С какво ви дразнят свекървите? - 141

Точно това е и моето мнение, но аз не мога да се изразя така добре, като теб. Може и от незрялостта ми да е и дрънкам глупости. Но с този си коментар, описваш точно това, което искам да кажа, но по много по-зрял и интелигентен начин. И аз мисля, че след време нещата ще се уталожат и ще започна да им давам детето, но до тогава искам просто и те да престанат, за да има мир и спокойствие и за да може да ми мине обидата. Така, като не се спират с мрънкането, на мен няма как да ми мине и нещата се задълбочават.

На хора на възраст няма как да им казваш да престанат и да спрат да ви се месят,при положение че живеете с тях и мъжът ви общува  и е на "тяхна " страна.Колкото и да не ти харесва,няма как да ги изкомандориш и да става само на твоето.Предизвиканите скандали ми звучат баш като онези в крими хрониките.
Преди години имах колежка,точно хванала един мамин златен от Бояна.Раздели го с бившата,роди му дете,мазни се на мама и тати за къщата,и хоп маминка не я хареса и натири и златния се върна при бившата.Познайте къде живее сега колежката с детето и дали някои го поглежда от родата на бащата?!

 Само, че моята къща също е в Бояна и аз не съм с него заради това. Родителите му виждат сина си, виждат и внучето си достатъчно често. Аз се държа добре с тях, когато се засечеме, винаги с усмивка. Но на тях това не им е достатъчно... Те искат да каня майка му при мен, да ми гледа детето, да не й правя никакви забележки, относно гледането на детето, защото после е крайно обидена и звъни на цялата рода, да каже каква забележка съм й направила ( забележките са от рода на- да не целува новородено бебе...) Винаги, когато ми е идвала на гости ме натоварва супер много с интриги, кой какво е казал, клюки и тн. Дадох много шансове, дори когато родих, първия един месец, тя ми висеше нон стоп на главата и аз търпях... Опитвах се да я уча, как да ми гледа детето, да му смени памперса, да го преоблече, да го изкъпе, да му приготви млякото, но тя не вдяваше, защото не ме изслушваше и когато и обяснявах за детето, тя сменяше темата, надуваше ми главата само за нейната работа, клюки за колежките й, за децата от градината.После пък, след скандала с майка ми, само идваше и ми говореше, майка ми какво казала, пък баба ми какво казала, пък нейните роднини какво казали за мен, само интриги да прави и да ме дразни и натоварва. Дойде ми в повече и за това прекратих нейните посещения при мен, и причините да не им оставям детето, не са малко. Детето е родено по-рано, има силно обострен рефлукс и гледането му е малко по-специфично, заради което моето притеснение е голямо. Преживях много тежка бременност и бях в голяма депресия и страх за бебето. Тогава майка ми беше плътно до мен, а не скъпата ми свекърва, която сега има претенции.... майка ми ме хранеше в кревата, защото не можех дори да стана да се храня, риска да родя много рано, беше огромен.

Което показва, че не квартала в който живееш те определя, а манталитета. Даже и да излезеш от селото или Анадола, те няма да излязат от човека

Не оспорвам причините ти да не я харесваш и искаш на етажа ви.Просто приятелки съвет че няма как да превъзпиташ и командваш хора в къщата им.Защото етажа може да е на мъжа ти,ама нали те са му го дали в някъв момент.Историята на колежката я споделих,просто защото се сетих за квартала и драмата около нейната бивша свекърва.

За първи път смятам, че една история се дъвче ненужно дълго време. Проблем грандиозен няма, особено в сравнение с други истории, къде по-фрапиращи.

Ма ко - Това със селото беше ненужно ..

Да ви кажа, не е от етажите намесата, от хората е.

И ние сме в подобна конфигурация - къща с обособени самостоятелни етажи като апартаменти. Даже прекалено рядко виждам свекърите, бих се радвала повече да общуваме. Да се месят, да влязат когато им скимне - абсурд! За почти 10 години и два броя деца това не е било. Че и се разбираме.

Та не е от етажите! Ама ние не сме на лукса в Бояна, на село в Лозен сме, та не знам.

Ако живеех в неразбирателство със свекърите и се карахме с мъжа ми постоянно заради тях, щяхме да се изнесем.

При Никол даже не мисля, че е толкова тежко положението, даже ми се струва, че вината е отчасти в нея, че не си говори с тях спокойно и директно, отчасти в мъжа ѝ. Те са явно по-нетактични, но нелоши хора. Аз бих си поговорила с тях и сина им накуп, бих си казала какво що, и бих им давала да гледат детето ако имат желание.

Аз продължавам да не разбирам защо така помагащия и златен мъж, като вижда, че има конфликт, продължава да набутва майка си на жена си и обратно. Понеже е много добър, вместо сам да си поеме грижите по детето, иска да ги прехвърли на майка си сигурно. Друго логично обяснение не ми идва на ум. Ама сте се намерили де, той си деребейства точно като селски бек, а ти го смяташ за нормално и оправдаваш абсурдни негови действия, та сте си точно един за друг

Предварително се извинявам за лирическото отклонение.
 Боботоо, напълно си права, че в наши дни стреса е в пъти повече от преди години, така съм чула и от по-възрастни хора.
За съжаление проблема, според мен, не идва от негледащите внучетата си баби, а от социалната система. Как едно средно статистическо семейство със средностатистически доходи в някой провинциален град, а още по-малко село, та дори и в столицата, да живее спокойно? Не виждам как хем двама родители да ходят на работа, хем да обръщат качествено внимание на децата, хем и да им стигат доходите. Повечето пъти се налага поемане на допълнителни ангажименти на работа за повече пари = по-малко време с децата и половинката = чувство за вина спрямо тях + емоционални и образователни "дупки" при децата, поради липсата на достатъчно родителско внимание.
Вече не може единия родител да работи, а другия да се занимава с децата или да е на почасова работа.
Изключвам високодоходи професии, не са мнозинство, а също получаващите финансова и помощ за отглеждане на децата, от баби/дядовци - вече също не е традиция май.
Остава да си пием валериана.

Мисля, че Ма Ко искаше да каже, че манталитета на свекървата ми е селски, въпреки, че живее в град... Това е така, свекърите ми имат стари разбирания и са ограничени. Не излизат, не контактуват с хора, само ходят на работа и вкъщи... Може би и за това се занимават с нас, като нямат социален живот е така. След като не ми е приятна и ме натоварва и съм й дала 100 шанса и нещата не се получават.Смятам, че е по-добре, по-малко контакти за да не се дразним взаимно. И след, като съм видяла, че не се справя добре с много неща и й нямам доверие, че би се справила ок. с гледането на детето, както казах при него има трудности и се гледа малко-по трудно. Няма как да й оставя детето, защото ще се притеснявам много и не искам да си причинявам допълнително стрес. Когато я приемах да ми помага, защото тя много искаше с домакинството да помага. С каквото и да се захванеше, правеше беля. Или ще ни счупи някоя вещ, някой уред, или ще ни надраска мебел,ламинат или пък нещо с прането ще направи гаф. Хайде тактично й казах, че ми е неудобно да ми върши домакинските неща и я спрях. След това, хайде за детето ще ми помага, е да ама аз й показвам, как се пуска машината за мляко и тя след 10тата демонстрация още не е вдянала. Защото както казах, все не слуша и дрънка... Общо взето със всяко нещо с което се захванеше, ставаше беля. Е как да й се доверя. Майка ми е по-млада, по-оправна във всичко и много добре се справя, за това се доверявам само на нея и на мъжът ми да гледат детето и той се справя доста добре. И все пак е малко бебе, не е нужно да го гледат всички. Достатъчно им е да му се радват.

Тона имах предвид, но не само свекърва ти. За всички ви се отнася, че манталитета е определящ, а не географското ви месторождение или живеене. Или поне за мъжа ти, не по-малко от свекърва ти се отнася. А щом го оправдаваш и го приемаш за нормално, ме води до извода, че този манталитет и на теб изобщо не е чужд

Защото всеки път, когато им заведе детето, те започват да му опяват на главата. И той просто ме моли понякога да опитам да контактувам повече с майка му, за да не мрънкат толкова, защото и него го натоварват много. Иначе не се опитва да им прехвърли детето на тях, напротив той е съгласен, да не им го оставям на този етап и той няма проблем с това.Но просто ме моли да се опитам да я каня на гости от време на време да ми помогне нещо, за да се чувствала по-пълноценна и защото ревнувала от майка ми.и за да спрат да му мрънкат, не иска да се кара нито с мен, нито с тях. Наскоро беше споделил на майка ми, че се тормози, заради нашите неразбирателства с родителите му и, че по цели нощи го мисли и не може да спи. Говорил е с нея, да не ми надува главата с клюки и интриги, защото съм му казвала, че това е причината, поради която не я каня на гости. Но тя отрича и си продължава нейното си.

Напълно разбирам защо не искаш да общуваш с тях. Аз съм по-търпелива, да си дрънка там, клюки, интриги, през едното ухо влиза и от другото излиза. Но това, което са направили с майка ти е отвратително и напълно са си заслужили дори по-студено поведение от твоето. Според мен реакцията ти е правилна, жалко, че мъжът ти толкова се трогва от приказките им.
Все пак ти казвала ли си им, лично и в прав текст за какво точно си обидена и ако да, какъв е техният отговор?

Казвала съм им. Казват, че съзнават грешките си, че не са постъпили добре, но опрекват и майка ми, че имала вина за скандала. И уж все се разбираме, че всичко ще е наред и няма да ни се мешат и да мърморят, но не след дълго,пак по старому, продължават. Едно си баба знае, едно си бае и така.

Не змам колко по-млада е майка ти, но няколко пъти споменаваш, че свекърите са 60-годишни, смотанички, неоправни и прочие. Сякаш са нефелни старци на +95. Изключително неприятно.
За останалите драми получи достатъчно съвети.