Антиконсуматорска тема: No-Buy, Low-Buy, осъзнато пазаруване

Капсулата е хубаво нещо, и там има поле за творчество. По принцип. Това, че най-много се споменава от някакви проповедници-неофити с назидателен тон, метнали се наскоро от хипер консуматорстовото да речем, доста изкривява представите на околните, а такива досадни проповедници всъщност са незначителна част от практикуващите.

Капсулния гардероб по самата си същност е хубаво нещо и да, не значи 10 артикула, но пък значи един и същи изглед.

Ами, днес ми е кашмирено, дъждовно и сиво, ама утре ще ми е бохо и копринено, та....

Моля ви, нека не превръщаме темата във философстване и психоложстване над празни ясли. Изглежда точно като сочене с пръст пък ти си проблемен, а аз вече си контролирам импулсите. Според мен е точно обратното - на контролиращия душицата му умира да си купи нещо, което страшно е харесала, но не е жизнено необходимо, затова ù дърпат ушите как това било консумеризъм и да си трае.

Ако контролирането и ограничаването са самоцел, сигурно е много трудно. Въпреки това, не вярвам в крайното самоограничаване, когато зад него не стои нещо друго. По-скоро всичко е до навик и стил на живот.

Изглежда, че се тачи това да си купиш. Бонус точки ако успееш да се похвалиш.

Ако с покупки се показва класата, която някой има или иска да има, това не е ли точно консюмеризъм?

Зависи в кои среди.
В определени - се тачи да живееш по собствените си правила и да не се впечатляваш, съотв. да не впечатляваш околните ти и да общувате  на теми, различни от вещите, но и за духовното пак трябват средства в днешно време. Трудно е да си аскет, колкото и да го желаеш.

Мда, паднало ни се е да живеем във време, в което хедонизмът вирее особено благоприятно. Бърз и лесен достъп до всякакви удоволствия; купуваш стоки от другия край на света и след няколко дена са при теб; пътуваш, за да вечеряш в ресторант на друг континент. Хората с по-аскетичен уклон се възприемат като ненормални, затова е трудно да си аскет.

Не виждам разумна причина и изобщо разум да се въздържа от покупка на нещо, което ме е накарало да ахна и мога да го купя.
Без да се заяждам, но темата беше открита със споделяне как е купено нещо ей така. Ако вие купувате нещо ей така - да  идвате после на мен да ми се карате и да развивате пространни теории защо аз съм била пазарувала е доста неуместно, лош вкус и липса на възпитание.
Бих искала да ми спестите анализите над моята личност и бих препоръчала да се фокусирате над анализите на вашата личност.

Напълно съм съгласна с теб. Само за духовното не мога да го приема на 100%.

Има една стара поговорка - лукса да могат да се обличат зле без да им пука как изглеждат го имат само много бедните и много богатите.

Аз много обичах графици вкъщи преди детето. Сега ме изтощават, защото с детето свободата много се ограничава и човек търси как да "открадне" малко по всякакви начини.

Аз разсъждавам също като Fever Ray.
Доизносих нещата,които имам отгодини и вече не са привични за годините/личността ми.Знам от колко и какви неща имам нужда.Купувам предварително от неща,които са консумативи и се ползват постоянно и са в промоция-сапуни,препарати и т.н.
Обичам всичко да си е на мястото,но дори и да има място на някои рафт или шкаф не е нужно да се напълни.Дори се опитвам при майка ми да разчистя от много бройки от някои неща /повече броя тигани от един вид например/. Или,ако видя,че нещо се пази само,защото е здраво и може да потрябва някога,но последните 3-5г.Не му идва времето и дори морално остарява.Тогава го продавам или подарявам,Така в някои групи си заменям за нещо,което ми харесва-визирам групи за подаръци и така доста от запазените неща на детето подарих и съм се сдобила някой нов парфюм от друг подаряващ.
Това,за което харча пари са моите хобота и работа,лично за себе си съм се радвала дори на едни обикновени лакове или слушалки за телефона.
Според мен е въпрос на някакво осъзнаване кое е важно и кое е манипулирано,за да се превърне в импулс пазаруването.Не казвам,че човек трябва да си взима само минимума.Разбира се,че ще си купи още един чифт сандали,които е харесал,някоя картина или цвете.Не всичко взето извън рамките неща,които ти трябват за преживяване е консуматорство.Въпроса е да не се прекалява и отпуска човек колко бройки и дали наистина използва и се радва на тези неща.Аз също имам познати,които имат повече дрехи,от тези които реално са им необходими и дори поне за следващите 5г. реално нямат нижда от купуване на нови.Податливи са наистина и да купуват много козметика и парфюми които нямат изразходване и ще им мине срока на годност на някои от нещата.Ето това вече си е консуматорство.Скоро се замислих и за трупането и пазенето на доста неща,с които човек му е трудно да изхвърли,когато му е времето или вече не може и знае,че никога няма да облече и не говорим за някоя тениска или любима рокля,а наистина не малък брой неща.Това също е доста притеснително като отношение към вещите.Първо да се придобиват повече и извън необходимото и после трупането им в запас и спомен едва ли не.
Това са си мои наблюдения и никой не ангажирам с тях.Изхождам от лични наблюдения.
И за да приключа този дълъг коментар ще обобщя,че когато поразчистих,както споменах доста неща се почувствах доста свободно и когато наистина ми потрябва нещо и ако го взема на добра цена се чувствам наистина удовлетворено.

Интересно е защо ти изглежда като сочене с пръст.

Ако не се замислиш защо купуваш нещо, импулсите ти, емоциите ти те контролират.

В обратния случай - ако ти осъзнаеш защо правиш нещо, какво те тласка към това нещо, повече има шанс да се изправиш пред проблемите си.

Защото от пропуск на един човек заразвивахте теории за цели групи, социални класи, териториална обусловеност на шарените дрехи, та чак излязохте от границите на шопинга и вече хлопате на вратата на Фройд.
Ако нещо ми пречи, да му търся повода и причината. Ама за един крем?

Значи всичко е на ред и друга тема ще ти бъде по-полезна.

Ако все пак решиш да не приемаш антиконсуматорството като размахване на пръст към тези, които обичат да консумират, или като залитане в психологията, може и да излезе нещо полезно.

Излизането от матрицата на компулсивността да купуваш отнема много дълго време и не е като по ютуб каналите.

С всяко нещо, което искаш да го имаш ти запълваш някаква нужда. Емоционална, психологическа нужда. Можеш да си продължиш както до сега, а може и да си помогнеш като осъзнаеш защо го правиш и ако причината заради която го правиш не е положителна да промениш нещо.

Ето, например козметиката. Имам много и от всякъде по света. Внасям си, ходя на място и купувам. Такива разходи ги бюджетирам, но като цяло няма да ги спра. За мен козметиката, домашното спа са начинът, по който показвам обич към себе си.

Много сте се развихрили в темата. Аз лично имам почти капсулен гардероб. Казвам "почти", защото не е на 100%, а на 80%, но това пак е постижение за мен.
Като бях тийнейджърка родителите ми преминаваха през много труден финансово период. Учех в хубаво училище с богати деца, а аз бях Пепеляшка. Искаше ми се да мога да имам и техния стандарт, но беше невъзможно.
Това много ми тежеше и трябваха години, за да се отърва от тази травма. В университета вече видях, че има хора с различни възможности и дори такива, бедни като мен.
В трети курс започнах първата си работа и помня, че нямах с какви нормални дрехи да отида в офиса. На първа заплата отидох в lc wikiki и други подобни бюджетни магазни да си купя няколко чифта дънки, блузи и тн.

С времето понапълних гардероба, но все нещо не ми стигаше. С намирането на работа поне се стабилизирах финансово, но аз харчех непрекъснато. Всеки свободен ден бях в мола. Имах вече страшно много дрехи, обувки и козметика.
Бях така няколко години, период на свръхконсуматорство. Чак след това приех, че не е нормално да се стига до крайности, разчистих си гардероба и намалих покупките. През същото това време на свръхконсумиране, освен дрехи и козметика, консумирах и много храна, напълнях много килограми. Точно, защото преди се ограничавах и нямах никакви възможности да си купувам неща, които ми се хапват.
Отпуснах се и за тия няколко години сякаш исках да наваксам. По едно време сама се спрях, отслабнах, вече не купувам чак толкова много козметика. Напоследък избухнах с повечко парфюми, но пък по време на пандемията не си бях купила нито един.