Аз лично имам две подразделения на отговор:
- Аз съм една от тези, които се върнаха - първо от Австрия, после от Англия ( тези двете докато бях още студентка), за кратко и в Норвегия бях, но ето че най-накрая ( на " стари" години) съм в Нидерландия и съм ужасно доволна - имам страхотна работа, с уникален международен екип, за мое щастие съм близо до град с голяма българска общност, дори има група с български народни танци близо до мен . Опитът от местата, от които се върнах ми е само и единствено в плюс. Смятам, че е по- добре да отидеш да видиш, да пробваш, колкото места е необходимо, да си вземеш поука, да се срещнеш с различни култури, и ако прецениш, че не е " твоето нещо" да продължиш напред.
- Чисто статистически: откакто сме в ЕС да се "замине", за да се учи/работи/живее в други страни членки е много по-лесно. ( Аз помня добре времето с висене на опашки пред посолства 😥). Както в офисите си има някакъв стандартен % " човеко оборот" , така и при студентите си има някакъв най-вероятно " стандартен %" , които се връщат. Съответно колкото повече студенти заминават, толкова по-висок на нас ни се струва процентът върнали се. Вашият въпрос съдържа "много", но без да е подплатено с цифри, " много" е относително.
==> Конкретен пример: От моя клас в гимназията 9 от 24 души " заминаха" , и доколкото аз знам 1 се е върнал. За сравнение, виждам, че в поста преди мен lilikt споменава за " голяма част от випуска", които са заминали ( какво се приема за голяма част? 80%, 90%) - от които 2/3 са се върнали - т.е. подобно на преди 20 години пак около 40% са останалите " навън". ( разбира се, тази сметка е предполагаема)
В заключение ще кажа, че всичкият този опит коства на майка ми доста притеснения, както съм сигурна и на много други майки, чиито деца напускат семейното гнездо. Но сега, и двете оценяваме колко интересно и полезно е било всяко едно от тези преживявания Успех на всички приключенски настроени, любопитни и/или амбициозни деца - светът е толкова шарен и интересен, пожелавам на всички да имат възможността да го опознаят.
Аз лично имам две подразделения на отговор:
- Аз съм една от тези, които се върнаха - първо от Австрия, после от Англия ( тези двете докато бях още студентка), за кратко и в Норвегия бях, но ето че най-накрая ( на " стари" години) съм в Нидерландия и съм ужасно доволна - имам страхотна работа, с уникален международен екип, за мое щастие съм близо до град с голяма българска общност, дори има група с български народни танци близо до мен . Опитът от местата, от които се върнах ми е само и единствено в плюс. Смятам, че е по- добре да отидеш да видиш, да пробваш, колкото места е необходимо, да си вземеш поука, да се срещнеш с различни култури, и ако прецениш, че не е " твоето нещо" да продължиш напред.
- Чисто статистически: откакто сме в ЕС да се "замине", за да се учи/работи/живее в други страни членки е много по-лесно. ( Аз помня добре времето с висене на опашки пред посолства 😥). Както в офисите си има някакъв стандартен % " човеко оборот" , така и при студентите си има някакъв най-вероятно " стандартен %" , които се връщат. Съответно колкото повече студенти заминават, толкова по-висок на нас ни се струва процентът върнали се. Вашият въпрос съдържа "много", но без да е подплатено с цифри, " много" е относително.
==> Конкретен пример: От моя клас в гимназията 9 от 24 души " заминаха" , и доколкото аз знам 1 се е върнал. За сравнение, виждам, че в поста преди мен lilikt споменава за " голяма част от випуска", които са заминали ( какво се приема за голяма част? 80%, 90%) - от които 2/3 са се върнали - т.е. подобно на преди 20 години пак около 40% са останалите " навън". ( разбира се, тази сметка е предполагаема)
В заключение ще кажа, че всичкият този опит коства на майка ми доста притеснения, както съм сигурна и на много други майки, чиито деца напускат семейното гнездо. Но сега, и двете оценяваме колко интересно и полезно е било всяко едно от тези преживявания
Успех на всички приключенски настроени, любопитни и/или амбициозни деца - светът е толкова шарен и интересен, пожелавам на всички да имат възможността да го опознаят. Здравейте. Много мои познати, които учиха в чужбина, след първата година се прехвърлиха в бг университет. Някои бяха в Холандия, други в Германия или даже във Франция. Никой не казва защо като ги питаш, викат едно и също, че било скъпо или че много се учело. А аз ги познавам, повечето са заможни и бяха отличници. Ако имах възможност и аз щях да ида в чужбина, тука нивото е много ниско. Не ги разбирам какво не им е харесало там. Каква мислите е реалната причина?
Вероятно зависи до някъде и от това дали човек е заминал само да учи, с идеята че след 3-4 години ще се върне така или иначе в България, или просто на всяка цена е искал да се махне от България. Аз съм от вторите и още на 14-15 години знаех, че искам да се махна. До сега и ден не съм съжалявала за решението си и колкото по-дълго живея извън България толкова по-малка е вероятността някога да се върна да живея пак там.
Млад човек, който си се чувства добре в България и иска само заради едната диплома да замине за някъде, нищо не го задържа да реши бързо бързо да се прибере защото чужбината не му понася
Млад човек, който си се чувства добре в България и иска само заради едната диплома да замине за някъде, нищо не го задържа да реши бързо бързо да се прибере защото чужбината не му понася
И аз съм първи курс в чужбина. Много съжалявам, че се записах тука. Образованието им е буквално онлайн. Няма никакви домашни или групови работи. Просто учиш за изпита целият семестър и това е то. Аз не знам как точно е в бг вузовете, но със сигурност не съм си го представял така. Може би следващата година ще се прехвърля в България, не знам. Това че се учело много не е вярно, нямаш никакви ангажименти освен да ходиш на лекции. Даже и това не е задължително. Единствено имаш някакви онлайн тестове през семестъра, които са нужни да се явиш на изпит, но те са абсурдно лесни. Даже може да ги правиш по два пъти, ако не си доволен от резултата. Като плюс бих посочил програмата им, която е доста по-солидна от тази в България, но до там. Преподаването не е на ниво, професорите просто четат от презентацията. Да не говорим, че е стресиращо покрай разходите, търсенето на квартира и средата. Ако трябва да теглим чертата със сигурност не си заслужава. То затова мои съученици с братя и сестри учили в чужбина въобще не са искали да ходят там.
Не че нещо, ама с най добри чувства - сядай си на д... то да учиш, че както не се учи много в ТУМ, така и ще дойде сесия и рязко ще се променят нещата. И не забравяй, че трябва да минеш и двете GOP - та в рамките на една академична година с право на една поправка. Иначе се прибираш - така или иначе.
Ако в ТУМ не се учи, не знам къде се..
Сигурно затова са единици, завършващите бакалавър за зададените 6 семестъра, затова са толкова много окапващите по трасето..
Не защитавам ТУМ, децата ми не следват там, но в подобни унита в Германия. Учи се, та пушек се вдига. Имат и лекции, и упражнения, и туториуми. GOP има на повечето места, понякога само по два опита на изпит и после вън, много високи прагове за bestanden. Иначе е като навсякъде - има преподаватели и преподаватели. Някои са от описания тип, скучни, четящи просто презентацията. Но пък от други има много какво да се вземе. Така е и на упражненията. Преди време едната ми дъщеря не успя от първи опит да си вземе Stochastik 2. Още преди изпита споделяше, че водещият упражненията не обяснява ясно задачите. Едва покриха с партньорката й процента от точки за допускане до изпит. Втория път беше при друг, огромна разлика, взе го с много добра оценка. Затова човек не е зле да поразпита по-големите кой, какво, как и да се стреми навреме да се вмести при желания преподавател, най-вече за упражненията.
И не е вярно, че имащите по-големи братя и сестри не избират чужбина след чутото от каката/баткото. И двете ми по-малки дъщери избраха Германия, а разликата им с голямата, също в Германия, е 3 години като възраст, 4 като класове.. От класа им имаше още ред деца избрали Германия/Нидерландия/Австрия при налични вече там по-голям брат/сестра.
Сигурно затова са единици, завършващите бакалавър за зададените 6 семестъра, затова са толкова много окапващите по трасето..Не защитавам ТУМ, децата ми не следват там, но в подобни унита в Германия. Учи се, та пушек се вдига. Имат и лекции, и упражнения, и туториуми. GOP има на повечето места, понякога само по два опита на изпит и после вън, много високи прагове за bestanden. Иначе е като навсякъде - има преподаватели и преподаватели. Някои са от описания тип, скучни, четящи просто презентацията. Но пък от други има много какво да се вземе. Така е и на упражненията. Преди време едната ми дъщеря не успя от първи опит да си вземе Stochastik 2. Още преди изпита споделяше, че водещият упражненията не обяснява ясно задачите. Едва покриха с партньорката й процента от точки за допускане до изпит. Втория път беше при друг, огромна разлика, взе го с много добра оценка. Затова човек не е зле да поразпита по-големите кой, какво, как и да се стреми навреме да се вмести при желания преподавател, най-вече за упражненията.
И не е вярно, че имащите по-големи братя и сестри не избират чужбина след чутото от каката/баткото. И двете ми по-малки дъщери избраха Германия, а разликата им с голямата, също в Германия, е 3 години като възраст, 4 като класове.. От класа им имаше още ред деца избрали Германия/Нидерландия/Австрия при налични вече там по-голям брат/сестра.
Аз бях учител доста години и подготвях зрелостници за матури по БЕЛ, които им трябваха за ВУЗ в чужбина. Имам наблюдения за дълъг период от време върху децата, които заминаха да учат някъде другаде. Повечето отиваха преди заради някакви хипотетични големи възможности в чужбина. Всички заминаха с блеснали очи и с голямата кошница. Днес тези завършили преди 10 и повече години млади хора са вече доста време на пазара на труда. Половината от тях се върнаха, основно защото не получиха това, което си представяха, че ще постигнат. Тези, които останаха навън, не са особено доволни като цяло, повечето се преместиха другаде и се мъчат някъде да намерят мястото си под слънцето. Единствените успешно реализирали се са завършилите медицина, но те са твърде малко, тази професия е трудна.
Племеникът ми и неговата приятелка завършиха в ОК и се върнаха веднага, тях ги хвана онлайн обучението, едва дочакаха да вземат дипломи и моментално се прибраха. Дори не искат да чуват вече за там. Казаха, че всички надежди са им се оказали напразни, независимо, че момичето завърши с отличен международно право.
Нито едно от децата, които заминаха, не е разглезено богаташче, масово обаче не са доволни от решението си да учат навън, единственото, което им харесва е, че са разширили кръгозора си, живеейки сред друга култура за известно време.
Преди няколко дни синът ми ходи на среща със съучениците си от ЕГ да отбележат 15 години от завършването. Каза същото нещо, завърнали са се повече от половината след като вече са завършили и са доволни, че са взели това решение. Тези, които още са в чужбина, планирали да се върнат в скоро време, повечето били много самотни, нямали партньори там, а са по на 31-32 години и не искали да стоят повече сами. За повечето чужбина се оказва не това, което са виждали в мечтите си.
Тези, които сега заминават са много по-малко и наистина се връщат още в началото. Те вече имат информация от многото завършили преди и виждат, че няма голяма полза да завършиши някъде и после да се върнеш тук, където няма да получаваш повече. А и там никой не те ти постила червен килим. Това е основното, а онлайн обучението само засилва решимостта да се приключи по-бързо с авантюрата обучение в чужбина.
Племеникът ми и неговата приятелка завършиха в ОК и се върнаха веднага, тях ги хвана онлайн обучението, едва дочакаха да вземат дипломи и моментално се прибраха. Дори не искат да чуват вече за там. Казаха, че всички надежди са им се оказали напразни, независимо, че момичето завърши с отличен международно право.
Нито едно от децата, които заминаха, не е разглезено богаташче, масово обаче не са доволни от решението си да учат навън, единственото, което им харесва е, че са разширили кръгозора си, живеейки сред друга култура за известно време.
Преди няколко дни синът ми ходи на среща със съучениците си от ЕГ да отбележат 15 години от завършването. Каза същото нещо, завърнали са се повече от половината след като вече са завършили и са доволни, че са взели това решение. Тези, които още са в чужбина, планирали да се върнат в скоро време, повечето били много самотни, нямали партньори там, а са по на 31-32 години и не искали да стоят повече сами. За повечето чужбина се оказва не това, което са виждали в мечтите си.
Тези, които сега заминават са много по-малко и наистина се връщат още в началото. Те вече имат информация от многото завършили преди и виждат, че няма голяма полза да завършиши някъде и после да се върнеш тук, където няма да получаваш повече. А и там никой не те ти постила червен килим. Това е основното, а онлайн обучението само засилва решимостта да се приключи по-бързо с авантюрата обучение в чужбина.
Споделям тезата Ви! Ако детето няма намерение да емигрира, може да разшири кръгозора си, с много образователни програми извън България, включително магистратури. В крайна сметка всички родители искаме децата ни да са щастливи. Аз определено мисля, че това трудно може да се получи, ако човек остане самотен в чужда културна среда, а риска за това е голям. В същото време разбирам избора на хора, които са амбициозни и се чувстват добре независимо от държавата и им пожелавам успех. Лично за мен цената, която заплаща всеки емигрант за да се установи в държави, които от столетия са заливани от преселници е твърде висока, дори когато човек емигрира млад.
Нормално е както има заминаваши по различни мотиви да учат извън България, така и прибиращи по различни причини. То си е стрес да си студент в друг град в България, какво остава за друга държава, изведнъж на куп учене на чужд език, различните порядки и култури, битови, финансови проблеми, носталгия, раздяла с среда, приятели, роднини.Депресивни състояния, климат, различна храна. Честно казано виждам повече минуси. Не знам колко е до по -добро образованието от тук , колко е повечето възможности след това или гол престиж, но това са най-хубавите години от живота на един човек и ако където и да е се сблъсква с несгоди и не се чувства добре е по добре да стане и да си тръгне.