Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

При мен тридесетте
Писах вече - все още млади и с всички физически функционалности, но и с натрупани опит, познания и техника. А и не на последно място - вече изграден финансов просперитет (за което е спомогнала и смяната на режима от социализъм към капитализъм). И все още няма умора и рутина, а желанието за пътуване и нови изживявания гори с пълна сила. Пък и някак светът се беше поуспокоил тогава.

На 20 бях бедна студентка, с пик в кг, не го харесвам изобщо този период.
Най-щастлива бях на 40.

Аз тази година правя 36, най-добре се чувствам откакто станах на 30. Преди това още не бях достатъчно уверена в себе си и нямах смелостта да заявя открито точно каква съм. А кое е било най-доброто десетилетие в живота ми обективно ще мога да преценя чак когато дойде краят. Няма как да знам какво ме чака дотогава.

Моите 20 са най-кошмарното време в живота ми, за което до голяма степен обвинявам прехода. Не бих се върнала в тези години дори и със сегашния си акъл. Аз младост нямах, само хаос и напрежение, но не от приятния тип, при това без да имам лични проблеми. Струва ми се, че животът ми започна на 40, отвратително клише, но факт при мен.😃

Разбирам те. С всяка изминала година се чувствам все повече в хармония със себе си. Започнах постепенно да живея за себе си, не за другите.

Аз пък мислех, че най-хубаво си живяла до 12тата си годишнина. Нали все пак си фен на соца, защо не избра това време.

Аз, съвсем честно, се затруднявам да определя кое е най-доброто ми лично десетилетие. Тъкмо едно се оправи, друго се развали. И обратно. Не мога да се оплача като цяло, макар че през цялото време е имало какво още да се желае, но не мога и да откроя период.

То и на мен не ми беше лесно, винаги съм била щастлива, но като се замислих определих едни 15 години. Не, че сега ми е зле, ама имам вече разни болежки, пък и перспективата не е толкова оптимистична Това леко разваля нещата и сваля курса на акциите на днешния ден

Да, одъртяването е значим фактор за оценката на десетилетията, и аз започвам вече да го усещам.

Винаги има нещо, което не е съвсем наред, нещо, което не достига. И все пак, ако в дадения период не преобладават неприятни случки и усещания, мисля, че може да се определи като добър.

Одъртяването е фактор. Промяната зачеркна самочувствието и оцеляването на едно, две поколения. Зачеркна го. По статистика, кой знае ако доживеем, дали няма да се окажем в същото положение, че и по-зле.

Само че идеята не е добре ли ми е било с гаджетата и бачкането, а оценка на една и друга политически системи. Защото както днес имам работа, утре може да я изгубя пък то едно и също управление. Същото в личен план. Друго е когато дадена система облагодетелства или засяга по-голяма група от хора. Да кажем айде на повечето им е ок да имат малко, да са равни с другите, да не могат да се развиват. Ама ако друг не го устройва би трябвало да има правото да реши за себе си. Е това не е било възможно през соца. А в днешно време като те стегне шапката я от недоимък, я по любов, авантюра, образование ставаш и заминаваш. Така разбирам аз свободата и благоденствието. А не дали съм била на 15, 20 или 30. И не е честно и проява на емпатия да гледаме само себе си като оценяване някой политически строй.

Алегра го каза перфектно. Това имах и аз впредвид с метафорите, че някой отделен човек може да се чувства перфектно по време на чума или война и зле по време на мир.

На мене сегашните ми години ми харесват, като се изключат загуби на близки, но не могат да се сравнят с 20те ми години като интензитет и новости. Свободата с два куфара, ей! Няма такова чувство. Сега съм здрава поне, но всичките ми приятели от младостта или ги няма наблизо, или са заети, или са болни. Това ако са живи 🤩.

Нови приятелства трудно завързвам напоследък. Половината съседки, с които държат се пенсионираха и си заминаха в техните държави. Мъжът ми вика "Намери си тукашни!". Добре, но се разбирам по-лесно с имигрантки, като мене.


Напротив. Хората от поколението на майка ми живнаха след промяната. Тогава бяха на 49-50г, половината в чужбина, ама не северната и богата, другата половина нагъчкани с големи деца. На половината всичките им деца заминаха набързо, че и те отпрашиха нанякъде. Работещите в чужбина вече си получаваха 100% от заплатите, а не 25%. До 10.11.1989г държавата прибираше основната част. На колежка на майка ми предлагали допълнителна работа в частна клиника и се чудели защо не иска да иде, а парите били много. Не и за нея. Ако работела допълнително, била длъжна да си предава 75% от доходите на Медиксим. Не беше рядкост в чужбина инженерки да гледат деца след работа, а учителки да чистят на черно частни предприятия, кантори и домове. Покрай децата си много хора видяха свят, научиха език, смениха поприще. Други развиха бизнес.

Не мисля, че сме по-зле. Добре сме си, наживяхме се. Само дано да няма войни и природни бедствия!

Ние имахме хъс, дори когато нямахме възможност и пари. Сегашната младеж има свобода, възможности, парична подкрепа от родители, но ги мързи да гледат.

Алегра, съгласна съм!
Но в общ фон все е същото.  Кметства, общини, министерства - все си благ за службата си.
Над човека и човек на някой. Все е наглост!
Далавери, братовчеди, офшорни ( даже не мога да изпиша)  фирми. Закони се гласуваха в угода.
Смачква ти детето идиот пиян и надрусан, нищо ..до следващия път.
Няма как да сравня с тогава, но лежарността сега ме вбесява.