Аз на моето дете казвам понякога малката въшка, щото е дребно и вредно, но го обичам безкрайно.
- Публикувана: 18 ян. 2023, 23:53 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2023, 23:31 ч.
"Ние Сме на 3 месеца!"
Не съм ползвала множествено число, ама понякога като лягах с детето следобед, си спяхМЕ заедно.
Пък като се премести от гърнето на тоалетната чиния, ме викаше да "стискаме ръчички" , докато "aко-то" излезе, после трябваше да го инспектирам дали е "хубаво"
Въобще не обръщам внимание кой как говори...
Пък като се премести от гърнето на тоалетната чиния, ме викаше да "стискаме ръчички" , докато "aко-то" излезе, после трябваше да го инспектирам дали е "хубаво"
Въобще не обръщам внимание кой как говори...
Бебетата започват да се усещат като отделни личности на 6м. и този процес отнема още толкова. Дотогава те самите се асоциират като едно цяло с майката (или полагащия най-много грижи). Та няма нужда от разтягане на локуми какви самостоятелни личности са от зачеването.
Обич синеока, къде казах че трябва да се чувстваш отделна личност спрямо моите възприятия и определения?
Колкото и детето да не може само да си сменя памперсите, да се храни само и да зависи от майката по много параграфи, някои изказвания в множествено число могат да объркат отсрещния човек. Или поне мен. Като примера на Бобчита за "болни сме", пък то само бебето болно, майката здрава, физически.
Мини, и като се обърка потенциално този отсрещен човек или получи малко под 100-процентова яснота за броя на отделните личности, дето самостоятелно си боледуват у дома си, ще попита, ако наистина е толкова важно. Ще рече човек направо, че не се води нормален разговор, ами подавате данни към районния здравен инспекторат.
И пак не се заяждам, макар да не ми вярваш сигурно.
И пак не се заяждам, макар да не ми вярваш сигурно.
Скрит текст: Това на каква възраст се чувстват самостоятелни личности, няма общо с действителността, че са отделни личности. Не делят един мозък и една личност.
Обич синеока, къде казах че трябва да се чувстваш отделна личност спрямо моите възприятия и определения?
Бебетата започват да се усещат като отделни личности на 6м. и този процес отнема още толкова. Дотогава те самите се асоциират като едно цяло с майката (или полагащия най-много грижи). Та няма нужда от разтягане на локуми какви самостоятелни личности са от зачеването.
Обич синеока, къде казах че трябва да се чувстваш отделна личност спрямо моите възприятия и определения?
Колкото и детето да не може само да си сменя памперсите, да се храни само и да зависи от майката по много параграфи, някои изказвания в множествено число могат да объркат отсрещния човек. Или поне мен. Като примера на Бобчита за "болни сме", пък то само бебето болно, майката здрава, физически.
Който както иска да си говори, но някои изказвания звучат нелепо.
На детска площадка са ми задавали въпроса "На колко години сте", никога не ми е хрумвало, че някаква непозната майка пита за моите години... очевидно пита за детето..
Аз никога не съм говорила в мн.ч. и затова понякога ми трябва време да загрея,че даден отправен въпрос се отнася само за детето. Случвало ми се е да отговарям чинно/ автоматично особено ако нещо съм се отнесла или замислила. Въпрос зададен в мн.ч. предполага отговор в мн.ч. Не се дразня кой как говори, но понякога се получават смехотворни ситуации особено на въпроса " акахте ли ?". Има хора които умеят живописно да описват. 
Аз отворих линка към темата, дето се пусна в началото - "Помощ, акаме много!"
Нито една съфорумка не изрази дразнене към формулировката, дадоха се адекватни съвети, детето е било видяно от лекар и темата - приключена.
Дали на някоя съфорумка не и се е подразнило окото? Сигурно. Но една добра преценка кое е важно, малко здрав разум и елементарна толерантност очевидно помагат в такива случаи.
Едит, хайде ще редактирам, че някои съфорумци съвсем се чувстват специални и припознават лично отношение в обикновено несъгласие.
Нито една съфорумка не изрази дразнене към формулировката, дадоха се адекватни съвети, детето е било видяно от лекар и темата - приключена.
Дали на някоя съфорумка не и се е подразнило окото? Сигурно. Но една добра преценка кое е важно, малко здрав разум и елементарна толерантност очевидно помагат в такива случаи.
Едит, хайде ще редактирам, че някои съфорумци съвсем се чувстват специални и припознават лично отношение в обикновено несъгласие.
Оф ама като задълбаете в подробности, че чак и в стихотворна форма, аман вече от оспамени теми. Ми има право да се дразни всеки от каквото си ще.
Оф ама като задълбаете в подробности, че чак и в стихотворна форма, аман вече от оспамени теми. Ми има право да се дразни всеки от каквото си ще.
Приех ти обратната връзка, ХайСпийд.
Обратно на темата:
Трябва ли наистина да поощряваме израза на чак пък всяко подразване? Това е белег на емоционална разпиляност и води до втренченост в дребнавости, направо е нездравословно.
Стига поучения на какво човек да се дразни и на какво не.
Темата е за тези, които се дразнят
Темата е за тези, които се дразнят
Предлагам, който никога за нищо не се е ядосвал, най-вече за дребно нещо, пръв да хвърли камък 
За един едно е дребно, за друг друго.
Не виждам тук някой да поощрява всяко дразнение или някакво изобщо. Всеки си споделя мнението. Ама не е нужно да се представя собственото виждане като единствено общовалидно.
Ами да, чувствам се специална и съм специална. Както и всеки индивид е такъв, разбира се. Дали е лично отношение, не мисля. Несъгласието може да се изрази и без да се подценява и/или омаловажава мнението на другите.
За един едно е дребно, за друг друго.
Не виждам тук някой да поощрява всяко дразнение или някакво изобщо. Всеки си споделя мнението. Ама не е нужно да се представя собственото виждане като единствено общовалидно.
Ами да, чувствам се специална и съм специална. Както и всеки индивид е такъв, разбира се. Дали е лично отношение, не мисля. Несъгласието може да се изрази и без да се подценява и/или омаловажава мнението на другите.
