Аз искам второ дете, мъжа ми -не!

  • 3 766
  • 82
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 999
И аз не мога да си представя защо съм искала второ дете. Няма обяснения, това са чувства. И няма нищо общо с другото дете.
   Моята история - когато се оженихме, нямаше проблеми - и двамата говорехме за 2 деца. Когато дъщерята стана на 1,5г - 2, започнахме да правим второ. 9 месеца мъки(то и любов не може да се нарече, защото накрая си беше бебеправене) и бебе няма. Отказах се, мислех си - сигурно не искам, защото още не ми е минало от пелените на първото - пране, гладене, бебешки пубертети и тръшканици.... Памперси нямаше още....
   Дъщерята стана на 6 и пак решихме, че искаме второ. Спонтанен аборт, загубихме го началото на 5 месец. После проблеми с щитовидна жлеза и аз загубих всякаква надежда и се отказах.
    И след още 2 години - забременях, въпреки всички предпазни мерки. Неочаквано и непланирано.
        И ММ каза - не го искам, няма да се справим финансово. Подозирам, че истинската причина беше, че не му се занимава с бебе. Бяхме по на 35, дъщерята беше на 10.
   Запънах се и казах, че винаги съм искала 2 деца и ще го родя. Вярно трудно беше и финансово(и двете деца бяха лишавани от доста неща), и таткото ме остави сама да ги гледам.
   Но нито той, нито аз съжаляваме. Имаме прекрасен 22 годишен син. И баща му много се гордее с него.

# 76
  • Мнения: 6 242
Аз пък не мога да приема този зор за второ дете, ако това ще значи и двете деца да са лишавани от нещо. Но това съм аз.

# 77
  • София
  • Мнения: 35 098
Таткото те оставил сама с децата и отглеждането, ама много горд. Класика.

# 78
  • Мнения: 46 511
Но, някак с времето се съгласи ,а сега казва,че това е било най- смисленото му решение.
На колко години беше като се роди?
Когато детето вече е факт, любовта и привързаността променят усещанията на човека. Почти сигурно е, че ще го обича и няма да си представя живота без него.
Съвсем друг е въпросът за отношенията м/у двамата родители. Детето е сериозна отговорност и не бих причинила този стрес на мъжа си на такава възраст, при положение, че директно ми казва, че не иска.
Тя щом има такава мечта, трябвало е да започне плановете по-рано. Все пак голямото е на 9 г.

# 79
  • Мнения: 717
Аз моля за обяснение защо трябва да изпитвам вина, че дъщеря ми, която скоро ще навърши 11, е оставена без братче или сестричка. Щото някак не ми стана ясно.

Иначе по темата - сори, но съм на страната на мъжа ти, не на твоята. Не знам каква е причината за отказа му, но въпросът за наличие на дете в едно семейство е твърде важен за да се гледа на него с лека ръка.

И, в отговор на последното мнение преди моето, не е редно да се разчита на помощ от голямото дете за евентуално второ. Нито то ще го прави, нито то ще го ражда, нито е длъжно да го гледа. Децата са си задължение на родителите, и по-голямото, и по-малкото.

Да, да, да. Милион пъти това горното дума по дума. Аз съм едно дете и като изключим, че съм питала напълно по детски за братче или сестриче като много малка (дори не го помня), и то май основно защото около мен децата си имаха, изобщо не ми липсва брат или сестра. Не, че нямаше да ги обичам, ако имах, ама изобщо не чувствам някаква липса или загуба от неналичието им.

Един от мъжете в много близкото ми обкръжение има разлика 10 години с брат си и на практика го е отгледал (той е по-големият). Да, обичат се, търсят се, но големият е останал без детство, за да "помага" (дори и сега, след толкова години, пак се случва да го спомене, значи наистина му е тежало, ама никой не го е питал, нито му е дал възможност да откаже. Имал лошия късмет да се роди първи, значи ще "помага"). Децата нямат работа да гледат други деца, за чието присъствие не носят отговорност, вина, или дори участие в решението.

Последна редакция: нд, 29 яну 2023, 22:40 от Country Strong

# 80
  • София
  • Мнения: 28 563
Колкото авторката има право да иска дете, точно толкова мъжът й има право да не иска.
Не разбирам целта на темата.

# 81
  • Мнения: 9 699
Здравейте!
Както е видно от темата, аз много искам да имаме второ детенце, но мъжа ми не иска!
Когато се опитах да говоря с него винаги измисля по нещо, за да се опита да ме убеди, че не трябва да имаме второ!
Аз съм на 35, а той на 44 г. и съм наясно, че  нямаме време за отлагане! Дъщеря ми е на 9 г.
Чувствам се тъжна и подтисната!
Моля, ако някой се е сблъсквал с подобна ситуация да сподели опит!
Освен това изпитвам вина към детето си, ако го оставим без братче или сестричка!
Благодаря!
Споделен опит, уж, е целта на темата.

# 82
  • Мнения: 46 511
Авторът приключи с темата. Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт