Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

Ирис, да, за колективизацията е така - нормално е не всеки да е съгласен. Имам предвид, че не затова се обезлюдяват селата, не затова се откъсват хората от земеделието, а и всъщност не смятам, че може да се очаква при днешната техника цял народ да оре земята. Но е добре да има толкова орящи, колкото е нужно, разбира се, и то така, че да печелят от това и те.

Да, точно така, сега видях поста на ЧС.

Ако земята и собствеността не бяха насилствено отнети след 9-9-1944, нещата щяха да следват естествения си ход, а в България в рамките на 45 години имаше две революции. За щастие втората не беше кървава.

Колективизацията е била пагубна за селското стопанство. Едно е доброволно коопериране и окрупняване на обработката на земята - каквито процеси естествено вече са били започнали, друго е насилствено отнемане и превръщане на ТКЗС-тата в безстопанствени западащи стопанства, в които работят предимно бабички и всеки влачи и разхищава,  защото общото е ничие.

Операциите ги правят хирурзи и специализанти по хирургия. Те обикновено са били студенти с висок успех и посещавали кръжоци по хирургия като студенти. Пращани са по разпределение в окръжни болници или Медицински академии. На селския лекар работата не му е да диагностицира редки болести, а да диагностицира и лекува често срещаните болести. За редките и сложни имаше специализирани клиники в университетските болници, където можеше да насочи пациент, даже без да губи време да му пише направления. Тогавашните общи лекар и не пишеха нищо друго, освен рецепти и евентуално запис в книга (Ако няма медицинска сестра).

Селските лекари също ходеха на обучения, специализации и конгреси, но след завършване на разпределението. Тогава можеше да се работи само с дипломата по медицина като общ лекар. Сега не зная, но в западна Европа трябва и специалност дори за обща медицина.

Имаше частна практика за лекари до 1972г, когато я забраниха напълно.

Операция при апандисит, перитонит, разкъсвания на големи кръвоносни съдове и някои други спешни трябва всеки лекар да може да прави. Баба ми беше лекар интернист, но ми е разказвала, че за да вземе диплома е оперирала от апандисит.
И пак трябва лекарят да познае опасни болести, отравяния...

Не съм наясно, но на интерниста (нали това е същото като вътрешни болести?) не му ли е част от специалността да прави такива операции? Не се отнася, мисля, за всеки лекар, или...?

Оперирала е от апандисит в университетската болница, в операционна, с присъстващи хирурзи, с операционна сестра, барабани със стерилизирани инструменти. Предполагам всеки лекар би могъл да направи такава операция ако е нужно, но селският лекар би извикал линейка ако няма опасност за живота в идните 30 или 60 минути. Имаше и оборудвани линейки.

Преди 9 септември някои хирурзи са оперирали по домовете, на масите на хората, но са пристигали с асистенти и стерилни чаршафи и инструменти. Упойките за коремните операции са били основно местни до края на 60те.

Едната ми прабаба е изграждана с форцепс, когато ражда дядо през 1915г. Акушерката е извикала акушер-гинеколог в дома на прабаба ми. Умира през 1937г, превита от коремни болки, докато чакат хирург, който трябвало да дойде с файтон. Телефон не са имали, нито у тях, нито у хирурга. Не е аутопсирана.

Баба ми и майка ми са оперирани от апендицит в болница, баба в Стара Загора към края на 1950те, майка в Пловдив в началото на 60те. И двете са оперирани от хирург и с местна упойка. Мене ме оперираха през 1980 от апендицит и с пълна упойка.


Не. Работа е на коремен хирург. Да, интернист е = специалист по вътрешни болести.

Татко е опериран от апандисит с местна упойка, през 50-те. Така е било тогава. В болница в Плевен.

Идеята е, че в този режим управляваха простаците, а интелигентните хора бяха мачкани - т.нар дикатура пролетариата. Инженерът му казва ей така трябва да израбориш детайла, ама бай чичо друго си знае. И после - продукцията калпава. Ама копче не може да му се каже на бай чичо. Щото е пролетариат.
Затова режимът се самоизяде, а не някакъв заговор на (вечно) "загниващия Запад". Човек, за да работи, да дава всичко от себе си, трябва да има стимул - това е природен закон.

А хората са се махнали от селото (и то много трудно), защото един работи здравата, другият наполовина, третият хич. И накрая - едно и също възнаграждение, че може и за този, дето хич не е работил, да е с по-голямо - зависи колко е верен на партията.

В селото на баба ми имаше Здравен дом, обаче не беше лекар, а фелдшер.

Да, за всеки. Споменах, че е интернист за да я разгранича от хирург. Но писах, че като студентка го е правила.

Това не се е променило.

Дядо ми е внасял огромни пенсионни осигуровки в частен пенсионен фонд преди 1944. После комунистите го заграбват, национализират и започват да раздават пенсии не по осигуровки, а по "заслуги", а и на "селяните", щото са "мотора на строя" (машата, демек).

Соц строят възпита крайно поведение на далавера и тарикатлък на дребно у почти всички хора. Андрешковщина.
Всеки търси "бъг в системата", че да изтарикати.
Натурално и естествено селяните, произвеждащи си собствена храна, животни, сирене и тн са били облагодетелствани, защото са получили само придобивки, здраввеопазване и още много други, при 0лев принос, ни данъци, ни дяволи. Хем си осигуряват храната, хем получават някаква заплата за нещо си, или пенсия за нещо си (без 1 ден осигуровка  пререз живота си).
От друга страна, работещи, преди или след соца, дето са заработвали блага, формирали  са данъци, вноски за пенсии са  на равна нога при цените за храните, ама всичко си купувават от магазина. Но с техните данъци се плаща здравното осигуряване, и всевъзможни дотирани услуги, транспорт, здравни, милиция, каквото си помислиш. А с пенсионните им осигуровки (преди 1944та) пък се плащат пенсиите на всички.
Ама тяхната сметка не излиза, заплатата/пенсията стига само за едната храна, и за нищо друго.
Та, който се е блажил и е тарикатял, с прасенца и кокошчици, и соц благинки, може и да му липсва оня строй. Но който е интелектуалец, или образован работещ, едвам е вързвал 2та края, а е работил квалифициран и качествен труд.

Освен всичко останало, вечният дефицит на стоки от първа необходимост води до масова корупция и масови кражби на работници от предприятията им, на всички йерархични нива. Впрочем тези кражби са си престъпност, но са масово неразкривани и прикривани. Магазинерка е било супер привилигировяна професия, защото са разпределяли и заделяли за “свои” хора или срещу други услуги. Как да борим корупцията сега като 45г това е бил съвсем ествен начин за оцеляване на цял народ?

ПП Майка ми е разказвала как 70те години в цяла София не е имало зимни обувки за момичета. Цял сезон е ходила с мъжки обувки 40ти номер защото не е имало откъде да и купят!!

  О, да, магическите думички "под щанда".