Чувствителни ли сте?

Ако всичко това е истина трябва да потърсите помощ от лекар,не от форума.
За съжаление и аз усещам,че ви избива на някаква форма на агресия.

Eто това е още един пример как жените, подложени на насилие, ако не напуснат насилника възможно най-бързо, провалят психиката и бъдещето на децата си. А е пълно тук с разни жени, които си ги търпят, пък даже си ги и обичат насилниците, а децата им кучета ги яли. В крайна сметка майка ти разведе ли се с баща ти, и кога? Или още са заедно? Не си ли ядосана и на нея, че е търпяла толкова години да ви тормози и насилва и вас баща ви, и че нищо не е предприела да ви защити? Ясно е, че единственото решение е било раздяла. Защо не го е направила?
Имаш голяма травма, и ти трябва лечение. Не е нормална тази "'чувствителност", защото не е чувствителност, а емоционална лабилност. Потърси помощ от психолог, може да помогне.

Да права сте. Заедно е силно казано, тя живее с нас, а той е в др.държава. 1000% трябваше да се разведат, кавахме и много пъти.
Веднъж избягахме от нас, но пак се върнахме....защото нямаше къде да идем, цял ден търсихме квартира, валеше и бяхме вир вода. Това се случи, когато той след запой реши, че тя сама е искала на направи онова нещо, а не е било насила. Казва го човек с две дъщери😁
Взе да я обижда, а това само по себе си е достаъчна болка.
После, като се върнахме лежеше пиян, отидох до него и му казах, че това може да се случи и на нас.
Ест.че не разбирам това, че не намери начин да се отървем.
Няма да забравя, една вечер дядо ми търсеше баба ми, тя бягаше насам натам като станат разни олелии, и той мисли, че тя е в наща стая. Вика отваряйте, ще взема брадвата, знам че е тук.
И ние посред нощ избягахме през прозореца. Сестра ми сигурно е била на 6-7. Отидохме у наши комшии, моя братовчедка и няма да забравя как вратата беше отворена и лампата в коридора светеше, а аз не можех да мигна, за секунда да си затворя очите, въпреки че много ми се спеше. Адски се страхувах. Бащата тогава беше в чужбина.
Не знам. Някой път си мисля как сме преживели всичко това, през най-хубавите си години.
Знам 100%, че ако ги нямаше тези неща сега щях да съм друг човек.
Знам, че ест.има хора и още по-големи проблеми, но това не ти избистря детството. Бях започнала да си режа китките, хубаво че нещо не се е случило. Пълна простотия.
Сестра ми се беше захванала с женен мъж, с две деца, а тя самата беше на 13. 👏👏👏👏
От там други проблеми с това семейство. Ест.че са прави, но и мъжът също е виновен. Поне има годините да мисли.
После тя реши да го остави, той не искаше. Каза и или ще си с мен или ще умреш. Пак избягаха с майка ми в чужбина, аз живеех в друга страна.
Сега си има син на 2мес.
И онзи уж е в историята. Пак разказах разни неща, но ми олеква някой път. Друг път въобще не ми се говори по тази тема. Не мислете, че съм някаква откачалка, която само реве и вика. Обичам да слушам музика, да пътувам - това ми е мечта, да гледам филми, да шофирам, да разтягам локуми 😁😁🤭🤦🤣
Ако имах книга може би щеше да се казва "Каква вина имахме ние?" 🙂😔

 Какви вампири, какви манипулации, какви енергии🤣🤦👏? За какво ми да манипулирам напълно непознати хора от някакъв сайт? Какво пък ще спечеля от това? 🤭
От никого не съм искала да ме жали, просто може би така трябваше да започне темата.
Адамс, мадамс всичко е вярно, което съм го писала, де да не беше.

Хората, като се сблъскат с проблеми в семейството си може да преминат през няколко стадия. Първото е да мислиш, че проблема ще се реши от самосебе си. Може би утре няма да е така, може би в други ден ще се оправи, може би... И един ден разбираш, че нищо няма да се оправи само. Но вече си на етап, в който осъзнаваш с какво се сблъслваш, даже да нямаш решение. Тогава идва срамът, срамът да говориш за това пред другите. И започваш да трупаш в себе си. Трупаш, трупаш, трупаш, но всяко нещо си има лимит и започва да те души цялото това подтискане. И тогава споделяш с някой. И ти става по-леко. Защото напрежението е паднало малко. Първото споделяне е най-трудно, защото те стиска за гърлото докато говориш, защото ти трябва да си поемаш въздух на всеки десет секунди. Но е важното да го направиш. И е важно да го споделиш с човек, който може да те изслуша - без да те прекъсва, без да задава въпроси. Усетиш ли, че вече можеш да говориш по-спокойно за "проблема" идва момента с "падането на камъка от гърдите". При следващото споделяне вече няма да се задъхваш толкова, сълзите няма да са предишната река, ще разбереш че това е минало и няма как да го промениш. "Проблема" е една голяма котва, която се е закопала в тинята и те дърпа в миналото. А живота ти е "сега" и "в бъдеще".
Аз съм мъж и това не е много мъжко, което пиша. Но ми е минало през главата. Споделянето е първата и най-трудната стъпка. Но после ти се разсейва мъглата и си казваш "Това не е нещо което харесвам, но го приемам такова каквото е". Има битки, които усещаме че губим, или може да загубим. В това няма нищо страшно. Важното е да станем и да продължим.
И още нещо, понякога съм искал да си инжектирам малко повече егоизъм. Защото трябва.

Много сте прав! Благодаря! 🙂

Телец съм! Най-търпеливата зодия.

Барбинка - изключително много съжелявам за загубата ви. Преживели сте най-голямата болка на този свят. 😔

Топ!

А може би трябва да насочиш изблиците си на  гняв към единствения реално виновен - баща ти. Защото мъжа ти, детето ти, и всички други близки, за които пишеш, че са обект на тези изблици, с нищо не са ти виновни за травмите и дефицитите. И затова и ги имаш тези изблици. Защото не ги насочваш към правилния човек. Ядосай му се на него, наричай го с грозните думи, които крещят в главата ти и си излей болката веднъж. И после го забрави, че съществува. Накажи го с най-голямото наказание - да е мъртъв за теб. А ти вместо това го посрещаш у вас, че и ревеш като си тръгвал wtf Няма да се освободиш от демоните си, докато ги оправдаваш. Ядосай им се, струпай им вината и отговорността и ги изритай от живота си. Така ще получиш справедливост и ще се успокоиш.

На колко години си?

Между другото, Телец са много тежки с емоциите и не знам дали е възможно да се озаптят някога.
Оня моя е Телец. И една приятелка имам, нея не знам как я търпи мъжа й.

Сигурно в три коментара написа, че не знаеш как може да се плаче за баща ти след всичко, което ти е причинил, сякаш си светица. Това отново не те прави чувствителна, а дъщеря. В семейството ви всички проблеми и циркове, на които си била свидетел са плод на нечия простотия. Колкото повече споделяш, толкова повече звучите като от малцинствата. А тези хора някога чувала ли си ги да се жалват? Живеят си като диви животни и не се оплакват. Ти си мислиш, че си по-дълбока от това, защото дълбаеш в тези неща и също като много други автори тук просто искаш внимание и валидация. Някой да ти потвърди колко си смела, колко си специална. Не си. Типична травмирана жертва. Механизмите ти за оцеляване са те превърнали в онези примитивни хора, които си наблюдавала в детството - когато усетиш доминация нараняваш, когато я нямаш - плачеш. Манипулираш, сигурно не повече от другите жени, но методите ти са крайни и нелогични. Да, нямала си късмет, семейството ти е кофти. Но ти не показваш никакъв интелект да паднеш по-далеч от дървото. Писна ми в този форум всеки да си развява драмите в детството и да се извинява с тях, сякаш му е отрязан крак. Както и ми е писнало да слушам за психолози, сякаш са магически създания. Емоционалните травми се преодоляват само от жертвата и с много труд от нейна страна. Този труд включва и много мислене, а там много хора губят шансове.

Психологът нищо не прави, освен да задава въпроси и да слуша. Човек сам си прави изводите и се лекува.

Авторке, може ли да намалиш малко употребата на емотиконки, защото изглеждаш леко истрично като ги нанижеш една след друга.

И аз съм Телец, обаче ми е унизително да се поставям в ролята на жертва. Сигурно асцендентът Лъв е виновен за това. 😏

Сега сериозно, на авторката бяха дадени достатъчно добри съвети, дано успее да вникне в тях и да реши да ги последва за доброто на всички. Обаче малко ми прилича на типа хора, които всъщност не търсят решение на проблема, а само им е приятно да се оплакват. Дано да греша.