Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

Сега обаче знаем, има гласност. Майка ми е разказвала за техен семеен приятел, младо момче на 18 години. Нарочили го че слуша упадъчна музика, айде при кварталния и момчето повече никой не го видял. И тогава са ставали гадости и престъпления, ама кой ще те информира.
Да, гадно е, все същите свинщини се случват, но сега имаме (все още) възможността да сменим мястото ако не ни изнася.
А пък и пияните, надрусани убийци, за които няма наказание не са белег на демократичния капитализъм нито повсеместно в западните общества. Тук е повредена системата и като цяло в държавите, в които е царял комунизмът. В цивилизованите общества доста от тези неща няма да се случат. И ако се случат за тях ще има наказание. Затова хората се бъркат и казват "ахааа, ето при бай Тошо нямаше такива своеволия". Имало е, ама като са били техни хора са прикривани.

Невена, за младите, не съм съгласна! Ти си широко скроен човек, не знам защо мислиш, че младите ги мързи! Те просто са продукт на друго време. Аз не съм много по говоренето с малките деца, защото си падам по сериозните теми и не ми беше лесно да разговарям с децата ми, когато бяха съвсем малки. Но сега, много обичам. И има неща, които например, когато синът ми посочи, определено ме карат да се замисля и често осъзнавам, че съм била повърхностна и прибързана в предценката и оценката си. Въобще мисля, че младите са много по разумни и задълбочени, от това, което бяхме ние, защото са повлияни от родителски методи, които ги поставят на равнопоставено ниво с възрастните. Да някой ще каже, че може би днес децата биват възпитавани твърде свободно, но дали бихте искали да се върнем назад няколко десетилетки?

Но не знам в България конкретно дали младежките аспирации, като цяло, са се променили толкова много. 90те, когато отидох да следвам, се започваше с манията за обучение и реализация в чужбина. Ми то и сега е така и не изглежда скоро да се промени това, за съжаление. В Европа пък, хората си продължават както са я карали родителите им преди 30г. Т.е. промените в младежките аспирации са несъществени, ако гледаш според географското положение на младежите. Но като улегналост мисля че има напредък. И естествено, днес, повече от всякога, и млади и стари се прекланят пред финансовата сигурност и обезпеченост и това всъщност е новата идея за свобода, дума с различна дефиниция през различните десетилетия.

Понеже в първия пост се споменава идеологията на соца, за мен точно това промиване на мозъци, повсеместен двойнствен морал и лицемерие са най-отвратителното нещо, заради което се надявам подобно време никога да не се върне.
След Освобождението в България, за разлика от Западна Европа, ние нямаме потомствена аристокрация, дори още преди това децата на будни и заможни българи са отивали да учат в чужбина, после са се връщали тук и са се превръщали в много успешни личности. Не случайно почти всички от известните ни писатели, художници, политици и бизнесмени са от обикновени селски семейства. На хората на Запад им е струвало доста кръв и зор да се преборят за премахване на автоматично давани по рождение права на определени класи, ние сме го имали на готово и соца точно това е унижощил. Под лозунга "Всички са равни" нещата са били организирани така, че е имало едни по-равни, които са водили доста различен живот от масата. И най-лошото е, че единствения начин да се наредиш сред богоизбраните не е бил умения, амбиции и постижения, а връзкарство, подлизурство, доносничество, шуробаджанащина.

Аз съм родена в края на 80-те и "онова" време не го помня, но помня 90-те много добре. След като вече ги нямаше горните органичения, с родителите ми сме ходили на почивки на места, които преди това са били недостъпни за простолюдието. Разликата между тях и почивната станция на завода на родеителите ми беше потресаваща.

Още много мога да напиша, но ще се спра само на неща, които вече засегнахте в темата. Съгласна съм до някъде със сравненията с положението на жените и достъпа до здравеопазване и образование. Обаче кажете ми имало ли е някъде другаде официални закони (а не само обществено порицание) да се наказва не само фактическия извършител на престъпление, а и неговите близки? Като ми лепнат клеймото "семейство на невъзвращенец", моя живот е до там, без аз да имам каквато и да е вина. И на фона на това хора ме убеждават как не било чак толкова лошо по онези времена.

И да, и сега няма пълна свобода на словото, обаче едно е да ми изтрият мнение от БГ мама или да не мога да публикувам в някоя социална мрежа за 30 дни. И е съвсем друго заради "грешно" мнение аз да лежа по лагери, а децата ми да не могат да учат и да работят нормална работа.

Това с лагерите е било много отдавна и не мисля, че има потребител от форума, който да е бил очевидец. Разказите са субективно предадени.

Отдавна или не, много хора имат пострадали в семейството си (не е и чак толкова отдавна - през 80-те лагерите са отворени отново за няколко години по време на т.нар. Възродителен процес). Това, че едно престъпление е извършено преди много време, не го отменя или прави по-малко. Дори нашият реакционен, традиционно червен и пълен с ченгета парламент обявява комунистическия режим за престъпен със закон от 2000 г. Щот' на черното не може да се каже бяло, не за друго.

Какво значи очевидец. Еми то и на турското робство няма очевидец. Дай да спрем да говорим за турското робство тогаз. Много скоро няма да има и жив очевидец на комунизма - има няма 30-40 години и никой няма да е жив очевидец. Но дядо ми много ми е разказвал за комунизма и гадостите.

Семейството е и би трябвало да бъде основен пример за децата. Ако не вярваме на дядо/баща/майка на кого да вярваме? На ченгето Гошо от съседния вход ли? Има история и тя напомня. Има източници и то сериозни, в които си пише какво е било, колко са убити, колко съдби са съсипани и т.н. Това не може да бъде омаловажено с лека ръка. След 30-40 години сигурно нсй-безсрамно ще се обяви, че комунистически терор никога не е имало и че е измислица.
Допускам че и през холокоста не е било само черно, така ли? И като изключим милионите избити от Сталин е имало и бели неща за някои хора? Достатъчно за да махнем с ръка и да ги обявим за "време като време, има и добро и лошо"?
И аз като имам лични наблюдения, вече с по-сериозен статут ли съм?

Че кой говори за черно и бяло? Спорим кога е било по-добре, което значи, че ако капитализмът е даже и 1% по-бял от социализма, той е по-доброто време, макар и двете да са сиви.

Аз на комплексни въпроси, изискващи “да-не” отговори не отговарям. Винаги съм се интересувала от детайлите. Пък не виждам смисъл от повърхностни дискусии, където всички пеят в хор по едни ноти, щото дядо им така мисли. Живяла съм и в онова време и малко след това в България и половин живот на запад. Да, искам България да е толкова напреднала, колкото е втората ми родина, но продължавам до виждам нюансите в повечето неща, защото такава ми е нагласата.

Чак сега започнаха да излизат сериозни изследвания, например на Вили Лилков - "Бивши хора", "Погубената България". Мен лично ме потресе една съвсем неизвестна книга баш от спомени на едно село - "Заритите кладенци край Цалапица проговарят". Мен вече хич не ми дреме за летата при баба и колко струвала бозата. Исках истината, четох, ужасно е, хора.

И като ти е такава нагласата ако трябва да избереш къде да живееш какво ще направиш? Ще избереш малко по-доброто или ще стоиш по средата без да решиш, понеже имало нюанси?
Аз също виждам добри неща някога и лоши сега, но просто не бих се замислила кога искам  да живея.
Освен това сравняваме все България, а не социализма и капитализма в различни страни.

Това е много субективно. Разказите на едната ми баба, преди девети са от позицията на земевладелци, живели и просперирали преди комунизма и с идването му всичко е иззето. Разказите на другата ми баба са диаметрално противоположни. Те са били ятаци на партизаните. След девети цялата борба и мъка са увенчани с упех. И двете бяха искрени, и двете обаче бяха стигнали до извода, че никога не може всички да бъдат удовлетворени. Научиха ме, че нещата от миналото не бива да бъдат причина за омраза и те ми го показаха с уважението си една към друга. Научиха ме, че ако искам да постигна нещо, то става само с труд и честност. Така човек живее добре.

Бих поспорил. Ти казваш субективно. Ето обективен критерий - дядо ми е изключен от гимназията и не му е дадено да следва, защото баща му бил богат земевладелец (кулак). Мен никой не ме е питал кой и какъв е баща ми като учех в гимназия и като кандидатствах в университета. Ето два много добри и измерими примера за 2та строя. Колежката добре го каза - ако не можеш да избереш, няма как и да седиш по-средата. Имаш избор - искаш да живееш в демокрация или с един тоталитарен диктатор. Няма и това и онова.

Ятаците са ясни, получавали са привилегии и пари, децата и внуците им също при прием в университета и т.н. Все едно да взимаме гледната точка на робовладелци и роби, и там сигурно има нюанси, едните са живели добре, другите не чак толкова.

Говорила съм с ятаци. Някои си признаваха, че съвсем не това са си представяли и не това са искали. Други съзнателно се опитваха да не забелязват смъртта на идеалите, в които са вярвали.