- Публикувана: 2 фев. 2023, 17:57 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2023, 06:20 ч.
Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм
За мен не е дреболия съществуването на "идеологии, лозунги, развит социализъм, партийната линия...", с оправданието, че никой не им обръща внимание. Самото това необръщане на внимание на уж важни принципи също е лицемерие, израждане, подигравка с всички и затова е гадно само по себе си. Това, че безспорно е много нива надолу по гадност от репресиите през 40-те и 50-те, несравнимо, все пак не го прави особено приемливо.
Моралните ценности са си общо взето същите, ако не броим верността на социалистическата идея. Няма как да бъдат различни.
Моралните ценности са си общо взето същите, ако не броим верността на социалистическата идея. Няма как да бъдат различни.
Вижте нещо от съседна тема, говори много за живота тогава. И е жалко, че някои хора или са го забравили, или не го намират за нередно...
То и аз мисля, че без достатъчно като дял произвеждащи материални неща сме заникъде.
А моят мъж полу на майтап ползва точно тоя лаф, "истинска работа" - дървар, овчар, земеделец, плочкаджия... от тия с вишу - до някаква степен и лекар.
А моят мъж полу на майтап ползва точно тоя лаф, "истинска работа" - дървар, овчар, земеделец, плочкаджия... от тия с вишу - до някаква степен и лекар.
Да, но въпросът е колко е достатъчен дял. С всяко изминато десетилетие цифрата се свива.
Тук въпросът е следния - личният опит ли е важен или общият опит. Защото теоретично сигурно и по време на най-големите чуми, когато са измряли милиони, е имало някой пич дето си е седял вкъщи, изкарвал си е парички, хапвал е, пийвал е и му е дремело на шапката. Тоест оценката на строя трябва да не е на база на личния опит, а на база на колективния опит. А колективният опит сочи много лоши неща. Освен това комунизмът не е само 1980те години, когато авторката и фенове тук на комунизма са били между 10 и 25 и са били в онзи безгрижен период на първата любов, ученичеството, студенството, които са готини, ако ще навън да падат камъни. Комунизмът е и 1920те, и 1930те, и 1940те, когато Сталин избива милиони по лагери, избива интелигенцията, опресира културата, и довежда масов глад в Украйна, Казахстан и части от Русия. Тогава човешкият живот не е струвал повече от този на планктона, който китът всеки ден яде.
Брадата на художника ми напомни историите, които ми е разказвала майка ми - как на момичетата им биели печати на бедрата с някакво трудно измиваемо мастило ако ходят с мини поли, как милиционерите режели крачолите тип чарлстон и бръснели на младежите главите заради Бийтълс прическа... Началото на 70те. Супер спокойствие и доволство, мдам мдам.
Тук въпросът е следния - личният опит ли е важен или общият опит...
Според мен, когато въпросът е зададен с формулировката "Кога лично вие", е ясно, че се търси личен опит, а не обща оценка на строя.
ПП. Това с началото на 70-те е странно, защото имам мои стари филмчета, снимани от баща ми на разходки из някакви градинки, и има доста жени /включително майка ми/ с къси поли.
Скрит текст:
Никога не бих избрала да живея в соца. Не защото ми е било зле или защото през 80-те на повечето хора им е бил лош животът като цяло, не, а защото това е недотам нормално, лицемерно време, време на ограничения на контактите със света, на информацията, а от материална страна - на "дефицит".
И като измрънка някой: "ами сега да не е по-добре", нищо друго не бих могла да кажа освен: "по-добре е, разбира се".
Впрочем мисля, че голяма част от впечатленията на някои за щастие и спокойствие тогава и страх, несигурност, разруха и не знам какво си сега се дължи и на общото говорене - медийно и всякакво подобно, на това, което слушахме отвсякъде тогава и което слушаме сега. Оттам до голяма степен и настройката.
----
Нищо не се пипало тогава, ама друг път. Чак такова идеализиране... Имахме необитаема къща в Пловдив, не на майната си - обраха я в началото на 80-те. Конкретно една гипсова статуетка бяха откраднали, нищо особено, ама аз си я харесвах, и други неща от покъщнината, които не са ме интересували тогава. Е, да, само веднъж. Не че са се скъсвали да крадат, ама имаше си кражби, разбира се, както има и сега. Роднини се оплакваха, че неколкократно им влизали в къщата, също необитаема, в едно село в Пернишка област, но не мога да се сетя дали не беше малко след 1989 г., когато наистина си беше хаос, така че няма да го броя.
И убийства си е имало, статистиката помни. Те са сравнително постоянен брой.
И като измрънка някой: "ами сега да не е по-добре", нищо друго не бих могла да кажа освен: "по-добре е, разбира се".
Впрочем мисля, че голяма част от впечатленията на някои за щастие и спокойствие тогава и страх, несигурност, разруха и не знам какво си сега се дължи и на общото говорене - медийно и всякакво подобно, на това, което слушахме отвсякъде тогава и което слушаме сега. Оттам до голяма степен и настройката.
----
Нищо не се пипало тогава, ама друг път. Чак такова идеализиране... Имахме необитаема къща в Пловдив, не на майната си - обраха я в началото на 80-те. Конкретно една гипсова статуетка бяха откраднали, нищо особено, ама аз си я харесвах, и други неща от покъщнината, които не са ме интересували тогава. Е, да, само веднъж. Не че са се скъсвали да крадат, ама имаше си кражби, разбира се, както има и сега. Роднини се оплакваха, че неколкократно им влизали в къщата, също необитаема, в едно село в Пернишка област, но не мога да се сетя дали не беше малко след 1989 г., когато наистина си беше хаос, така че няма да го броя.
И убийства си е имало, статистиката помни. Те са сравнително постоянен брой.
Абсолютно същото мисля. За протокола - родена съм в началото на 70те. За семейството ми преходът донесе облекчение и много по-интересен и свободен живот. Живяла съм в София от средата докъм края на 80те. Там завърших гимназия. Материално нищо не ми е липсвало, а и младите не забелязваме има ли или няма сирене. Нямахме компютър, сушилна машина за дрехи, мобилни телефони, но тях тогава и на запад малко хора ги имаха.
1989г имаше културен шок и при посещение в Чехословакия, Унгария, Югославия, Източна Германия, , без те да са били капиталистически.
Ами културен шок са изпитвали и посетителите ги през 1935г българи. Ходила съм там като дете и не мисля, че беше много по-различно, но бях дете. За възрастен не е така. Най ми харесваха сладкарниците в Будапеща и зоологическите градини 🥳. Преди ВСВ Чехия е била десетата икономика в света и днес пак е в челните 40. Унгария и Войводина са били части на Австро-унгарската империя. Германия си е Германия от поне 4-5 века.
Нищо не се пипаше, да не говорим за отвратителните убийства, кражби с побой и насилия, които сега са в ежедневните новини.
Но нали банани, компютри
, мобилни телефони 
.
Но нали банани, компютри
, мобилни телефони . Между бананите, компютрите, мобилните телефони и престъпленията няма много общо. Ако имахме полиция и съд на място, много бързо ще намалеят престъпленията.
Соца е бил най-доброто, ама онзи бай Тошовия.
За бай Тошо и децата му ли? Със сигурност е бил най-доброто.
Колко малко му трябва на човек, едни банани и да може да напсува тоталитаризма и е щастлив 
Верно? Е, като изключим това, че можеш да работиш здраво и да изкарваш повече пари, ако имаш пипе и умения. Че можеш да заминеш в чужбина, за да търсиш нещо по-добро. Че можеш да си купиш кола и жилище, без да трупаш лихвоточки и да се записваш по списъци. Да не споменавам телевизорите. Че можеш всеки ден да си купиш чушки, а не само, когато пуснат. Че можеш да слушаш Свободна Европа (например), без да те изтропа съседът. Че можеш да избереш да учиш, без да имаш нужда от характеристика от местния партиен комитет.
И т.н., и т.н.
Ами, изключая горното, сигурно си права.
Тук въпросът е следния - личният опит ли е важен или общият опит...
Според мен, когато въпросът е зададен с формулировката "Кога лично вие", е ясно, че се търси личен опит, а не обща оценка на строя.
Футбалеро, спри да ме категоризираш, не ти се отдава. Моралният ми проблем далеч не е носталгия по соца или по робовладелския строй, нито изпитвам вина за кока колата и прахосмукачката робот, а безгрижните ми студентски години и първа любов се случиха през 90те, за съжаление. 😃
1989г имаше културен шок и при посещение в Чехословакия, Унгария, Югославия, Източна Германия, , без те да са били капиталистически.
А въпроса кога е било по-добре и да сравняваме 50г разлика просто няма смисъл.
А въпроса кога е било по-добре и да сравняваме 50г разлика просто няма смисъл.
Трябваше разрешение за напускане на страната с различни условия за капиталистическите страни и соц страните. Надявам се да е четивно, имам и задната страна... "Моля да ми се разреши за пътувам до". Не разрешаваха на всички дори и до соц страни без обяснение като форма на тормоз. Получаваш отказ и изпадаш в чуденка ама защо, какво имат за теб като информация.
