Парфюмни размисли и страсти - 281 февруари 2023 г.

И аз си подарих един малък Chance EDT, тъй като изведнъж ми се отвори апетит за него. В топло време ми идва твърде лимонов, но на по-хладно жасминът взима превес за моя радост. Розовият пипер прави аромата някак игрив, жизнерадостен. Жасминът и пачулито си пасват просто идеално в този парфюм. За жалост при мен излъчва не повече от десет минути, но пък оставя деликатен аромат върху кожата, който си стои и с течение на времето леко засладнява от ванилията. Ванилията в драйдауна на Chance EDP обаче ми е твърде много - веднъж като се появи само нея усещам и дефакто хубавата за мен част от аромата - невероятно красивият пиперлив жасмин, пак трае не повече от десет минути. Харесвам и онзи Chance с червен портокал, Eau Vivе, макар да не го намирам за чак толкова сполучлив и интересен, колкото оригиналния. Coco Mademoiselle EDP обожавам по всички параграфи. Дълго време не го отразявах, тъй като последно бях разносвала старата формула, която е много по-наситена и с ретро звучене…идваше ми остра, тежка и ненужно трайна, макар да харесвах идеята на парфюма, и изобщо не предполагах, че новата формула е коренно различна. Актуалната госпожица е лека и ефирна. Няма друг такъв портокал – някак абстрактен, но пристрастяващ. Розата и жасминът изобщо не се усещат като роза и жасмин, но придават един цялостен флорален нюанс на цитрусите. Пачулито и ветиверът са много, много фини. Парфюмът е също така силно мускусен и аз много харесвам този мускус, тъй като не се усеща нито сапунено, нито потно, но не е и като онези много пудрени мускуси, въпреки че определено си има лека пудреност. L'Eau Privee е дори още по-мускусен и една идея по-мек. Нося го в моментите, в които отвътре ме гъделичка да си пръсна нещо, но не ми се носи парфюм, с който да бъда ангажирана няколко часа. L’Eau Privee не трае повече от двайсет минути. Coco Mademoiselle EDT пък е една по-розова интерпретация на темата – по-различна, но също приятна, макар да няма толкова характер като EDP. Coco Mademoiselle Intense ми е откровено неприятен, дори тежък, старомоден…вероятно отново заради ванилията – изглежда просто не харесвам ванилия, комбинирана с шанелско ДНК…Coco Noir, който също възприемам за сходен с мадмоазелките, харесвам много, но в него не намирам толкова тази ванилия, колкото тонка и подправки. Попринцип съм почитател на реалистичните аромати, но това изобщо не важи във всички случаи и Шанел са добър пример за това как майсторски направеният по-рафиниран аромат не само че не губи от красотата си, ами е в пъти по-впечатляващ и вълнуващ от буквалния. Penhaligon's Empressa възприемам като алтернатива на старата формулировка на Coco Mademoiselle EDP, която обаче нося с лекота. Пак си има винтидж звучене, но в добрия смисъл. По-остричък е, леко зелен, при него липсва онази мускусност и пудреност. Основните разлики със стария Mademoiselle са, че при Penhaligon's нотките се усещат по-реалистични (но в същото време си остава много изискан парфюм), както и това, че търпи по-драматично развитие във фазите си. Също така при отварянето осезаемо се усещат кисели и стипчиви къпини, в драйдаун пък, някак изненадващо, избива една много приятна шоколадова нотка. С Darcy на Parfums de Marley не можах да се разбера, въпреки че ми харесваше идеята за по-сладка вариация на темата. В отварянето му усещам пластмасова нотка, която не успях да преживея, макар след около половин час да отшумява. В него сякаш има нещо от сладките пудрени цитруси на Coco Mademoiselle, от друга страна напомня по нещо на Empressa, но се доближава доста и до Petra на Masque Milano. Много е сладък обаче. Petra също има много добре направени цитруси и в началото, за момент действително напомня на Coco Mademoiselle, после сякаш се доближава повече до Darcy, но в един момент избиват мускуси, които не ми понасят и не мога да кажа как е в драйдаун. Не си спомням достатъчно добре легендарния Miss Dior от 2012 и с радост бих го пробвала, ако го намеря. Miss Dior EDT от 2013 донякъде прилича на Coco Mademoiselle ЕДТ, но е много по-сладък - в драйдаун е като олекотена версия на Darcy. Много хубав парфюм е, но все пак предпочитам шанелското ДНК. Shiseido Zen е много свеж, страхотен. Въпреки че има допирни както с Chance EDT, така и с Coco Mademoiselle, ананасът го прави доста своеобразен. Само че на моята кожа изчезва за минути и просто не мога да му се насладя. Angel Sunessence EDT Legere също харесвам. При него е много интересно как определено напомня за Coco Mademoiselle-ската тема, а в същото време има малко по-грубото ДНК на Mugler и е доста присъствен, много плодов и много сочен. Molton Brown Jasmine & Sun Rose EDT доста се отдалечава от темата според мен. При него усещам основно жасмин, който обаче е някак суров и неприятен. Като цяло не успях да разбера защо го сравняват с Coco Mademoiselle.