Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

E, статията е за най-хубавото десетилетие в живота, а не соц vs след прехода. Нормално е повечето хора да са избрали 80те. Причината е, че повечето, който биха избрали 40те или 30те вече не са живи.

За едната ми баба най-хубавите години били 1930те, а за другата 1940те. Не, че са били много хубави, ами това са 20те им години, когато вече са имали самостоятелен живот, па макар и в бедност или война. За тях са и първите години, в които са имали течаща вода в къщи, макар и студена само. Били са бежанки и като деца са носели вода за пиене, миене, готвене, пране и къпане на бебета и малки деца. През 40те имали електричество, поне за лампа, течаща вода, радио, шевна машина, неща, които за нас са даденост и не можем и да си представим, че в днешно време има хора, които нямат достъп до тях или за които са лукс.

За мене средата до края на 80те бяха първата любов, дискотеки с танци манци, нови приятелства, които се запазиха и до днес и затова са ми мили. А и друго си е да си на 14, 15, 19 години.

90 са ми съзряване, много пътуване, учене, работа, работа, работа, постоянно местене, нови познанства, първият ми мобилен телефон, дето бачкаше само в центъра на Лондон, първият ми компютър, интернет, гаджета. Към края даже имаше излизания, заведения, музеи, театри, кабарета, опера . Веднъж даже ходих на кино. Сегашният ми мъж ме заведе. Това бяха най-просперитетните ми, удобни и интересни години, в които сбъднах всичките си мечти без две. От 90те ми липсва тесният обхват на мобилните телефони. Винаги можех да се извиня с липса на обхват 🥳. Сега ако не върна отговор до 5 минути, лошо. 10 минути и се звъни в полицията, образно казано. Липсва ми и възможността да пътуваш в последния момент с каквото си поискаш. До 2004 поне в самолета се влизаше с ножици, юргани, ядене и пиене колкото искаш.

Същото мисля, за всичко.
90-те ми бяха.....нови усещания. И аз бях млада, дори тогава родих, и с това ги свързвам, но помня и режима на тока, прословутите опашки за козунаци, после дойде Виденовата зима, промените...
Най-лежерно се чувствах през 80-те, като че ли най-спокойно.

От края на 90-те до края на първото десетилетие на 2000-те. Едва ли е изненада на каква възраст съм била тогава - 20+. Промените и новостите бяха огромни, а след 2000 г. се оказах и доста добре финансово и се скъсах от пътувания (преди това бяхме в Шенгенския черен списък и беше по-трудно).

От 2005 досега идеално, пълен разцвет. Весело ми беше 90-те. В края им съм била на 20 и макар че бяха смутни години, мутренска история, не може да се сравнява с помията и нищетата на соца.

Чак пък нищета, айде бе! Много добре си живееха хората, за разлика от сегашното разслоение.
На мен след 95 са ми любими години. До 2004-2005. И после не са ми лоши.
80 -те не ми бяха нещо особено. Безгрижни, като на всеки млад човек. Но следващите ми бяха по-спокойни финансово, защото вече работех.

Aко ще сравняваме кой как се е чувствал, а не принципно ситуацията, за мен най-доброто време е било между 1995 и 2010. Вече бях достатъчно финансово стабилна и все още достатъчно млада. И детето още беше малко и гушкаво.

Мисля, че нова отделна тема по линка горе е подходяща::

https://m.bg-mamma.com/?topic=1523027.new#new

Всеки си говори от своята камбанария. Аз не познавам хора живели добре в соца. От София съм. Морална и материална нищета. Не знаеш кой съсед, роднина или "приятел" ще забие нож в гърба ти за един москвич или дори нещо по-дребничко.

Ами според всеки си  е, при мен след 95 почнаха проблеми, болести ,  та  и младостта си отиде. Много работа върху ми.
 Не  е до соц, той бе свършил.  Даже през 80-те бе в застой , но винаги се усещат нещата след време.

Точно по същите причини и аз ги харесвам.

През комунизма,през 80-те години цял месец работехме до изнемога на селскостопанска училищна бригада,(беряхме домати). За което ми платиха цифром и словом 6лв. шест лева! Днес тези шест лева се равняват на приблизително тридесет лева.
Та тези,които твърдят че били свободни и живеели прекрасно през соца или са деца на висшата червена номенклатура,или психологически са изтрили от паметта си ужасяващото насилие...

О, бригадите... Познавам хора, копали като студенти основите на АЕЦ Козлодуй, както и хора, копали Софийското море. Робски труд за стотинки.

То това с кой кога са му били любимите години почна от фенове на комунизма в тази група. И аз за това казах, че ако ще чума да е, ако ти си здрав и на 20 - тогава ще са ти любимите години. Щото дето се вика тамън е почнал да ти става и все още не пада бързо. Ама това няма нищо общо с това, че времето може да е чумаво. Като при соца.

Общо взето на почти всички щастливите времена са 20-те им години. Млад, здрав, влюбен, животът е пред теб, трудностите не умарят толкова. Лошо е, когато човек свърже това със строй и промива мозъците на внуците.

Точно - представете си 100 годишната война между Англия и Франция... и свършва там 1500 и някоя и един 90 годишен дядо вика - ей през войната по-добре беше - жени, алкохол, битки. А сега се изпускам и не мога едно кюфте да сдъвча. Това значи ли, че войната е по-добре от мира.