Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

Aбсолютно! Хората от селата мъкнеха буркани, луканки, цели агнета и задължително трябва да намериш вътрешен човек, да те заведе при по- известен лекар. А как се караха докторите на хората застанали да чакат пред вратите им.  Израснах с децата на селския лекар. Те до магазин почти не ходиха. Изхранваха се основно от пациентите.

Да, даже и гащи са им давали, кой каквото има. Но и сега не е мнооого по-различно, с тази разлика, че се дава пликче с пари в повечето случаи. И отново трябва някой вътрешен да ти препоръча читав лекар, защото е най-важното да попаднеш на добър специалист, то е ясно, че ще си плащаш, но поне да е добър, да не те осакати. Това с частните лъскави болници е много хубаво като отношение, но много пъти те не разполагат с никаква апаратура, например ако се роди недоносено бебе или с проблем го изпращат до държавната болница, а майката е в частната, защото дори нямат кувиоз, а проблемни родилки те изобщо не искат. Не знам какво е било здравеопазването по времето на соца, но сега е много лошо и до голяма степен се дължи на липсата на кадри, както и на това че болниците са търговски дружества.

За груб, не съм попадала на такъв зъболекар, но че съм изпитвала нечовешка болка, и аз имам лоши спомени.
Обаче Невена го е обяснила. Такива бяха възможностите на медицината тогава, не че злонамерено са ни подлагали на инквизиция.
Училищният лекар спестяваше време на родителите, ако е болно детето, да не ходят по поликлиники, а да се прегледа и да се даде бележка за отсъствия.

Майка ми беше зъболекарка. Работила е и в у-ща, в района на съответната поликлиника.
В поликлиниката с бонбоните и коняците ходеше кой ли не, вкл. познати на познати , в у-щето - някои не били против, но повечето отказвали, само защото не е "позната". А тя си беше един и същи човек.
За нашия училищен казваше, че е добър зъболекар, обаче беше недодялан като човек и масово не искаха при него.
И ортодонтското лечение беше безплатно, сега ще си плащаме хилядите за брекети....поне може разсрочено

Е, за чене с телчета май се плащат мизерни пари. А и някога това имаше, не е имало брекети и се съмнявам, че ако имаше щяха да са масова практика за всяко нуждаещо се дете.

То нямаше брекети, какви брекети. Имаше едни шини, които и сега са безплатни в института по стоматология.

Преди беше хубаво, че имаше ниска престъпност, достъп за всички поне до елементарно здравеопазване и даване на някаква поне начална грамотност и доста по-нормални отношения между хората. Сега хубавото е, че може да се пътува и учи навсякъде по света. Иначе и преди, и сега нито сме цъфнали, нито сме вързали. Каквото имаше хубаво от социализма се разруши, а каквото има хубаво в капитализма така и не дойде.

Да, бе ниска престъпността. Криеше се.
Аз съм им била клиент на шините. Не  бяха ок, не пожелаха да ги оправят. Ако си бяхме в соца, още на шини сигурно щяхме да бъдем.
Все едно сравнявате компоти с компютри.

Ами да се научат и тези така да я крият престъпността, защото не си спомням бабите и дядовците ми или родителите ми да са били обирани или тормозени от бандити навремето, ама от 90-те насам роман мога да напиша.

Ниска престъпност друг път. Просто сега всякакви престъпления са "хляб насущний" за журналистите и се разгласяват. Познат с висока длъжност в МВР (инженер, не полицай) ми е казвал за сводките всяка сутрин и съвсем не са били кратички. А и тогава милицията разполагаше смного по-богат инструментариум за въздействие срещу битовата престъпност - бой във всякакви разновидности и никакви НПО-та да защитават апашите.

Бях в 4-ти клас, когато свалиха Тодор Живков - тъкмо ни направиха пионерчета. Спомням си баща ми как вдигна двете си ръце от радост и ми каза: "Поне ти ще живееш добре." Кой да знае, че при нас в България всичко е било сценарий и комунистите за една нощ станаха уж социалисти, че и демократи, и продължаваха да диктуват дневния ред.
Моите родители са висшисти. За нас никога не дойде ред за апартамент. Освен и че не ни позволиха да живеем в града, в който искахме. Панелки имаше само за работниците с 8-ми клас. За лекарите нямаше. След промените, хората, които се оказаха със свеж капитал, бяха кръчмари, магазинери и снабдители по време на соца. Сетете се защо.
Три неща никога няма да простя на комунистическата диктатура:
1. Наложена е със сила от чужда държава и е диктатура на малцинството. Комунистите в България са били една шепа хора, защото българинът е земеделец, българинът от векове е здраво свързан със земята СИ. Българинът не може да се приласкае от идеология, която ще му вземе земята и животните, ще му вземе имота. И така стигаме до второто:
2. Откъсването на нашия народ от земята. Съгласете се - няма я тази хилядолетна връзка, скъсана е. А това се отразява и на психологическия профил на нацията, защото човекът, който се занимава със земеделие и животновъдство, е много по-смирен - знае, че за секунди може да изгуби всичко. Затова почита природата/Бога. А това го прави по-добър човек.
3. Ликвидирането на националния ни елит. Елит, зароден още в 18 век. През 44 г. са убити или смачкани 3-тото и 4-тото поколение най-стойностни българи - цветът на нацията. Само вижте какво причиняват на рода Вазови мързеливите въшливи гащници с първо отделение.
В този смисъл силно препоръчвам романа "Хайка за вълци" на Ивайло Петров - удобно невключван в учебната програма по литература в училище.

Много е яко това жалене: "взеха на хората земята", ама иначе - ние сме висшисти, за нас нямаше панелка.
Хората не искат да работят земята. Сами не искат, не че се махнали, щото им я взели. Защото е трудно, без голяма печалба в масовия случай и с несигурен резултат. И за мен важи. И мен ме мързи. За мен важи не в смисъл, че съм имала земя, която да съм зарязала - представям си го обаче. И да, признавам, че всички от тая земя ядем и не може, без някой да я работи.

За колективизацията ставаше въпрос, тогава хората са си искали земята, не са я дали доброволно, защото искали да се махнат, че ги мързи да.я обработват.

Първо са взели земята на хората и са им създали друг поминък за да ги задържат по селата. След 40 години им отнеха поминъка, но им върнаха земята. Има две поколения между събитията, които идея нямат как се обработва земя.
Какво правят хората, вземат си нищото и тръгват по света да си търсят препитание.
Тук остава пустош.

Искат или не, в модерното селско стопанство има място за 3 до 5% от трудовата сила. Държавата с предимно селско население е анахронизъм.