Чувствителни ли сте?

  • 5 304
  • 157
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 656
Виж, авторке, ужасни неща са ти се случвали, това е факт. На всеки ще му трепне сърцето, като чуе историята ти. Но не е хубаво да използваш това като един вид оръжие срещу всичко, което не ти изнася и с което не си съгласна. Изглежда, че каквото и дребно разногласие да имаш с някой, ти ще хвърлиш в лицето му картата с тежкото минало и ще го караш да се чувства задник, ако не се съгласи с теб веднага. Това ще работи донякъде, но в даден момент на хората ще им писне да стъпват на пръсти и техните нужди винаги да бъдат пренебрегвани за сметка на твоите.

# 121
  • Мнения: 198

28 през април

# 122
  • Мнения: 1 178
Надявам се, че мъжът ти е разбран и те подкрепя. Ако не си се събрала с такъв, подобен на баща ти, значи ще те бъде! Simple Smile
Приеми, че си по-сантиментална просто и лабилна с нервите. Въпрос на темперамент.
Миналото няма как да се забрави, но си оцеляла - това е важното! Че баща ти можеше и да ви избие или осакати на някой запой. И такива случаи има. Такава ти била съдбата.
Сега трябва да гледаш напред, да градиш своето семейство - детето ти със сигурност няма да има твоето детство и това е най-хубавото в случая. Господ затова ни ги праща - да започнем на чисто и да избягваме грешките на своите родители. Отрицателният пример, който имаш, е даже много по-възпитателен!

# 123
  • Мнения: 5 329
Както и предположихме, много си млада още. С годините ще се чувстваш по-стабилна, от опит говоря. Само не задълбавай чак толкова в миналото, гледай си настоящето и му се радвай.

# 124
  • Мнения: 11 493
Сигурно в три коментара написа, че не знаеш как може да се плаче за баща ти след всичко, което ти е причинил, сякаш си светица. Това отново не те прави чувствителна, а дъщеря. В семейството ви всички проблеми и циркове, на които си била свидетел са плод на нечия простотия. Колкото повече споделяш, толкова повече звучите като от малцинствата. А тези хора някога чувала ли си ги да се жалват? Живеят си като диви животни и не се оплакват. Ти си мислиш, че си по-дълбока от това, защото дълбаеш в тези неща и също като много други автори тук просто искаш внимание и валидация. Някой да ти потвърди колко си смела, колко си специална. Не си. Типична травмирана жертва. Механизмите ти за оцеляване са те превърнали в онези примитивни хора, които си наблюдавала в детството - когато усетиш доминация нараняваш, когато я нямаш - плачеш. Манипулираш, сигурно не повече от другите жени, но методите ти са крайни и нелогични. Да, нямала си късмет, семейството ти е кофти. Но ти не показваш никакъв интелект да паднеш по-далеч от дървото. Писна ми в този форум всеки да си развява драмите в детството и да се извинява с тях, сякаш му е отрязан крак. Както и ми е писнало да слушам за психолози, сякаш са магически създания. Емоционалните травми се преодоляват само от жертвата и с много труд от нейна страна. Този труд включва и много мислене, а там много хора губят шансове.

Като цяло съм съгласна. Всичко се свежда до два приоритетни фактора - търсене на внимание, чрез съжаление и самосъжаление.
Има една подробност, която изпускате - приемането че кракът е отрязън, свикването с мисълта и вътрешния баланс /за възвишените прошка/. Няма универсална формула и давност на процесите.
Драмата се изживява с говорене и споделяне, мястото и анонимността са идеални за това. Така че ако това Ви дрази във форуми - ще се травмирате и трябва да го преодолявате Simple Smile

И имам един въпрос - защо се очаква който и да е падне по-далече от крушата?

# 125
  • Мнения: 5 329
За споделянето съм съгласна, че помага. Осъзнаваш и признаваш положението, олеква ти, като го изречеш, помага да го приемеш. Обаче, пак повтарям, при условие, че не си от хората, които просто обичат да се оплакват и да ги съжаляват.

# 126
  • Мнения: 9 850
Скрит текст:
quote author=Издислав link=topic=1518086.msg45904464#msg45904464 date=1674348497]
Eто това е още един пример как жените, подложени на насилие, ако не напуснат насилника възможно най-бързо, провалят психиката и бъдещето на децата си. А е пълно тук с разни жени, които си ги търпят, пък даже си ги и обичат насилниците, а децата им кучета ги яли. В крайна сметка майка ти разведе ли се с баща ти, и кога? Или още са заедно? Не си ли ядосана и на нея, че е търпяла толкова години да ви тормози и насилва и вас баща ви, и че нищо не е предприела да ви защити? Ясно е, че единственото решение е било раздяла. Защо не го е направила?
Имаш голяма травма, и ти трябва лечение. Не е нормална тази "'чувствителност", защото не е чувствителност, а емоционална лабилност. Потърси помощ от психолог, може да помогне.
Да права сте. Заедно е силно казано, тя живее с нас, а той е в др.държава. 1000% трябваше да се разведат, кавахме и много пъти.
Веднъж избягахме от нас, но пак се върнахме....защото нямаше къде да идем, цял ден търсихме квартира, валеше и бяхме вир вода. Това се случи, когато той след запой реши, че тя сама е искала на направи онова нещо, а не е било насила. Казва го човек с две дъщери😁
Взе да я обижда, а това само по себе си е достаъчна болка.
После, като се върнахме лежеше пиян, отидох до него и му казах, че това може да се случи и на нас.
Ест.че не разбирам това, че не намери начин да се отървем.
Няма да забравя, една вечер дядо ми търсеше баба ми, тя бягаше насам натам като станат разни олелии, и той мисли, че тя е в наща стая. Вика отваряйте, ще взема брадвата, знам че е тук.
И ние посред нощ избягахме през прозореца. Сестра ми сигурно е била на 6-7. Отидохме у наши комшии, моя братовчедка и няма да забравя как вратата беше отворена и лампата в коридора светеше, а аз не можех да мигна, за секунда да си затворя очите, въпреки че много ми се спеше. Адски се страхувах. Бащата тогава беше в чужбина.
Не знам. Някой път си мисля как сме преживели всичко това, през най-хубавите си години.
Знам 100%, че ако ги нямаше тези неща сега щях да съм друг човек.
Знам, че ест.има хора и още по-големи проблеми, но това не ти избистря детството. Бях започнала да си режа китките, хубаво че нещо не се е случило. Пълна простотия.[/spoiler]
Сестра ми се беше захванала с женен мъж, с две деца, а тя самата беше на 13. 👏👏👏👏
От там други проблеми с това семейство. Ест.че са прави, но и мъжът също е виновен. Поне има годините да мисли.
После тя реши да го остави, той не искаше. Каза и или ще си с мен или ще умреш. Пак избягаха с майка ми в чужбина, аз живеех в друга страна.
Сега си има син на 2мес.
И онзи уж е в историята. Пак разказах разни неща, но ми олеква някой път. Друг път въобще не ми се говори по тази тема. Не мислете, че съм някаква откачалка, която само реве и вика. Обичам да слушам музика, да пътувам - това ми е мечта, да гледам филми, да шофирам, да разтягам локуми 😁😁🤭🤦🤣
Ако имах книга може би щеше да се казва "Каква вина имахме ние?" 🙂😔
[/quote]

Aплодираш факта, че сестра ти се е хванала с женен, когато е била на 13????
Десетките емотикони олекотяват текста до степен на тролско съчинение.

Последна редакция: нд, 22 яну 2023, 12:58 от G&B

# 127
  • Мнения: 198
Скрит текст:
quote author=Издислав link=topic=1518086.msg45904464#msg45904464 date=1674348497]
Eто това е още един пример как жените, подложени на насилие, ако не напуснат насилника възможно най-бързо, провалят психиката и бъдещето на децата си. А е пълно тук с разни жени, които си ги търпят, пък даже си ги и обичат насилниците, а децата им кучета ги яли. В крайна сметка майка ти разведе ли се с баща ти, и кога? Или още са заедно? Не си ли ядосана и на нея, че е търпяла толкова години да ви тормози и насилва и вас баща ви, и че нищо не е предприела да ви защити? Ясно е, че единственото решение е било раздяла. Защо не го е направила?
Имаш голяма травма, и ти трябва лечение. Не е нормална тази "'чувствителност", защото не е чувствителност, а емоционална лабилност. Потърси помощ от психолог, може да помогне.
Да права сте. Заедно е силно казано, тя живее с нас, а той е в др.държава. 1000% трябваше да се разведат, кавахме и много пъти.
Веднъж избягахме от нас, но пак се върнахме....защото нямаше къде да идем, цял ден търсихме квартира, валеше и бяхме вир вода. Това се случи, когато той след запой реши, че тя сама е искала на направи онова нещо, а не е било насила. Казва го човек с две дъщери😁
Взе да я обижда, а това само по себе си е достаъчна болка.
После, като се върнахме лежеше пиян, отидох до него и му казах, че това може да се случи и на нас.
Ест.че не разбирам това, че не намери начин да се отървем.
Няма да забравя, една вечер дядо ми търсеше баба ми, тя бягаше насам натам като станат разни олелии, и той мисли, че тя е в наща стая. Вика отваряйте, ще взема брадвата, знам че е тук.
И ние посред нощ избягахме през прозореца. Сестра ми сигурно е била на 6-7. Отидохме у наши комшии, моя братовчедка и няма да забравя как вратата беше отворена и лампата в коридора светеше, а аз не можех да мигна, за секунда да си затворя очите, въпреки че много ми се спеше. Адски се страхувах. Бащата тогава беше в чужбина.
Не знам. Някой път си мисля как сме преживели всичко това, през най-хубавите си години.
Знам 100%, че ако ги нямаше тези неща сега щях да съм друг човек.
Знам, че ест.има хора и още по-големи проблеми, но това не ти избистря детството. Бях започнала да си режа китките, хубаво че нещо не се е случило. Пълна простотия.[/spoiler]
Сестра ми се беше захванала с женен мъж, с две деца, а тя самата беше на 13. 👏👏👏👏
От там други проблеми с това семейство. Ест.че са прави, но и мъжът също е виновен. Поне има годините да мисли.
После тя реши да го остави, той не искаше. Каза и или ще си с мен или ще умреш. Пак избягаха с майка ми в чужбина, аз живеех в друга страна.
Сега си има син на 2мес.
И онзи уж е в историята. Пак разказах разни неща, но ми олеква някой път. Друг път въобще не ми се говори по тази тема. Не мислете, че съм някаква откачалка, която само реве и вика. Обичам да слушам музика, да пътувам - това ми е мечта, да гледам филми, да шофирам, да разтягам локуми 😁😁🤭🤦🤣
Ако имах книга може би щеше да се казва "Каква вина имахме ние?" 🙂😔

Aплодираш факта, че сестра ти се е хванала с женен, когато е била на 13????
Десетките емотикони олекотяват текста до степен на тролско съчинение.
[/quote]

Хаха 👏 е със сарказъм, ирония 😁
Как ще го смятам това нещо за нормално. Боже! 😁
Това беше грешката на живота и, аз пък съм я аплодирала. 🤭🤭

# 128
  • Мнения: 21 648
Сигурно в три коментара написа, че не знаеш как може да се плаче за баща ти след всичко, което ти е причинил, сякаш си светица. Това отново не те прави чувствителна, а дъщеря. В семейството ви всички проблеми и циркове, на които си била свидетел са плод на нечия простотия. Колкото повече споделяш, толкова повече звучите като от малцинствата. А тези хора някога чувала ли си ги да се жалват? Живеят си като диви животни и не се оплакват. Ти си мислиш, че си по-дълбока от това, защото дълбаеш в тези неща и също като много други автори тук просто искаш внимание и валидация. Някой да ти потвърди колко си смела, колко си специална. Не си. Типична травмирана жертва. Механизмите ти за оцеляване са те превърнали в онези примитивни хора, които си наблюдавала в детството - когато усетиш доминация нараняваш, когато я нямаш - плачеш. Манипулираш, сигурно не повече от другите жени, но методите ти са крайни и нелогични. Да, нямала си късмет, семейството ти е кофти. Но ти не показваш никакъв интелект да паднеш по-далеч от дървото. Писна ми в този форум всеки да си развява драмите в детството и да се извинява с тях, сякаш му е отрязан крак. Както и ми е писнало да слушам за психолози, сякаш са магически създания. Емоционалните травми се преодоляват само от жертвата и с много труд от нейна страна. Този труд включва и много мислене, а там много хора губят шансове.

Това не го разбрах, за препоръчване е хората,  не случили с родители, тоест с такива със зависимост да си живеят като животни и да не се оплакват,  защото така правят "малцинствата"? А откъде знаете, че  малцинствата не се оплакват от мъж пияница, оплакват се даже много.

# 129
  • Мнения: 15 055
А някой се възмущаваше скоро защо това не звучало като форум за взаимопомощ. На мен ми звучи като цирково изпълнение. Явно проблем няма, щом ни е толкова весело.

# 130
  • Мнения: 1 891
Обичаш да нараняваш семейството си и близките си и после ти е тъжно за ТЕБ! На теб ти е тъжно само за теб самата. Никъде не видях да ти стане тъжно за някой друг. Това не показва голямо сърце, колкото и сълзи да пролееш после с цел да се чувстваш по-визвисена. Направо си те представям как се гледаш разревана в огледалото или снимаш клип как ревеш на някоя тъжна музика и после го гледаш със задоволство.
Много грозно си мериш травматичното детство с потребители, лошото детство може да е причина за характера ти, но не е оправдание. Серийните убийци също в 99 % от случаите имат лошо детство, по-лошо от твоето, но ги вкарват в затвора. На никой не му пука. Взимай се в ръце, защото си токсична за околните.

# 131
  • Мнения: 3 350
Добре де, бащата бил звяр, а майка ви къде е била, че сестра ти е започнала да спи с дъртаци на 13 ? Тя е била дете ?!?
Нали уж майка ви се жертвала да остане в тоя брак, заради вас ? Ми, след това със сестра ти, да ти кажа, направо си е била за социалните и за затвора.
И защо е допуснала да ставате свидетели на насилие ? Вместо да ви изведе от тая ситуация, майка ви зарязала бебето и скочила и тя в боя, че и отнесла стол в главата ?

И ти ли си същата жертва, като майка ти ? В смисъл, когато обиждаш другия, го правиш, щото го обичаш ? Браво ! Страхотно опрадание си си изфабрикувала. Не знам, обаче докога ще ти минава номера ? Само пълен идиот би търпял такова отношение.

# 132
  • BG
  • Мнения: 373
Бътър, а аз се чудя това семейство в кое забутано място е живяло ?! Къде са били Агенция за закрила на детето, полиция, прокуратура и толкова ли е нямало някой роднина  или съсед, който да ги уведоми. Мислех да не се намесвам, но това с 13 г. и сестра ме хвърли в оркестъра. Това са дъното на маргиналните общности !

Авторката, майка ти е била потенциален  курортист на Сливенския затвор ! Ако са били взети адекватни мерки навремето щяхте да и ходите на свиждане там. Нормалните хора вдигат аларма до бога още в началото на насилието, уведомяват всички служби , за които се сетят, ако трябва и медиите. .. и ей тъй на инат не се спират докато не разкарат насилниците от живота си и не ги видят зад решетките.

Госпожата тръгнала да реве за баща  си  и да наранява нищо неподозиращите и съпруг и дете, вместо да благодари на съдбата, че е срещнала свестен човек, който и търпи изцепките.

Като човек, живял 31години  повече от авторката и съответно с повече житейски опит  съм настроена скептично относно поведението и.Такива хора, пристрастени към драмата и тръгвайки да търсят специализирана помощ, обикновено в някакъв момент започват да не харесват" новото си Аз ", защото не знаят какво да правят с него. Реването за щяло е нещяло в някакъв момент може да премине и във физическа агресия и жална им майка на съпруга и детето ...

Мога и още да пиша, но ще спра, за да не ме баннат .

# 133
  • Мнения: 198
Бътър, а аз се чудя това семейство в кое забутано място е живяло ?! Къде са били Агенция за закрила на детето, полиция, прокуратура и толкова ли е нямало някой роднина  или съсед, който да ги уведоми. Мислех да не се намесвам, но това с 13 г. и сестра ме хвърли в оркестъра. Това са дъното на маргиналните общности !

Авторката, майка ти е била потенциален  курортист на Сливенския затвор ! Ако са били взети адекватни мерки навремето щяхте да и ходите на свиждане там. Нормалните хора вдигат аларма до бога още в началото на насилието, уведомяват всички служби , за които се сетят, ако трябва и медиите. .. и ей тъй на инат не се спират докато не разкарат насилниците от живота си и не ги видят зад решетките.

Госпожата тръгнала да реве за баща  си  и да наранява нищо неподозиращите и съпруг и дете, вместо да благодари на съдбата, че е срещнала свестен човек, който и търпи изцепките.

Като човек, живял 31години  повече от авторката и съответно с повече житейски опит  съм настроена скептично относно поведението и.Такива хора, пристрастени към драмата и тръгвайки да търсят специализирана помощ, обикновено в някакъв момент започват да не харесват" новото си Аз ", защото не знаят какво да правят с него. Реването за щяло е нещяло в някакъв момент може да премине и във физическа агресия и жална им майка на съпруга и детето ...

Мога и още да пиша, но ще спра, за да не ме баннат .

При първия шамар, когато е била бременна се опитала да се махне, но той и казал, че ако си иде няма да ме види, както правят повечето насилници... И явно така си останали нещата, сигурно е и мазохистка.

# 134
  • Мнения: 2 579
Мисля, че това е болестно състояние и трябва да се лекува. Не е нормално. И аз минах през такъв период, в който ревях от най-малкото нещо. Но аз си знаех каква е причината и като отработих основното чувство, в което се коренеше причината, се уталожи и реването. Може и да е свързано с някакви хормони. И все пак и досега понякога като ме развълнува нещо, дори и да е песен, усещам едни ужасни тръпки по тялото си, все едно ме втриса. Не е приятно.

Общи условия

Активация на акаунт