С какво ви дразнят свекървите? - 141

Ние с малкият вече не сядаме на заведение, защото буквално ни прави на луди. Като беше бебоче и само спинкаше в количката си беше пей сърце. Сега сме само по паркове и алеи - тичане, гонене, което си е в реда на нещата.
Казвала съм няколко пъти, че имам добри свекъри. Обяждат се да питат, кога ще го водим при тях и ние за 2 минути сме стегнали багажа😂.
Хубаво ми е само с мъжът ми да излезем, пък да пийнем винце, да се видим с приятели. Никога не отказвам гледане на малкият. Но това си върви и с подпитване и съвети. Не са ми влизали рязко никога или да нахалстват, но може би аз съм се настроила, че е така. Сигурно някоя мома би сметнала това за вмешателство и би се ядосала, не знам. На мен ушите ми са запушени, щом имат желание да го гледат. 😃😃😃😃😃

Без значение дали от тъщата или свекървата това "искам внуци, искам внуци" е едно досадно жужене, ненужно никому.
Човек си ражда деца, защото иска, не защото бабите са ревнали, че искат внуци.

Уф , как може да разчитате на  помощ от човек , имащ 11 внука,от които едно дете с проблеми . Тя да се разкъса, няма как да угоди на всички. Затова си е направила избора - на болното. Както се казва в притчата за многодетната майка кое от децата обича най-много - "Малкото , докато порасне, болното, докато оздравее , което е напът, докато се завърне". Баба ми имаше 7 внука . Много е гледала 5 от тях . За последните двама , от които е и брат ми, просто не ѝ стигнаха силите. Но майка ми не помня да се е сърдела. Може би, защото беше дъщеря.
   Желанието за внуци май не кореспондира винаги с желанието за гледане. Лошото е, че и при родителите често се получава така. Но те пък са извинени с младостта си. Че човек наистина докато стане родител, няма представа какво е. А бабите и дядовците уж знаят.

Те тъщата и свекървата искат внуци не за да ги гледат а за да може да се похвалят на седянката с тях. А и всеки човек си е различен, ако на някой свекървата е гледала деца не значи че твоята ще е същата. Все пак не е професия с унифицирана длъжностна характеристика.
Ами то като си възрастен трябва да си самостоятелен човек, само децата може реално да очакват да разчитат на някой. А из интернет някои хора просто се кефят да пускат фишеци и да се кефят на сеир, не че дават съвет насериозно, не се хващай.

Факт.

А и с годините гледам, че възрастните и децата понякога са на един акъл.

Ананас ,каде прочетохте че очаквам свекърва ми да ми помага? Била е помолена веднъж да вземе детето от ясла и то не от мен. Майка ми като свекърва ми 10 години беше тук да помага на сестра ми и малко преди да родя си отиде и каза че няма да идва вече. Не я опреквм който има деца да си ги гледа .Но сега гледа детето на брат ми , въпреки че снаха ми не работи. Само че си научих урока и спрях и аз да помагам . Съвсем скоро искаха помощ да си платят тока ,че видиш ли в къщи има бебе и 3 климатика работят денонощно. Еми плюйте ме колкото искате отказах.

Че хвалим се, много ясно!  И са най-хубави и най-умни! Друго си е да имаме публика!
   Много генерализирате , момичета. От сърце ви желая да станете баби, няма такъв кеф. Даже и на стотици километри да е внучето ви. Пак ще се хвалите. Сега, дали от снаха/ зет се хвалите , е друг въпрос.
    Като съм дуднела за внуци,  е било, защото до някаква степен съм наясно със житейските планове на дъщеря и зет. И това не е било клетва за помощ 24/ 7 , че те да разчитат. Пък и дъщеря ми ме познава и знае, че  в никой случай не идентифицирам своя живот с техния, нито го подчинявам. Сигурна съм има и други баби като мен.
   Всъщност, опитвам се малко да изчистя образа на Така недолюбваните баби. И всъщност , знм че няма тема за тъщите,ама що никой не се оплаква от такива?!
   Ето и поста на Ганели- свека отказва да вземе внука от ясла, оплакване.Ама от майка си не се оплаква.Взела си е урока. Ми вземаш и от свека , слагаш точка и всеки гледа него си.

Точно от майка ми се оплаках , защото тя иска помощ после от мен не свекърва ми. Даже ако не беше споделил мъжът ми нямаше и да знам че е отказала. А и реално и да нее отказала нямаше да и дадът детето.Урока от свеки също е научен ,никаква комуникация и ми е супер.Само на мъжът ми му тежи ,и е нормално мака е.

Марулета, така е, всеки си взима урока и гледа него си. Но, за мен лично, това не е перфектния вариант. Не е ли по-добре всеки да помага кой с каквото може? А не - майка ѝ и казала в прав текст, че не иска да и помага с детето, а после тя на своя глава отговаря, че и тя няма да и плаща тока (разбирам, я не е упрек).
Може и да е честно, но мисля, че и на двете страни им е станало неприятно.
Не е ли по-добре вместо бабата да прави смели изказвания, че внуци повече не иска да гледа, да каже, че когато и ако може, ще подаде ръка (примерно).
Мисля, че не тежи толкова самата липса на помощ, колкото такова изказване на всеослушание "да не сте ме пипнали за детето". Въпроса понякога е не само какво се казва, а как.

Здравейте момичета, аз не знам от къде да започна... Поста ми ще е дълъг. Бях с проблемна бременност и се наложи да лежа за задържане и трябваше да бъда обслужвана, при което свекървата предложи, майка ми да дойде да живее при нас за да ме гледа (със свекърите живеем в една къща, на отделни етажи.) Нямаше проблем, когато майка ми живя при нас за да ме гледа, но когато родих, остана още 1 месец да помага. Е тогава вече, започнаха проблемите със свекърите. Защо майка ми гледала детето повече, отколкото свекървата, защо съм правила забележки на свекървата как да гледа детето ми... време било майка ми да се изнася и тн. ( Да допълня, че свекървата се качваше всеки ден при мен на етажа по 15 пъти и не спираше да ми досажда, но си мълчах...) И така един ден с ММ отидохме на басейн и оставихме бебето на майка ми. През това време свекърите й бяха вдигнали грандиозен скандал, защото съм оставяла повече бебето на нея... И едва ли не я изгониха... След което аз вече нямах никакво желание да контактувам с тях и да им оставям детето (да допълня, че детето се роди мъничко и имаше трудности с него в началото и доста се притеснявах, бях и в депресия, след всички трудности през бременността и след това...) Майка ми от тогава не идва във вкъщи, аз водя  детето при нея да го гледа, когато имам нужда, да изляза и тн. Понеже не искам да се виждам със свекърите, Мм им сваля детето за половин-един час по 2-3 пъти в седмицата да го виждат. Но естествено не са доволни, че не им го оставям да го гледат и ме очерниха пред цялата им рода, настроиха всички против мен. Говорили са, че крия детето, че се държа лошо и тн. Все неща, за които те са виновни. Опитвам се да се държа нормално с тях, усмихвам се поздравявам ги, като се засечем. За рожденните им дни, взех подаръци и отидох да ги поздравя. Но като цяло ги избягвам, много ме разочароваха и нямам намерение да им оставям детето да го гледат и за вбъдеще... Преди да направят скандала на майка ми и да изговорят всички тези глупости, бях оставяла бебето на свекървата за по час-два, но сега вече край... Мм най-редовно ми мрънка да викам майка му при мен да ми помага, но не мога да я понасям и само се натоварвам. Те не спират да мрънкат на Мм и да правят интриги. За жалост нямаме възможност да се изнесем, надявам се да не ни развалят семейството...

Точно така е ,аз винаги съм помагала и ми е било приятно даже. Аз не съм искала помощ и от майка ми но може би очаквах като се роди бебето сама да пожелае да помогне.

Дореми,

Добре де, ами ако бабата на истина не желае , или поради някаква причина не може да гледа бебе/малко дете? Защо трябва да дава фалшиви надежди?
   Идеален вариант няма. За мен и моята дъщеря е нашият, вие си имате друг такъв и т.н. Аз съм на 49г. Мисля , не съм престаряла. Работя от 8.30 до 18ч, често и в събота до обяд, имаме собствен бизнес и реално работата ни никога не свършва. Имам син на 18г , завършва тази година. Еми не винаги искам да гледам едногодишна малка фурия. И аз имам нужди, предел на силите. Ето,сега синът ни е в чужбина за няколко дни. Това е време , в което със съпруга ми наистина сме сами, само двамата. Искам вечерите ни да са наистина само за нас. Не съм заявила на дъщеря ми това, но тя е достатъчно умна и добре възпитана, че да се усети. Ми справят се, както се справят. Тя днес има онлайн интервю за работа, съпругът й си е направил графика така,че да поеме детето. Вечер учи за изпити,в събота и неделя са три, пак съпругът й вечер се занимава с детето- игра, къпане, хранене. Живеят на горния етаж, мога да помогна, но не искам точно сега. Сигурна съм, никой не се сърди.
   Никол 21 , трудна ситуация, но първо се разбери със съпруга си.Ти как се чувстваш, защо си обидена. И после -отделно.

Никол 21 , трудна ситуация, но първо се разбери със съпруга си.Ти как се чувстваш, защо си обидена. И после -отделно.
[/quote] Да говорила съм многократно с него, уж ме разбира и в следващия момент си променя мнението, защото родителите му, постоянно го манипулират и подкупват с пари и той не спира да ми натяква, колко много ни помагали... И майка му не спира да му надува главата. Помолих я да престане, защото създава проблеми между мен и мм. Но тя не спира... Не мога да се разбера с тях и просто искам контактите ни да са максимално намалени.

Аз пък имах желание да си гледам бебето сама.
Бабите идваха за час-два.Нямах нищо против.
Да го оставя за ден-два или повече-не.
Те не са и предлагали...
Когато порасна детето,майка ми го водеше на разходка,на куклен театър,в някоя сладкарница..
Сега е на 13-излизат двете да обядват навън ,ходят по магазини ...
При свекървата детето ходи на гости.
Но пак за два-три часа.
И да,чувам,че повечето баби нямат желание да гледат бебета.

Е няма как да живеете в къщата им,да приемата материална помощ и да не контактувате въобще.Намалете контактите до минимум,сложете си ключ на етажа,ако действително е самостоятелен.Давайте им детето за два-три часа ,като искат,така ще можете да си починете или да си свършите някаква работа.
Отбягвайте разговори,като им изясните,че сте обидена от отношението към майка ви,или от каквото сте обидена.