С какво ви дразнят етървите?

Мамините синчета се надушват отдалеч. Няма за тая, няма за оная. Просто си личат от километри.

Абе хора, вий милост нямате ли. Тъкмо бях забравила за съществуването  и а вие цяла тема направихте.  С тази студена пепелянка три десетилетия поддържах относително възпитано поведение, щото мама тъй искаше. Та да не и скърша хатъра.  Но се и издържаше,  веднъж на година среща август, септември жеги големи, но в сърцето и душата ми минусови температури. Син, дъщеря, мъж строени като пред генерал на парад и смеят ли да споделят нещо около живота си с леден поглед и изражение ги изпращаше по задачи. Може и да не ме е харесвала.....знам ли.
Е, от няколко години ни я виждам, ни я чувам. И ми е спокойно, че вече няма такива насилени срещи. И давам съвет. Всеки трябва де е там , където е сърцето му - приятели, съседи, далеечни роднини  с които да се чувства щастлив и радостен в обкръжението им.

Живяла съм с етърва рускиня под един покрив няколко години. Никога повече няма да си го причиня, постоянно плетеше интриги и гледаше в чуждата паница, разместваше ми нещата, ползваше ги без да ме пита, понякога си 'изгубвах' ключовете и аха да сменяме патрона, магически се оказваха в нейната чанта, взела ги без да иска, помислила, че са нейни. Сегашния мъж няма братя и сестри и всичко е спокойно.

Имам етърва.
Не сме близки но и братята не са.
Странна ми е на моменти, предполагам и аз за нея, но с нищо не ме дразни.
Виждаме се 5 пъти годишно за по ден, два в къщата на свекърите и има взаимно възпитано, любезно отношение.
От време на време коментираме с ММ възпитанието на племенника но не се бъркаме.

Реших и аз да споделя своя опит.
Моят приятел има брат, който също си има приятелка. За момента никой от нас не е семеен и сме на фаза „гаджета“. Моят приятел и аз сме по-големи и сме от повече време заедно - около 6 години. А брат му и приятелката му са заедно от около 1 година.

Съответно аз съм първата там, както обичат много хора около нас да се изразяват. Имам близки отношения с всички от семейството на приятеля ми и се разбираме повече от чудесно. Включително и с брата на приятеля ми сме много близки и го приемам за мой по-малък брат. Неговата приятелка е по-притеснителна и по-срамежлива. В началото не говореше с никой и създаваше впечатление, че се има нещо повече от останалите. Не искаше да идва на гости, когато родителите на момчетата са будни, не искаше да присъства на събирания, ако има членове на семейството им. Съвсем в началото не искаше дори с моя приятел и мен да бъде в една компания. Беше ми доста странно и дълго време не го разбирах, но не съм се и бъркала, защото не смятам, че е моя работа. Майката на приятеля ми ме е питала защо според мен тя се държи така, но винаги съм избягвала темата, защото не искам да я коментирам и заради уважението ми към брат му.
С времето тя се отпусна и започна да прекарва повече време с нас, намерихме си доста теми за разговор и всъщност си промених коренно мнението за нея. За момента се разбираме повече от добре и това ме радва. Разбира се, ако се задържим заедно и дойде време да създаваме семейства, ще видим как ще се развият нещата, но винаги ми е било странно защо хората се надпреварват коя да е по-любима. Всеки човек е индивидуален и силно се надявам при нас да няма подобни спречквания.

Може да е изключително интровертна и затова да е така. И аз не ги разбирам понякога хората, които се държат така, но с времето разбрах, че има и такива. Просто толкова си могат с комуникацията.

Може просто да е срамежлива.

Дори и да не срамежлива, ако е добре възпитана няма да се държи по този начин. Казвам го от личен опит, защото като млада бях много срамежлива, но работех върху себе си и никой не разбираше.

Това ме впечатли

Все още нямам логично обяснение на какво се дължеше това държание, но се радвам, че сега нещата са супер и всичко между нас върви. Ако преди време ми бяха казали, че ще си комуникираме по този начин, щях да му се изсмея в лицето.

С моята етърва сме в много добри отношения, но не сме първи приятелки. ММ и брат му също са доста близки, което лично мен много ме радва. Живеем доста близко едни от други и се виждаме доста често. Децата ни също доста се разбират и си играят заедно. Свекърва ми е друга бира...

Етърва ми е най-добрата ми приятелка от училищните години. Аз я запознах с брата на моя мъж, за да може да излизаме заедно насам-натам . Еми единадесет години по-късно още излизаме 😄
Много се разбираме , разбира се има и леки “дразги” ако мога така да ги нарека изобщо, породени от поведението на майка им на мъжете, но гледаме да не обръщаме внимание.
Излизаме си по женски и без мъжете както едно време и си изкарваме повече от добре. Даже по добре, отколкото с тях 😄

Дразни ме изключително много с това, че не иска да си гледа детето. Като беше бебе не даваше на никой да я докосне, преобличаше я по 20 пъти на ден като кукла да й прави фотосесии за фейсбук. После порасна, приходи и всичко се преобърна на 180°. Нито иска да се занимава с нея, нито да й купува дрехи и нужни неща, нито да й набавя нормална храна. Постоянно е на купени парчета пица или закуски, а последния път горкото беше закусвало семки. 3-4 дни от седмицата е при бабите си. През останалото време е на детска градина и реално майка й я гледа няколко часа вечер. Най-голямата изцепка, която ми преля чашата - заключила детето самичко вкъщи в спалнята и отишла на дискотека.

А бащата къде е в тази картина?

Отскоро разведен. Той се грижи постоянно за детето, макар по договор да има нищожни  права. Не исках да го намесвам. Тя ("бившата етърва") се възползва максимално от добротата му и факта, че той ще направи всичко за детето си.