Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

За дядо ми едно, колкото да не мислят съседите, че си обратен, импотентен или не нацелваш правилната дупка. За баба ми също едно, колкото да има кой да те гледа като остарееш и овдовееш, а и да не ти увисват цицорите. Щеше да припадне като разбра, че съм бременна с второ и смятаме да го раждам. Е, зарадва се, хареса внучката, ама си призна, че я дразнят като крякат и тичат из апартамента. За другата баба - едно казваше, че разведена с две и било трудно, а бездетният и брат направил кариера и купил голяма къща. За родителите ми - едно, колкото да не плащаш ергенски данък и да има на кого да прехвърлиш апартамента ако някоя баба хвърли топа, че по соца човек нямаше право на повече от един апартамент в голям град. За леля ми - николко, защото видяла колко е тежко на майка и и искала бездетен живот като на чичо си. Умря без деца и живя екстра и до дупка.

За мене - кой колкото иска, ако може, разбира се, но едно дете е идеалното, защото остава повече свободно време и няма много конфликти.

Имам две приятелки с еднакви имена. Едната има едно дете, а другата 5. Като говоря за някоя от тях, вечно ме питат за тая, дето снася ли говоря или за другата 🤩. Това със снасянето го чувам редовно и от французи, а те са толерантни на тази тема.

ОК. Исках да обърна внимание, че идеалното за Х не е единственото допустимо, правилно и прилично. Не над колко е трудно за Х, леля му и т.н., а над колко бр. е уместно наричане с подобни думи, изразяващи такова отношение (според мен изобщо не са). Както и да е, мерси.

За баба ми, свекърва ми, нейната майка и майката на майка й, за брата на баба ми плюс за леля и чичо от бащината ми страна отговорът е едно дете.

Няма значение броят, важно е как се гледат/възпитават.

Е, ясно, че зависи от времена, нрави и лични разбирания.

Над никакъв брой не е уместно наричане с подобни думи, но в България отдавна е прието. Цинична култура сме. Ако става дума за някои етноси, направо се подразбира, че имат по 5 и 10, дори когато нямат.


В днешната глобализация родителското мнение и възпитание (почти) няма значение. Две деца се възпитават три пъти по-трудно от едно. Накрая се съюзяват за да ни превъзпитат.

Не съм забелязала на някой да му е важно. Държава, училища, общество - всички са пас, родителите сами да си преценяват.

До колкото помня обобщи за младите. Не зная за каймаците някъде-си, аз живея сред хора, които определено мога да причисля към каймак на младите. Те не са комплексирани от това, че живеят тук. Не говорят колко сме били зле през цялото време (в световен мащаб това би било доста смешно). Още по-малко си въобразяват как цялото зло на света идва от една държава и не възпитават емигранти.

Казвате,че едно дете можете да го възпитате да стане добричко и прилично,но две деца не можете и те ще станат келешчета! Някаква логика?!

Приятел на мъжа ми с дъщеря на около 20 г. смята, че трескавото мислене: "да се махнат децата, че да живеят нормален живот" е застъпено повече сред нашето поколение (40+) отколкото сред младите. Не че няма много млади, които заминават навън, но според него имало и такива, които са заминали да учат навън по настояване на техните. Собствената му дъщеря си е тук, както и голяма част от нейните приятели, не всички, но доста. Беше записала да учи тук, но за огромно разочарование на татка си (който на чужбината не държи, но на добра, и то по негово мнение, професия държи) се отказа още в първи курс, защото не я кефи специалността, и засега само работи, пък какво планира, тя си знае.

_____
Вандерлъст, пък моите баба и дядо от бащина страна имаха едно дете по собствено желание (поне на баба ми) и никога не съм ги чула да говорят за цвъкане. Въпрос на... нещо си.

Добре, признавам си, че трябваше по-обстойно да изясня за кои млади говори и да използвам проценти.
Но за комплекси не съм споменавала, само за възможности и качество на живот, на работна среда, на нрави и обичаи. Май по-горе споменах за разрушения от хулигани прекрасен комплекс от катерушки и други атракции в парка Заимов. Много добър пример за отношение на голяма част от младото поколение.



Предполагам, че има истина в това. Но то е защото младите са млади, идеалисти и не могат да забележат някои неща, които ние виждаме. Има значение и каква професия/специалност е избрал младежът/девойката, защото за някои ИТ-та например тук има приличен доход и купон в старата среда, с помощ от мама и тати. Докато в чужбина си сам за себе си - наем, издръжка, готвене, пране, чистене...
Но на младите не им се е случвало да правят бизнес с някакви мутри и бивши ченгета и да гледат как те се отнасят с персонала си. Ми много лесно е след това да реша, че не искам моето дете да работи за тях, а в нормална среда.

Съгласна съм с Невена, но то е и защото жизнените ни траектории са доста подобни и си е неизбежно да сме често на едно мнение. Младежите, да, излизат с имането на по едно дете от гимназията и университета, но да ги видим на какво мнение ще са, като станат на по 30. За цвъкането - за разни пуританки като мен или няколкото други по-горе. Ми дали ги слагаш цвъкане или намериш полит коректна аналогия - все тая. Населението на Земята около 2070 ще започне да намалява, кой както му изнася да си планира генопродължението.

Не. Когато децата са две, особено с малка разлика или едното е още малко е трудно да удържаш и възпитаваш, защото ако решат да се гонят из апартамента или да правят пакости, просто няма как да ги удържиш и двете. Моите са породени и бяха толкова палави и непослушни, че ме беше страх да ги извеждам заедно. christina1980 имаше подобни деца. Трудно е да задържиш вниманието на едното за да го възпитаваш когато другото крещи, реве, тръшка се, иска внимание. Виждах разликата когато баща им или някоя баба изведат едното. Другото ставаше като мушичка.

Добричко и прилично е и до характер, хормони, здравословно състояние, хранене, среда, житейски етап. За едното дете целият квартал беше сигурен, че е хиперрактивно до седмата му година. Понакога се клатеше напред назад седнало, та мислехме, че е аутист. Сега е кротичко и излиза от стаята си само по необходимост. Не слуша музика (без слушалки), не вдига шум, не досажда, не води приятели (освен ако те не настоят и само 2 пъти годишно).

Да, вярно е, че никъде не щат да идат. Ни-къ-де. Предлагали сме отделно жилище, което да обзаведем по тяхно желание, да им поемем режийните. Нъц. Едното дете пропусна страхотна възможност за година обмен със задокеански университет, защото нямало да има кой да му готви и трябвало да живее с една микровълнова, а и било далече. ММ и аз щяхме да сме стегнали багажа. Зълва ми се е тръшкала и крякала на тяхната възраст за да учи в САЩ, а дъщеря и не ще и тук да дойде за два дена.

Много различно гледаме на живота. Оня ден бивш съученик на едното дете каза, че чака да завърши и да си стъпи на краката за да има две деца. Викам му "Намери си жена първо!". Не щял жена. Намерил агенция за сурогатни майки в САЩ. Супер било и според сина ми ☹. Питах ги биха ли искали да са нямали майка. Нямало проблем. Ужасих се. Според дъщеря ми сме boomer-и. Явно е права 🤩.

Леле какви са тези неща... дано да са шега последните изречения, но си записвам във Франция да не ходя да живея. 😆

Не,най-добре си е сега-в либералния тоталитаризъм.

Е, както жените избират донор или баща неизвестен, така и мъжете са стигнали до решение как да са единствен родител. Впрочем, аз съм силно ЗА сурогатното майчинство.